№ 96
гр. Велико Търново, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500069 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 66162/16.08.2024г. от Г. Й.
Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 503/02.12.2024г.,
постановено по гр.дело № 834/2023г. по описа Окръжен съд Русе, В ЧАСТТА, с която са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София, искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за разликата над 16 000/шестнадесет
хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата за разликата над 215.92 /двеста и петнадесет
лева и деветдесет и две стотинки/лева, до пълния претендиран размер от 431.84 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, всички от ПТП на 27.05.2023г., в гр. Бяла,
обл. Русе, виновно причинено от С. В., като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“
с рег. № РВ 07****, застрахован при ответника по договор за застраховка "Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.07.2023 г. до
окончателното им изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните претендирани
размери. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди,като неправилно е приложен
1
критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите тежки увреждания на
здравето и психиката на ищцата, които са с постоянен характер. Оспорва приетия от съда
процент на съпричиняване от 50%, като излага, че от СМЕ е установено, че част от
травмите биха настъпили дори и с поставен предпазен колан, ако се приеме, че такъв не е
бил поставен от ищцата - каквито данни не са установени по делото, а напротив установено
е, че същата е била с предпазен колан по време на ПТП. Оспорва наличие на друго
поведение у ищцата довело до съпричиняване на вредоносния резултат, за който счита, че се
дължи единствено и само на неправомерното поведение на водача на товарния автомобил.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗАд.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и
законосъобразно. Излага, че решението е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка и в унисон със съдебната практика, като определените обезщетения са в
съответствие с доказаните от ищеца вреди – имуществени и неимуществени. Поддържа
възражението си за съпричиняване от страна на ищцата, поради това, че е управлявала МПС
със скорост над нормативно допустимата за пътния участък, не е предприела мерки за
намаляване на скоростта или спиране, въпреки че е имала видимост към товарния състав и
скоростта/ дори и превишената/ й е позволявала не само да намали, но и да спре
безпрепятствено преди точката на ПТП. Счита,че това бездействие категорично стои в
основата за настъпването на вредоносния резултат.
B условията на евентуалност и в случай, че въззивната жалба се приеме за
основателна, претендира присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца под претендирания пълен размер, който счита за значително завишен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивницата редовно призована не се явява.
Чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването
й, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАд.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си
представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, претендира отхвърляне
й, както и присъждане на разноски.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа инстанция доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
2
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Производството пред Окръжен съд –Габрово е образувано по искове на Г. Й. Н.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в
размер на 431.84 лева/ след допуснато изменение на иска/, за претърпени имуществени
вреди от ПТП на 27.05.2023г., в гр. Бяла, обл. Русе, виновно причинено от С. В., като водач
на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ 07****, застрахован при ответника по
договор за застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 14.07.2023 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.05.2023 г. около 16:40 ч. в гр. Бяла, обл.
Русе, на кръстовище на ул. „Васил Априлов“ и ул. „Никола Петков“ при управление на л. а.
„Шевролет Авео“ с рег. № Р20**** пострадала от ПТП, по вина на водача на „Мерцедес
Актрос“ с рег. № РВ 07**** С. В., застрахован при ответното дружество по застраховка ГО
валидна до 18.03.2024г. Заявява, че се движела по път с предимство, а другият водач В.
направил маневра за включване в движението по главния път, като й отнел предимството. В
резултат на посоченото ПТП получила счупване на дясната лъчева кост, счупване на
стилоидния израстък на дясната лакътна кост, множество охлузвания и кръвонасядания по
долните крайници, оток и зачервяване на дясното ходило, както и охлузване в челната
област. По случая било образувано ДП № 101/2023г. по описа на РУ- Бяла. Излага, че за
изследвания, лечения, медицински прегледи и медикаменти направила разходи в общ размер
на 320,44 лв. Твърди, че в следствие на инцидента е претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страх за бъдещето,
постоянен стрес и психически дискомфорт.По заявена от нея претенция пред застрахователя
била образувана щета № 0801-004613/2023-01/02, по която с писмо от 16.10.2023 г.
последният отказал да й изплати обезщетение,с което обоснова правния си интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове , като
неоснователни.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения
механизъм на ПТП. Намира, че в случая не се е осъществил нито един от елементите на
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Оспорва твърдението, че
изключителна вина за застрахователното събитие има С. В.. Релевира възражение за
съпричиняване:Г. Н. се е движела с изключително превишена скорост, която не й е
позволила да предприеме своевременно намаляване на скоростта и спиране, когато това е
станало наложително. Не е положила необходимите усилия за предотвратяване на
неблагоприятното събитие, макар и да е разполагала с обективна възможност да забележи
товарния автомобил и своевременно да задейства спирачната си система, както и,че
3
пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което допринесла за настъпването
на травматичните увреждания в този им вид и обем. Намира иска за неимуществени вреди за
неоснователен в пълния претендиран размер, който размер не е съобразен с реално
понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишава
значително справедливото обезщетение на претърпените вреди. Оспорва по размер и иска за
имуществени вреди, като излага, че тези разходи се покриват от НЗОК и не следва да се
обхващат от дължимото обезщетение. Твърди, че ищцата се е възстановила напълно.
Възразява, че ако са установи, че възстановяването не е приключило, това се дължи на
поведението на пострадалата, изразяващо се в неспазване на лекарските предписания,
неосъществяването на периодични прегледи, консултации и непровеждането на
рехабилитационни курсове, както и не провеждането на физиотерапия. Оспорва
твърденията й за претърпени психологически проблеми. По съображения за
неоснователност на главните искове намира за неоснователни и акцесорните искове за
забава. Излага доводи, че ищцата не изпълнила задължението си по чл.380 КЗ и не е
представила данни за банковата си сметка, както и не оказала съдействие, поради което за
ответника не е възниквало задължение за заплащане на лихви за периода от 14.07.2023 г. до
14.10.2023 г. Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния
характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или
бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.
За т.а. „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ 07**** е било налице валидно
правоотношение със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица BG/30/123000149261, валидна дo
18.03.2024г.,обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.
4
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищцата е отправила
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за
процесното ПТП на 14.07.2023г. и при него е образувана застрахователна преписка щета №
0801-004613/2023-01/02.
Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали лица № 14
от 01.02.2023г., издаден от РУП-ОДМВР-Русе и от заключението по приетата в
първоинстанционното производство комплексна съдебно медицинска автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно. От същите
се установява, че ПТП е настъпило на 27.05.2023г., в гр.Бяла, около 16:45ч, на главен път I-
5,в района на кръстовището на ул. „Васил Априлов" и ул. „Никола Петков",между л.а.
„Шевролет Авео" с рег. № Р 20****, управляван от ищцата Г. Н. и насрещно движещият се
състав от превозни средства, съставен от седлови влекач „Мерцедес Актрос" с рег. № РВ
07**** с прикаченото към него полуремарке „Комодо" с рег. № РВ 26****, управлявани от
турския гражданин С. В.. Лекият автомобил се е движил направо - в посока към гр. Велико
Търново с 55 км/ч, установена при снемане на показанията от контролните уреди при
извършения оглед на ПТП. Съставът от превозни средства, натоварен с въглища,
изпълнявал маневра завой наляво - към гр. Свищов с около 20 км/ч, като преди да навлезе в
кръстовището същия не е спирал.Поради пресичането на траекториите на движение на
процесните превозни средства, в района на кръстовището в един и същ момент, настъпил
удар, който за състава е бил с предната дясна част на влекача, а за автомобила - с предната
му част, по-силно изразено вляво. След удара съставът от превозни средства е запазил
посоката си на движение, а л. а. „Шевролет Авео" се е върнал косо назад и надясно, увлечен
от движението на състава. Процесните превозни средства са преустановили движението си
на мястото, на което са намерени.
За ПТП е образувано и висящо ДП №101/2023 г. по описа на РУ Бяла при ОДМВР
Русе.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на
определените суми за обезщетения, респективно, какъв е процента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в
полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 32 000 лв., първоинстанционният
съд не е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта
на пострадалата, характера на уврежданията, начина и обстоятелствата на извършването им,
периода и степента на възстановяване, причинените морални страдания, притеснения и
неудобства и др., както и икономическата конюнктура в страната, поради което така
определеното обезщетения не представлява справедлива обезвреда на претърпените от Г. Н.
вреди.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства писмени -заключение
по КСМАТЕ, медицинска документация, както и гласни такива, чрез разпит на свидетелите -
К. В. Л. - П. и С. И. Й. и двамата без родство със страните, чиито показания съдът
5
кредитира, като базиращи се на лични впечатления и в унисон с останалите събрани по
делото доказателства, ищцата чиято е доказателствената тежест е установила, че в резултата
на процесното ПТП на 27.05.2023г. е получила следните увреждания: охлузване на челото,
получено от защитната възглавница; многофрагментно счупване на дясна лъчева кост в
далечния край (на типично място); счупване на дясна лакетна кост в далечния край
(стилоиден израстък); кръвонасядания на долните крайници; оток и зачервяване на дясно
ходило. Установено е ,че глезената става е увредена от детайли в областта на педалите за
управление на автомобила. Уврежданията на бедрото и коляното са от долната част на
волана и долната част на арматурното табло и елементи в автомобила вдясно странично от
седалката на водача. Счупванията на гривнената става, са от действието на волана в областта
на дланта при удара/ ищцата е държала волана/и са довели до трайно затрудняване на
движенията на горния десен крайник за срок повече от тридесет дни, като възстановителния
период е бил от 27.05.2023г. до 15.09.2023 г. и няма данни за възникнали усложнения. Болки
при такива травми има след нея, при наместването, при манипулации и раздвижване на
крайника. След травмата е направено наместване на счупванията и е поставена гипсова
имобилизация, която на 02.06.2023г. е сменена, като е нямало данни за разместване. Ищцата
е била с гипсова имобилизация за един месец, след което е насочена за рехабилитация.
Провеждала е амбулаторно физиотерапия. Поради оплаквания от болки и ограничена
ротация и разгъване в гривнената става, на 31.08.2023 г. е приета в Клиника по физикална и
рехабилитационна медицина - Плевен за стационарно лечение до 08.09.2023 г. Издаден й е
болничен лист за временна нетрудоспособност до 15.09.2023 г. Останалите увреждания, са
довели до болка и страдание, отзвучали в рамките на възстановителния период, който е
седем - десет дни. Основната функция на ръката е възстановена. От извършения преглед
вещото лице е констатирало, че има малки ограничения, около 5 %, в ротацията и сгъването
в гривнената става, като експертът е пояснил, че в продължителен период от време ищцата
ще търпи такова ограничение и не може да се даде категорично заключение дали с времето
то ще изчезне или ще остане така до живот. Възможно е да намалее, възможно е да изчезне,
възможно е и да остане и така.
Видно от амбулаторни листове от 26.09.2023 г. и 11.10.2023 г., издадени от д-р П.
Н.а, ищцата страда от рецидивиращо депресивно разстройство, в умерено тежък период,
провокиран от поредица стресови събития.
В унисон с изложеното от експерта, че ищцата е имала болки след имобилизацията,
при манипулациите и раздвижването на ръката, което е довело до необходимост от
провеждане на рехабилитация в амбулаторна обстановка, са и събраните по делото гласни
доказателства. От същите се установява, че освен физическите болки от получените при
ПТП травми , след него ищцата е била силно притеснена, страхувала се да не остане
инвалид, дори се наложило да потърси специализирана помощ. Св.Й. излага , че той бил
човекът на когото ищцата се обадила непосредствено след ПТП , като в последствие той я е
завел на ортопед и в клиника по рехабилитация в гр.Плевен. Рехабилитацията била на два
пъти по 10 дни. После допълнително се наложило да лежи в рехабилитационното отделение
6
още 10 дни, защото възстановяването й вървяло трудно. След катастрофата Г. се страхува да
шофира, както и когато се вози в автомобил. Предимно ползвала таксита и се возела на
задната седалка. Проблемите, които имала с психиката Г. лекувала в домашна среда. И
понастоящем му се оплаквала, че ръката й продължава да се надува и да я боли и не се е
възстановила напълно физически. Имало промяна в нея, преди била много лъчезарна, а сега,
въпреки опитите й да го прикрива, станала много умислена и притеснена. Продължавали да
споделят обща страст към старите автомобили, но тя изпитвала страх от пътуване. През м.
октомври 2023г., Г. заедно с родителите и брат си се прибрали в Русе. Двамата продължили
да поддържат връзка по телефона. Дава показания, че усещал, че Г. е сериозно притеснена от
това дали ще успее да се възстанови ръката й, страхувала се да не остане инвалид.
Допълнително била стресирана и от това, че на нея лежат грижите за родителите й и за брат
й. Знаел, че се върнала на работа, но после излязла в болнични поради някакво психическо
разстройство, което получила от тези свои страхове. Казаното се потвърждава и от
показанията на св. К. Л. П., която лично е помагала на ищцата в ежедневните й нужди-
личната хигиена и обличането ,в почистването и готвенето, както и я замествала в грижите
за родителите и брат й, т.к. и тримата се нуждаят от чужда помощ./Братът на ищцата е с
психически увреждания, баща й има деменция и бил зле, постоянно се нуждаел от чужда
помощ, майката й също се нуждаела от друг човек/. Така било от м. октомври 2023 г. ,
когато гипсът на ръката й вече бил махнат, но на практика дясната й ръка била обездвижена
и не можела да си служи с нея, както и досега/ към дата на о.с.з.04.04.2024г./ т.к. Г. била още
много слаба и изпитвала болка при определени движения. Свидетелите са безпротиворечиви
в показанията си, че ищцата трудно се справя психически, за което търсила лекарска помощ.
Инцидента повлиял и на трудовата й ангажираност. Г. работи в магазин „Билла“ на ул.
„Видин“ в гр. Русе. През м. декември искала да се върне на работа на 8 часа, но поради това,
че с дясната си ръка все още не може да си служи пълноценно и много я боли, се наложило
да премине на 4-часов работен ден, за да е по-спокойна.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчита, че процесните
неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на 27.05.2023г.,а съгласно
официалните данни на НСИ, през 2023г. годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 година, а минималната работна
заплата за страна е 780лв. Съдът отчита и високия нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент/.
Въз основа на изложеното, съобразявайки, че ищцата е получила травма на дясна
ръка, като едновременно с това макар и по –лека и травма на десния крак. Че дори и след
лечението и рехабилитацията, изпитва болки в ръката си и въпреки сравнително не дългия
период на възстановяване от четири месеца, получената при ПТП травма е довела до
невъзможност на пострадалата да изпълнява трудовите си задължения на пълен работен ден,
7
което обстоятелство не е опровергано от насрещната страна. Че поради здравословното
състояние на родителите и брата на ищцата, тя освен притеснения за собственото си здраве е
изпитвала такива и за здравето и ежедневните нужди и на близките си, за които единствена
полага грижи, както и отчитайки икономическата конюнктура в страната счита, че
претендираното от ищцата обезщетение от 40 000 лева представлява справедлива обезвреда
на претърпените и доказани от нея в следствие на станалото на 27.05.2023г. ПТП,
неимуществени вреди.
Относно имуществените вреди.
От ангажираните писмени доказателства: фактури и касови бонове –л.11-13,л.66,67
и 73 от първоинстанционното дело, ищцата е доказала по основание и размер претенцията
си за имуществени вреди в претендирания размер от 431,84 лева. Ответникът не е провел
пълно и главно доказване на възраженията си за недължимост на сумите по представените
доказателства. Видно от същите, направените разходи са в пряка връзка с претърпените от
ПТП травми и лечението им.
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение, следва да
бъде обсъдено релевираното от ЗД възражение за съпричиняване.
В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като
допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката
дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
Във въззивното производство ответникът – въззиваем не поддържа възражението си
за пътуване на пострадалата без поставен обезопасителен колан. Изпълнението на
задълженията по чл. 137а от ЗДвП от страна на ищцата е установено от заключението на
вещите лица.
Кредитирайки заключението по КСМАТЕ, съдът приема, че ответника – ЗД при
условията на пълно и главно доказване, е установил съпричиняване на пострадалата във
вредоносния резултат и причинната връзка между бездействието й /непредприето спиране/ и
настъпилите травми което, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД е предпоставка за намаляване на
дължимото за настъпилите вреди обезщетение. Установено по делото е, че преди
кръстовището и за двамата водачи има пътни знаци Б3 „Път с предимство". Спирачният път
на лекия автомобил с установената скорост /55 км/ч/ е 32м, а с нормативната скорост /50
км/ч/ - 27,70 м. Геометричната видимост за пострадалата, която е управлявала автомобила е
била 800 м., като както при установената, така и при нормативно определената скорост,
8
същата е могла да възприеме действията на състава от превозни средства, да спре
автомобила преди мястото на удара и да предотврати ПТП / чл.20 ал.2 и чл.37 ал.1 от ЗДвП/
. За водача на състава също е съществувало достатъчно време да наблюдава автомобила и да
го пропусне / чл. 25 ал.1 и чл.37 ал.1 от ЗДвП/ преди да предприеме маневрата завиване
наляво, при което би се предотвратило настъпването на произшествието.
Възражението на ответника, за съпричиняване поради управление на мпс от
пострадалата с превишена скорост, съдът счита за неоснователно, доколкото от
заключението на вещите лица безспорно е установено, че дори и при скорост от 55 км/ч,
каквато е установената на движение на л.а. управляван от ищцата, същата е имала
възможност да възприеме т.а. от достатъчно разстояние за да предприеме спиране и да
предотврати удара между двете превозни средства, т.е. превишената с 5 км/ч скорост не е в
пряка причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП.
Предвид изложеното, ВТАС намира, че оплакването във въззивната жалба на Г. Н. за
необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение относно
преценката за съпричиняване на настъпилите вреди е неоснователно и приносът на
пострадалата в причиняване на вредоносния резултат е 50 %, с колкото следва да се
редуцират приетите за справедлива обезвреда обезщетения.
С оглед приетия обем на съпричиняване на вредоносния резултат, искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лв., искът за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 215.92лв.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която
от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380
от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, не оспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищеца на 14.07.2023 г. , поради което законната лихва следва да бъде
присъдена от този момент до окончателното изплащане на главниците.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски в полза на ответника,
както и в частта, с която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
9
отхвърлен за разликата от 16 000 лв. до 20 000 лв. или за 4 000 лева , като за посочената
сума, искът на ищцата следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част, решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски, съобразно уважената част на исковете, за първоинстанционното
производство в размер на още 222.60 лв. и за въззивното производство в размер на
100.00лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски , съобразно отхвърлената част на исковете, за първоинстанционното
производство в размер на 634.00 лв.,/при юрисконсултско възнаграждение в размер на
540.00 лв./и за въззивното производство в размер на 216.00лв. / при юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 270.00 лв./.
В случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗАд., адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по
всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. С оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери. В
този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50015/16.02.2024г. по
т.д. № 1908/2022г. на първо т.о., Определение № 2349/28.08.2024г. по т.д. № 678/2024г. на
първо т.о., която настоящият съдебен състав споделя. Съобразявайки положените усилия от
процесуалния представител на въззивницата, при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото по смисъла на разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение №
6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита , че дължимото адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С. И., представлявал ищцата по реда на чл.38 от ЗАд. ,следва
да се определи в размер на 950.00лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 503/02.12.2024г., постановено по гр. дело № 834/2023г. по
описа Окръжен съд Русе, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Г. Й. Н., ЕГН
********** против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума от 4000.00/четири хиляди /лева, представляваща разликата над присъдените
16 000/шестнадесет хиляди/ лева до размер от 20 000.00 лева представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, от ПТП на 27.05.2023г., в гр. Бяла, обл. Русе, виновно
причинено от С. В., като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ
07****, застрахован при ответника по договор за застраховка "Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2023г. до окончателното
10
изплащане; В ЧАСТТА, с която Г. Й. Н., ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 СУМАТА от 986,20 лв. /деветстотин осемдесет и
шест лева и двадесет стотинки/ разноски в производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
както и КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Н., ЕГН ********** сумата от още
4000.00/четири хиляди/лева, представляваща разликата над присъдените 16
000/шестнадесет хиляди/ лева до размер от 20 000.00 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 27.05.2023г., в гр. Бяла, обл. Русе, виновно
причинено от С. В., като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ
07****, застрахован при ответника по договор за застраховка "Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2023 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 222.60/двеста
двадесет и два лв. и шестдесет ст./ лева , разноски за първоинстанционното производство
и сумата от 100.00/сто/ лева, разноски за въззивното производство на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 СУМАТА от 643.00/шестстотин четиридесет и три/ лева, разноски в
производството по гр. дело № 834/2023г. по описа на ОС –Русе и сумата от 100.00/сто/ лева
направени разноски във въззивното производство, на основание чл.78 ал.3 и чл.78 ал.8 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Н.
И. ВТАК, СУМАТА от 950.00 /девет стотин и петдесет/лева, адвокатско възнаграждение за
осъществено по делото безплатно процесуално представителство на Г. Й. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 38 от ЗАд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503/02.12.2024г., постановено по гр. дело №
834/2023г. по описа Окръжен съд Русе в останалата му обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11