№ 25814
гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20201110144771 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявен от „Ч...................“ АД, ЕИК: ........, представлявано от
Леон Връшка, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. Р.
Д. срещу В. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Киевска“/“Баучер“ № 23,
представлявана от адв. П. И. Г., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ, във връзка с чл. 86 ЗЗД, с
който ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника му дължи
следната сума в общ размер на 8403.52 лв., от която: сумата от 8140.65 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г.
до 09.11.2018 г., ведно с 262.87 лв. законна лихва за забава, считано от датата на
падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали
задължения – 09.11.2018, 226.07 лв. разноски за образуване на заповедно производство
по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
29.05.2019г. по ч. гр. дело № 257/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.,
както и 112.00 лв. разноски за образуване на настоящото производство.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.
Ищецът прави искане за допускане съдебно-счетоводна експертиза.
С Разпореждане от № 9343/299.01.2022 г. съдията докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответниците с указание,
1
че в едномесечен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на
чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 10.03.2022 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не е депозиран
писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. При
проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални
предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети
и приложени по делото.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 257/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 142 с-в.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 8204/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник, 3 с-в.
По доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, като
вземе предвид процесуалното поведение на ответника.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2023г.
от 11.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
2
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
- Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца :
Ищецът – „Ч...................” АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енерия на „Ч...................“ АД, които са общоизвестни и публикувани в
редица издания на периоичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Ответникът в качеството си на клиент на
електрическа енергия дължи цената на доставената услуга. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от
10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. съгласно Общите условия. Посочва се, че на ответника е
доставяна електро енергия за процесния период в електроснабден имот, находящ се в с.
Руарци, ул. „Капенешка“ № 23. Сочи, че ответника не е заплатил в определения в
общите условия срок стойността на задълженията. Твърди се, че посочените
задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч...................“ АД потребителят разполага с
десетдневен срок за заплащане на вземанията във връзка с консумираната
електрическа енергия, като след изтичането на този срок вземането се превръща в
годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ето защо, на основание чл. 107 от
ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за сумите, както следва: сумата от 8140.65 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г.
до 09.11.2018 г., ведно с 262.87 лв. законна лихва за забава, считано от датата на падежа
на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали
задължения – 09.11.2018, 226.07 лв. разноски за образуване на заповедното
производство по чл. 410 ГПК.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК в срок, поради което ищецът е предявил установителен
иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
настоящото производство.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.
- правна квалификация - предявеният иск е с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
3
- разпределение на доказателствената тежест – На основание чл. 154 ГПК в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване
на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на
договор за предоставяне на електрическа енергия, в това число – че ответникът
притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава
вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от 10.09.2017 г. до
09.09.2018 г. е доставил реално на ответниците услуги с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба стойност. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне
на топлинни услуги.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат погасяването на дълга.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 от ГПК във вр. чл.148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 257/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 142 с-в.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 8204/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, 3 с-в.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
Указва на ответниците , че ако не подадат отговор по исковата молба /каквото не
са сторили, като е пропуснати срока за ПО/ и не се явят в първото по делото съдебно
заседание, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,
съдът може да постанови неприсъствено решение в полза на ищеца.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
4
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
третото лице – помагач и препис от исковата молба, ведно с приложените към нея
доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5