№ 19908
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110137009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Ищецът твърди, че на 04.01.2022 г. в гр. София е настъпило ПТП, при
което л.а. „.“, модел „.“ с рег. №СВ .., управлявано от К. Й., движейки се по ул.
„Райко Алексиев“ в района на №6 преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на посочения
автомобил били нанесени имуществени вреди. За процесното МПС бил
налице сключен договор при ищеца за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, валидна към момента на ПТП, поради което последният изплатил
общата сума от 235.76 лв. Ищецът поискал от ответника възстановяване на
заплатеното от него застрахователно обезщетение, тъй като счита, че
настъпилото ПТП е вследствие бездействие на служители при него, чието
задължение е да стопанисва процесния участък, но ответникът не е погасил
задължението си. Поради изложеното ищецът предявява осъдителен иск за
сумата от 235.76 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка
с настъпилите вреди, както и размера на вредите. Възразява, че не е налице
1
валидно застрахователно правоотношение С оглед изложеното моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на л.а. „.“, модел „.“ с рег. №СВ .. е бил сключен договор за
застраховка „Каско” застрахователна полица №.., в сила към датата на
процесното ПТП.
На 07.01.2022г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на което е образувана преписка по
щета №.., по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
235,76 лева за ремонт на процесния автомобил, което се установява от
представеното платежно нареждане от дата 17.01.2022г. Ищецът е отправил до
ответника покана за доброволно плащане на сумата, която последният е
получил на 14.02.2022г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП
е, както следва: по време на движение лек автомобил „..“ ДК № СВ .., същият
със задна дясна гума попада в дупка на пътното платно и реализира ПТП с
материални щети, като стойността на причинените вреди по средни пазарни
цени възлиза на 235.76 лв.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, пътник в автомобила В. Ч.
З. разказва, че при движение на автомобила на територията на град София,
минал през дупка на пътното платно, при което се спукала гума.
Препятствието на пътното платно не било сигнализирано по никакъв начин.
Автомобилът се управлявал от К. Й., който бил изпълнителен директор на
дружеството, което било собственик на автомобила и работодател на
свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД.
2
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на л.а. „.“, модел
„.“ с рег. №СВ .. е бил сключен договор за застраховка „Каско” в сила към
датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 235.76 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – СО.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във
вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от
3
Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските
пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието на
законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП,
намира, че произшествието е настъпило на общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице –
изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е
налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от показанията на разпитания в
4
качеството на свидетел пътник в автомобила, и от кредитираното заключение
на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице посочва, че описаните
щети, дават основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена
връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ.
на вредите върху застрахованото МПС, в резултат от неизпълнение на
задълженията на длъжностни лица на ответника да поддържат изправността
на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско”,
процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на водача на МПС, тъй като не е установено по делото нарушение от
страна на последния на задължение по ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в случай на ПТП с
описания механизъм е задължително посещението на мястото от органите на
МВР. Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на
ПТП в случаите, установени в чл.125 от ЗДвП, в т. ч., когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, едно от моторните превозни средства не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети
/т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените
му от произшествието вреди /т. 8/.
На основание чл.125а, ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.294, ал.7 от КЗ е
издадена Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
5
Твърдяната от ищеца хипотеза попада в изключенията на чл. 6, т. 4
/приложима редакция – доп., ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./, при които протокол
за ПТП не се съставя, при повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 277,37
лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
235,76 лева, то до този размер са налице предпоставките за настъпване на
суброгация в правата на застрахования при установено плащане на
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан
в пълния му предявен размер от 235,76 лева.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 680 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
СО, ЕИК .., с адрес гр. София, .., да заплати на „..“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес гр.
София, ул. „Позитано“ №5, съдебен адрес гр. София, бул. „..“ №.., ет.5, офис
5.3, чрез пълномощника адв. Д. М., сумата от 235,76 лева – регресно вземане
за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на
л.а. „.“, модел „.“ с рег. №СВ .., по договор за застраховка „Каско“,
застрахователна полица №.., по щета №.., за претърпени имуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 04.01.2022г., при което при движение в гр.
София по ул. „Райко Алексиев “, преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
6
тази сума, считано от 03.07.2023г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 680 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7