Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.В. 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично заседание на 07.06.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.
Ц.и като разгледа докладваното от съдията НАХД №485 по описа за 2019г. на ВРС, въз основа на
закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-001110
от 26.11.18г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”/Д”ИТ”/ - В., с което на ЕТ „ЛАМ – 90 - И.Б.”***, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.”***” №***, представлявано от собственика и управител И.Б.Б. с ЕГН **********, в качеството
му на работодател - е наложено административно наказание на основание чл.414,
ал.1 от КТ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл.264 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на санкцията на 1500.00 лв.,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред Врачански Административен Съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ЕТ „ЛАМ – 90 - И.Б.”***, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.”***” №***, представлявано от собственика и управител И.Б.Б. с ЕГН ********** е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-001110 от 26.11.18г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”- В., с което на ЕТ в качеството му на работодател е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл.264
от КТ във връзка с чл.399 вр. чл.416, ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.С.Г. навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание като алтернативно
се иска преквалификация на нарушението по чл.415в НК, със намаляване на
наложената санкция, в рамките на посочената норма.
Ответникът по делото чрез юрисконсулт К.,
в съдебно заседание и с писмено становище излага съображения за неоснователност
и необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а
атакуваното НП да бъде потвърдено.
Производството
по делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният
съд - гр.В., като провери основателността на жалбата, съобразявайки становищата
на страните и след анализ на събраните по делото доказателства прие следното от
фактическа страна:
При
извършена документална проверка на 05.11.2018г., от служители на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр.В., св.К.И.П., Ц.Г.П. и Д.Д.И. по
спазване на трудовото законодателство, във
ЕТ „ЛАМ – 90 - И.Б.”***, за обект - взривен склад в м.”Мътница”
в с.Г., общ.К.и въз основа на представеният график за дежурства за месец
септември 2018г., било констатирано, че по отношение на работника Е.А.И.,
работодателят не е заплатил не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение за положения от него труд на 22.09.18г. който ден е официален празник, съгласно чл.264 КТ. Констатираното било отразено
в констативен протокол от проверката от 05.11.18г.,
като било дадено и съответно предписание /под №9 в протокола /за отстраняване на нарушението в срок до 30.11.18г. Предписанието е изпълнено
именно на тази дата - 30.11.18 г., като св.Е.И. срещу подпис получил
изплатената му от работодателя разлика между трудовото възнаграждение и
добавката за работа на официален празник.
Същевременно, за така
констатираното нарушение, против дружеството жалбоподател в качеството му
на работодател е съставен и АУАН №06-001110 от 12.11.18г.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на управляващият
ЕТ собственик, който е подписал акта без възражения. Констатации
са квалифицирани от актосъставителя, като нарушение на чл.264 от КТ. В АУАН е
посочено и че нарушението е извършено на 16.10.18г. Въз основа на горепосочения
АУАН е издадено и обжалваното НП №06-001110 от 26.11.18г. на
Директора на Д„ИТ”- В., с което за описаното нарушение по чл.414 ал.1 от КТ на
работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. В НП
допълнително е пояснено, че нарушението е извършено на 16.10.18г. който е
„първият работен ден след уговорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения от 10 до 15-то число на
следващият месец за предходен месец положен труд съгласно ТД”.
Изложената фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а
именно: показанията на свидетелите св.К.И.П.,
Ц.Г.П. и Д.Д.И. имащи качество на
актосъставител и на свидетели по акта, жалба, АУАН, НП, протокол от проверка,
трудов договор на работника и допълнително споразумение към него, график за
дежурства за м.09.18г., ведомост за заплати за м.09.18г. и разписка за
изплащане на добавката за работа на официален празник на работника, както и
останалите писмени доказателства приложени с административно наказателната
преписка и допълнително от АНО.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и основателна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав
приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН, като същите
съдържат всички задължителни реквизити изискуеми по чл.42 и 57 ЗАНН, като изрично са посочени датата и място на
извършване на нарушението, противно на твърдяното в жалбата, поради което и
съдът не възприема наведените в тази насока съображения. Същевременно
настоящият съдебен състав намира, че АНП е протекло без допускане на съществени
процесуални нарушения, които да са основание за неговата отмяна.
Според АУАН и НП
извършеното от жалбоподателя нарушение е на чл.264 от
КТ – съгласно, която норма: „За работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение.”
Съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели, като обективни и кореспондиращи с
приложените писмени доказателства, тъй като от същите безспорно се установява,
че на дата 22.09.18г., който е -
официален празник за Република Б., работника Е.А.И. е престирал труд /работил на
официален празник/ по предварително утвърден график за дежурство в проверявания
обект, стопанисван от ЕТ „ЛАМ – 90 - И.Б.”***, след което при изплащане на
трудовото му възнаграждение за м.09.18г.,
работодателят не му е изплатил дължимото увеличение в двоен размер за този работен ден, съгласно чл.264 КТ.
Съдът не възприема
изложените в жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи за липса на
нарушение, поради налични предварителни договорки между работника И. и
работодателя за „компенсации” на дължимите му трудови възнаграждения с ползване
на чести отпуски и отсъствия от работа, това е така защото дори и да се приемат
за доказани от свидетелските показания на свидетеля Е.И., подобни договорки
противоречат на императивното изискване на чл.264 от КТ и не могат да освободят
работодателя от задължението му за заплащане на възнаграждението за работа на
официален празник, без значение дали се касае и до извънреден труд, в размер не
по-малък от удвоения размер на трудовото възнаграждение.
Съгласно чл.416,
ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. В настоящото производство не се събраха доказателства, които да
оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление.По делото няма доказателства
противни на така възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка.Ето
защо и настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е
издадено при спазване на административно производствените правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена
правилна правна квалификация на нарушението и в този смисъл съдът не възприема
наведените съображения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, и НП наведени в жалбата.
Съдът намира, че в случая
не е налице евентуален „маловажен случай”
на адм.нарушение по чл.28 от ЗАНН, както се твърди от процесуалният представител
на жалбоподателя. За маловажно
нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415”в”от КТ, който гласи – „За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители…” – но, за да са налице основанията за приложението на визираната
разпоредба, то следва да са изпълнени изрично посочените кумулативно две
предпоставки – 1.своевременно отстраняване на нарушението и 2.липса на вредни последици за работниците. В
настоящия случай съдът приема, че не са налице условията по този текст – за
нарушението извършено на 16.10.2018г. няма данни - то да е отстранено веднага
след извършването му, нито веднага след констатирането му /при извършената на
05.11.2018г. проверка/, напротив това е сторено едва в последния ден на срока
на даденото предписание за отстраняването му, а именно - на 30.11.18г. тоест
след
/един месец и петнадесет дни след извършването му/. Същевременно,
тъй като негов предмет е трудово възнаграждение, и неговото пълно и своевременно
изплащане, то за конкретният работник на едноличният търговец неминуемо са настъпили
и вредни последици, макар и в не голям размер. В тази насока съдът напълно
възприема и изложеното в Писмената Защита на Д”ИТ”-В. представена пред съда.
Процесното
административно наказание е наложено при изложената по горе фактическа
обстановка, която в пълнота е възприета от административно-наказващия орган и
възпроизведена в процесното НП, и която се възприема
и от настоящият състав на съда, който въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, прима че жалбоподателя е осъществил съставът на
визираното в АУАН и НП, административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, за
което следва да бъде санкциониран. Съгласно чл.414 ал.1 от КТ „Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание
- с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”
Независимо от горното съдът
счита, че е налице основание за изменение на НП. В настоящия случай в
съдържанието на НП не са посочени аргументите на АНО, въз основа на които е
приел, че на ЕТ следва да се наложи
санкция в размер по-висок от определения в КТ минимум. При това определеният
размер на имуществената санкция, се явява не съобразен с конкретните обстоятелства
по случая, а именно: че нарушението е първо, без данни за други предходно
санкционирани нарушения по КТ, за по-ниската обществена опасност на конкретното
нарушение, с оглед малката числена стойност на дължимата добавка за положения
на официален празник труд, както и за макар и закъснялото, но все пак последвало
отстраняване на нарушението, чрез заплащането й.
При тези съображения,
обжалваното НП следва да бъде изменено, като наложеното от наказващия орган
наказание – имуществена санкция се намали в минимално предвидения в закона
размер от 1500.00 лв., който размер
би бил съответен на тежестта на нарушението и е адекватен да изпълни целите на
закона визирани в чл.12 от ЗАНН.
Затова и съдът ИЗМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-001110 от 26.11.18г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”- В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: