О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 942 Година 2020, 23.06. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІI отд., VII състав
в закрито заседание на 23 юни 2020
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело № 3573 по описа за 2019 година и
като обсъди:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК и §2 ДР ДОПК.
Образувано е
по молба вх. №7947/08.06.2020г. на юрисконсулт К., пълномощник на ответника –
Директор на Дирекция „ОДОП“ –Пловдив, с която се иска допълване на Решение №881
от 28.05.2020г., постановено по настоящото дело чрез присъждане на полагащото се юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер.
Твърди се, че
в първото проведено заседание на 29.01.2020г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив се е представлявал от юрисконсулт Я. с представено пълномощно. На
второто и последно проведено съдебно заседание от 29.04.2020г. е подадена молба
с вх.№5615 от 23.04.2020г. от юрисконсулт К. по електронната поща, към която не
е приложено пълномощно. Такова не е било приложено и към депозираната писмена
защита с вх.№7186 от 29.05.2020г. С оглед на това, към молбата, по повод на
която е образувано настоящото производство, е приложено вече пълномощно
№683/20.06.2017г. от Изпълнителния Директор/ИД/ на НАП и се иска от съда да
приеме, че Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е бил редовно представляван
от юрисконсулт К.. В тази връзка се иска произнасяне по направеното искане в
молбата с вх.№5615 от 23.04.2020г. и писмена защита с вх.№7186 от 29.05.2020г.
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по молбата – „СЛОТ ГРУП“ЕООД, редовно уведомен за възможността да представи
отговор, не изразява становище.
Настоящият
състав намира, че молбата е подадена от надлежна страна, в предвидения за това
срок, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съдебния
акт, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по същество на спора, като
е отхвърлил жалбата на „СЛОТ ГРУП“ЕООД със седалище гр.Пловдив, ЖК“Тракия“,
бл.255, вх.А, ет.2, ап.4 срещу Ревизионен акт №Р-16001619000263-091-001 от
25.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с
Решение №605/18.10.2019г. на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция
“ОДОП“ - Пловдив, в обжалваната част досежно допълнително начислен ДДС в размер
на 669,52 лева, ведно с начислените лихви в размер на 112,15 лева, както и
допълнително установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в
размер на 56,02 лева, ведно с начислените лихви в размер на 18,85 лева като
неоснователна.
При този
изход на спора, съдът е констатирал, че на ответника се дължат сторените
разноски, но доколкото същите са претендирани от лице
без представителна власт, е приел, че не дължи произнасяне.
За да се
произнесе по искането, съдът установи от фактическа страна следното.
Производството
по делото е образувано по жалба на „СЛОТ ГРУП“ ЕООД срещу Ревизионен акт
№Р-16001619000263-091-001 от 25.07.19г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение №605/18.10.2019г. на
изпълняващ правомощията Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив.
В първото по
делото открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2020г., ответникът е
надлежно представляван от юрисконсулт Я., въз основа на представено в същото
заседание Пълномощно №95/20.03. 2019г. от Изпълнителния директор на НАП/л.774,
том 3/. В това съдебно заседание процесуалният представител на ответника е
оспорил жалбата и е изразил следното становище по доказателствата: „Да се приеме административната преписка.
Не възразявам по искането за допускане и разпит на двамата свидетели.
Представям на оптичен носител сведения, както и два броя упълномощителни
заповеди, едната от 16.06.2017г. и втората от 15.08.2019г. Нямаме искания по
доказателствата от наша страна.“. За събиране на допуснатите доказателства
делото е било отложено за 01.04.2020г.
Впоследствие
с Разпореждане №1813/11.03.2020г., въз основа на Заповед №207/10.03.2020г. на
Председателя на съда, делото е пренасрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2020г., за която дата
ответникът е надлежно уведомен по телефона на 17.03.2020г. /л.785, том 3/.
На
23.04.2020г. в Административен съд – Пловдив е входирана
молба с вх.№5615/23.04.2020г., получена по електронната поща, от С.К. с
посочване, че същият е процесуален представител на Директора на Дирекция „ОДОП“
-Пловдив/л.787, том 3/. В тази молба е направено искане да не бъде даван ход на
делото, като са изложени съображения във връзка с извънредното положение в
Република България, алтернативно се посочва, че за момента ответникът няма
други искания и няма да сочи нови доказателства, като при наличие на направени
доказателствени искания от страна на жалбоподателя, се иска възможност за
запознаване. В случай, че бъде даден ход на делото по същество, се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за присъждане на
разноски. Направено е възражение и за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя, в т.ч. се иска прилагане
разпоредбата на чл.161 ал.3 ДОПК. Към така депозираната молба не е приложено
пълномощно, удостоверяващо надлежно упълномощаване на юрисконсулт К. от ИД на
НАП.
Във второто
открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2020г., ответникът не е бил
представляван. Докладвана е постъпилата молба от юрисконсулт К. и съдът е дал
ход на делото по същество, като до приключване на съдебното заседание, искане
за присъждане на разноски от надлежно упълномощен представител на ответника, не
е направено.
На
28.05.2020г. съдът се е произнесъл по съществото на спора с Решение № 881 в
посочения по-горе смисъл.
След
постановяване на съдебното решение, а именно на 29.08. 2020г. е постъпила
писмена защита от С.К. отново с посочване, че е процесуален представител на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, към която също не са представени
доказателства за представителната власт на лицето.
Въз основа
на така установените факти, съдът приема от правна страна следното.
Безспорно е,
че страната, която е спечелила делото има право на разноски, в този смисъл и
приложимата в случая разпоредба на чл.161 ал.1 изречения второ и трето ДОПК е
категорична, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част
от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат.
Но сам по
себе си фактът на отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.
За да се
произнесе по дължимостта на разноските, съдът трябва
надлежно да бъде сезиран с искане за присъждане на разноски. Сезирането на съда
е надлежно, когато до приключване на последното съдебно заседание в съответната
инстанция, страната е направила искане за присъждане на разноски – точка 11 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
6/2012г.
Все в тази
насока следва да се посочи, че съгласно чл.12 ал.1 от Закона за Националната
агенция за приходите, процесуалното представителство пред съда по актовете и
действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от
изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители
в агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност.
В конкретния
случай до приключване на последното съдебно заседание от страна на ответника,
чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я., за когото са налице данни за
надлежно упълномощаване, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не е направено.
Такова,
както вече се посочи, е направено от С.К., с посочване, че същият е процесуален
представител на Директора на Дирекция „ОДОП“ -Пловдив, но без представено пълномощно,
подписано от страната, което легитимира процесуалния представител и определя
пределите на представителната му власт, съгласно чл.33 ГПК, приложим
субсидиарно.
Действително,
с молбата по чл.248 ГПК е представено пълномощно от ИД на НАП от 20.06.2017г.,
видно от което старши юрисконсулт в Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП С.К.,
е надлежно упълномощен да представлява НАП и ИД на НАП пред всички съдилища и
по всички дела, образувани във връзка с актовете и действията на Агенцията и
нейните органи и служители, но за осъществяване на процесуално представителство
пред съд в ГПК, който намира приложение на основание §2 от ДР ДОПК, са уредени
специални изисквания и те се съдържат в разпоредбите на чл.32 ГПК.
В чл.32 т.3 ГПК е предвидено, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите
или други служители с юридическо образование в учрежденията,
предприятията, юридическите лица и едноличните търговци. Или иначе казано, пълномощникът
на юридическото лице трябва да отговаря на посочените изисквания по чл.32 т.3
от ГПК, за да може да осъществява представителство по пълномощие пред съда.
Доказването на представителната власт на сочения пълномощник по делото, се
извършва чрез представянето на писмено пълномощно, подписано от страната - чл.33 ГПК и с прилагане на съответните документи, удостоверяващи качеството на
упълномощения.
С оглед на
всичко, изложено до тук, съдът намира, че направено искане за присъждане на
разноски от лице, за което към момента на приключване на последното съдебно
заседание, не са налице доказателства за представителната му власт, не е
надлежно направено искане за присъждане на разноски, за да е налице задължение
на съда да се произнесе по дължимостта на разноските.
Консеквентно,
не е налице пропуск на съда да се произнесе по дължимостта
на разноските, в този смисъл и не са налице основания за допълване на решението
и молбата по чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК и §2 ДР ДОПК, в този смисъл следва да бъде оставена без уважение.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав:
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, с която се иска допълване на Решение №881 от 28.05. 2020г., постановено
по адм. дело №3573/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІІ състав, чрез
присъждане на полагащото се юрисконсултско възнаграждение в пълен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: