ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /28.01.2020 г.
Плевенски районен съд, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА
ИЛИЕВА
След като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4069 по описа на ПлРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на депозирана молба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу И. ***Г. с правно основание чл.422 ГПК.
След процедура по чл.47, ал.1 и сл. от ГПК, за особен представител на ответника И. ***Г. е определен адв. ***, при депозит в размер на 380лв. С разпореждане № 354/09.01.2020г., съдът е дал указания на ищеца, да внесе сумата по сметка на ПлРС в размер на 380 лева за назначаване на особен представител, като му е указал, че при неизпълнение в едноседмичен срок от съобщението, производството по делото ще бъде прекратено. Ищецът е уведомен за разпореждането на съда на 15.01.2020г., като до този момент няма изпълнение на указанията на съда.
Съобразно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съдът назначава особен представител на ответника, при установяване редовността на връчването чрез залепяне на уведомление, на разноски на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.128 от ГПК, към исковата молба се прилага документ за внесени разноски, ако такива се дължат, като съответно непредставянето на такъв документ, респ.- невнасянето на същите, съставлява нередовност на същата. Поради това, съдът намира, че неизпълнението от страна на ищеца, за внасяне на определената сума, като депозит- възнаграждение за особен представител, който да бъде назначен като такъв на ответника, съставлява нередовност на ИМ, неотстранена в срок. Поради това, и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, ИМ следва да бъде върната, а производството по делото- прекратено.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, с прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Предвид гореизложеното следва издадената по ч.гр.д.№ 446/2019г. по описа на РС-Плевен заповед за изпълнение №247/28.01.2019 г. да бъде обезсилена.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Д
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4069/2019 г., по описа на ПлРС, на основание чл. 129 ал.3 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело ч.гр.д.№ 446/2019г. по описа на РС - Плевен Заповед № 247/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчване на
препис от настоящето определение до ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: