Р Е Ш Е Н И Е № 494
гр. Пловдив,
14.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 15.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9511 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от О. Г.
срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в общ размер на 2796.47 лева, останала неплатена
главница за потребена електрическа енергия за обект в *** за периода 01.12.2008 г. до
28.04.2010 г., за която сума е издаден изпъолнителен лист по ч гр.д. №
16743/2011 г. по описа на ПРС и е образувано *** *** ***.
В исковата молба се излагат твърдения, че посочените
вземания са погасени по давност на 22.10.2015 г. след изтичане на 3 – годишен
срок от последното предприето изпълнително действие, като през този период
давността не е спирана и прекъсвана. Твърди се, че от образуване *** *** 22.10.2012
г. до 22.10.2014 г. не са извършани каквито и да било принудителни изпълнителни
действия, поради което и изпълнителното производство било прекратено по право,
извършените след последната дата изпълнителни действия нямали правно значение,
поради което и давността е изтекла на 22.10.2015 г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска.
Счита иска за недопустим, доколкото по изпълнителното производсвто имало
плащания от ищеца, поради което и искът следвало да е само за неплатена част от
вземанията. По основателността на иска, счита, че същият е неоснователен,
доколкото по *** взискателят
и настоящ ответник е имал активно поведение, предприемани са множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Оспорва да е
настъпила перемция. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
По
възражението за недопустимост на иска, съдът, счита същото за неоснователно,
тъй като искът е подаден единствено за установяване на недължимост на сумите,
които не са заплатени по изпълнителното дело.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
Между страните е безспорно, че
ищецът е потребител на предоставяните от ответника услуги за периода 01.12.2008
г. до 28.04.2010 г., че по ч.гр.д. № 16743/2011 г. по описа на ПРС е издаден
изпълнителен лист в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу О. Г. с посочените в исковата молба вземания,
както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано *** *** ***.Между страните няма спор, че
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 15116/2010 г. по описа на ПРС е влязла в законна сила най-късно на 10.01.2012 г., на
която дата е издаден изпълнителен лист. Безспорно между страните е, че по
изпълнителния лист е останала непогасена главница в размер на 2796.47 лева. /л.36
и съдебно заседание от 30.10.2019 г./
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Задълженията на потребителите на електрически услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което по отношение на тях е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за
вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради
което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на издаване
на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, на което
именно се позовава ищеца по делото.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
От издаване на
изпълнителния лист – 10.01.2012 г. до датата на образуване на *** по описа на *** с молба от 22.10.2012
г. не е изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен срок за
погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист. Подаването на тази
молба, предвид разясненията,
дадени в мотивите
по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е прекъснало давността, доколкото в молбата кредиторът е възложил на ***, по реда на чл.18 ЗЧСИ,
извършване на всички изпълнителни действия.
С разпореждане на *** е насрочен опис на движими вещи на
длъжника по адреса му на 15.04.2013 г. /л.65/. С това разпореждане съдът
намира, че не е прекъсната давността. На първо място не е ясно, на коя датата е
постановено разпореждането. На следващо място по *** липсват данни този
изпълнителен способ да е предприет. Не са изпращани съобщения до страните за
извършването на опис, поради което съдът намира, че не е пристъпено към
осъществяването на този способ, за да се приеме, че същият е прекъснал
давността.
Същото се отнася и с разпореждане на *** за насрочен опис
на 26.03.2015 г. /л.81/ - не е ясно кога е постановено това разпореждане, както
и липсват действия по осъществяването му, поради което съдът приема, че него не
е прекъсната давността.
Подобно е и разпореждането за насрочен опис за дата
12.10.2016 г. /л.88/, което съдът също не приема, че е прекъснало давността,
доколкото липсват данни да са предприемани действия по осъществяването му от ***.
Действието след 22.10.2012 г. /молбата за образуване на ***,
в която се съдържа искане по чл.18 ЗЧСИ/, което съдът приема, че е от
естеството си да прекъсне погасителната давност за вземането по изпълнителния
лист е молба от 14.07.2015 г. на
взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД /л.89/, с която е поискано
извършването на конкретен изпълнителен способ – налагане на възбрана, който ***
е длъжен да приложи.
От 22.10.2012 г. до 14.07.2015 г., съдът приема, че не са предприемани действия по
изпълнението, които да водят до прекъсване на давността, доколкото не възприема
като такива встъпването на държавата като взискател, както и разпорежданията за
насрочване на опис.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по
силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на
две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за
това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението
си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали *** ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 23.10.2014 г. изпълнително производство е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В този случай новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия
предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В този смисъл т.10 от ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 22.10.2012 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
производство срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която
безпрепятствено е изтекла на 22.10.2015 г. /включително/ за главницата и за
лихвите, без да е спирана и прекъсвана и вземането по издадения изпълнителен
лист и заповед за изпълнение е погасено по давност.
Действително в периода от 2015 г. до 2017 г. по процесното *** са извършвани изпълнителни действия с
интервал по-малко от две години между всяко едно от тях /подаване на молби от
взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия срещу движимо и
недвижимо имущество на длъжника, налагани са запори върху сметки на длъжника /л.91,
л.104, л.107-119/. Но всички тези изпълнителни действия са извършени след
настъпване на перемпцията на 23.10.2014 г.
Безспорно между страните е че по *** от длъжника – ищец в настоящото
производство са постъпвали доброволни плащания, като видно от удостоверение от ***
с тези плащания са покривани задължения за разноски и лихви, като съдът приема,
че чрез плащане са погасени именно тези вземания и длъжникът е признал тях и се
отказал от изтекла погасителна давност за тези суми, които е платил По изпълнителния лист са останали дължими сума
в размер на 2 796.47 лева. Не може да се приеме, че плащането на отделни
суми, се явява признание на длъжника за цялото вземане или представлява отказ
от изтекла погосителна давност за цялото вземане. Всяко плащане е само за себе
си и представлява отказ от изтекла давност за конкретното плащане. Не може да се приеме, и че с молбата на
ищцата от 16.03.2016 г. до *** /л.129/, с която е поискала разсрочване на
задълженията си по ***, същата се е отказала от изтеклата вече погасителна давност.
Липсва изричен отказ в молбата за разсрочване от изтекла погасителна давност.
С оглед изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно
искане в тази насока. Ищецът
доказа слените разноски – 111.86 лева, платена държавна такса и 500 лева –
платено адвокатско възнаграждение /л.20/. Общо разноски за ищеца в размер на 611.86 лева, които
следва да му бъдат присъдени в пълен размер на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Г., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ 37, представлявано от М.
М. М. – Д. и Ж. П.
С. – и. д., сумата
в размер на 2796.47
лева,
представляваща неплатена част от
потребена електрическа енергия за обект в *** за периода 01.12.2008 г. до
28.04.2010 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 16743/2011 г. по описа на ПРС и
е образувано *** **** ***, като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, представлявано от М. М.
М. – Д. и Ж. П.
С. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА О.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на
611.86 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ