Решение по дело №378/2020 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260009
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20201810100378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No260009

гр. Б., 22.02.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

 

при участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 378 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът- “***” АД, гр. С. твърди, че по подадено от него в качеството му на кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни документи – извлечение от счетоводните книги за сметка No *** е било образувано ч. гр. д. No ***г. по описа на БРС срещу ответника за заплащане на дължими към банката суми съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, както следва: 982.03 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното плащане, 133.08 лв. - договорна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019 г. вкл., 1.26 лв. – санкционираща лихва за периода от 13.02.2019 г. до 21.02.2019 г., както и 90.00 лв. – заемни такси. Предвид връчване на поканата за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение на длъжника в изпълнителното дело по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от предоставен издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица  на ответника по сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 24.01.2018 г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит с лимит в размер на 1000.00 лв., който се усвоява чрез издадена за този лимит от банката кредитна карта DSK Maxi Go. Кредитната карта е предоставена на ответника на 05.02.2018 г.

Поддържа, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора в 21.95% годишно или 0.06% на ден. Падежната дата за издължаване на кредита е 10-то число. Съгласно чл. 31 (1) от Общите условия, в случай, че 4 поредни месеца, считано от падежна дата, длъжникът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, а съгласно чл. 31 от Общите условия, ако клиентът не погаси задължението си в размер и срок по чл. 31, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява, като вземането на банката за целия използван кредитен лимит независимо от начина, по който е формиран, става изискуем.

Твърди, че кредитополучателят е преустановил изплащането, като е допуснал забава в плащанията на повече от 4 минимални суми за револвиране от кредита, като общият размер на просрочените суми за револвиране е в размер на 309.49 лв., вследствие на което за банката е възникнало правото да предприеме действия по събиране на вземането си. До длъжника е изпратена покана-уведомление, с която банката го е уведомила за предсрочната изискуемост на кредита. Към 13.02.2019 г. кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица следните суми: 982.03 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното плащане, 133.08 лв. - договорна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019 г. вкл., 1.26 лв. - санкционираща лихва за периода от 13.02.2019 г. до 21.02.2019 г., както и 90.00 лв. – заемни такси. Претендира разноски.

Ответникът- Ц.О.П. *** в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – адв. Ц.С., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита или за решаване на случая по доброволен начин.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No ***г. на Районен съд – Б., че по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от ***г. е образувано ч. гр. д. No ***г., като по същото съдът е издал Заповед No *** от ***г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. С последната съдът е разпоредил длъжникът Ц.О.П. да заплати на кредитора “***” ЕАД сумата-главница от 982.03 лв., представляваща задължение към ***г. по Договор за кредит, сумата от 90.00 лв., представляваща такси, сумата от 133.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019 г., сумата от 1.26 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 13.02.2019 г. до 21.02.2019 г., както и законната лихва върху сумата-главница, считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 75.00 лв., от които 25.00 лв. за платена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на част от вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Видно от заверено копие на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 24.01.2018 г. между ищеца “***” ЕАД и ответника Ц.О.П. е сключен договор с предмет издаване и ползване на кредитна карта DSK Maxi Go, при спазване на Общите условия и Условията за този вид карта, представляващи неразделна част от договора и приети с подписване на договора. Съгласно същите, договорът влиза в сила от момента на подписването му и е сключен за срок, съвпадащ със срока на действие на картата, а срокът на валидност на картата е 3 години. Предвидено е, че след изтичането на срока се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от страните не го прекрати по някой от предвидените в Общите условия начини. Съгласно договора, Банката издава на клиента кредитна карта и му предоставя револвиращ кредит в размер на 1000.00 лв., под формата на кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитната карта, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно или 0.06% на ден. За месена падежна дата е определено всяко 10-то число на месеца. Според договора при общи условия, с издадената на ответника кредитна карта клиентът може да извършва операции до размера на достъпната наличност по сметката, в рамките на определения по неговата карта лимит, който може да се променя по желание на клиента. Съгласно същите, банката определя месечна падежна дата и петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът трябва да револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, като начинът на изчисляване на минималната сума за револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на плащанията с кредитните карти, част от договора. Предвидено е, че в  случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, а ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява /чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/. Съгласно чл. 32 от ОУ, ако клиентът не погаси задължението и в срока по чл. 31, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.

По делото са приложени Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на *** в сила от 03.01.2018 г., и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxi Go на ***, които са подписани от кредитополучателя Ц.О.П..

Видно от представеното от ищеца Извлечение от счетоводни книги по сметка по договора за кредит от 24.01.2018 г. с длъжник Ц.О.П., общата дължима сума по кредита е 1206.37 лв., включваща главница от 982.03 лв., договорна лихва от 133.08 лв. за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019 г., санкционираща лихва от 1.26 лв. за периода от 13.02.2019 г. до 21.02.2019 г. и заемни такси в размер на 90.00 лв. Отразено са неплатените минимални суми за лихва, основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От приложеното към заповедното производство заверено копие на Нотариална покана от 30.01.2019 г. до ответника се установява, че със същата *** го е уведомила, че поради забавата в погасяване на задълженията му по договора за банков кредит от 24.01.2018 г., Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като видно от извършеното нотариално удостоверяване върху документа и приложената разписка, нотариалната покана е връчена на адресата, чрез неговата майка, на 07.02.2019 г.

По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. от по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че средствата по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 24.01.2018 г. са усвоени на 06.02.2018 г. в размер на 900.00 лв. с такса за теглене – 42.00 лв. и на 13.02.2018 г. в размер на 50.00 лв. с такса за теглене – 6.50 лв., общо в размер на 998.50 лв., като всички тегления са извършени с Терминално устройство АТМ  - автоматично устройство за извършване на он-лайн транзакции с банкова карта. Съгласно заключението, дължимите минимални суми за револвиране на кредита не са заплащани в уговорения срок, на уговорените падежни дати, посочени в таблица към заключението. От същото се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени на 22.08.2019 г. са налице 6 броя просрочени задължения по кредита  в периода 10.08.2018 г. – 10.01.2019 г., а размерът на задължението към тази дата възлиза общо на 1206.37 лв., от които главница – 982.03 лв., договорна лихва – 133.03 лв., санкционираща лихва – 1.26 лв., заемни такси – 90.00 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No ***/***г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС- Б.. Съдът намира, че така предявените искове са основателни.

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката.

По делото безспорно се установяват обстоятелства, че между страните е съществувала облигационна връзка по силата на сключен Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 24.01.2018 г., неразделна част от който са и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на ***, и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на ***, които са подписани от кредитополучателя. Съгласно договора, на кредитополучателя е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че по кредита е усвоена сума в размер на 950.00 лв. чрез издадена в полза на кредитополучателя кредитна карта с тегления на терминално устройство АТМ на 24.01.2018 г. и 06.02.2018 г., като са начислени такси теглене от 42.00 лв. и 6.50 лв., или общо сума в размер на 998.50 лв., следователно ищецът е изпълнил договорното си задължение към ответника.  По договорната връзка кредитополучателят се е задължил да погасява ежемесечно определена му в извлечението минимална сума за револвиране, като начинът на изчисляване на минималната сума за револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на плащанията с кредитните карти, част от договора. При забава на пет минимални месечни суми за револвиране за него възниква задължения за връщане на цялата сума по кредита, като ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта. По силата на чл. 32 от ОУ от Общите условия към договора, вземането на банката за целия използван кредитен лимит става автоматично изискуемо при неплащане на пет поредни месечни минимални суми за револвиране.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е преустановил плащането на дължимите по договора минимални суми за револвиране на кредита, като последната платена от него вноска е с падеж 10.07.2018 г., което се установява от заключението на вещото лице М.Б.. От същото заключение се установява, че към ***г. са налице 6 броя просрочени задължения по кредита в периода от 10.08.2018 г. до 10.01.1019 г., като размерът на задължението към тази дата възлиза общо на 1206.37 лв., от които главница – 982.03 лв., договорна лихва – 133.03 лв., санкционираща лихва – 1.26 лв., заемни такси – 90.00 лв. Ответникът не ангажира по делото доказателства за плащане на исковите суми - както към посочения период, така и в по-късен момент, които обстоятелства подлежат на установяване в негова тежест. 

Категорично се установява, че с Нотариална покана, връчена на 07.02.2019 г., ищецът е уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем – от датата на получаването й, с което кредиторът е упражнил предвиденото си в чл. 32 от Общите условия към договора им право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем при неплащане на пет поредни месечни минимални суми за револвиране. В случая към момента на обявяване на предсрочната изискуемост просрочените вноски са 6 броя.

Предвид това съдът приема за установено, че ответникът, в качеството си на кредитополучател, дължи на ищеца, в качеството му на кредитор по сключения между тях Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 24.01.2018 г. следните суми, установени със заключението на вещото лице – главница в размер на 982.03 лв., договорна лихва в размер на 133.03 лв., санкционираща лихва в размер на 1.26 лв., и заемни такси в размер на 90.00 лв., и за които е издадена заповед No ***/***г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС- Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Предявените искове се явяват основателни и следва да бъде изцяло уважени.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер на 687.38 лв., от които 175.00 лв. за държавна такса, 200.00 лв. за възнаграждение за вещо лице, 212.38 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение (изчислено съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. 

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство, се явяват дължими от ответника, а именно за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземанията на “***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “****” No 19, към Ц.О.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, за които е издадена Заповед No ***/***г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 982.03 лв. /деветстотин осемдесет и два лева и три стотинки/, представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 24.01.2018 г., сумата от 90.00 лв. /деветдесет лева/, представляваща такси,  сумата от 133.08 лв. /сто тридесет и три лева и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019 г., сумата от 1.26 лв. /един лев и двадесет и шест стотинки/, представляваща санкционираща лихва за периода от 13.02.2019 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Ц.О.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “****” No 19, сумата от 687.38 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Б..

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :