Р Е Ш Е Н И Е
Номер 423 14.02.2020г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм. дело № 3250 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на „Ювик голд“ООД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,район
„Западен“,ул.“Кръстьо Раковски“№21,представлявано от *** И.И.К. ,черз адвокат Т.Ц.,***
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/№ФК-659-0407757/07.10.2019
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,с
която е наредено запечатване на търговски обект-склад №59,находящ се в
с.Първенец,СТ“Родопи-95“,стопанисван от „Ювик голд“ООД и забрана за достъп до
него за срок от 20 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
На първо място се поддържа,че издадената ЗПАМ е
нищожна ,тъй като е издадена от лице,което не имало съответните правомощия по
чл.10,ал.1,т.1 ЗНАП.
На следващо място се твърди ,по подробно изложени
съображения в жалбата,че оспореният административен акт е издаден при грешна
фактическа обстановка,налице е противопоставим интерес на жалбоподателя от степен
на охраняваните,срокът на наложената ПАМ е необосновано дълъг,като не са налице
мотиви за законосъобразното и целесъобразното му определяне ,нарушен е принципа
на пропорционалността.Поддържа се също,че не е издадено наказателно
постановление за установено конкретно нарушение,като горното е лишило
жалбоподателя от предоставената му възможност по чл.187,ал.4 от ЗДДС.
С оглед изложеното се иска от настоящия съдебен състав
да бъде отменена изцяло процесната заповед за налагане на ПАМ, като неправилна
и незаконосъобразна,постановено при неправилно приложение на материалния закон
и несъответствие с целта на закона. Претендира разноски.
Ответникът – Началник
отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП,чрез процесуалния си представител ,иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна.Представя писмено становище и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 10.10.2019г .Видно е,че
жалбата е подадена на 21.10.2019г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна
мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната разпоредба на чл. 186,
ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА,
Относно валидността на оспорения административен акт
и изложените доводи за нищожност в
жалбата.
По делото е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/л.51/, с която на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС е
възложено на директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ
на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Не е спорно
между страните, че към датата на издаване на разпореждането – 07.10.2019 г.
длъжността *** се изпълнява от Ж.М..
Със заповед № 10486/30.09.2019 г./л.48/, издадена от
директор на Дирекция УЧР, е разрешено на Ж.М.да ползва отпуск от 07.10.2019 г.
до 15.10.2019 г..
Със заповед №
ЗЦУ – 854/22.06.2018 г./л.50/, издадена от главния секретар на НАП, на
основание чл. 84 ЗДСл е разпоредено на Д.Т.на длъжност ***- Пловдив да
изпълнява длъжността *** при отсъствието на Ж.М..
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗНАП изпълнителният директор е
орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Съгласно чл. 57,
ал. 3 ЗДСл държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено
разрешение на органа по назначаването.
Според чл. 84, ал. 1 ЗДСл при отсъствие на държавен
служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от
непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на
съответната администрация, а според ал. 2 на чл. 84 заповедта за заместване се
издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения
ръководител. Чл. 6, ал. 2 ЗДСл допуска органът по назначаването да възложи
своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с
лицата от администрацията на главния секретар, освен в случаите, когато в закон
е предвидено друго.
В настоящото съдебно производство административният
орган представи заповед на изпълнителния директор на НАП по чл. 6, ал. 2 ЗДСл,
с която той в качеството си на орган по назначаването е възложил на главния
секретар на НАП своите правомощия, както и доказателства за компетентността на
директора на Дирекция УЧР да разрешава ползването на платен отпуск вместо
органа по назначаването.Това са следните доказателства:Заповед №
ЗЦУ-501/18.05.2013г.,с която изп..директор на НАП ,на основание чл.10,ал.1,т.1
и т.9 във връзка с чл.10,ал.2,изр.2-ро и чл.13,ал.1 от ЗНАП е оправомощил
директора на дирекция „Управление на човешките ресурси“ в ЦУ на НАП да
разрешава ,прекъсва и отлага ползването на всички видове законоустановен отпуск
по ЗДсЛ.;Заповед № ЗЦУ-657/02.07.2013г.,с която е изменена Заповед №
ЗЦУ-501/18.05.2013г.и Заповед №ЗЦУ-806/08.07.2015г.на изп.директор на НАП,с
която на основание чл.10,ал.1,т.1 и т.9 от ЗНАП,чл.6,ал.2 и ал.3 от ЗДСл е
опровомощен гл.секретар на НАП да осъществява определени правомощия по
служебното правоотношение с лицата от администрацията.
При така изложените обстоятелства и доказателства е
видно,че Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186,
ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед №ЗЦУ-854 от
22.06.2018г. на гл.секретар на НАП.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на 03.10.2019г. в 07,30 часа е
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на
ЗДДС –склад № 59,находящ се в с.Първенец,СТ“Родопи-95“,стопанисван от
„Ювик-Голд“ООД“ ,ЕИК *********,при която е констатирано,че търговецът в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ ,е допуснало
нарушение на същата,като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки от търговския обект,чрез издаване на фискални касови бележки от въведено
в експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката е
извършена контролна покупка на боб - 10 кг. /1 чувал/ на стойност 32 лв.,
заплатени в брой на лицето М.Д.П.на длъжност ***от Й.Н.Й.- ***, преди
легитимацията и не е издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ „Eltrade A3KL“ с ИН на
ФУ ED327693 и ИН на ФП 44327693, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
За извършената покупка е следвало да бъде издаден
фискален бон с №0000646/03.10.2019 г. С този номер е изведен дневен финансов
отчет от ***.ите. Изведен е и КЛЕН от ФУ за 03.10.2019 г., от който е видно, че
няма издаден фискален бон.
Видно от опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката е установена положителна разлика, от които е
видно, че сумата от 32 лв. е от неиздаден касов бон
Налични към административната преписка са и дадени
писмени обяснения от *** на дружеството,както и декларация от лицето М.П.,че
работи в „Ювик-Голд“ООД“/л.66-67/.
Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол
за извършена проверка /ПИП/ cep. АА №0407757/03.10.2019 г.,/л.61 и сл./
Въз основа на констатациите
от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗПАМ/№ФК-659-0407757/07.10.2019 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,с която е наредено запечатване на
търговски обект-склад №59,находящ се в с.Първенец,СТ“Родопи-95“,стопанисван от
„Ювик голд“ООД и забрана за достъп до него за срок от 20 дни на основание
чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
В заповедта са изложени и съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
конкретното му определяне от административния орган са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,вида и характера на търговската дейност,а така също
и:местоположението
на търговския обект - в едно от най-големите стокови тържища за търговия със
свежи плодове, зеленчуци, цитруси и цветя в България, с множество потенциални
клиенти и с възможност за реализиране на високи обороти, характера на дейността
- търговия с плодове и зеленчуци, предлаганият асортимент от различни стоки,
популярността на обекта, големината на обекта - склад № 59 с площ - 165,48
кв.м., работното му време от 06.00 ч. до 14.00 ч. - от понеделник до неделя.
В мотивите относно продължителността на срока административният орган е
посочил още,че се отчита и фактът, че с
настоящето нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване па реализираните
обороти.Срокът е съобразен с принципа на съразмерността и с целената превенция за преустановяване на
незаконните практики в обекта ,като целта е промяна в начина на извършване на
дейността на конкретния обект,като прекият резулат е правилно отразяване на оборота,спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП,а индиректният-недопускане на вреда
на фиска.
При така установените факти ,съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1
от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва
да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган ,като във връзка с валидността на акта по-горе
в настоящото решение са изложени мотиви за това.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Заповедта
съдържа фактическите и правни основания за издаването й.
Не е налице нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК във
връзка с твърдението на жалбоподателя,че е налице грешна фактическа
обстановка,описана от ответния орган ,изразяваща в невярно посочване на
мястото,на което се намира проверявания обект,а от тук и наложена ПАМ за
обект,който не се стопанисва от „Ювик-голд“ООД.
Видно е,че проверката е осъществена на обект-склад №
59,находящ се в с.Първенец,СТ“Родопи-95“.Жалбоподателят не отрича,че стопанисва
склад № 59 ,находящ се в стоково тържище „Родопи-95“АД.В тази връзка представя
договор за наем от 21.01.2019г./л.28/ Видно от същия казаният склад се намира в
стоковото тържище,но е посочено землището на с.Марково.При направена справка от
съда на сайта на стоково тържище Родопи-95“АД
-https://borsa-parvenec.com/-
е видно,че тържището се намира в землището на с.Първенец.От тук следва,че не е
налице твърдяното от жалбоподателя нарушение.
Оспорената заповед е
издадена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
Процесната заповед за
налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи
нарушение на данъчно задълженото лице, което при извършена контролна покупка не
е издало фискален бон от работещо в обекта фискално устройство. На това
основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл. 187,
ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушения.
В конкретния случай
приходната администрация е установила, че от „Ювик-голд“ООД не е изпълнено
задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.
Конкретното нарушение
е установено въз основа на контролна покупка от ***.ите, като при извършването
му безспорно е констатирано, че не е издадена касова бележка за покупка на 10
кг /1 чувал/ боб,като тези обстоятелства са отразени в протокола за проверка.
Протоколът за
проверка по чл. 50, ал. 1 от ДОПК е официален удостоверителен документ и
съдържанието му, досежно констатациите при проверката, се ползва с материална
доказателствена сила, в случая съставеният протокол установява по категоричен
начин извършването на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006.
Търговецът не обори
описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по
делото доказателства. В хода на проверката е установена и положителна касова
разлика в размер на 32лв., която се дължи на немаркираната суми от процесната
продажба на 10 кг/1 чувал/ боб .
Материалната
доказателствена сила на констативния протокол от проверката,както вече се
посочи не е оборена в съдебния процес, поради което съдът приема, че не е издаден
фискален касов бон за извършена продажба на стока при въведено в експлоатация и
функциониращо към момента на продажбата фискално устройство
Ето защо налице са предвидените
от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.
186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Всъщност
жалбоподателят не оспорва ,че е налице констатиранато нарушение.
Главните доводи,развити
в жалбата са,че е налице противопоставим интерес на жалбоподателя от степен на
охраняваните, а именно „Ювик-голд“ООД е наемател на търговски обект в СТ“Родопи
95“ООД и ако му бъде забранен достъпа до склада за 20 дни ще претърпи
евентуални вреди-наемодателят му може да развали договора с него и да
претендира наемната цена за останалия срок от договора ,която е в размер на
1114,62 лева с ДДС.Отделно от това в склада се съхраняват бързоразвалящи се
стоки ,които няма как да бъдат отстранени,стоката е в големи размери и от прилагането на ПАМ за жалбоподателя ще
настъпят значителни вреди.
Възразява се срещу
определения срок на мярката,който бил необосновано дълъг и имало нарушение на
принципа на пропорционалността,ограничено било правото на защита на дружеството
–жалбоподател,тъй като не е издадено НП и същото е лишено от възможността
предоставена по чл.187,ал.4 от ЗДДС.
Относно всички тези
доводи,настоящият състав на съда съобразява следното.
Наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана
компетентност. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН
със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в
закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на
наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл.
187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й.
На следващо място, в
конкретния случай неиздаването на фискален касов бон има вредоносен резултат,
защото неотчетеното на извършена продажба влияе върху размера на търговския
оборот, който служи като основа за облагане на търговеца с корпоративен данък .
В тази връзка за преустановяване на подобно поведение запечатването на
търговския обект е съответстваща на правната уредба мярка, за да се гарантира
промяна в организацията на работа в обекта .
След като законодателят е въвел правила за
регистриране на търговските продажби, същите подлежат на изпълнение,
включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на
нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с
временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото
неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от
инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и
за преустановяване на последващи правонарушения. След като търговецът не спазва
въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните
последици от временно запечатване на обекта . В конкретния случай
невъзможността за извършване на търговски продажби за 20 дни е разумна
принудителна мярка,имайки предвид ,че търговецът осъществява дейност в едно от най-големите
стокови тържища за търговия със свежи плодове, зеленчуци, цитруси и цветя в
България, с множество потенциални клиенти и с възможност за реализиране на
високи обороти, характера на дейността - търговия с плодове и зеленчуци,
предлаганият асортимент от различни стоки, популярността на обекта, големината
на обекта - склад № 59 с площ - 165,48 кв.м., работното му време от 06.00 ч. до
14.00 ч. - от понеделник до неделя.Това са и мотивите на административния орган
при определяне на срока на мярката,което е и в рамките на оперативната му
самостоятелност. Доводите на жалбоподателя,че този срок е прекалено дълъг и
неговият наемодател би могъл да развали договора/неясно защо,при положение,че „Ювик голд“ООД заплаща
своя месечен наем/ не могат да бъдат противопоставени на обществения интрес. А
в случай,че не плаща наемната цена договорът може да се прекрати,а не да се
развали.
Срочното запечатване на обекта, което предполага
невъзможност на търговска дейност и съответно по-малка за облагане търговска
печалба е счетено от законодателя като оправдана неблагоприятна последица,
гарантираща занапред надлежно регистриране на всяка търговска продажба и
данъчно облагане на реалната търговска печалба. Именно поради преценката за
съответствие на този вид държавна принуда с целите на ЗДДС и чл. 22 от ЗАНН законодателят
е включил запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186,
ал.1 от ЗДДС.
При разглеждане мотивите на обжалваната заповед
относно срока на мярката съдът съобрази, че според принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК, административният акт не може да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта
След като необходимата цел на акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на търговски
продажби, то срокът на действие на мярката не следва да е кратък, защото ще
обуслови извършването на поредно нарушение и съответно поредно налагане на ПАМ,
а трябва да гарантира липсата на последващи административни нарушения. Съдът счита, че продължителност на
запечатването от 20 дни при максимален срок на мярката от 30 дни постига
нормативно зададената цел.
Постановената мярка основно засяга частните интереси
на дружеството-жалбоподател и нейният срок трябва да кореспондира с легитимната
цел по спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Неотразяването на
реално извършени продажби води до нереално определяне на дължимите към
държавата налози .
При така изложеното съдът намира,че оспорената заповед
е валидна,издадена от компетентен орган,в установената писмена форма,при
липса на съществени нарушения на административнопроизводствените ,в
съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
При този изход на делото съдът на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172,ал. 2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ювик голд“ООД ,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление:гр.Пловдив,район „Западен“,ул.“Кръстьо
Раковски“№21,представлявано от *** И.И.К. ,черз адвокат Т.Ц.,*** против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка
/ЗПАМ/№ФК-659-0407757/07.10.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ювик голд“ООД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,район „Западен“,ул.“Кръстьо Раковски“ №21,представлявано
от *** И.И.К. ,чрез адвокат Т.Ц.,*** да заплати на НАП –гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: