Решение по адм. дело №213/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.121, ал.1,т.3, във вр. с чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано по искова молба на А. Д. С. от [населено място], с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. И. Т. от БАК, против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), съгласно която се иска осъждане на ответната страна да заплати на С. обезщетение в размер на 6 (шест) заплати, както следва: сумата от 13 884 лв. за времето, през което не е била на работа, за периода от 08.02.2024г. - 08.08.2024г., поради признаване на уволнението, извършено със Заповед № ЧР 5/08.02.2024г. на директора на ИАРА, за незаконно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Първоначално исковата молба е депозирана пред Районен съд – Бургас, където е образувано гр.дело №325/2025 г. по описа на съда. С определение № 375/17.01.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на настоящата съдебна инстанция.

С молба вх.№ 1618/12.02.2025г. процесуалният представител на ищцата уточнява, че претенцията за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл е вследствие на незаконното прекратяване със Заповед № ЧР -5/08.02.2024г. на служебното и правоотношение.

По делото е постъпил писмен отговор с вх.№ 3148/18.03.2025 г. от д-р Н.Г. - изпълнителен директор на ИАРА, чрез юрисконсулт М., към който са приложени писмени доказателства, както следва: копие на Заповед № ЧР2/06.01.2025 г. на изпълнителния директор на ИАРА за възстановяване на длъжност; копие на предложение № Z-178/08.01.2025 г. на изпълнителния директор на ИАРА на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл; копие на Заповед № ЧР 6/08.01.2025 г. на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване на служебното провоотношение на А. С.; копие на бюджетен превод от 08.01.2025 г. за обезщетение по чл. 107а, ал. 1 в размер на 13 884 лв. В отговора са изложени доводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. И. Т., който поддържа исковата молба на основания, изложени в нея. Ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза и претендира за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, представлявана от изпълнителния директор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представения писмен отговор оспорва исковата претенция по основание и размер. С молба вх.№ 11055/07.10.2025 г. заявява, че поради служебна ангажираност не може да присъства на откритото съдебно заседание. Не възразява за даване ход по същество. Не възразява по приемането на съдебно-счетоводната експертиза. По същество иска съдът да отхвърли исковата претенция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че със Заповед № ЧР 5/08.02.2024г. на директора на ИАРА (л.38 от адм.дело № 386/24 г. по описа на Административен съд - Бургас) е прекратено служебното правоотношение с ищцата А. Д. С., заемаща длъжност началник отдел „Рибарство и контрол“-Черно море, Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури - [населено място], категория ръководители в администрацията, с ранг II младши. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл – не е притежавала към момента на назначаване на длъжността „началник сектор“ изискуемите 3 години ръководен опит, нито е имала присъден III младши ранг, след което е била назначена на длъжността „началник отдел“, за която отново не е отговаряла на изискванията за професионален опит - 3 години. В заключение административният орган е установил, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение С. е придобила ръководен опит от 1 година, 9 месеца и 11 дни и е присъден изискуемия ІІІ младши ранг, поради което е направен извод, че не е отговаряла на изискването за ръководен опит.

Заповедта е оспорена по съдебен ред и е отменена с влязло в сила решение № 4758/24.06.2024 г. по адм.дело № 386/2024г. по описа на Административен съд – Бургас (л.255 от от адм.дело № 386/24 г. по описа на Административен съд - Бургас), оставено в сила с решение № 13811 от 18.12.2024 г. по адм.дело № 9587/2024г. по описа на Върховния административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение, със Заповед № ЧР 2/06.01.2025 г. (л.17) ищцата С. е възстановена на длъжността началник на отдел сектор „Рибарство и контрол“ [населено място], отдел РК – Черно море, Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури - [населено място], с ранг ІІ младши и основано месечно възнаграждение в размер на 2 314 лв., считано от 02.01.2025 г. С последваща Заповед № ЧР 6/08.01.2025 г. на основание предложение по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение с ищцата С. е прекратено, считано от 09.01.2025 г. На 08.01.2025 г., видно от бюджетно платежно нареждане, ИАРА е заплатила на С. обезщетение по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл в размер 13 884 лв.

По искане на ищцата по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице Д., основната месечна заплата на заеманата от ищцата длъжност към дата 18.12.2024 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за уволнение е отменена, е в размер на 2 314,00 лв. Обезщетението по чл.104 от ЗДСл, изчислено за периода от 08.02.2024 г. до 08.08.2024 г. /за 6 месеца/, вещото лице посочва, че възлиза на 13 884,00 лв. Заключението е прието по делото, като обосновано и безпристрастно.

По делото е представено удостоверение с изх.№ **********-1/07.01.2025 г. от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], според което в периода март 2024 г. – декември 2024 г. на А. С. е изплатено парично обезщетение за безработица (л.65).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. При назначаване на друга държавна служба с по-ниска заплата или при възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая са налице установените в чл.104, ал.1 от ЗДСл. материалноправни предпоставки, а именно Заповед № ЧР 5/08.02.2024г., издадена от директора на ИАРА, с която е прекратено служебното правоотношение с А. Д. С., заемаща длъжността началник отдел „Рибарство и контрол“-Черно море, Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури - [населено място]. Заповедта е оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила решение № 4758/24.06.2024 г. по адм.дело № 386/2024г. по описа на Административен съд – Бургас (л.255 от от адм.дело № 386/24 г. по описа на Административен съд - Бургас), оставено в сила с решение № 13811 от 18.12.2024 г. по адм.дело № 9587/2024г. по описа на Върховния административен съд. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителката да претендира обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

За времето от 08.02.2024 г. до 08.08.2024 г. ищцата не е била назначена на друга държавна служба и не е била в трудово правоотношение. Видно от представеното Удостоверение от 13.01.2025 г., издадено от НАП (л.16 от гр.дело № 325/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас), след извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Бургас, е установено, че за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. лицето няма регистрирани трудови договори. Установено е от доказателствата по делото, че С. за периода от 01.03.2024 г. до 31.12.2024 г. е получавала парично обезщетение за безработица. От изложеното следва, че през шестмесечния период по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С. не е заемала държавна служба и не е получавала възнаграждение за полаган труд по други правоотношения, т.е реално е била без работа и има право на обезщетение за максимално предвидения в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. шестмесечен период.

Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. има за цел да компенсира липсващия доход от заплати на държавния служител в резултат на незаконното му уволнение. Законодателят е определил размера на обезщетението за имуществени вреди, периода, за който се дължи същото и основанията за намаляването му. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че шестмесечният период се счита от датата на незаконното уволнение. Определяне на имуществените вреди за друг период или намаляване на обезщетението с доходи, получени извън този период и/или на друго основание, извън хипотезите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., е недопустимо поради визираната предварителна законодателна преценка относно предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпените поради незаконно уволнение имуществени вреди. Поради това доводите за приспадане от размера на дължимото обезщетение с доходи, получени от лицето извън определения шестмесечен срок, респ. с изплатената сума за обезщетение поради безработица, не намират опора в нормативната уредба и са неоснователни.

Предвид изложеното, исковата претенция се явява основателна, съобразно посочения от вещото лице размер от 13 884 лв., който размер съвпада с претендирания, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. В полза на ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 13 884 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Следва да се посочи, че изтъкнатите от ответната страна доводи за приложението на чл. 86 от ЗЗД по отношение на лихвата и липсата на отправена покана се отнасят до присъждането на мораторна лихва – от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до датата на подаване на исковата молба. Такава лихва обаче не е претендирана от ищцата, поради което и наведените в тази връзка възражения са неоснователни.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ищцата искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък с разноските , съдът намира, че ИАРА следва да заплати на А. С. сумата от 3 850 лв., от които 3 500 лв. –адвокатско възнаграждение и 350 лв. – възнаграждение за вещо лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на А. Д. С. от [населено място], с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], сумата от 13 884 ( тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е била на работа поради прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № ЧР 5/08.02.2024г. на директора на ИАРА, за периода от 08.02.2024 г. до 08.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13 884 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на А. Д. С. от [населено място], с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 3 850 (три хиляди осемстотин и петдесет) лева

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.