Р Е Ш Е Н И Е
Номер 239 20.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 2448 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗДза приемане за установено по отношение на ответницата Т.Т.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същата дължи на ищеца сумата в размер на 1463.84 лева – главница, представляваща допълнително начислена електроенергия по корекция на сметка за периода от 16.01.2018 г. до 29.03.2018 г. и за клиентски номер **********, цена за електроенергия съгласно фактура № **********/19.04.2018 г. за собствения на ответницата недвижими имот, представлява къща, с адрес: гр. Камено, ул. „Александър Стамболийски“ № 7, и сумата от 91.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1463.84 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4689 от 12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9131/2018г. по описа на БРС. Претендира присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че при извършена
проверка от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е констатирано непълно
измерване на електрическата енергия на електромера в собствения на ответницата
недвижим имот на горепосочения адрес, за което е съставен констативен протокол,
като електромера е бил демонтиран и подменен. Предвид констатацията за напълно
измерване на демонтираното измервателно средство, сметката на клиента е била
изчислена и коригирана за процесния период по реда на ПИКЕЕ и ОУ на ЕВН ЕС, за
периода от датата на проверката, на която е констатирана манипулацията и 72 дни
назад. Ищецът сочи, че ответнцата не изпълнила задълженията си за заплащане на сумата
по коригираната сметка съобразно издадената фактура до настъпване на падежа, поради
което за ищеца възникнал интерес от заявяване на процената главница, ведно с
начислените
лихви за забава по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид депозирано от
длъжника-ответник възражение срещу заповедта, ищецът е упражнил в срок правото
си да установи вземането по исков ред. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание, ищецът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи, както и да присъди разноските в
исковото и в заповедното производство.
В законовия едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК, ответницата редовно уведомена, е депозирала писмен отговор, в
който е оспорила предявените искове като неоснователни, като е посочила, че
процесния имот, за който се отнася исковата претенция е наследствен и необитаем
от 2008г., поради което в него не е потребена електрическа енергия. Заявява, че
през есента на 2010г. поради пристигащи сметки за потребена ел. енергия в
имота, била извършена проверка на електромера, от която е установено, че има
повреда, поради което същият бил сменен с изправно устройство, но независимо от
това ищцовото дружество начислило на ответницата като задължение непотребената
ел.енергия за този минал период. По изложените съображения моли за отхвърляне
на исковете и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание
ответницата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения
си отговор. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноските
по делото. Представя писмени бележки.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед заповед № 4689 от 12.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9131/2018г. по
описа на БРС, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от
1463,84 лева – главница, представляваща
неплатени задължения за доставена в периода от 16.01.2018 г. до 29.03.2018 г.
електрическа енергия, сумата от 91,08 -
мораторна лихва, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 10.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 1463,84 лева, считано от 11.12.2018 г.
до изплащане на задължението, както и сумата от 81,10 лева, представляваща
направените от заявителя разноски по делото.
С писмено възражение по чл. 414 от ГПК, ответницата е възразила срещу вземанията на ищеца, за които същият се е снабдил със заповедта за изпълнение. По повод възражението на ответницата по чл. 414 от ГПК, в дадения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.
По делото страните не спорят, че ответницата като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. К…. е абонат на ищцовото дружество в качеството си на потребител на електроенергия за същия имот.
По делото е представен констативен протокол № 390442 от 29.03.2018г., съгласно
който при проверка на
електромера, отчитащ ел.енергия за гореописания имот са констатирали, че „пломбата
на клепмия капак е с отрязана пломбажна тел, клемореда на електромера е пробит
в лявата част, като има момтирам меден проводник със сечение 6 кв.м. между
входящата и изходяща фазна клема, като след проверката електромера е
демонтиран“. В съдържанието на протокола е вписано, че поради неоткриване на клиента
да го подпише, същият е подписан от двама свидетели.
Въз основа констатациите в констативния протокол ищецът е уведомил ответницата, че
електромерът не е отчитал ел. енергията,
поради което на основание чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ едностранно е извършил коригиране на сметката на ищцата за електроенергия
със сумата от 1463.83лв., съставляваща допълнително начислена енергия в размер на
7946киловат часа, като е посочил, че
корекцията се извършва за периода от 16.01.2018г. до 29.03.2018г. за общо 72 дни.
За извършената корекция ответникът
е издал на ищцата фактура №
**********/19.04.2018г. за сумата от 1463.84лв. със срок на
плащане до 30.04.2018г.
По делото ответницата е ангажирала
гласни доказателства, като в показанията си св. Д. Д., живущ в гр. К…, е заявил, че познава
процесния имот, представляващ къща в гр. К.., която ответницата е наследила от
баба си, починала преди 10-12години. От показанията му се установява, че след
смъртта на бабата на ответницата, къщата е необитаема, тъй като не ставал за
живеене, била изтърбушена, отрадната е покъщнината и кабелите за изтръгнати,
двора й е буренясал.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, в която вещото лице е
посочило, в т.ч. и след извършен оглед на място, че процесния електромер се
намира на метален стълб на тротоара до имота, затворен в пластмасово табло с
две вратички на нивото на очите. Първата вратичка е с цел защита на електромера
от атмосферните условия, има ключалка тип „шлиц“, но тя може да се отвори и с
отверка, а втората вратичка е заключена със секретен ключ, като за да се
извърши описаната в констативния протокол манипулация следва да се отвори и
втората вратичка. Вещото лице е дало заключение, че ако е налице извършената
съгласно констативния протокол манипулация, същата представлява неправомерно
въздействие върху елементи от разпределителната мрежа. Посочило е, че при
твърдяната манипулация не може точно математически да се определи съотношението
между измереното и неизмереното количество енергия, поради като в случая би
следвало да се приложи методиката на чл. 48, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ /2013г./
чрез изчисление на база една трета от максималния ток на СТИ при всекидневно
8-часово ползване на електрическата енергия от абоната, а в случая ищецът е
начислил чрез посочената корекционна сметка на база 8 часа с пълната мощност на
СТИ.
По делото страните са представили
справки за консумираната ел.енергия в процесния имот, като съответно
ответницата е представила справка за периода от м. 06 –м. 05.2019г., а ищецът –
справка за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., като видно от съдържанието
на представената от ответницата спрака за периода от 23.07.2018г. до
23.05.2019г. в процесния имот няма начислена ел.енергия, а в представената от
ищеца справка за същия период има начислени между 1-4 кв.ч. ел.енергия месечно.
Тъй като
ответникът твърди, че е налице манипулиране на схемата за свързване, чрез устройство, непринадлежащо към схемата на електромера съгласно чл.
48, ал. 2 от ПИКЕЕ,
корекцията по чл. 48, ал.
1 от ПИКЕЕ /2013г./ на сметката на абоната се извършва само въз основа на констативен протокол
за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47
от ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В процесния случай съдът следва да
се провери дали са приложими чл. 51 от Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКВР /сега /КЕВР,
обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл. 83, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. на
основание чл. 21, ал. 1, т.
9 вр. с чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ.
В тази връзка, на съда е служебно
известно, че с решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017
г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от
ПИКЕЕ.
Впоследствие с влязло в законна сила решение № 2315 от 21.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97/2018г., в сила от 23.11.2018г. /с действие занапред/ са отменени
и разпоредбите на чл. 48,
чл. 49,
чл. 50
и чл. 51 от ПИКЕЕ , обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г, приети с т.
3 от Протоколно решение на ДКЕВР от закрито заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в
протокол № 147 от същата дата.
Това означава, че независимо, че
към датата на проверката – 29.03.2018г. са били все още действащи разпоредбите на чл. 48,
чл. 49,
чл. 50
и чл. 51 от ПИКЕЕ, нормите на чл. 1 –
47 и чл. 52
– 56 от ПИКЕЕ са били неприложими към
настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена, след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт,
който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение.
Към процесния момент КЕВР, по
предложение на енергийните предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми чл. 1 –
47 и чл. 52
– 56 от ПИКЕЕ по реда на чл. 83, ал. 2,
изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат да се
ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Поради това, към момента на
проверката – на 29.03.2018г. липсва приложима нормативна уредба, в т.ч. и
процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Този извод следва и от
обстоятелството, че с горепосоченото решение на ВАС е отменена включително
разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към съставяне на констативния протокол, който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След
отмяната на чл. 41
- 47 от ПИКЕЕ към датата на проверката липсва
също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална
и техническа изправност на средствата за търговско измерване. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, а
действащите към датата на проверката чл. 48
– 51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал. 2,
изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ
правомощие на КЕВР.
Отделно от това следва да се
отбележи, че макар и действащи към датата на процесната проверка, нормите на чл. 48
– 51 от ПИКЕЕ макар да регламентират материалноправните предпоставки при наличието
на които може да бъде извършена едностранната корекция, не определят
процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура
при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към
29.03.2018г г. не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са
основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред,
освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради
което извършването им няма юридическа стойност.
Затова независимо от съществуващата
законова делегация в чл. 83 от ЗЕ,
до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа,
нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, предвид липсата на ред за
това. Ето защо, съдът приема, че към 29.03.2018г., правото на ищеца да начисли
исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите
от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно
по делото не е наведено и доказано, наличието на друго законово или договорно основание,
което да породи в полза на ищеца твърдяното от него право за начисляване и
претендиране на процесната сума. Предвид, че корекционната процедура е извършена неправомерно, абонатът
не дължи начислената му чрез тази процедура сума за процесния минал
период.
Отделно от горното съдът намира, че в случая, с оглед ангажираните гласни доказателства, които не бяха опоровергани от ищеца по делото се доказа, че поради обстоятелството, че процесния имот е бил необитаем за дългогодишен период от време, от 10-12 г., в същият съгласно издадената от ищеца справка по искане на ответницацата /удостоверяваща неизгодни за издателя си факти/, считано от 23.07.2017г. не са начислявани каквито и да е количества ел.енергия, тъй като в имота е нямало потребена такава.
Затова в случая, дори и да се приеме, че не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия, съдът счита, че тъй като по делото не се установи, че по отношение на ответницата като купувач по договор за продажба с ищеца е налице разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия в процесния имот, същата не дължи твърдяната от ищеца разлика. В допълнение следва да се отбележи, че дори и да бяха налице обстоятелствата, водещи до наличието на соченото основание за корекционната сметка, начисленията, извършени от ищеца съгласно вещото лице са извършени в нарушения на действащата тогава норма на чл. 48, ал. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ /2013г./.
Ето защо съдът
намира, че исковата претенция на ищеца за приемане за установено, че ответницата
има задължение за неплатена корекционна сметка за допълнително начислена ползвана
електроенергия в посочения в исковата молба размер и период, се явява неоснователна
и следва да се уважи. Липсата на установено главно задължение към ответницата –
главница, води до извод, че за ищеца не
е породено и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на главницата за горепосочения минал период, както и, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
главницата. Затова исковата претенция се явява изцяло неоснователна и следва да
се отхвърли. В тази връзка съдът не следва да обсъжда извършената по делото
съдбно-икономическа експертиза досежно изчисляване на мораторната лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради изцяло отхвърляне на предявените искове, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, действаща чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на
основани чл. 422 чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата Т.Т.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на ищеца сумата в размер на 1463.84 лева – главница, представляваща допълнително начислена електроенергия
по корекция на сметка за периода от 16.01.2018 г. до 29.03.2018 г. и за
клиентски номер **********, цена за електроенергия съгласно фактура № **********/19.04.2018
г. за собствения на ответницата недвижими имот, представлява къща, с адрес: гр.
К….. и сумата от 91.08 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 10.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 1463.84 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
11.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4689 от
12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 9131/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „EВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Данов” № 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов и Михаела
Михайлова Михайлова – Дьорфлер ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Т.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.