№
/ 2021 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ-ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 2293 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.153, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.Й.Г.,
срещу решение № 266/5.10.2021 г. на директора
на дирекция „ОДОП“ – Варна , с което е
отказано спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-03000320008398-091-001/08.07.2021г.,
поправен с РА за поправка на РА № П-03000321119250-003-001/8.07.2021 г. , издадени
от органи по приходите при ТД на НАП-
Варна, с който са установени задължения по чл.19 от ДОПК в размер на главницата от 41 111,90
лв. и лихва в размер на 21 852,58
лв.
Жалбоподателят твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, тъй като е
погасил част от главницата на публичното задължение плащайки на 10.09.2021
г. сумата от 28 000 лв., а
останалата част от задължението включително с лихвата за периода от 8.07.2021
г. до 1.10.2021 г. в общ размер на 35 779,69 лв. , била обезпечена с издадените
от публичния изпълнител постановление за налагане на ПОМ с изх.№С210003-023-0000379/9.02.2021г.
и постановление за продължаване
действието на наложени ПОМ на основание чл. 121, ал.6 от ДОПК с изх. №
С210003-139-0001434/8.07.2021 г. , с които бил наложен запор върху собствени на
Г. две МПС с обща застрахователна стойност от 36 000 лв. С аргумента, че
стойността на наложеното обезпечение надхвърля размера на публичното
задължение, се иска отмяна на оспореното решение и спиране изпълнението на оспореният
по адм. ред РА до окончателното произнасяне по неговата законосъобразност.
От страна на ответника –
директорът на дирекция „ОДОП“- Варна е представено писмено становище от упълномощения
юрисконсулт П. Ганев , с което като се възпроизвежда съдържанието на обжалваното решение се отправя
искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази представените
по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира следното :
Жалбата е процесуално допустима –
оспореното решение е съобщено на Г. на 8.10.2021 г. , а жалбата видно от датата
на поставеният в дирекция „ОДОП“-Варна входящ номер е подадена на 15.10.2021 г.
, т.е. при спазване на 7-дневния срок по чл.153, ал.7 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Отказът за спиране изпълнението
на оспореният по адм. ред РА е обоснован в обжалваното решение с аргументите, че
в конкретният случая липсвало представено обезпечение в пари, безусловна и
неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа ; към датата на подаване
на искането за спиране сумата от 28 000 лв. действително била заплатена от Г., но липсвало
погасяване на главницата в същият размер, тъй като не било подадено от нея
заявление по чл.169, ал.7 от ДОПК; за запорираните 2 бр.
МПС с обща застрахователна стойност от 36 000 лв. липсвали доказателства за вписване на запора в
ЦРОЗ и за тях не бил извършен опис от
страна на публичния изпълнител, а данъчната оценка на възбранената зем. земя била
нула лева. Направена е от решаващия орган преценка, която според него е такава
по целесъобразност и представляваща акт на оперативна самостоятелност, в смисъл такъв , че към датата на подаване на
искането за спиране публичното задължение е в общ
размер на 63 912,42 лв. , а послужилото за обезпечение имущество е на стойност от 36 000 лв.
По делото не е налице спор, че РА
е обжалван по адм. ред в пълният му размер
/главница 41 111,90 лв. и лихва 21 852,58
лв./, както и че към датата на подаване на искането за спиране /29.09.2021 г./
допълнително дължимата лихва е в размер на 947,94 лв. , т.е. че към посочената дата
публичното задължение има общ размер от 63 912,42 лв. Същевременно, признато е от страна на решаващия орган , че към датата на подаване на
искането за спиране е налице наложено с горецитираните постановления на публичния изпълнител обезпечение върху собственото на Г. движимо имущество с обща застрахователна
стойност от 36 000 лв. С оглед последното, правилен е извода на решаващия орган,
че в случая не са налице предпоставките за спиране по чл. 153, ал.4 от ДОПК, но
неправилна е преценката извършена от
него по реда на чл. 153, ал.5 от ДОПК. Преди всичко, абсолютно ирелевантно е
обстоятелството дали наложените от публичния изпълнител запори върху процесните
две МПС са вписани от ЦРОЗ, а от друга страна да се вменява в тежест на
жалбоподателката бездействието на публичния изпълнител за извършване опис на
същите е не само злоупотреба с права както се твърди от Г., но и представлява рядко
срещан случай на превратно тълкуване на
закона. Анализът на текста на нормата на 153, ал.5 от ДОПК налага несъмнения извод, че решаващият орган е
обвързан от влезлите в сила актове на публичния изпълнител, с които в случая е наложено надлежно обезпечение на
обща стойност от 36 000 лв. – последната освен, че е доказана с
приложените в преписката 2 бр.
удостоверения за застрахователна стойност на МПС е и правилно определена по реда на чл.195, ал.6, т.2 от ДОПК.
Неправилно е приложена от решаващия орган и разпоредбата на чл.169, ал.7 от ДОПК – от приложената в преписката справка за задълженията на Г. се установява,
че единственото такова с правно основание по чл.19 от ДОПК е това по процесният
РА и след като в платежното нареждане за плащане на
сумата от 28 000 лв. е изрично
записано „отговорност за данък по чл. 19 ДОПК“, посочени са описаните в същият РА
IBAN, ***, то нареждането за плащане има характера на заявление за плащане на
задължението именно по невлезлия в сила РА
№ Р-03000320008398-091-001/8.07.2021 г. С оглед последното и доколкото за разлика от
регламента на отнасящите се за установените с влязъл в сила акт различни по вид публични задължения разпоредби
на чл. 169, ал.4 и ал.5 от ДОПК, разпоредбата на чл.169, ал.7 от ДОПК има
предвид само установените с невлезли в сила актове вземания, то същата е приложима в конкретния
случай. Последното налага извода, че с плащането на сумата от 28 000 лв. е погасена в съответствие с разпоредбата на чл.169,
ал.1 от ДОПК съответната част от главницата, при което нейният размер към
момента на подаване на искането за спиране е 13 111,90 лв. Съобразно тези
обстоятелства, към същият момент общият размер на публичното задължение е 35 912,42
лв. / 13111,90 + 21852,58 + 947,94 лв./ , а наложеното обезпечение е на
стойност от 36 000 лв. , при което регламентираните в чл.153, ал.3 от ДОПК
предпоставки за съответствие между размер на задължение и размер на обезпечение
са налице. Нещо повече, в случая стойността на служещото за обезпечение имущество очевидно надхвърля посоченият размер на
публичното задължение и по причина на това, че зем. земя върху която е наложена възбрана с
горецитираните постановления, може въпреки липсата на данъчна оценка да служи за обезпечение по придобивната си
стойност съгласно чл. 195, ал.6, т.3 от ДОПК.
По тези причини, съдът намира , че
при подаване на искането от 29.09. 2021г. са били
налице законовите предпоставки за спиране изпълнението на РА, поради което
постановеното в обратния смисъл решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
като такова, съответно при решаване на спора по същество следва да бъде
постановено спиране на изпълнението на процесният РА.
При този изход от делото ,
разноски на ответника не се дължат, а на
жалбоподателката не следва да се присъждат такива, поради липсата на отправено
от нея такова искане.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 266/5.10.2021г. на директора
на дирекция „ОДОП“ – Варна и СПИРА изпълнението на ревизионен акт № Р-03000320008398-091-001/8.07.2021г.,
поправен с РА за поправка на РА № П-03000321119250-003-001/8.07.2021 г. , издаден
от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, с който на Р.Й.Г. са установени задължения по чл.19 от ДОПК в размер на главницата от 41 111.90 лв. и лихва
в размер на 21 852,58 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :