Р Е Ш Е Н И Е
№260 029
гр. Габрово, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ГАЛИНА
КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Людмила Рачева,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 119 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от подсъдимата И.С. ***, чрез договорния й защитник
адвокат И.С. ***, срещу присъда № 260010 от 23.09.2020 г. по НОХД № 654/2020 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимата
И.Н.С. е призната за виновна в това, че на 20.02.2020 г., в гр. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил „Н.”
с рег. № ***, на пешеходна пътека нарушила правилата за движение – чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП и чл. 196 от ППЗДП, и по непредпазливост причинила средна телесна
повреда на В.Д. ***, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на дясната
раменна /мишнична/ кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния
десен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, във
вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е
осъдена на седем месеца лишаване от свобода.
С обжалваната присъда, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимата С. наказание
лишаване от свобода е отложено, като й е определен тригодишен изпитателен срок,
считано от влизане
на присъдата в сила.
Със същата присъда и на основание
чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимата И.С. е лишена от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
С присъдата подсъдимата С. е
осъдена да заплати на частния обвинител В.Д. разноските по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
С атакуваната присъда подсъдимата
С. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово разноски в размер на 257.40 лв., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Съдът се е произнесъл за
вещественото доказателство, представляващо 1 брой СД, което е постановил да остане към
делото.
Във въззивната жалба се излага
единствено твърдението, че наложеното наказание е явно несправедливо, като не
са отчетени в пълна степен смекчаващите обстоятелства. Прави се искане за
намаляване на наказанието.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбата се поддържа от подсъдимата И.С. и защитника й адв.
С., като се уточнява, че основното възражение е по размера на наказанието
лишаване от правоуправление и се прави искане за неговото намаляване. По
съществото на делото адв. С. застъпва позицията, че при определяне на
наказанието лишаване от свобода първоинстанционният съд в максимална степен е
отчел смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Същевременно посочва, че в
атакуваната присъда са изложени мотиви за определяне на размера на наказанието
лишаване от права, свеждащи се само до обстоятелството, че подсъдимата работи в
друг град и й се налага да пътува, като не били отчетени останалите смекчаващи
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
При упражняване на правото си на
лична защита и на последна дума подсъдимата С. поддържа искането за намаляване
на наказанието лишаване от правоуправление с аргумента, че издържа сама детето
си и й се налага да работи. Изразява съжалението си за случилото се и се надява
на снизходителност.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Намира, че присъдата е правилна и
законосъобразна, като се отчетени всички обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанията.
Повереникът на частния обвинител В.Д.
– адв. Д.Ц., оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е
правилен и законосъобразен. Повереникът заявява, че доверителката му няма
претенции по размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС и не
възразява същото да се намали, с оглед семейното положение на подсъдимата.
Габровският окръжен съд, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съдебното
производство пред Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура – Габрово против подсъдимата И.Н.С. *** по обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
В
проведеното разпоредително заседание пострадалата В.Д.Д. е конституирана в
качеството на частен обвинител.
Съдебното
разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл.
371, т. 2 и сл. НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за същите
факти.
С определение по
реда на чл.
372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го
ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Районният съд е
възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология на деянието в следния
смисъл:
Подсъдимата И.С. е
правоспособен водач на МПС.
На 20.02.2020 г., сутринта, С. управлявала лек автомобил „Н.” с рег. № *** от гр.
Дряново към гр. Габрово. Около 07,50 часа навлязла в гр. Габрово и се движела към центъра на града. Пътната настилка била
мокра, но имало добра видимост. При тази пътна обстановка подсъдимата навлязла
с автомобила си в кръговото кръстовище, образувано от ул. „Търновско
шосе”, ул. „Лазурна”, бул.
„Бойката” и ул. „Орловска”.
По същото време
свидетелката В.Д. се движела пеш, като предприела пресичане по пешеходната
пътека, находяща се веднага след кръговото кръстовище на ул. „Орловска”. Пешеходната пътека била
сигнализирана с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека”. Пострадалата пресичала от ляво на
дясно, гледано в посока към центъра на
града. След кръстовището, улица „Орловска” била с 4 ленти за движение – по 2
ленти във всяка посока, разделени от единична непрекъсната линия. Когато подсъдимата С. навлязла в
кръстовището с кръгово движение, пред нея, във вътрешната лента на кръстовището
/самото то, също с две
ленти за движение/, се движел лек автомобил
„Д.” с рег. № **, управляван от свидетеля И. В.. Свидетелят В. подал десен
мигач с цел да излезе от кръговото кръстовище и да продължи към центъра на
града. Същият
свидетел забелязал
пресичащата пешеходка – свидетелката Д., и спрял, за да я пропусне да премине. Движейки се след него,
подсъдимата С. видяла спрелия автомобил, управляван от свидетеля В., намалила, но не спряла, а го
заобиколила от дясната му страна и ускорила автомобила си. Подсъдимата не видяла
пресичащата пешеходка. В този момент свидетелката Д. продължавала движението си
по пешеходната пътека, като се намирала пред автомобила на свидетеля В..
Виждайки маневрата на подсъдимата С., свидетелят В. подал звуков сигнал с цел
да предупреди свидетелката Д. за опасността, но тя не обърнала внимание и
продължила движението си. В момента, когато пострадалата преминала пред спрелия автомобил на свидетеля В. и била
на пешеходната пътека в дясната лента за движение по улица „Орловска” в посока
центъра на града, подсъдимата я блъснала с предна лява част на автомобила си.
От удара Д. отхвръкнала и паднала първоначално върху предния капак на
автомобила, а после на земята на дясната си страна. Очевидци на удара били
свидетелят В. и свидетелят И. В., който пресичал улицата
след свидетелката Д.. Подсъдимата веднага спряла, слязла от автомобила и отишла
до пострадалата, помогнала й да се
изправи и я откарала в МБАЛ - Габрово
за оказване на медицинска помощ, след което се върнала на местопроизшествието.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че при настъпилото ПТП пострадалата В.Д. е получила счупване
на хирургичната шийка на дясната раменна /мишнична/ кост, довело до трайно
затруднение на движението на десния горен крайник - средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. По механизъм счупването
отговаря да е причинено при директен удар в областта на дясната мишница, като в
случая това е двукратно - от
предния капак на автомобила и от последващото падане на земята на дясната
страна.
След самостоятелен
анализ на всички относими обстоятелства въззивният съд намира, че в досъдебното
и в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На
подсъдимата са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК изхожда от нея. Съдът й е разяснил последиците от самопризнанието
и тя доброволно е приела и се е съгласила с тези последици и изрично е заявила,
че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в
обвинителния акт. Пред въззивния съд подсъдимата не спори, че е направила
свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд,
след като извърши проверка на определението по чл.
372, ал. 4 от НПК в контекста на събраните по делото материали, намира че
то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя
от събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство, които
хронологично и логически обвързано установяват последователността на фактите,
свързани с реализираното деяние – показанията на свидетелите В.Д.Д., И. П.В. и И.
В.В., писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
ПТП с фотоалбум, медицински документи свързани с лечението на пострадалата /епикриза
от отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ – Габрово, медицински
протокол на ЛКК, 4 броя фактури за заплатени суми, епикриза от отделение по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Скин Системс” ООД и болничен лист/; писмо
от Община Габрово, придружено от CD със запис от
камера за видеонаблюдение; копия от свидетелство за управление на МПС и
контролен талон на подсъдимата, от удостоверение за техническа изправност на ППС,
от свидетелство за регистрация част І и от застрахователна полица „ГО”; справка
в централна база КАТ по регистрационен
номер, справка картон на водача, справката за съдимост и декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата; както и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза.
При така възприетата
фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е
заключил от правна страна, че подсъдимата И.С.
е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във
вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В съгласие с материалния
закон районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че на инкриминираните
дата и място подсъдимата е управлявал МПС, при което е нарушила правилата за
движение по пътищата, регламентирани в специалния закон – чл. 119, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП и чл. 196 от ППЗДвП, което е довело до настъпване на
пътно-транспортно произшествие с причиняване на телесно увреждане с характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на пострадалата В.Д. ***.
Допуснатите нарушения на правилата за движение са в пряка причинно-следствена
връзка със съставомерния резултат, като деянието е извършено на пешеходна
пътека – квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3 от НК. Правилен и законосъобразен
е изводът на районния съд, че подсъдимата е осъществила деянието по
непредпазливост, под формата на небрежност, при което не е предвиждала
настъпването на последиците, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Основното оплакване във
въззивната жалба е по размера на наказанието, без да се уточнява кое е наказанието.
В съдебно заседание се конкретизира искане за намаляване размера само на
наказанието лишаване от правоуправление.
За престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „а“ от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от
свобода от една до шест години, както и лишаване от права по реда на чл. 343г
от НК.
С атакуваната присъда съставът на
районния съд е счел, че са налице предпоставките по чл. 58а, ал. 4, във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под
специалния минимум от една година и е наложил на подсъдимата И.С. наказание от
седем месеца лишаване от свобода. В съответствие с нормата на чл. 343г, във вр.
с чл. 343 от НК съдът е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от
седем месеца. Съдът е отчел липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на
многобройни смекчаващи такива, каквито се явяват чистото съдебно минало на
подсъдимата, изразеното съжаление за стореното, оказаната помощ на пострадалата
след произшествието, изрядното й процесуално поведение и съдействието й за
разкриване на обективната истина, както и добрите й характеристични данни.
Приемайки изложеното, като е съобразил завишената обществена опасност на
деянието, но в същото време ниската степен на обществена опасност на
подсъдимата, първоинстанционният съд е счел, че смекчаващите вината
обстоятелства са многобройни, при което така предвиденото по чл. 343, ал. 3, б.
„а“ от НК наказание със специален минимум от една година лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко за подсъдимата И.С..
Въззивният съд намира, че наложеното
с присъдата наказание от седем месеца лишаване от свобода е определено правилно
и при спазване на условията на материалния закон по чл. 58а, ал. 4, във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Не са налице допълнителни смекчаващи обстоятелства,
които да дават основание за корекция на размера на това наказание в полза на
подсъдимата. Правилно районният съд е посочил, че самопризнанието не следва да
се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като същото е взето под внимание
от законодателя във връзка с императивната норма на чл. 58а от НК. От декларацията
на семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата се
установява, че е майка на 5-годишно дете, като в хода на съдебното производство
се излага твърдението, че същата сама се грижи за дъщеря си. Това обстоятелство
следва да се отнесе към смекчаващите, но въззивният съд намира, че тежестта му се
явява относителна, като дори в съвкупност с останалите обстоятелства от тази
група не обуславя намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода, тъй
като от друга страна е налице неотчетено от състава на първоинстанционния съд
отегчаващо обстоятелство, каквито се явяват данните за налагани на подсъдимата по
административен ред наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата
(общо 8 влезли в сила електронни фиша от началото на 2015 г. до датата на
деянието, както и други 6 влезли в сила електронни фиша за периода 2012-2013 г.
и общо 10 влезли в сила наказателни постановления за периода 2006-2013 г.,
предимно за превишена скорост.).
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на И.С. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК. Подсъдимата не е осъждана и наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, като за постигане на целите на наказанието и преди за
поправянето на С. не е необходимо да бъде изолиране от обществото чрез
ефективно изпълнение на наказанието. Правилно първоинстанционният съд е
определил на подсъдимата И.С. тригодишен изпитателен срок, считано от влизане
на присъдата в сила.
Изцяло
съобразен със закона и съдебната практика е изводът на районния съд за
неприложимост на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК по отношение на
наказанието лишаване от права.
Правилно и
законосъобразно районният съд е индивидуализирал наказанието по чл. 343г, във
вр. с чл. 343 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като е лишил подсъдимата от право да
управлява МПС за срок от седем месеца. Правилно при определяне на размера на
това наказание от една страна е взето под внимание обстоятелството, че
нарушението на правилата за движение по пътищата е свързано с правата на
пешеходците, които несъмнено са силно уязвима група, като деянието е извършено
на пешеходна пътека, и от друга страна - данните, че подсъдимата живее в гр.
Дряново място и пътува постоянно до местоработата си в гр. Габрово.
Въззивният
съд намира за неоснователно възражението от жалбата, поддържано и в съдебно
заседание, по размера на наказанието лишаване от права. С присъдата на
подсъдимата С. е наложено наказание от седем месеца лишаване от свобода и
кумулативно наказание от седем месеца лишаване от право да управлява МПС.
Намаляване на размера на кумулативното наказание не е възможно, тъй като това
би било в противоречие с материалния закон – чл. 49, ал. 2 и 3 от НК, съгласно
които, когато лишаването от права се налага заедно с лишаване от свобода,
неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години,
като срокът започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не
може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието
лишаване от свобода. Тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция е
последователна в заключението си, че срокът на наказанието лишаване от права не
може да е по-кратък от този на определеното наказание лишаване от свобода (Постановление
№ 1/83 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 6, б. „б“; Тълкувателно решение № 61/80 г.
на ОСНК, т. ІІІ; решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, ІІ
н.о.; решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 743/2012 г., І н.о.; решения на
апелативните съдилища, постановени в производства по искания за възобновяване –
по н.дело № 301/2017 г. на АпС – Пловдив, по н.дело № 115/2017 г. на АпС –
Варна и други).
Правилно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата да заплати на частния обвинител
разноски от 1 500 лв. за повереник за досъдебното и за съдебното
производство пред първата инстанция.
Правилно и следвайки разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК районният
съд е възложил върху подсъдимата направените в досъдебното производство
разноски от 257.40 лв., като я е осъдил да ги заплати по сметка на ОД на МВР –
Габрово.
Правилно е произнасянето по въпроса за разпореждане с вещественото доказателство.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се
потвърди, тъй като не са налице основания за нейното изменение.
Подсъдимата С. следва да бъде
осъдена да заплати на частния обвинител В.Д. направените за тази съдебна
инстанция разноски за възнаграждение на повереник в размер на 1000 лв.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260010 от 23.09.2020 г. по
НОХД № 654/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.
ОСЪЖДА
подсъдимата И.Н.С. , да заплати
на частния обвинител В.Д. ***, направените разноски за повереник пред
въззивната инстанция в размер на 1 000 (хиляда) лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.