Р Е Ш Е Н И Е
Номер 791 08.06.2018г. град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на десети
май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: РУМЯНА МИШЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №2240 по описа за 2017
година, намери за установено следното:
С
решение №142/24.07.2017г., постановено по въззивно гр.д.№328/2017г. по описа на
Пловдивски апелативен съд, е обезсилено решение №226/02.03.2017г., постановено
по гр.д.№2064/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, като е прието, че
съдът се е произнесъл по непредявен иск. Делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав за произнасяне по предявения иск. След връщането му делото се
разглежда под номер 2240/2017г.
Предявен е иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А.В.С., ЕГН ********** ***
против „АЛАЯ 28“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Сливница“№6, ет.6, ап.11, К.А.Т., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН **********
***. Като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Макса Юнайтед Корп“
– дружество, регистрирано съобразно законите на Република Панама, вписано в
канцеларията на Публичния регистър в карта данни ***, документ №*** от ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1 / 4 ид.част от ***, находящи се в
сграда в ***, както и на 1/5 ид.част от дворното
място, в което е построена сградата, с идентификатор №56784.518.64, на
основание договори за дарение и покупко-продажба, извършени с нотариални актове
№125, т.VІ, н.д.№838/30.08.2005г. и №124, т.VІ, н.д.№837/30.08.2005г. на
нотариус Д.С., като прехвърлители по посочените
сделки са съпрузите К. и М. Т.. Твърди се още, че срещу притежаваните от ищеца
имоти било насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №38/2006г. по
описа на ЧСИ М.О.за вземане на ответното дружество „АЛАЯ 28“ЕАД спрямо праводателите
му Т. общо в размер на 90 000,00 евро, което вземане се основавало на
следните обстоятелства:
С договор за банков кредит №0566/07.03.2003г. ***отпуснала на ЕТ“***“
кредит в размер на 340000,00 евро. За обезпечаване вземането на банката било
учредено поръчителство от С.Т.Д., К.И.Д., К.А.Т., М.И.Т., Д.И.К., К.С.К., Г.З.Х., П.Б.Х., както и била учредена ипотека с
нотариален акт №71, т.І, н.д.№64/07.03.2003г. върху апартамент *, находящ се в сградата в ***, *и 1/5 ид.част
от дворното място.
На 13.12.2004г. ***прехвърлила вземането си срещу ЕТ“***“ на ***.
На 21.01.2005г. между кредитора ***и поръчителите Г.и и П.Х.било сключено
споразумение, с което те се задължили да заплатят на банката изцяло
задълженията на ЕТ“***“ и въз основа на това споразумение и платената на
банката сума Х.се суброгирали изцяло в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника ЕТ“***“
и останалите шестима поръчители за вземания спрямо последните в размер на по
45 000,00 евро от всеки от тях.
С договор за цесия от 30.05.2005г. Х.цедирали на С.И.С.вземането
си спрямо длъжника ЕТ“***“.
С договор за цесия от 22.06.2006г. С.И.С.цедирал
на „Макса Юнайтед Корп“ част от вземането си в размер на 240000,00 евро от
длъжника ЕТ“***“ с изричната уговорка, че прехвърленото вземане дава право на
новия кредитор да осъществи всичките права по изпълнение на вземането и срещу
солидарните длъжници К.Д., К.Т., М.Т., Д.К., К.К., а цедентът си запазва
единствено вземането спрямо поръчителя С.Д..
На 30.08.2006г. ищецът А.В.С. сключил с кредитора „Макса
Юнайтед Корп“ договор, с
който при условията на чл.102 ЗЗД встъпил /заместил/ в задълженията длъжниците – поръчители К.Д., К. и М. Т. до размер на
135 000,00 евро от цялото вземане. Двете страни по това споразумение
уредили отношенията си, като приели, че вземането, в което е встъпил С. е
погасено.
На 03.12.2008г., твърдейки, че не е изпълнено условие по договора за цесия
от 22.06.2006г. и транслативния ефект на този договор
е развален, С.И.С.цедирал на ответника „АЛАЯ 28“ЕАД вземането
си от ЕТ“***“ в пълен обем. Въз основа на този договор ЧСИ М.О.приела, че
кредитор в производството по изпълнителното дело е именно „АЛАЯ 28“ЕАД и въз
основа на молба от 28.05.2013г. насочила изпълнението срещу притежаваните от
ищеца имоти за удовлетворяване на вземането на дружеството в размер на 90000,00
евро, дължими на основание регресния иск, възникнал
първоначално в полза на Г.и П.Х.от поръчителите К. и М. Т., цедирани
от С.С.с договор за цесия от 30.05.2005г.,
впоследствие цедирани от С.на „Макса
Юнайтед Корп“ с договора за
цесия от 22.06.2006г. и впоследствие отново цедирани
от С.на „АЛАЯ 28“ЕАД с договор за цесия от 03.12.2008г.
При така изложените фактически обстоятелства ищецът счита, че вземането на С.С.от К. и М. Т., цедирано с
договора от 22.06.2006г. на „Макса Юнайтед Корп“ до съответния
размер на задължението на всеки един от двамата длъжници,
а именно по 45 000,00 евро за всеки от тях, е погасено и не съществува в
правния мир, тъй като е заплатено от ищеца съгласно споразумението му с
кредитора „Макса Юнайтед Корп“. Прехвърлянето на това вземане впоследствие от С.С.на „АЛАЯ 28“ЕАД е без основание и не може да бъде
изпълнявано срещу имуществото на ищеца. Поддържа се, че вземането на „АЛАЯ
28“ЕАД е погасено и на основание чл.146, ал.3 ЗЗД, тъй като ЕТ“***“ не бил
пререгистриран съобразно условията на пар.4 от ПЗР на
ЗТР, което е пречка пред евентуално платилите дълга поръчители да искат плащане
на задължението от главния длъжник, включително и чрез откриване на производство
по несъстоятелност, а и към настоящия момент са преклудирани
всички права, които платилите дълга поръчители биха имали на основание чл.646 и чл.649 ТЗ от главния
длъжник. Доколкото първоначално вземането е било обезпечено с ипотека върху
друго имущество, която ипотека е посрочена извън
срока по чл.172 ЗЗД, то ищецът е лишен от възможността да насочи изпълнение
срещу имуществото на някое от останалите задължени лица.
При така изложените обстоятелства от съда се иска да приеме за установено,
че ответникът „АЛАЯ 28“ЕАД не притежава вземане в размер на 90000,00 евро от К.
и М. Т., за събирането на което е образувано изпълнително дело №38/2006г. по
описа на ЧСИ М.О.и в условията на евентуалност да бъде установено на основание
чл.146, ал.3 ЗЗД, че претендираното от „АЛАЯ 28“ЕАД
вземане е погасено.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „АЛАЯ 28“ЕАД е подал писмен отговор, с
който оспорва иска. Оспорват се единствено твърденията, че преди договора за
цесия от 03.12.2008г. ищецът е погасил вземанията, придобити от ответника по
силата на този договор от К. С.и М. Т., след сключване на договор за заместване
в дълг и субругацията му в правата на кредитора срещу тези длъжници.
Ответникът оспорва по смисъла на чл.181 ГПК споразумението от 30.08.2006г.,
сключено между ищеца и „Макса Юнайтед
Корп“ и уведомление по чл.77 ЗЗД с твърдението, че
документите нямат достоверна дата. Според ответника споразумението за
заместване в дълг е нищожно на основание липса на изискуемата от закона форма –
писмена с нотариална заверка на подписа, както и поради липса на основание на
договора. Оспорва се да е извършено плащане в размер на 135 000,00 евро и
пълномощникът на дружеството И.К.да е получил тези пари от името на
дружеството. Страната се позовава на уговорено в договора за цесия от
22.06.2006г. прекратително условие, а именно – в
случай, че до 30.09.2007г. не бъде реализирана продажбата на описания в
договора недвижим имот в ***, договорът ще се счита за прекратен, като вземането
се връща в патримониума на цедента
С.С.. Посочва се, че продажбата на този имот е
приключила с постановление за възлагане на имот от 27.05.2011г.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Макса
Юнайтед Корп“ чрез
процесуалния си представител по делото застъпва становище за основателност на
предявения иск, като споделя изложеното в исковата молба.
Ответниците К. и М. Т. в срока
по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, с който признават иска за основателен. Считат,
че спорната клауза в договора за цесия от 22.06.2006г. е нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави; че е изначално без възможност за
изпълнение, поради което следва да се
приеме, че не съществува и не е породила никакви правни последици. Посочват, че
не са били уведомени за прекратяване на облигационната връзка между С.С.и „Макса Юнайтед
Корп“. Нещо повече – техните задължения са били
погасени по начина, описан в исковата молба, при което не е съществувало
никакво задължение, което впоследствие С.да е могъл да прехвърли на „АЛАЯ
28“ЕАД. Ето защо считат, че и договорът за цесия от 03.12.2008г. е нищожен
поради липса на предмет.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим. Правният
интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен
иск произтича от оспорване на вземането на ответника взискател
спрямо длъжниците Т., тъй като последните след
вписване на възбраната са прехвърлили на ищеца собствеността върху 1 / 4 ид.част от имотите, спрямо които е насочено принудително
изпълнение. Ищецът цели да запази собствеността си, като осуети публичната
продан с отричане на изпълняемото право спрямо праводателите му като длъжници,
отговарящи с това имущество. В този смисъл е възприетото от въззивния
съд по гр.д.№328/2017г.
Не се спори и това се установява от
събраните по делото доказателства, че ищецът
е собственик на 1 / 4 ид.част от ***, находящи се в сграда в ***, както и на 1/5 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, с
идентификатор №56784.518.64, на основание договори за дарение и покупко-продажба,
извършени с нотариални актове №125, т.VІ, н.д.№838/30.08.2005г. и №124, т.VІ,
н.д.№837/30.08.2005г. на нотариус Д.С., като прехвърлители
по посочените сделки са съпрузите К. и М. Т.. Не е спорно и обстоятелството, че
срещу притежаваните от ищеца имоти е насочено принудително изпълнение по
изпълнително дело №38/2006г. по описа на ЧСИ М.О.за вземане на ответното
дружество „АЛАЯ 28“ЕАД спрямо праводателите на ищеца общо в размер на 90 000,00 евро.
Установява се по делото, че: с договор
за банков кредит №0566/07.03.2003г. ***отпуснала на ЕТ“***“ кредит в размер на
340000,00 евро. За обезпечаване вземането на банката било учредено
поръчителство от С.Т.Д., К.И.Д., К.А.Т., М.И.Т., Д.И.К., К.С.К.,
Г.З.Х., П.Б.Х., както и била учредена ипотека с нотариален акт №71, т.І, н.д.№64/07.03.2003г.
върху апартамент №1, находящ се в сградата в ***, *и
1/5 ид.част от дворното място. На 13.12.2004г. ***прехвърлила вземането си
срещу ЕТ“***“ на ***. На 21.01.2005г. между кредитора ***и поръчителите Г.и П.Х.било
сключено споразумение, с което те се задължили да заплатят на банката изцяло
задълженията на ЕТ“***“ и въз основа на това споразумение и платената на
банката сума Х.се суброгирали изцяло в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника
ЕТ“***“ и останалите шестима поръчители за вземания спрямо последните в
размер на по 45 000,00 евро от всеки от тях. С договор за цесия от
30.05.2005г. Х.цедирали на С.И.С.вземането си спрямо
длъжника ЕТ“***“. С договор за цесия от 22.06.2006г. С.И.С.цедирал
на „Макса Юнайтед Корп“ част от вземането си в размер на 240000,00 евро от
длъжника ЕТ“***“ с изричната уговорка, че прехвърленото вземане дава право на
новия кредитор да осъществи всичките права по изпълнение на вземането и срещу
солидарните длъжници К.Д., К.Т., М.Т., Д.К., К.К., а цедентът си запазва
единствено вземането спрямо поръчителя С.Д.. На 30.08.2006г. ищецът А.В.С.
сключил с кредитора „Макса Юнайтед
Корп“ договор, с който при условията на чл.102 ЗЗД
встъпил /заместил/ в задълженията длъжниците –
поръчители К.Д., К. и М. Т. до размер на 135 000,00 евро от цялото
вземане. Двете страни по това споразумение уредили отношенията си, като приели,
че вземането, в което е встъпил С. е погасено /в този смисъл е издадена
разписка от 15.10.2006г. за извършеното плащане/. На 03.12.2008г. С.И.С.цедирал на ответника „АЛАЯ 28“ЕАД вземането си от ЕТ“***“ в
пълен обем.
Въз основа на издадения в полза на
първоначалния кредитор ***изпълнителен лист срещу главния длъжник и
поръчителите било образувано изпълнително дело №9057/2004г. по описа на ДСИ при
ПРС, продължено от ЧСИ М.О.по образуваното пред нея изпълнително дело
№38/2006г.
Спорен е въпросът нищожна ли е клаузата
на договор за прехвърляне на вземане от 22.06.2006г., с която цедентът С.С.и цесионерът „Макса Юнайтед Корп“ са уговорили, че ако
до 30.09.2007г. не бъде реализирана продажбата на описания в договора недвижим
имот, находящ се в *** и представляващ обезпечение на
прехвърляемото вземане, договорът ще се счита за
прекратен, като вземането се връща в патримониума на цедента. Установено е, че имотът в *** е продаден в хода на
изпълнително дело №38/2006г. на ответното дружество с постановление за
възлагане на недвижим имот от 27.05.2011г., което е влязло в сила на
13.11.2013г.
Съдът счита, че клаузата не противоречи
на закона, доколкото чл.25 ЗЗД предоставя на страните свободата да поставят
действието на договора или прекратяването му в зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие. В настоящия случай такова събитие е продажбата на имота по
изпълнителното дело в точно определен срок. Страните са постигнали съгласие, че
ако продажбата не се реализира в този срок, договорът ще се счита за прекратен
и вземането ще остане в патримониума на цедента. Уговорено е
прекратително условие по смисъла на чл.25 ЗЗД, което не
е в противоречие с нормативната уредба само защото сбъдването му зависи от
действията на съдебния изпълнител и от действията на съда при евентуално
постъпили жалби в хода на изпълнителния процес, именно защото се касае за едно бъдещо
несигурно събитие, независещо от волята на страните и от изпълнението на
техните договорни задължения, за което събитие към момента на подписване на
договора няма яснота дали ще се случи или не.
Тъй като спорната клауза е в
съответствие с възможността на страните по своя воля да уговарят условие, което
да произведе действието или да прекрати договора, не може да се приеме, че тя
противоречи на добрите нрави. Уговореното условие, при несбъдването на което
договорът ще се счита за прекратен е ясно и недвусмислено, обвързано с
определено събитие в конкретно посочен срок. То не противоречи на общоприети
морални ценности, на принципите на справедливост и добросъвестност в
гражданските правоотношения.
Неоснователно е и възражението, че
договорът за цесия от 03.12.2008г. е нищожен поради липса на предмет. Ищецът
представя споразумение за заместване в дълг и разписка по чл.77 ЗЗД, с които
цели да докаже погасяването на дълга на ответниците Т.
чрез плащане от ищеца към предишния цесионер „Макса Юнайтед Корп“,
предхождащо договора за цесия, от който ответникът „Алая
28“ЕАД черпи права, съответно липсата на прехвърляемо
право по този договор. Ето защо съдът приема, че ответното дружеството има качеството
на трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и в настоящото производство не
могат да му бъдат противопоставени двата частни документа без достоверна дата.
По делото не са представени доказателства, които да установяват без съмнение,
че тези документи са били съставени към определена дата. Отделно от това от
самия текст на споразумението и на разписката не става ясно кога и по какъв
начин е извършено плащането на дълга. В споразумението от 30.08.2006г. е
записано само, че страните се съгласяват вземането да се счита за погасено, а в
разписката от 15.10.2006г. се удостоверява, че към този момент „Макса Юнайтед Корп“
е получила от С. изпълнение на дълга на Т. и К.Д. към дружеството в общ размер
на 135 000,00 евро.
С настъпване на прекратителното
условие /а то безспорно е настъпило, тъй като ипотекираният имот не е продаден
в предвидения срок до 30.09.2007г./, действието на договора за цесия от
22.06.2006г. е прекратено с обратна сила по аргумент на чл.25, ал.2 ЗЗД и е
възстановено правното положение отпреди сделката – счита се, че вземането към Т.
не е прехвърлено и негов носител продължава да бъде С.С..
Ето защо към 03.12.2008г. последният е могъл да прехвърли това свое вземане на
„Алая 28“АД. Въз основа на договора за цесия от
03.12.2008г. именно „Алая 28“ЕАД се легитимира като
кредитор по вземането срещу Т. за сумата 90 000,00 евро, представляваща
припадащата им се част от задължението по договора за банков кредит.
Неоснователно е твърдението на ищеца,
че вземането на ответното дружество е погасено на основание чл.146, ал.3 ЗЗД. Не
се установи дружеството в качеството му на кредитор с действията си да е
попречило на поръчител да встъпи в правата му. Липсата на пререгистрация на
главния длъжник ЕТ“***“ съобразно с условията на пар.4
от ПЗР на ЗТР няма отношение към погасяването на поръчителството поради вина на
кредитора в хипотезата на цитираната разпоредба на закона.
Предвид гореизложеното искът следва да
се отхвърли като неоснователен. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника „Алая 28“ЕАД направените по делото
разноски в общ размер на 5 700,00
лева, от които: 5500,00 лева – адвокатско възнаграждение, платено съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 08.02.2018г. и 200,00
лева – депозит за вещо лице. Възражението на ищеца за прекомерност на платеното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
минималното дължимо възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. в размер на 5050,49 лева се доближава като размер до платеното
от страната за адвокатска защита.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.С., ЕГН **********
*** против „АЛАЯ 28“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Сливница“№6, ет.6, ап.11, К.А.Т., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН **********
*** иск да се признае за установено, че не съществува вземане на „АЛАЯ 28“ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“№6,
ет.6, ап.11 спрямо К.А.Т., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН ********** *** в размер
на общо 90 000,00 евро/по 45 000,00 евро спрямо всеки от двамата/ на
основание договор за цесия от 03.12.2008г., представляващо припадащата се на
последните двама част от задължението им в качеството на поръчители по договор
за банков кредит №0566/07.03.2003г., което вземане е предмет на изпълнение по
изпълнително дело №38/2006г. по описа на ЧСИ М.О.с рег.№758 и район на действие
района на Окръжен съд – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН ********** *** да
заплати на „АЛАЯ 28“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Сливница“№6, ет.6, ап.11 сумата 5 700,00 лева – направени по делото
разноски.
Решението е постановено при участието
на „Макса Юнайтед Корп“ – дружество, регистрирано съобразно законите на
Република Панама, вписано в канцеларията на Публичния регистър в карта данни ***,
документ №*** от ***., в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца
А.В.С..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: