РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Ямбол, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102836 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -
гр.С., представлявано от адв.Г., срещу Д. С. Г. от с.К., обл.Я. Ищецът твърди, че между
страните са сключени: Договор за мобилни услуги от 09.06.2018 г. за ползване на мобилен
номер *** със срок от 24 м., както и Договор за лизинг от 09.06.2018 г. за предоставяне на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Вlаск. Длъжникът не е заплатил в срок
дължимите по издадените фактури за периода от 15.11.2018г. - 14.02.2019г. суми в общ
размер на 116.38 лв.: по Фактура №***/15.12.2018 г. за отчетен период на потребление от
15.11.2018 г.-14.12.2018 г. дължима сума е 52.8 лв. за месечни абонаментни такси и за
потребените от абоната по договора услуги; по Фактура №***/15.01.2019 г. за отчетен
период на потребление от 15.12.2018 г.-14.01.2019 г. е дължима сумата 33.11 лв. и по
Фактура №**********/15.02.2019 г. за отчетен период на потребление от 15.01.2019 г.-
14.02.2019 г. е дължима сумата 30.47 лв. Неизпълнението на договора е довело до
едностранното му прекратяване съгласно чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ и до ангажиране на
договорната му отговорност, съгласно т. 11 от договора за услуги. Освен това на осн. чл.12
ал.2 от ОУ към договорите за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизигови вноски,
дължими от месеца на издаване на крайната фактура за абонатния номер. Поради това
ищецът претендира вземане за неплатени лизингови вноски общо от 76.86 лв., включващи
13 бр. лизингови вноски на обща стойност от 71.37 лв., дължими за периода от месец
04.2019 г. до месец 05.2020 г. и допълнителната сума в размер на 5.49 лв. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл.
1
47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи
сумата общо от 193.24 лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по
настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор особеният представител на ответника във връзка с
основателността на исковете възразява, че липсва ползване на услуги по договора за
мобилни услуги, видно от фактурите, съдържащи детайлни справки за потребените услуги.
Намира за неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП клаузата на чл.12 ал.1 от ОУ към
договорите за лизинг относно правото на кредитора да обяви за предсрочно изискуеми
месечните вноски, тъй като клаузата е с неясни критерии, водещо до невъзможност за
преценка, доколко е осъществено предвиденото в нея основание. От друга страна счита, че
клаузата е в разрез с чл. 71 от ЗЗД, изискващ уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на задълженията му с ненастъпил падеж.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за мобилни услуги от 09.06.2018 г. със срок от 24 месеца
- до 09.06.2020 г. и стандартен месечен абонамент от 24,99 лв. Съгласно договора на
ответника е предоставено устройство „SAMSUNG Galaxy J3 2017 Вlаск“ с цена в брой или
обща лизингова цена с абонаментен план 246,76 лв., а стандартна цена в брой без
абонамент 529,90 лв., с отстъпка от стандартна цена 283, 14 лв. В Договор за лизинг от
09.06.2018 г. е отбелязано, че на ответника е предоставено това устройство с обща
лизингова цена 241,27 лв. с ДДС. Във връзка с придобиване на собствеността е уговорено и
заплащане на допълнителна сума от 5,49 лв. Цената е платима по следния начин –
първоначална сума от 115 лв. плюс 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на
5,49 лв. с включен 20% ДДС. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила от датата на
подписването му (чл.2). Съгласно чл. 3 т. 2 от договора месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на "Теленор България" ЕАД. Съгалсно чл. 12, ал. 2от
Общите условия към договорите за лизинг месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случаи на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания.
Представени са и издадените 3 фактури, цитирани от ищеца, на обща стойност 116.38
лв., с настъпил падеж на неплатените задължения за предоставени мобилни услуги. В
първите две от фактурите е отразено ползване на мобилен интернет, вкл. извън
предоставения пакет, телефонни разговори в мрежата на оператора и с други мрежи. В трите
са фактурирани дължимите за предоставената за ползване мобилна телефонна мрежа
абонаментни такси.
2
В представените по заповедното производство Общи условия на „Теленор България"
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от
10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 20.09.2018 г.)
-чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно
договора, поради неизпълнение на задължения на длъжника- в случай че потребителят не е
заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор,
съответно тези ОУ. С Декларация-съгласие от 09.06.2018 г. клиентът е заявил получаването
на екземпляр от ОУ и съгласието си с тях.
По делото не се спори, че не са извършвани плащания по процесните фактури.
По гр. дело №***/ 2021 г. на ЯРС е влязло в сила решение между същите страни относно
произтичащо от същия договор за мобилни услуги вземане за неустойка, обусловено от
неизпълнение на претендираните в настоящото производство задължения в общ размер на
116.38 лв. за предоставени мобилни услуги. Вземането е присъдено поради прекратяването
на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, съотв. поради нарушение на
задълженията му, като неустойката е била уговорена в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти до края на договора, чийто максимален размер не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. №
***9/2021 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 342 ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на мобилни телефонни услуги и за лизинг. Налице са писмени договори
между ищеца и ответника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документите имат формална
доказателствена сила.
По гр. дело №***/ 2021 г. на ЯРС е прието, че са налице неплатени задължения за
потребени мобилни услуги за фактурирания период. Възражението на особения
представител на ответницата за липса на потребление по част от фактурите е неоснователно.
Силата на пресъдено нещо на решението по посоченото дело обхваща спорното материално
право, вкл. правопораждащите го факти - ползване на услугите, чиято стойност длъжникът
следва да заплати, на основание валидните клаузи на договора, съотв. неизпълнението на
задълженията му. Освен това са фактурирани ползвани услуги- мобилен интернет,
телефонни разговори. Дължима е и месечната такса за предоставената на разположение
3
мобилна мрежа, независимо дали лицето се е възползвало от нея.
След като е осигурен достъп до мрежата на оператора и потребителят не е заплатил
цената за това, е налице уреденото в Общите условия основание за прекратяване на по-
нататъшното предоставяне на услугите. Прекратяването е безспорен факт, т.е. операторът е
упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Тези действия стават неминуемо
достояние на абоната. Ответницата не е изпълнила паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене. Поради това е налице фактическият състав, пораждащ
претендираното с иска вземане.
По отношение на претенцията за лизингови вноски - безспорно се установи, че
ответницата е получила мобилно устройство, лизингова вещ, срещу задължението да
заплати уговорените в договора лизингови вноски, което не е изпълнила. Осъществена е
договорната хипотеза за настъпване на предсрочна изискуемост на вноските и същите са
дължими. Налице е уговорената предпоставка за това -прекратяване на договора за мобилни
услуги, както и забава на дължими съгласно него плащания по процесните фактури.
Неоснователни са възраженията за нищожност на клаузата на чл.12 ал.1 от ОУ към
договорите за лизинг като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Сочи се, че клаузата
е с неясни критерии. Предвид изложения по-горе анализ на клаузата, същата не би могла да
се приеме за неясна.
Според ответната страна не е настъпила уговорената предсрочна изискуемост и поради
неуведомяването на длъжника за нея. Мотивира се с разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД като
изискваща такова уведомяване. Съгласно текста, изпълнението на срочното задължение
може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения,
или не му е дал обещаните обезпечения. В случая ищецът не се позовава на никоя от
хипотезите на тази правна норма, за да се обсъжда нейната приложимост. Позовава се на
договорна клауза, която урежда различна хипотеза. Както се посочи, налице е прекратяване
на договора за мобилни услуги, което е станало достояние на абоната с прекратяването на
достъпа му до мобилната мрежа. След като е реализирана договорната хипотеза, настъпили
са правните й последици. Отделен е въпросът, че срокът на договора за лизинг е изтекъл и
вземанията са дължими, дори да не са станали предсрочно изискуеми. В противен случай
длъжникът се обогатява неоснователно със стойността на предоставеното мобилно
устройство, която не е заплатил.
Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Г. (Д.С. П.) от с.К., обл.Я., ***, ЕГН
**********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.С. ЕАД, ЕИК*** гр.С., район Младост,
жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 193.24 лв., включваща неплатени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 09.06.2018 г. на стойност 116.38 лв. и
лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.06.2018 г. в общ размер на 76.86 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението на 12.01.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021
г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.С. П. да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.С. направените по
делото разноски в размер на 505 лв., както и разноски по заповедното производство в
размер на 205 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5