РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Златоград, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100141 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Г. М., А. Р. М. и Г. Р. М.
срещу В. Г. Б..
С протоколно определение от 30.11.2021 г. като страни в производството
са конституирани Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б.. Ответникът В. Б.,
починал в хода на процеса на 07.07.2022 г. е заместен от наследниците си по
закон Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б., конституирани в това качество от
съда на осн. чл. 227 ГПК с протоколно определение от 09.09.2022 г.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са съсобственици на дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 31111.35.180 по КККР на гр. З., с площ от 505 кв.м., за който е
отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП на гр. З.. Сочат, че притежават правото на
собственост върху общо 437,5/505 ид.ч. от дворното място, придобито въз
основа на договор за издръжка и гледане от 25.02.1997 г., и наследствено
правоприемство, а съответно ответникът притежава 67,5/505 ид.ч. по
регулация и наследство. Твърди, се че в имота са изградени двуетажна
масивна жилищна сграда на площ от 110 кв.м. и гараж върху 32 кв.м. В
исковата молба се сочи, че страните не могат да разпределят сами ползването
на дворното място, което води до непрекъснати конфликти и спорове между
тях, поради което молят съда да се произнесе с решение в този смисъл, като
разпредели ползването на незастроената част от имота възлизаща на 363 кв.м.,
съобразно квотните притежания на съсобствениците. Претендират разноски
за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Г. Б. е депозирал отговор на
исковата молба и допълнение към него, с който изразява становище за
допустимост и частична основателност на исковата молба. Излагат се
съображения, че в годините, страните са установили определен начин на
ползване на дворното място, което съответства на правото им на собственост,
като всеки има самостоятелен подход към жилището си. Сочи още, че той
ползва малка част от дворното място в северна посока, която се намира между
ползваното от него външно стълбище и границата на имота със съседния
имот (на Д.), а останалата много по-голяма част се ползва от ищците.
Ответникът оспорва описанието на разположените в имота сгради, като сочи,
че масивната жилищна сграда е триетажна и е разположена върху застроена
площ от 113 кв.м. Излагат се твърдения, че третият етаж на сградата е
построен от него въз основа на отстъпено право на надстрояване,
обективирано в НА за отстъпване право на строеж от 18.02.1979 г., а вторият
етаж от сградата е придобил, заедно със съпругата си и техните деца, въз
основа на дарение от своите родители, съобразно НА за дарение на недвижим
имот от 12.07.1993 г. В отговора се сочи още, че ищците притежават правото
на собственост върху първия жилищен етаж от сградата, както и масивна
сграда – гараж с площ от 32 кв.м., поради което ответникът счита, че при
извършване на разпределението следва да бъде изключена от общата площ на
дворното място площта на съсобствената жилищна сграда, но не и площта на
гаража, който е индивидуална собственост на ищците и следва да бъде
включена в площта отредена за ползване на ищците, съобразно дела им в
съсобствеността, като се осигури удобен начин на ползване и достъп до имота
и съответно до построените в него сгради, с оглед обслужването и
поддръжката им. В допълнението към отговора на исковата молба,
ответникът моли да бъде взето предвид фактическото положение към
момента, касателно ползваните от страните кладенци, както и
предвижданията на утвърдения архитектурен проект, съобразно който е
реализиран вход към трети жилищен етаж на сградата, чрез външно стълбище
с дължина 4 метра и шИ. 1 метър, откъм ул. „К.“.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от конституираните ответници Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б., с
които предявеният иск се оспорва като процесуално недопустим, а по
същество като неоснователен. Излагат се съображения, че дворното място е
застроено със сгради при различен режим на собственост, като едната от тях е
в режим на етажна собственост, а останалата незастроена част от имота има
изключително обслужващо сградата предназначение по арг. на чл. 38 ЗС,
теренът който има обслужващо предназначение е със статут на обща част и
като такава ползването и управлението му следва да става по реда на чл. 42 от
ЗС с решение на Общото събрание на етажната собственост, а не по реда на
чл. 32, ал. 2 ЗС. На следващо място се твърди, че не се удостоверява по
безспорен начин наличието на съсобственост между първоначалните страни
по делото, тъй като не се установява по безспорен начин идентичността на
описаното дворно място по документите за собственост и съгласно
приложения графичен материал за ПИ с идентификатор 311111.35.180 по
2
КККР на гр. З.. Сочи се още, че в ИМ е направено изчисление относно
евентуалното квотно съотношение при разпределяне правото на ползване на
процесното дворно място, но не и на притежаваните съответни идеални части
от правото на собственост върху земята за всяка от страните по делото,
съгласно придобивните основания. В този смисъл, ответниците считат, че
Определение от 08.09.2021 г., е неправилно в частта, с която отделя
обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване и неправилно е приел, че
посочените в ИМ ид.части- 437,5/505 ид.ч. за ищците и 67,5/505 за ответника,
касаят квотното разпределение на правото на собственост. Сочи се, че
ищците не са доказали по безспорен начин придобиването на правото на
собственост върху земята под гаража с площ от 32 кв.м., без посочени ясни
граници, и която се явява част от общата площ на ПИ в режим на
съсобственост. На следващо място ответниците въвеждат възражение за
липсата на основание за разпределяне на ползването на процесното дворно
място, тъй като такова било установено много отдавна между страните и не
било налице промяна в ползването оттогава до настоящия момент, в каквато
насока няма направени възражения от ищците, нито пък има искания за
събиране на доказателства. С предявяване на исковата молба ищците
неоснователно твърдели, че е налице невъзможност да се постигне съгласие
по ползване на съсобствената вещ с ответника. Ответниците сочат още, че
към настоящия момент ищците са се самонастанили и без правно основание
от известно време живеят и ползват втория жилищен етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, който е собственост на ответниците, съгласно
Нотариален акт за дарение от 12.07.1993 г. Към момента ответниците, като
собственици на втория жилищен етаж нямали достъп до имота си, тъй като
входът за вторият етаж от къщата е откъм частта, която ползват ищците,
поради което сочат, че съдът следва да предвиди възможност за сервитутно
право на преминаване на ответниците през използваната към момента от
ищците част от двора, за да влизат и излизат в собственото си жилище,
находящо се на втория етаж от къщата. Ответниците считат, че съдът следва
да одобри първия вариант, предложен от вещото лице инж. Д. С., за
разпределяне правото на ползване на процесния имот, който възпроизвежда
установеното до сега между страните ползване и което има материализирани
граници – огради, както и че не е налице никакво основание да се променя
установеното от години разпределение на ползването на процесното дворно
място.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне
правото на ползване на ПИ с идентификатор 31111.35.180 по КККР на гр. З., с
площ от 505 кв.м., за който е отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП на гр. З.
между Г. Г. М., А. Р. М. и Г. Р. М. от една страна и В. Г. Б. (починал в хода на
процеса на 07.07.2022 г., заместен от наследниците си по закон Д. И. Б., М. В.
П., А. В. Г. и И. В. Б.) от друга страна.
По спорните процесуални въпроси.
3
С протоколно определение от 30.11.2021 г. като страни в производството
са конституирани Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б.. В отговор на
емоционалното възражението на пълномощника на ищците за извършеното
процесуално действие, (обективирано на л. 75 в края и л. 76 от делото), съдът
намира за необходимо да посочи следното: константна и непротиворечива е
практиката на ВКС, в която се приема, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
следва да участват както съсобствениците на незастроеното дворно място,
така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради, на които
съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат
отчетени правата им на ползване на част от земята, доколкото това е
необходимо за използване на постройката според предназначението й -
Решение № 210 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о., ГК и
цитираните в същото: Решение № 198 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1004/2010 г.
на ВКС, II г. о. и в Определение № 574 от 13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 469/2012
г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК; Решение № 421 от
19.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 581/2009 г., І ГО и др. Разпределянето на
ползването следва да се извърши по начин всеки от съсобствениците да има
възможност да ползва такава част от дворното място, която съответства на
неговия дял в съсобствеността, при отчитане на правата на останалите
съсобственици, вкл. и на лицата, които не притежават право на собственост
върху дворното място, но притежават право на собственост или вещно право
на ползване върху сградата или част от нея. Това е така, тъй като в случаите
при които правото на собственост върху сграда или част от нея е притежавано
отделно от собствеността върху дворното място, построеното тежи върху
терена въз основа на право на строеж, което ограничава правата на
собственика на дворното място. Видно от представения по делото НА за
дарение на недвижим имот № 105, том XIII, дело № 139/1993 г., Г. И. Б. и
А.Г. Б. даряват на сина си В. Б., а така също и на неговата съпруга Д. Б. и на
техните дъщери М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б., вторият етаж от къщата,
находяща се в процесния имот (представляващ самостоятелно жилище). С
оглед изложеното се налага извод, че посочените лица са титуляри на
ограничено вещно право на ползване върху от дворното място, предмет на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, произтичащо от собствеността им върху
самостоятелен обект в построената в дворното място сграда. По тези
съображения същите участват на самостоятелно основание в производството
при разпределяне ползването на незастроената част от дворното място, тъй
като следва да имат възможност да ползват прилежащата част от терена за
осигуряване на достъп до сградата.
Ответниците Д. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б. са въвели възражение за
недопустимост на производството, поради неприложимост на реда по чл. 32,
ал. 2 ЗС, поради наличие на етажна собственост. Същото е неоснователно по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС дворното място е
обща част към етажната собственост, в случаите, когато всички етажни
собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили волята си
дворното място да остане съсобствено. Когато обаче не всички етажни
собственици са собственици на дворното място, какъвто е настоящия случай и
4
етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на
дворното място, което не е обща част, а е съсобствено, съдът със своето
решение замества това мнозинство и преценява целесъобразността, както и
възможностите, като съобрази участието в съсобствеността. Искът по чл. 32,
ал. 2 ЗС се разглежда и в случаите, когато в имота има сграда етажна
собственост и етажните собственици са повече от двама, но предмет на
разпределението е площ, чието предназначение не е да обслужва само
сградата, но да задоволява и други нужди – стопански или от друг битов
характер (градина, ползване на площта под гаража и пр.) така Решение № 652
от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., I г. о., ГК.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е процесуално допустим, а
надлежни страни (задължителни другари) в производството са ищците Г. Г.
М., А. Р. М. и Г. Р. М., ответникът В. Г. Б. - починал в хода на процеса на
07.07.2022 г. и заместен от наследниците си по закон Д. И. Б., М. В. П., А. В.
Г. и И. В. Б., които от своя страна са страни и на самостоятелно основание,
съобразно изложените по-горе подробни съображения.
В тежест на ищците по предявения иск е да установят, че е налице
съсобственост на процесния имот между страните при посочените квоти, че
не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане
на решение за начина на използване на общата вещ, вкл. и когато изобщо
няма решение за използване на общата вещ или решението на мнозинството
от съсобствениците е вредно за общата вещ, както и да ангажират
доказателства за начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на
всички съсобственици.
От представения по делото НА № 19, том XIII, дело № 55/1979 г.,
съставен на 06.09.1979 г. се установява, че Г. И. Б. и А. Г. Б. са признати за
собственици въз основа на обстоятелствена проверка и изтекла в тяхна полза
придобивна давност на имот както следва: дворно място с площ от 337 кв.м.
(общо застроена и незастроена), което съставлява парцел I-ви в кв. 109,
отреден за имот с пл. № 631 по плана на гр. З., ведно с находящата се в
парцела масивна жилищна сграда на два етажа, застроена на площ от 97 кв.м.
В цитирания НА се сочи, че парцелът е с обща площ от 438 кв.м., като от
имота на Б.и с пл. № 631 се включват 337 кв.м., а останалата площ се придава
по регулация, като регулационните сметки не са уредени. От приложеното
удостоверение за граждански брак се установява, че Г. И. Б. и А. Г. Б. са
сключили граждански брак на 12.10.1969 г.
Видно от НА № 27, том VIII, дело № 64/1979 г., съставен на 18.09.1979 г.,
Г. И. Б. и А. Г. Б., отстъпват безвъзмездно на сина си В. Г. Б., правото да
надстрои един етаж над жилищната им сграда, находяща се в дворното им
място, съставляващо парцел I-ви в кв. 109, отреден за имот с пл. № 631 по
плана на гр. З..... От представеното по делото писмо с изх. № 92-00-
142/16.08.2021 г. на кмета на О. З. се установява, че ответникът В. Б. е
представил в общинската администрация скица от 1979 г., строително
разрешение от 1980 г., архитектурен проект за пристройка и надстройка от
един етаж, одобрен през 1980 г. от Управление „Архитектура и
благоустройство“ при ОНС-С. и скица от 1993 г., удостоверяващи
5
законността на изградения трети етаж от жилищна сграда с идентификатор
31111.35.180.1. Съгласно приложеното по делото удостоверение №
237/29.06.2021 г., издадено от О. З., за ПИ с идентификатор 31111.35.180 по
КККР на гр. З., одобрени със Заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК-С., е отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП
на гр. З., одобрен със Заповед № 9 от 28.01.1993 г. на кмета на О. З., в който
имот са застроени триетажна жилищна сграда с идентификатор
31111.35.180.1 и едноетажна сграда (хангар, депо, гараж) с идентификатор
31111.35.180.2.
От цитираните документи се установява, че на 18.09.1979 г., ответникът
В. Б. е придобили право на строеж за жилищен етаж върху построената
двуетажна жилищна сграда в процесния поземлен имот в площ от 337 кв. м.,
което същият е упражнил през 1980 г. и е станал собственик на изградения
самостоятелен обект.
Видно от представения по делото НА № 20, том IV, дело № 140/1989 г.,
съставен на 16.10.1989 г. Г. И.Б. и В. Г. Б. са признати за собственици на имот
придаден по регулация към собствения им парцел V /пети/, отреден за имот с
пл. № 651 в кв. 70 по плана на гр. З., а именно – празно дворно място с площ
от 60 кв.м., представляващо държавно място. Описаната площ е придадена
към процесния имот по силата на дворищно регулационния план на града,
одобрен със Заповед № РД-221/13.02.1982 г. и стойността й е изплатена
изцяло на фонд „Жилищно строителство“ с вносна бележка от 30.08.1989 г.
Видно от соченото придобивно основание, констатациите на нотариуса
относно титулярът на правото на собственост върху придадената по
регулация площ е неправилна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът може да отстъпи на
друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката, като последният може да се ползва от земята само
доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго. Когато след учредяване на правото на строеж е настъпило
изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си,
това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарят има относно
ползването на терена, което следва от акцесорния характер на
суперфициарното право /вж. Решение № 461/2011 г. от 27.04.2012 г. по гр.
дело № 1316/2010 г., I ГО на ВКС/. Изменението в обема на правото на
ползване на суперфициаря, не води до придобиване на право на собственост
по регулация върху придадената към парцела част, който той не притежава в
съ/собственост (собственик е единствено на постройката, реализирана въз
основа на отстъпеното право на строеж). В случая, видно от съдържанието на
представения по делото НА № 27, том VIII, дело № 64/1979 г., от 18.09.1979 г.
за учредяване право на строеж, В. Б. е придобил единствено право на
надстрояване на един етаж. От тук следва, че към момента на провеждане на
нотариалното производство по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) и придобиване по
регулация на придаваемата част, същият не е участвал в собствеността върху
процесния поземлен имот, поради което не е могъл да придобие право на
6
собственост върху придадената част с площ от 60 кв.м., предвид отсъствието
на законоустановените предпоставки са осъществяване на фактическия
състав на придобивното основание. Придаването по регулация е способ за
придобиване на право на собственост, като с придаването на съседните имоти
собственикът на имота, към който се придават, придобива правото на
собственост върху придаваемите части. Частите от имоти, които по силата на
влязъл в сила дворищно-регулационен план се придават от един имот към
съседен нему имот не представляват самостоятелен обект на собственост, а
принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 ЗС и като такива
следват собствеността на тази главна вещ. В този смисъл е трайната практика
на ВС и ВКС /Решение № 756 от 19.03.1969 г. по гр.д. № 283/1969 г. на ВС, I
г.о., Решение № 398/1972 г. на ВС, III г.о., Решение № 2161/1972 г. на ВС, I
г.о., Решение № 115/1973 на ВС, I г.о.; Решение № 143 от 16.03.2012 г. по гр.
д. № 913/2011 г., І г. о. на ВКС и др./. Следователно с прилагане на
регулацията, придадените части от съседни имоти се придобиват от
собственика на парцела, към който са придадени по силата на закона, а
констатациите на нотариуса в различен смисъл противоречат на императивна
правна норма. С придаването по регулация, за суперфициаря, какъвто е В. Г.
Б. е възникнало единствено правомощието да ползва придадената към
парцела част, доколкото това е необходимо за използването на постройката (в
която притежава самостоятелен обект), според нейното предназначение.
Следователно с придадената към процесния имот площ от 60 кв.м., по
силата на дворищно регулационния план на града, одобрен със Заповед № РД-
221/13.02.1982 г., Г. И.Б. и А. Г. Б. се легитимират като единствени
собственици на имот с пл. № 631 в кв. 70 по плана на гр. З., участващ в
парцел V /пети/, с площ от 397 кв.м.
От приобщения към доказателствения материал по делото НА № 105,
том XIII, дело № 139/1993 г. за дарение на недвижим имот, съставен на
12.07.1993 г., се установява, че Г. И. Б. и А.Г. Б. са прехвърлили безвъзмездно
в полза на В. Г. Б., Д. И. Б., М. В. Г., А. В. Г. и И. В. Г., правото на собственост
върху собствения имот - втори етаж от къща, в имот с пл. № 631, парцел I-ви
в кв. 109, със застроена площ от 97 кв.м., съставляващ самостоятелно
жилище, състоящо се от две стаи, кухня и хол.
Видно от НА № 5, том XVIII, дело № 7/1997 г., съставен на 04.02.1997 г.,
Г. И. Б. е признат за собственик на масивна сграда-гараж с площ от 32 кв.м.,
застроен в парцел V /пети/, отреден на имот с пл. № 631 в кв. 70 по плана на
гр. З..
От представения по делото НА № 26, том XIV, дело № 47/1997 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, съставен на
25.02.1997 г., се установява, че Г. И.Б. и А. Г. Б. се прехвърлили правото на
собственост в полза на Г. Г. Б., А. Р. М. и Г. Р. М. върху собственото си
(цялото) дворно място, посочено в НА с площ от 400 кв.м., съставляващо
имот с пл. № 631, в кв. 70 по ЗРП на гр. З. който имот участва в парцел V-631,
целият с обща площ от 477 кв.м., от които 77 кв.м. – държавно място с
неуредени регулационни сметки, ведно с първия жилищен етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 110 кв.м. и масивна сграда
7
/гараж/ с площ от 32 кв.м. Прехвърлителите са запазили правото си на
ползване върху имота, докато са живи.
От представените Удостоверение за наследници с изх. № 224/19.03.2015
г. и Удостоверение за наследници с изх. № 538/28.06.2021 г., издадени от О.З.
се установява, че Г. И. Б. е починал на . г., а А. Г. Б. е починала на .. г.
По съвкупно изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че единствени собственици на процесното дворното място са
ищците Г. Г. М., А. Р. М. и Г. Р. М., като ответникът В. Г. Б., починал в хода
на процеса на 07.07.2022 г. и заместен от наследниците си по закон Д. И. Б.,
М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б. се легитимира като собственик на
самостоятелен обособен обект, реализиран на основание отстъпено право на
строеж от 1979 г. На самостоятелно основание ответниците Д. И. Б., М. В.
П., А. В. Г. и И. В. Б. се легитимират като собственици на самостоятелен
обект описан в НА № 105, том XIII, дело № 139/1993 г. за дарение на
недвижим имот, съставен на 12.07.1993 г., като втори етаж от къща, в имот с
пл. № 631, парцел I-ви в кв. 109, със застроена площ от 97 кв.м., съставляващ
самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и хол.
При горните констатации, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за разпределяне правото на ползване на процесното дворно
място е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установи
в настоящото производство съсобственост между страните по делото, по
отношение на имота. Единствени собственици на земята са ищците, които в
случай, че считат, че правото им на собственост е накърнено разполагат с
възможността да се защитят чрез ревандикационен иск по чл. 108 ЗС или
негаторен иск по чл. 109 ЗС, но не и да искат разпределение на ползването на
имота между тях и ответниците, които имат права на суперфициари (така
Определение № 164 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., II г. о.,
ГК). В случая ответниците, както в качеството си на правоприемници на
починалия в хода на процеса ответник В. Б., така и на самостоятелно
основание, не притежават право на собственост върху процесния ПИ, а
единствено права, които произтичат от качеството им на суперфициарни
собственици. В горния смисъл е константната практика на ВС и ВКС. В
Решение № 1196 от 26.V.1966 г. по гр. д. № 155/66 г., I г.о. на ВС е прието, че
разпределение на ползването на двора не може да се извърши, тъй като
ответниците нямат никакви права върху дворното място, респ.
суперфициарният собственик има право да ползува мястото, но това негово
ползуване е ограничено, съобразно чл. 64 ЗС. В Решение № 737 от 8.VIII.1985
г. по гр. д. № 459/85 г. на IV г.о. и Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. №
131/88 г., IV г. о. на ВС се разглеждат въпросите относно правото на
собственика на постройка да полза земята, доколкото това е необходимо за
ползване на постройката, като според второто решение при наличие на пречка
за това ползване може да се предяви иск по чл. 64 ЗС, а не по чл. 32, ал. 2 ЗС
за разпределение на ползването. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на
постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо
за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в
акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Безпротиворечива
8
е практиката на ВКС, че когато се касае до жилищна сграда, ползването на
земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на
такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на
суперфициаря нормален достъп до последната и за поддържането й в
нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за
задоволяване на обикновени домакински нужди. Макар собственикът на
постройката по силата на своето вещно право да има основание да извършва
действия, свързани с ползването й, тези действия не водят до установяване на
владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Тъй
като не е собственик на земята, суперфициарният собственик няма на
разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и разпределение на
ползването на мястото на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Ако собственикът на
мястото му пречи да упражнява правото си да използва земята, основано на
правилото на чл. 64 ЗС, суперфициарят може да предявява иск по чл. 109, ал.
1 ЗС срещу действия, с които това ползване се смущава или ограничава. От
изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик да ползва част
мястото може да се реализира чрез предявяване на самостоятелен иск с
правно основание чл. 64 ЗС - Определение № 12 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7615/2013 г., I г. о., ГК.
Посоченото разрешение намира своята правна логика, съобразно
отликите между обема на притежавано правото на собственост и
суперифициарното право. Осигуряването на ползването на дворното място по
чл. 64 ЗС във всички случаи предполага и ограничения на правото на
собственост върху дворното място. Незастроената част от мястото обаче не
може се ползва от суперфициарния собственик за такива дейности, които
биха лишили от съдържание правото на собственика на земята, като например
поставяне на навес, създаване и поддържане на тревна площ и цветя и др.
Производството по чл. 64 ЗС, не касае терен за ползване от суперфициарния
собственик, а терен за преминаване, т.е. върху определеното за преминаване
място от ответника, той няма самостоятелно вещно право на ползване, което
изключва правото на собственика на терена (така Определение № 276 от
11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2011 г., I г. о., ГК). При иск по чл. 64
ЗС, когато с определяне мястото на преминаване фактически се ограничава
правото на собственост на титуляра на това право, съдът е длъжен да
съобрази най-икономичния вариант за преминаване - Решение № 737 от
8.VIII.1985 г. по гр. д. № 459/85 г., IV г.о. на ВС.
Именно в случай на провеждане на производство по чл. 64 ЗС, следва да
бъде разрешен и въпросът относно етажността на построената в процесното
дворно място сграда, както и кой точно самостоятелен обект принадлежи на
ищците и кой на ответниците, които факти са елемент от фактическия състав
на този иск. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното: По
делото е представено Удостоверение № 130 от 09.04.2021 г., издадено от
главния архитект на О. З., съгласно което в ПИ с идентификатор 31111.35.180
по КК на гр. З., за който е отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП на гр. З. има
построена триетажна жилищна сграда с идентификатор 31111.35.180.1 със
застроена площ от 113 кв.м. В удостоверението е посочено, че в сградата е
9
изграден обособен обект – етаж III-ти, със застроена площ от 137 кв.м., (от
които 15,10 кв.м. за стълбищна клетка,която се явява самостоятелна за етажа,
изградена като пристройка), който се състои от входно антре, кухня, дневна, 2
спални, стая-хол, баня с тоалетна и 3 тераси + тавански етаж с 3 складови
помещения. Цитираното удостоверение е оспорено от ищците в частта
относно истинността на удостовереното обстоятелство, че самостоятелния
обект представлява III-ти етаж от сградата. При оспорването на документа е
представено писмо с изх. № 92-00-32/18.03.2022 г. от гл.архитект на О. З.,
видно от което след оглед на място е направена констатация, че жилищна
сграда с идентификатор 31111.35.180.1 по КК на гр. З. е с два жилищни етажа
(I-ви жилищен и II-ри жилищен), един използваем тавански етаж (III-ти етаж)
и полуподземен етаж – мазета. При това положение в писмото се сочи, че
обособения обект, описан в Удостоверение № 130 от 09.04.2021 г., издадено
от главния архитект на О. З. вместо вписания III-ти етаж + тавански етаж,
следва да се счита етаж II-ри жилищен със застроена площ от 137 кв.м. +
използваем тавански етаж. В случая съдът намира за изцяло ирелевантно,
формалното номериране на етажа на самостоятелния обект на В. Б., който да
се счита втори жилищен етаж или трети етаж (използваем тавански етаж
/III-ти етаж/, както се описва в писмото). Несъмнено се установява от
доказателствата по делото, че В. Б. е реализирал учреденото му право на
надстрояване от 1979 г. и е построил самостоятелен обект над
съществуващите към онзи момент етажи на къщата, с което е станал
собственик на последния етаж от къщата – самостоятелен обект (жилище) с
площ от 137 кв.м., състоящо се от входно антре, кухня, дневна, 2 спални,
стая-хол, баня с тоалетна и 3 тераси + тавански етаж с 3 складови помещения,
което жилище е обитавал от построяването му през 1980 г. до смъртта си -
07.07.2022 г. Жилището си е достъпвал чрез самостоятелна стълбищна клетка
(външна) изградена като пристройка, която обслужва единствено него. Видно
от съдържанието на НА № 105, том XIII, дело № 139/1993 г. за дарение на
недвижим имот, съставен на 12.07.1993 г., Г. И. Б. и А. Г. Б. са прехвърлили
безвъзмездно в полза на В. Г. Б., Д. И. Б., М. В. Г., А. В. Г. и И. В. Г., правото
на собственост върху собствения си втори етаж от къща, в имот с пл. № 631,
парцел I-ви в кв. 109, със застроена площ от 97 кв.м., съставляващ
самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и хол. Безспорно е, че
двата самостоятелни обекта са различни, което се установява несъмнено от
разликата в квадратурата, броя и вида на помещенията и разбира се от факта,
че през 1993 г., Г. И. Б. и А. Г. Б. се разпореждат със собствения си етаж от
къщата, а не с построения от сина им въз основа на отстъпеното му право на
строеж. При това положение, очевидно е, че В. Б. притежава последния етаж
от къщата, ответниците Д. И. Б., М. В. Г., А. В. Г. и И. В. Г. – етажът под него,
а ищците Г. Г. М., А. Р. М. и Г. Р. М. са придобили собствеността по
отношение на етажа, разположен под този на ответниците, въз основа на НА
№ 26, том XIV, дело № 47/1997 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, съставен на 25.02.1997 г. (в това число и цялото дворно
място и гаража). Горното обаче следва да бъде установено в нарочно
производство, а мотивите на настоящия съдебен акт не обвързват страните.
10
По съвкупно изложените по-горе съображения съдът намира, че
предявеният иск за разпределение на ползването на процесния ПИ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
В хипотезата на искане за разпределение ползването на съсобствен имот,
страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от тях възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат
за всяка страна така както са направени. Това разрешение следва от характера
на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат
съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. В настоящия случай, предявеният иск е отхвърлен,
поради което отговорността за разноските се определя по общите правила,
поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, същите следва да бъдат
възложени в тежест на ищците. Ответникът В. Б., починал в хода на процеса
на 07.07.2022 г. и заместен от наследниците си по закон Д. И. Б., М. В. П., А.
В. Г. и И. В. Б. претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80
ГПК (л. 168 от делото) в общ размер на сумата от 1 050 лв., от които 450 лв.
адв.възнаграждение по ДПЗС № 321/15.08.2021 г.; 300 лв. – адв.
възнаграждение по ДПЗС № 28754/26.04.2022 г. и 300 лв. – депозит за СТЕ.
Съдът намира, че искането е основателно до сумата от 600 лв., тъй като в
ДПЗС № 321/15.08.2021 г., приложен на л. 40 от делото са уговорени
размерът и начинът на плащане на възнаграждението – в брой, но не е
посочено, че сумата е реално платена. Ответникът И. Б. претендира разноски
в размер на сумата от 200 лв. – адв. възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК (л. 100 от делото), които предвид представените
доказателства за реално заплащане – ДПЗС от 22.12.2021 г. и платежно
нареждане, следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. М., ЕГН **********; А. Р. М. с ЕГН
********** и Г. Р. М. с ЕГН ..... срещу В. Г. Б., ЕГН **********, починал в
хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Д. И. Б. с ЕГН
**********; М. В. П. с ЕГН **********, А. В. Г. с ЕГН ********** и И. В. Б.
с ЕГН **********, участващи в производството и на самостоятелно
основание като ответници, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределяне правото на ползване на дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 31111.35.180 по КККР на гр. З., с площ от 505 кв.м., за който е
11
отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП на гр. З., с площ от 485 кв.м.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Г. М., ЕГН **********; А. Р. М. с
ЕГН ********** и Г. Р. М. с ЕГН .., да заплатят на Д. И. Б. с ЕГН **********;
М. В. П. с ЕГН **********, А. В. Г. с ЕГН ********** и И. В. Б. с ЕГН
**********, е качеството им на правоприемници на В. Г. Б. сумата в обща
размер от 600 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Г. М., ЕГН **********; А. Р. М. с
ЕГН ********** и Г. Р. М. с ЕГН ..., да заплатят на И. В. Б. с ЕГН **********
сумата в размер на 200 лв. – разноски за производството – адв. хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред О. с.–С. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________В.Д.______________
12