Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063/21.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4378 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Ж.Д. срещу
Наказателно постановление № 20-0819-000943 от 25.03.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната страна на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно въззивната страна чрез
процесуалния си представител адв. Е.Д. поддържа
жалбата и представя в писмени бележки допълнителни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение
на материалния закон.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна (ст. юрисконсулт К.Л.
- А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззивната страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.07.2019 г. е била прекратена регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. № В 4952 НН, собственост на към този момент на
жалбоподателя В.Ж.Д., поради постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от
Гаранционен фонд за липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
На 10.09.2019 г. около 01,19 часа в гр. Варна по ул.
„Академик Андрей Сахаров“ посоченият автомобил бил
управляван от жалбоподателя В.Д.. По същото време и на същото място се намирал
св. К.Й.Д., който изпълнявал служебните си задължения като младши автоконтрольор Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна и
спрял за проверка автомобила. Св. Д. поискал документи за проверка и направил
справка за регистрацията на автомобила, като установил, че същият е с
прекратена регистрация поради липса на действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
На същата дата св. К.Й.Д.
съставил срещу водача акт за установяване на административно нарушение, в което
на жалбоподателя били вменени три нарушения по ЗДвП, включително и такова по
чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По случая е образувано
досъдебно производство, което е приключило с постановление от 13.03.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 388/2019
г. по описа на сектор „РТП“ при ОДМВР – Варна, като постановлението ведно с
делото е изпратено на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за
преценка относно необходимостта от реализиране на административнонаказателна
отговорност.
На 06.11.2019 г.
регистрацията на автомобила била служебно възстановена след постъпило друго
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
На 25.03.2020 г. началник на
група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. К.Й.Д., и писмени доказателства и доказателствено
средство: 2 бр. заповеди на министъра на вътрешните работи; постановление за
прекратяване на наказателното производство;
справка от АИС КАТ за история на регистрацията на лек автомобил с рег. №
В 4952 НН – 2бр.; справка от АИС КАТ за собственост на лек автомобил с рег. № В
4952 НН – 2 бр.; справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил с рег. № В 4952 НН към
10.09.2019 г.; справка за нарушител/водач; писмо от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна; справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил с рег. № В 4952 НН към 24.07.2019 г.
и АУАН.
Свидетелските
показания на св. К.Й.Д. следва да бъдат кредитирани като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
намира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, писменото
доказателствено средство (АУАН) и свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
В рамките на служебната проверка съдът не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на постановление на Районна прокуратура – Варна за
прекратяване на наказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. Следователно издаденото
наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10
служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 , и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Прекратената регистрация
на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също
регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление
от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като
изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.
При анализа на приложимата материалноправна
уредба съдът намира, че от
обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е
осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2
от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно
средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.
От субективна страна
нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според
българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно
нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално
(на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл.
За да се установи
субективната съставомерност на нарушението, а именно,
че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация.
Прекратяването на
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по
силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, за което се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
По делото не са представени
доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на
регистрацията съгласно изискванията на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18, ал. 2
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Горното е необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ на
доказателствата и да прецени евентуалното наличие на вина на лицето, което е
управлявало автомобила, което в случая е и собственик на същия.
Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали
жалбоподателя да предвиди общественоопасния характер
на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е
знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно. В този смисъл са
Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526 от 19.07.2019 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1520/2019 г. и
Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 1344/2019 г.
Предвид
горното, съдът намира, че в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на В.Ж.Д. за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0819-000943 от 25.03.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Ж.Д. на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: