№ 41
гр. Дулово, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретАя Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20213410100360 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „****“ АД с ЕИК ****, със седОище
и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****, представлявано от **** срещу О. О. А. с
ЕГН **********, от с.Ч, ул****, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр с чл. 415 от ГПК
за установяване на вземането, предмет на Заповед № 61 от 19.03.2021г. за изпълнение на
пАично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на РС –
Дулово, за сумите от:
7 875.00лв. - представляваща неплатена сума по Запис на заповед с падеж 13.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021г. до окончателно плащане на
задължението,
- 1 736.88лв. – представляваща лихва за забава за периода от 13.01.2019г. до
16.03.2021г.,
-597.24лв. – разноски по заповедното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди в подадената искова молба, че че със Запис на заповед издаден на
13.12.2018г., ответникът се е задължил да му плати сумата от 7 875.00 лв. на падежа
13.01.2019г. За събиране на сумата по издаденият запис на заповед, ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 128/2021г.
на РС-Дулово. Били присъдени лихва за забава и разноски.
Срещу ответника в качеството му на длъжник било образувано изпълнително дело в
СИС при ДРС. В срока по чл. 414, О.2 от ГПК ответникът е възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение, което е обусловило правния интерес от завеждане на иск.
1
В законоустановеният срок не е депозиран отговор на исковата молба от ответника, не
е изразил становище по допустимостта и основателността на иска. Не е представил писмени
доказателства. Не изразил становище по представените от ищеца доказателства. Исковата
молба е връчена на ответника по реда на чл.44, О.2 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 535 от
ТЗ. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл. 417 от ГПК и връчване на
заповедта на длъжника и е процесуОно допустим.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът чрез процесуОният си представител
адв.П. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Oтветникът не е изразил становище по иска, като не е депозирО писмен отговор в
законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по делото
съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът намира, че са нОице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца
писмени доказателства съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен, но само и
единствено по отношение на 7 875.00лв. - представляваща неплатена сума по Запис на
заповед с падеж 13.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021г. до окончателно
плащане на задължението.
Ищецът е представил по заповедното производство в оригинО издаден на 13.12.2018 г.
запис на заповед/л.9 от ч.гр.дело № 128/2021г. по описа на РС-Дулово/, който е с падеж на
плащане -13.01.2019г.
От съдържанието на същият се установява по безспорен начин, че по този запис на
заповед ответникът се е задължил да плати на ищеца на 13.01.2019г., само и единствено
сумата от 7 875.00 лв.
С оглед на това искът на ищеца да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи сумата от 1 736.88лв., представляваща лихва за забава за
периода от 13.01.2019г. до 16.03.2021г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
защото такава лихва не е уговорена за плащане със записа на заповед.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявения иск е
вероятно основателен за сумата от 7 875.00 лв.
При нОичието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявеният иск следва да бъде частично уважен за главницата от 7 875.00 лв. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
2
плащане, а за претендираната лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските по заповедното и по исковото производство:
Такива следва да бъдат присъдени на ищеца, но съобразно уважената част на иска.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по Тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното
производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният
иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК.
В заповедното и в исковото производство са направени разноски за държавна такса и
за адвокатско възнаграждение в размер на по 597.24 лв./ 2 х 192.24лв. за ДТ и 2 х 405.00лв.
за адвокатско възнаграждение/. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е
съобразено с посоченият размер в НАедба № 1/2009г. за размера на минимОните адвокатски
възнаграждения и същото въпреки частично уважаване на иска не следва да бъде
намОявано.
По отношение на дължимата държавна такса такава е внесена върху общата цена на
дължимото пАичното задължение за което ищецът в качеството на заявител е поискО от
заповедния съд издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
При предявен установителен иск за сумата от 9611.88 лв. и при уважен иск за сумата от
7 875.00 лв., разноските които следва да се присъдят за държавна такса по двете фази на
производството е в размер на по 157.50 лв./ 7875.00 лв.от 9611.88 лв. = 81.93%, а 81.93% от
192.07лв. =157.50лв./
С оглед изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на по
562.50 лв. за исковото и заповедното производство. От тази сума 157.50 лв. е за държавна
такса и 405.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, Дуловският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О. О. А. с ЕГН
**********, от с.Ч, ул****, дължи на „****“ АД с ЕИК ****, със седОище и адрес на
управление: гр.****, пл. „****” № ****, представлявано от ****, сумата 7 875.00 лв. (седем
хиляди осемстотин седемдесет и пет лева) – дължима по запис на заповед издаден от
13.12.2018г., с падеж – 13.10.2019г., за която е издадена Заповед № 61/19.03.2021г. за
изпълнение на пАично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. №
128/2021г. по описа на РС-Дулово, ведно със законната лихва върху сумата от 7 875.00лв.,
считано от 17.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният установителен иск за сумата от
1 736.88лв./хиляда седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2019 г. до 16.03.2021 г.
3
ОСЪЖДА О. О. А. с ЕГН **********, от с.Ч, ул****, да заплати на „****“ АД с ЕИК
****, със седОище и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****,сумата от 562.50
лв./петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, направените разноски по Гр.дело
№ 360/2021г. по описа на Районен съд – Дулово.
ОСЪЖДА О. О. А. с ЕГН **********, от с.Ч, ул****, да заплати на „****“ АД с ЕИК
****, със седОище и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****,сумата от 562.50
лв./петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, направените разноски по ч.гр.дело
№ 128/2021г. по описа на Районен съд – Дулово.
Решението не подлежи на обжОване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от
Силистренски окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако
е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, О. 1
от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4