№ 4464
гр. Варна, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Л. М. срещу Решение № 260323 от
20.06.2022г. по гр.д. № 546/2020г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с Решение №
260370 от 04.08.2022г. по същото дело, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу Л. Клара М. Е. с ЕГН **********, П. Б. Е. с ЕГН
**********, И. Л. С. с ЕГН ********** и С. Л. С. с ЕГН ********** иск за допускане и
извършване на съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот, находящ се гр.
Варна, област Варна, район „Приморски“, м. „Евксиноград“, ул. „20-та“, представляващ ПИ
с идентификатор 10135.2564.1718 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ 1788 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и при граници:
ид. 10135.2564.820, 10135.2564.725, 10135.2564.729, 10135.2564.732, 10135.2564.731 и
10135.2564.730, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:
- 500/1788 ид.ч. за К. Л. М.,
- 60/1788 ид.ч. за Л. Клара М. Е.,
- 60/1788 ид.ч. за П. Б. Е.,
- 584/1788 ид.ч. за И. Л. С. и
- 584/1788 ид.ч. за С. Л. С..
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Оплакванията са обосновани с доводи, че устройственият
статут на имота се определя от ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД 02-14-
2200/03.09.2012г. на МРРБ, отменящи отрежданията по приетия преди това ПУП от 1961г.
1
От заключението на СТЕ е установено по делото, че делбеният имот попада в жилищна
устройствена зона и всеки дял може да има минимално лице от 300 кв.м. Предложените от
СТЕ варианти за делба са съгласувани от Главния архитект на община Варна, посочвайки, че
имота може да се раздели и по двата предложени варианта. Следователно няма законови
ограничения за допускане на делба. Незаконосъобразен е доводът в решението, че с
допускане на делбата биха се придали безвъзмездно части от имота по улична регулация,
което може да стане само по общо съгласие на страните. Този извод протИ.речи на чл. 34 от
ЗС. Условията за допускане на делба по чл. 201 от ЗУТ в случая са налице – има проект за
разделяне на два дяла, има становище на главния архитект на общината, както и предстои
издаване на мотивирано предписание по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Следователно законът не
ограничава делбата на процесния имот. Делбата на имота също така не е несъвместима с
естеството и предназначението му. Необосновано от друга страна е приетото от ВРС, че с
допускане на делбата ищцата би получила повече със 100 кв.м. от притежаваните от нея
права от 500 кв.м., както и, че получаването на общ дял от всички ответници е пречка за
делбата. Съдът не е съобразил, че не е възможно да се предостави отделен дял за всеки от
ответниците поради това, че притежаваните от тях сгради 01 и 05 са или във вертикална
етажна собственост или в хоризонтална такава. В този случай теренът има статут на обща
част, притежавана при различни квоти от страните. Отправено е искане въз основа на
изложеното обжалваното решение да е отмени и вместо него се постанови друго, с което се
допусне делба на общия имот при установените квоти.
В отговор на жалбата И. и С. С.и оспорват доводите в нея с изложение на
съображения в подкрепа правилността и законосъобразността на решението. Посочват, че
имотът, делба на който се претендира е неподеляем, тъй като е налице хоризонтална етажна
собственост и земята има обслужващо предназначение спрямо сградите. Посочените от
вещото лице варианта за поделяне са неприложими към правото на собственост и
отношенията между съделителите. Целта на делбата е всеки съсобственик да получи
индивидуален дял, като получаването на такъв само от ищцата и получаването на общ дял
от всички ответници не удовлетворява тази цел. Отправят искане поради това решението да
се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед поддържаният в жалбата довод за незаконосъобразност и след запознаване с
развилото се пред първата инстанция производство, ВОС констатира, че фактическа
обстановка относно предназначението на делбеният имот и характера и статута на
извършеното в същия строителство е останало неизяснено. В хода на изслушване на
2
заключението на вещото лице по СТЕ в с.з. от 15.04.2021г. процесуалният представител на
ответниците С.и е посочил, че в делбеното място има съществуваща сграда на югоизток,
която не е описана в заключението на СТЕ; с молба от 25.05.2021г. ищцата е посочила, че
гараж с ид. 10135.2564.1718.2 е заличен от КККР, тъй като не съществува на място. Тези
въпроси са останали неизяснени по делото. От друга страна уредбата на производството по
допускане и извършване на съдебна делба се състои от императивни материалноправни
норми /чл. 201 от ЗУТ/. Съгласно приетото с т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК
на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Когато за приложението на императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се
събират от съда /експертиза/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства.
На това основание за изясняване на действителното фактическо положение, по
делото е необходимо ангажиране на специални знания посредством провеждане на СТЕ. Ето
защо и на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК следва да се постанови събиране на допълнителни
доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 17.01.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА на въззивницата и й предоставя възможност в едноседмичен срок от
съобщението за настоящото определение, с писмена молба, придружена с препис за
въззиваемите страни да уточни момента на построяване на всяка от съществуващите в имота
сгради.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице, след като се запознае с
предмета на спора, със съхраняваните в район „Приморски“ и при Община Варна
строителни книжа и планове, извърши други необходими справки и проучвания, както и
след оглед на място, да даде отговор на следните задачи:
колко и какви сгради са изградени и фактически съществуват в делбения имот към
датата на огледа;
кога са построени съществуващите в имота сгради, подлежат ли на узаконяване и
какъв е статутът им. Съществуват ли строителни книжа, на кои лица са издадени и
какви са предвижданията на архитектурния /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно
действащите строителни правила и норми, касаещи сградите;
с построяването на съществуващите към момента сгради в имота изчерпан ли е
предвиденият с ПУП начин на застрояване на урегулирания имот;
възможно ли е разделянето на имота на толкова урегулирани поземлени имоти,
3
колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, във всеки от
които да са разположени единствено постройките, които са в собственост на всяка
група съсобственици на дворното място, като се спазят изискванията за площ и лице за
всеки новообособен УПИ, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до
улици и т.н. или налице ли е оставаща свободна площ от терена, извън застроената и
прилежащата на сградите, която да е останала неурегулирана, т.е. да има статут на
поземлен имот;
има ли данни за наличие към настоящия момент на проект за изменение и заповед за
изменение на ПУП, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти за
собствениците на сградите.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по СТЕ в размер на
600 /шестстотин/ лева, вносим от въззивницата в 3-дневен срок от съобщението за
настоящето определение.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача
Шена Хаджиева, което да бъде уведомено за ангажираността му по делото след
представяне на доказателство за внесен по сметка на съда депозит за вещо лице.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4