Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, …..01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1474 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 218474/20.09.2017г. по
гр.д. № 38629 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 72-ри състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ, че В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й., ЕГН ********** с адрес: ***
дължат солидарно на „И А.Б.Л.”ЕАД, ЕИК ******( с предишно
наименование и форма И А.Б.А.”ЕООД), с
адрес на управление:*** заплащане на сумата от 1836,55 евро, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 10.10.2013г., до изплащането й,
представляващи част от главница по запис за заповед, издаден на 14.01.2010г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 2067/2013г. по
описа на РС-Видин, като ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски от 449,78лв. по исково дело и
449,78лв. разноски по заповедно дело.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5154686/20.10.2017г. по регистъра на СРС изпратена
по пощата на 19.10.2017г. от ответниците по исковете- В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са
неправилно била издадена заповед за изпълнение срещу тях в заповедното дело, защото те били
поръчители, а срока по чл. 147 от ЗЗД бил изтекъл преди подаване на
заявлението. На това основание не дължали сумата и исковете били неоснователни.
Записът на заповед не им бил предявен, той не бил предявен редовно и на
издателя на записа на заповед, защото нотариалната покана за връчването не
удостоверявала такова редовно по смисъла на ГПК връчване. Записът на заповед
бил нищожен защото не уговарял падеж по предвидения от ТЗ начин. Не било
установено че каузалното правоотношение по записа на заповед е договор за Л. о
14.01.2010г. с № 010370-001. Нотариалната покана установявала съществуване и на
друг договор за Л. и не било установено записа на заповед задължение по кой от
двата договора обезпечава. Претендирали са разноски .
Въззиваемият- ищец „М Л.”ЕАД, ЕИК ******(с предишно наименование „И А.Б.Л.”), е оспорило жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната
част е правилно. Посочило е, че записът на заповед бил валиден, не било
установено погасяване на задължението по него, предявен бил на 19.12.2012г. на
издателя Ф.Г”ООД. Падежът бил определен на предявяване, нямало пречка да се
определи срок за предявяването по чл. 487 от ТЗ. Посочило е, че въззивниците
били авалист по смисъла на чл. 485 от ТЗ, неприложими били правилата за
поръчител по ЗЗД и в частност на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД. Последната не
намирала приложение при авала . Нямало нужда записът на заповед да се предяви и
на авалиста. Без значение била валидността на задължението на Ф.Г” ООД по
аргумент на чл. 485 от ТЗ. Установена била връзката между договора за Л. и
записа на заповед, съвпадали сумите по двата документа..
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 10740/14.07.2014г. и от 18.07.2014г. по регистъра на СРС
депозирана от И А.Б.А.”ЕООД, ЕИК *******срещу
Ф.Г”ООД, ЕИК *******, като издател и
В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й., ЕГН ********** като авалисти, с
която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 535 и чл. 485 от ТЗ съществуване на вземането му срещу
ответниците за заплащане солидарно на сумата от 1836,55 евро, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 10.10.2013г., до изплащането й, представляващи част от главница по
запис за заповед цялата за 11635,52 евро, издаден на 14.01.2010г., с падеж за
плащане „на предявяване”, предявен на 19.12.2012г., за която е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 2067/2013г. по описа на РС-Видин, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че записа на заповед бил валиден ,
настъпил падеж за плащането им, той обезпечавал задължения по договор за Л. № 010370-001/14.10.2010г. по който И Еф Джи Л.”ЕАД
предоставил на Л. на Ф.Г”ООД вещ, със споразумение от 07.07.2011г. изменили
падежи и размери на вноски, но задълженията не били изпълнени . Претендирало е
разноски.
С определение от 26.05.2016г. производството е прекратено по исковете срещу
Ф.Г”ООД на основание на чл. 637, ал.2 от ТЗ.
Ответниците В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й.,
ЕГН ********** са оспорили иска. Навели са твърдения, че срок по чл. 147 от ЗЗД
бил изтекъл преди подаване на заявлението и на това основание не дължали
сумата. Не било установено, че каузалното правоотношение по записа на заповед е
договор за Л. от 14.01.2010г. с № 010370-001. Нотариалната покана установявала
съществуване и на друг договор за Л. и не било установено записа на заповед
задължение по кой от двата договора обезпечава . Посоченият от ищеца договор за
Л. бил нищожен поради противоречие със закона. Този договор бил за финансов Л.,
но в него липсвал мандатния елемент и това водело до нищожността му, отделно
ищецът не отговарял на изискванията за дейността на финансова институция по
Закона за кредитните институции, договорът не бил вписан и в регистъра на
особените залози, което било допълнително основание за нищожността му.
Споразумението от 07.07.2011г. било нищожно поради нищожност на договора за Л.,
задължения по който уреждало. Поканата от 18.12.2012г. не им била връчена, тя
не била редовно връчена и на Ф.Г”ООД. Записът на заповед бил нищожен защото
задължението не било безусловно, уговореният падеж не бил съобразно
изискванията на ТЗ. Претендирали са разноски.
По делото е приложено заповедно
дело № 2067/2013г. по описа на РС-Видин, съгласно което по заявление вх. №
10296/10.10.2013г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, с които е разпоредено Ф.Г”ЕООД,
ЕИК *******, В.Г.Й., ЕГН **********
и Т.И.Й., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на И А.Б.А.”ЕООД, ЕИК *******сумата
от 1836,55 евро, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 10.10.2013г., до изплащането й, представляващи
част от главница по запис за заповед цялата за 11635,52 евро, издаден на
14.01.2010г., както и съдебни разноски за държавна такса от 71,84лв. и за
възнаграждение за адвокат от 297,31лв., срещу така издадена заповед на
10.06.2014г. е подадено възражение от всички длъжници, на 02.07.2014г.
заявителят е уведомен ца необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщение, че е предявил иск за установяване съществуване
на вземанията по заповедта и такива са представени на 18.07.2014г. и на 14.07.2014г.
По делото е приет документ,
озаглавен „запис на заповед”, издаден на 14.01.2010г. от Ф.Г”ООД, ЕИК *******, с който дружеството се
е задължило безусловно и неотменимо без протест да заплати на „ И Е.Д.А.Л.”ЕООД,
ЕИК *******сумата от 11635,52 евро с падеж на задължението „на предявяване”, предявяването следва да се извърши не по-късно
от 20.03.2015г., като е положен подпис за издателя . В текста на документа се
съдържа заглавието „запис на заповед”, посочени са място на плащане в гр.
София, бул. ******. На лицевата страна на документа срещу текст „ В.Г.Й., л.к. №...ЕГН ********** с
настоящото авалирам без протест този запис на заповед” са изписани имената на В.Г.Й.
и е положен подпис за нея срещу дата
14.01.2010г. На лицевата страна на документа
срещу текст „Т.И.Й., л.к. №...ЕГН
********** с настоящото авалирам без протест този запис на заповед” са изписани
имената на Т.И.Й. и е положен подпис за него
срещу дата 14.01.2010г.
По делото не се спори, а и се
установява от записвания по публичния търговски регистър, че И Е.Д.А.Л.”ЕООД,
ЕИК *******е променило наименованието си на „И А.Б.А.”ЕООД.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за финансов Л. № № 010370-001/14.01.2010г., ОУ и погасителен
план към него, приемо-предавателен протокол, носещи подпис за страните по него, съгласно които „И Е.Д.А.Л.” ЕООД се е
задължило да предоставени на Ф.Г”ООД при условията на финансов Л. за ползване
употребявано бордово полу-ремарке с рама VAVSAP3388H275268
с цена без ДДС от 9000 евро, отделно и ДДС срещу задължение на Л.ополучателя
да заплати общо 9696,27 евро без ДДС
на 60 вноски от по 154,10 евро считано от 20.02.2010г. до 20.10.2015г., за
обезпечение на което издава запис на заповед, на 03.02.2010г. вещта е предадена
на Л.ополучателя.
По делото е прието неоспорено от
страните споразумение от 07.07.2011г. с
нотариално заверени подписи от 07.07.2011г. страните са се съгласили е
договорът за Л. е прекратен едностранно поради неизпълнение на задълженията на Л.ополучателя,
като към този момент неплатените задължения по него са 1878,94 евро неплатена главница и лихва по вноските; 130,08 евро
други разходи и 140,36 евро
неустойка, както и 389,23лв. разходи
за застраховка „Каско”, но страните са се съгласили да възобновят действието на
договора , като освен горепосочените суми се дължи и 255,94 евро наем и лихва
като вноска за периода до 10.12.2010г., неплатената непросрочена сума по
договора за Л. е 7003,02 евро и следва да се плати на 45 вноски с посочени
размери и падежи – 20-то число на месечно считано от 20.05.2011г., а
просрочените към този момент задължения от общо 2604,33 евро следва да се
платят на 45 вноски за същия период с посочен размер на всяка вноска. В
споразумението идентични са съглашения между страните и по друг договор за Л. между тях от
14.01.2010г. с № 010370-002.
По делото е приета нотариална
покана удостоверяванията по която са извършени от нотариус Л.Ц., рег. № 029 на
Нот.К., съгласно която на 14.12.2012г. „И Е.Д.А.Л.”ЕООД е съставило изявление
до Ф.Г”ООД, с което му е посочило, че
има неплатени вноските по споразумението
и договора за Л. за сумата от 3801,93 евро, което било размер на задълженията
по договора за Л. № 01370-001/14.01.2010г., дал му е 3 дневен срок за плащането
като го е уведомил че при неплащане то
разваля договора и предявява за плащане записа на заповед, издаден на
14.01.2010г. със същата покана са извършени такива действия и по договор за Л.
№ 01370-002/14.01.2010г. и запис на заповед от 14.01.2010г. за сумата от
11635,52 евро. Поканата е оформена като връчена на 19.11.2012г. срещу разписка
№ 122.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е посочило, че по
договора за Л. № 01370-001/14.01.2010г към подаване на заявлението -
10.10.2013г., неплатени задължения са
сумите по споразумението от 07.07.2011г. за плащане на просрочени задължения
към сключване на споразумението по приложение № 2 по погасителен план -за
просрочени към 26.04.2011г. задължения са 3041,47 евро , от което 2604,33 евро
са задължения просрочени, а 364,28 евро са
лихва върху просрочените задължения. По погасителния план по приложение
№ 1 за редовната остатъчна главница падеж след
20.11.2010г. неплатени задължения са 8016,67 евро и това били вноски за
периода от 20.05.2011г. до 20.01.2015г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с 535 и чл. 485 от ТЗ– иск за установяване съществуване на вземане на
ищеца като поемател срещу ответниците като авалисти на задължение по запис на заповед, за което
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между него и Ф.Г”ООД е възникнала валидно
правоотношение по запис на заповед,
отговарящ на изискванията по чл. 535 от ТЗ, че задължението е с настъпил падеж,
че ответниците са авалирали валидно поетите задължения с ценната книга.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя
възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели
пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това
волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо
пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при
съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният
ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други
допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на
допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по
първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради
недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят
е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени
изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води до
недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила необходимостта
от строгите изисквания към формата му -
да има достатъчна определеност, както относно правното естество на акта,
така и досежно съдържанието на
породените въз основа на него правоотношения. Законодателят в Търговския закон
не поставя изискване към съдържанието на менителницата и записа на заповед да
сочат основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните
задължения. Основанието на задължаване не е елемент от фактическия състав на
абстрактни правни сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се
посочи, то е извън задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. Ако посочването на каузално правоотношение не променя безусловния характер
на задължението, то посочването на това правоотношение не може да обоснове
извод за недействителност на ценната книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от
съдържанието на менителничните ефекти, обаче, не означава, че длъжникът по тях
не може да направи успешно възражение
във връзка с основание за плащане по документа. Поемателят също
разполага с възможност да посочи каузалната сделка, за обезпечение на което е
издадена ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение
винаги става с определена цел, която цел, обаче, е свързана с други
правоотношения, стоящи извън менителничните. В случаите, когато субективното
право по менителничния ефект се придобива въз основа на договор между страните,
то отношенията между тези лица са каузални и издателят на ценната книга може да
прави възражения по повод на основанието. Въвеждането на същото може да се
направи и от поемателя. Каузалните правоотношения може да са различни правни
сделки – продажба, заем, банков кредит и т.н. По правило с предаването на
ценната книга не се новира задължението по каузалното правоотношение, а двете
правоотношения съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които
се твърди, че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично правоотношение,
следва да се установи валидно възникнало вземане по каузално правоотношение.
Липса на валидно възникнало вземане по каузално правоотношение в тази хипотеза,
препятства възникване на поети със записа на заповед менителнични
задължения. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на задължението,
ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за обезпечаване на
изпълнение на задълженията по което, да е издаден записа на заповед, ищецът не
е длъжен да въведе каузално правоотношение. В хипотеза, в която нито една от
страните в предвидени от закона срокове не е въвела твърдения на наличие на
каузално правоотношение, то не е част от правоотношенията, които се изследват
по делото, тоест няма въведено по делото преюдициално правоотношение, поради
което и неустановяване на същото не може да послужи за основание да се отхвърли
иска по чл. 422 от ГПК. В хипотеза, в която
страна по делото въведе като предмет на делото наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, на
изследване в производство по иска по чл. 422 от ГПК подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото същото има връзка с възникване, съответно с
погасяване на задължението по записа на заповед. Разпределението на
доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от ГПК, тоест всяка страна
следва да докаже фактите, на които основана правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по делото
е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото, ищецът следва да
докаже че по това каузално правоотношение , което е валидно възникнало, за него
е възникнало валидно вземане , а ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост на сумите ако е въвел такива
като предмет на делото. (В този смисъл
т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установи, че със
заповед за изпълнение по заповедно дело на
РС-Видин ответниците са осъдени да заплатят на ищеца процесните суми на
основанията, на които е предявен иска, ответниците са оспорил заповедта, а ищецът в срок е
предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Съдът приема, че приетият по делото документ,
озаглавен „запис на заповед” съдържа
всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което и представлява запис на
заповед, издаден на 14.01.2010г. и удостоверява изявление на „Ф.Г”ООД като издател по запис на заповед към ищеца за
заплащане на сумата от 11 635,52
евро с падеж „на предявяване“, което следва да се извърши до 20.03.2015г.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че така определения падеж не
съответствал на разпоредбите на ТЗ. В случая падежът за плащане на ценната
книга е уговорен да е на „предявяване”, което е допустимо съгласно чл. 486,
ал.1 т. 1 вр. с чл. 537 от ТЗ. Допустимо е и да се определи срок , в който да
се извърши това предявяване съгласно разпоредбата на чл. 487 вр. с чл. 537 от ТЗ и съдът приема, че определянето на такъв срок за предявяване до 20.03.2015г.
не опорочава валидността на ценната книга.
С въззивната жалба не са въведени други оплаквания
срещу изводите на районния съд за валидността на ценната книга, районният съд
не е допуснал нарушение на императивна правна норма при обосноваването на този
извод, поради което и съдът приема, че приетия по делото документ е валиден
запис на заповед.
Съдът приема, че представения по делото запис
на заповед удостоверява и валидно менителнично поръчителство по задължението по
записа на заповед, което
менителнично поръчителство е поето
от въззивниците. Текст за същото е изписан на лицевата страна на
ценната книга, съдържа ясно
изявление, че въззивниците поръчителстват за
задължението по
ценната книга, положен е подпис
за тях, поради което и доколкото не се сочи при
какви условията и за кого се поръчителства, то съдът приема, че съобразно чл. 484, ал.3 от ТЗ въззивниците са
поръчителствали за издателя на записа на
заповед при същите условия, при които е поето задължението.
Съдът приема за установено по
делото че на 19.12.2012г. ценната книга е била предявена за плащане на издателя
й „Ф.Г”ООД. Приетата по делото нотариална покана е официален удостоверителен
документ в частта за удостоверените от нотариуса факти, който обвързва съда с
материална доказателствена сила за тези факти. Тази доказателствена сила
не е опровергана от въззивниците, поради
което и съдът приема, че на издателя процесния запис на заповед е бил предявен
на 19.12.2012г. Изявления за предявяването на ценната книга се съдържат в
поканата, те са отправени от поемателя до издателя н ценната книга и са
достатъчни, за да се установи валидно предявяване на ценната книга. Това предявяване
е направено в срока, уговорен с ценната книга. Предявяването на ценната книга
на авалистите не е необходимо, за да се
приеме за падежирало задължението по записа на заповед. Следва да се посочи,
че доколкото с поканата се предявяват за плащане два записа на заповед с
идентично съдържание, не се твърди да има трети такъв, то по делото е
установено, че процесният запис на заповед е една от ценните книги предявени за
плащане с нотариалната покана , връчена на 19.12.2012г.
Съдът приема за неоснователни съображенията на въззивниците, че не дължат процесната сума поради пропуснат
срок по чл. 147 от ЗЗД. Тази разпоредба съдът приема, че е не приложима при
авала. Менителничното поръчителство е самостоятелно неакцесорно едностранно
поето задължение от авалиста. Задължение на авалиста съществува независимо от
валидността на задължение, поето от
издателя на записа на заповед , освен ако се касае за изискванията за форма по
чл. 535 от ТЗ. Задължението на авалиста макар и да обезпечава задълженията на
издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен
правопораждащ юридически факт. То е
абстрактна сделка. Записът на заповед също е абстрактна самостоятелна сделка.
Правоотношенията на издателя на записа на заповед и на авалиста произтичат от
различни и независими една от друга едностранни сделки. Авалистът не може да
прави възражения, които може да направи издателя на ценната книга. На друга
плоскост е уредено правоотношението на поръчителя по ЗЗД – правоотношението
възниква при сключен договор за поръчителство между кредитора и поръчителя и е
действително, само ако е действително задължението на лицето, за когото е поръчителствано, тоест задължението на поръчителя е акцесорно на
задължението на лицето, за което е поръчителствано. Съществените различия между
менителничното поръчителство и поръчителството по ЗЗД препятстват възможността
да се приложи разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД за менителничното поръчителство.
Последната е ограничителна и не може да се прилага за правни институти, които съществено се
различават от поръчителството по ЗЗД. Менителничното поръчителство и
поръчителството по ЗЗД са със съществени различия, поради което и доколкото ТЗ
не предвижда приложението на чл. 147 от ЗЗД,
то при авала разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД е неприложима. (В този
смисъл Решение № 216/03.01.2017г. по т.д. № 3204/2015г. на ВКС, І-во Т.О.;
Решение № 104/25.07.2016г. по гр.д. № 5345/2015г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение
№ 386/25.03.2015г. по гр.д. № 1490/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В случая падежът на записа на заповед е настъпил на
19.12.2012г., но доколкото ответникът е авалист, а не поръчител по чл. 138 от ЗЗД и по съображения изложени по-горе съдът приема, че независимо, че
заявлението по чл. 417 от ГПК да е подадено на 10.10.2013г., възражението на въззивника за приложимост на
чл. 147 от ЗЗ е неоснователно.
Неоснователни са доводите на
въззивниците, че по делото не било установено, че записа на заповед обезпечава
вземанията по договора за Л. № № 01370-001/14.01.2010г. и това водело до
неоснователност на исковете. Авалистът по записа на заповед , който не е страна по каузалното
правоотношение, не може да прави възражения, които са свързани с каузалното
правоотношение - с възникване на задължения по него. Това е така, защото авалистът
не е страна п каузалното правоотношение. В случая
въззивниците не са били страна по договора за Л. и не разполагат с право да
въвеждат възражение срещу същия. Дори да се приеме обратното следва да се
посочи, че приетият по делото договор за Л. сочи изрично, че за обезпечаването
му се издава запис на заповед, договор за Л. и запис на заповед са издадени на
една и съща дата за едни и същи суми – 11635,52 евро, (по погасителен план по
договора за Л. сума е 9696,27 евро без ДДС, тоест 11635,52 евро с ДДС),
поемател и издател по ценната книга са страните по договора за Л. и това съдът
приема, че това е достатъчно, за да
обоснове извод, че процесният запис на заповед е обезпечавал задължения по
приетия по делото договор за Л.. Действително, приетото споразумение от
07.07.2011г. и нотариалната покана от
19.12.2012г. сочат, че на 14.01.2010г. между ищеца и „Ф.Г”ООД е възникнало и
друго правоотношение по договор за Л., както и че на тази дата е издаден и друг
запис на заповед за сумата от 11 635,52 евро. Такива договори и запис на заповед по делото не са
представени, а и съществуването на такива не е достатъчно за да обоснове извод,
че процесния запис на заповед не обезпечава задължения по договора за Л.
01370-001/14.01.2010г. Няма пречка
страните да са обвързани от успоредно съществуващи няколко правоотношение по
различни договори за Л. и записи на заповеди. Обсъдени в съвкупност съдът
приема, че доказателствата по делото обосновават извод, че процесният запис на
заповед обезпечава задълженията по договор № 01370-001/14.01.2010г
По делото въззивниците не са
въвели други оплаквания срещу изводите на районния съд, поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК като съобрази, че при обосноваване
на изводите си районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма
, то съдът приема, че жалбата е неоснователна и решението на СРС следва да се
потвърди. Приетият по делото договор за Л. съдържа необходимите реквизити и представлява съглашение по договор за
финансов Л.. Приемо-предавателният протокол и споразумението, които са приети
по делото установяват, че Л.одателят е изпълнил задълженията си по договора за Л. и е възникнало задължение на Л.одателя да
заплаща уговорените Л.ови вноски по договора и споразумението. Споразумението
и приетото заключение по счетоводната
експертиза установяват, че задълженията поети със споразумението и които са били
падежирали към подаване на заявлението не са били погасени, тези задължения
съдът като обсъди заключението и на основание на чл. 162 от ЗЗД приема, че са с
размер по-голям от сумата, за която е
предявен иска.
При така възприето съдът приема,
че решението на районният съд е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноски
следва да се поставят в тежест на въззивниците.
Въззиваемият не е претендирал
разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
218474/20.09.2017г. по гр.д. № 38629 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 72-ри
състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.