№ 47
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110206527 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-87/20.04.2022 г., издадено от
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), на
пенсионноосигурително дружество „Т.“ АД (ПОД „Т.“ АД) е наложена
имуществена санкция в размер на 40 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 121в, ал. 6 КСО, изразяващо се в това, че на 01.09.2021 г. в
гр. София, дружеството не е привело собствените си средства в съответствие
с измененията и допълненията на КСО, като същите са в размер, по-малък от
минимално изискуемия за покриване на границата на платежоспособност
съгласно чл. 121в, ал. 6 КСО.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното дружество ПОД „Т.“ АД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. На първо място е посочено, че в случая не е налице
твърдяната в НП хипотеза, тъй като дружеството не е допуснало собствените
му средства да спаднат под размера, определен по чл. 121в, ал. 6 КСО.
Изложено е, че дружеството своевременно, на 03.09.2021 г., е предприело
действия по чл. 121в, ал. 9 КСО, като е изпратило оздравителна програма на
1
КФН. Твърди се, че към 31.08.2021 г. по набирателната сметка за закупуване
на нови акции вече са били внесени 2 603 000 лева. Релевирани са доводи, че
с оглед характера на задължението, изискващо продължителен период от
време, дружеството е било в обективна невъзможност да приведе капитала си
в съответствие с чл. 121в, ал. 6 КСО до 31.08.2021 г. Твърди се, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай, в какъвто смисъл
следва да се съобрази, че със същото не са били застрашени обществените
отношения, обект на защита от посочената разпоредба. Твърди се, че
неправилно е посочена датата на извършване на нарушението. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В допълнение са релевирани съображения за наличието
на маловажен случай, като е посочено, че ПОД „Т.“ АД е предприело всички
възможни действия за привеждане на дейността си съобразно законовите
изисквания. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради неговата
законосъобразност. Твърди се, че нарушението не представлява маловажен
случай, доколкото е отстранено почти месец след законоустановения срок. В
представени писмени бележки са изложени подробни съображения относно
неоснователността на подадената жалба. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу обжалваното
наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена
от процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това
2
са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Съгласно § 112, т. 3 от ПЗР на КСО до 31.08.2021 г.
пенсионноосигурителните дружества следва да приведат капитала си в
съответствие с изискванията на чл. 121в, ал. 2-7 КСО.
С писмо с вх. № РГ-12-14-27 от 03.09.2021 г. ПОД „Т.“ АД уведомило
КФН, че по предварителни данни към 31.08.2021 г. собствените средства на
дружеството са под нормативно заложения в нормата на чл. 121в, ал. 6 КСО
размер. В същото писмо регулаторният орган бил уведомен, че на 30.07.2021
г. е проведено ОСА, на което е взето решение за увеличаване на капитала с
3 000 000 лева, но вписването на увеличението на капитала в ТРРЮЛНЦ ще
се осъществи през месец септември, при което размерът на собствените
средства ще се приведе в съответствие с нормативните изисквания. Към
писмото били приложени платежни нареждания, от които е видно, че към
31.08.2021 г. по набирателната сметка на ПОД „Т.“ АД са постъпили
2 603 000 лева.
От постъпила с писмо с вх. № РГ-12-14-27/24.09.2021 г. коригирана
справка от ПОД „Т.“ АД се установява, че размерът на собствените средства
на дружеството към 31.08.2021 г. е в размер на 5 009 000 лева, което е под
минималния размер като граница на платежоспособност по чл. 121в, ал. 6
КСО в размер на 7.5 млн. лева.
На 23.09.2021 г. в ТРРЮЛНЦ било вписано увеличението на капитала на
ПОД „Т.“ АД, като същият бил увеличен на 10 500 000 лева.
Въз основа на констатациите при извършената проверка, на 08.11.2021 г.
св. А. съставил срещу ПОД „Т.“ АД АУАН № Р-06-901/08.11.2021 г. за
извършено от дружеството административно нарушение по чл. 121в, ал. 6
КСО.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № Р-10-87/20.04.2022
г. от заместник-председателя ма КФН, с което за описаното в АУАН
административно нарушение на ПОД „Т.“ АД била наложена имуществена
санкция в размер на 40 000 лева.
НП било връчено на 04.05.2022 г. на представител на ПОД „Т.“ АД, което в
3
законоустановения 14-дневен срок подало жалба срещу последното, която
инициирала настоящото съдебно производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля А.; писма от ПОД „Т.“ АД до КФН, вкл. баланс на
собствени средства към 31.08.2021 г.; справка от ТРРЮЛНЦ, платежни
нареждания от 30.08.2021 г. и 31.08.2021 г.; Протокол от ОСА на ПОД „Т.“
АД и Заповед № З-30 от 05.02.2021 г., издадена от заместник-председателя на
КФН.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на св. А. се
установява, че при извършената проверка е констатирано, че към 31.08.2021 г.
собствените средства на ПОД „Т.“ АД съобразно разпоредбата на чл. 121в, ал.
5 КСО се равняват на 5 009 000 лева. В този смисъл е и писмо РГ № 12-14-
27/24.09.2021 г. на ПОД „Т.“ АД (л. 35-36 от делото), в което дружеството
само е посочило, че размерът на собствените средства по смисъла на чл. 2, ал.
4 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. за изискванията към границата на
платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното
дружество, към неговата оздравителна програма и към минималните
ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове,
приета от КФН, към 31.08.2021 г. се равнява на 5 009 000 лева.
От справка от ТРРЮЛНЦ (л. 46-49 от делото) се установява, че
увеличението на капитала на ПОД „Т.“ АД от 7 500 000 лева на 10 500 000
лева е вписано на 23.09.2021 г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З-
4
30/05.02.2021 г. на заместник-председателя на КФН се установява, че
актосъставителят по делото А. е оправомощен от заместник-председателя на
КФН по реда на чл. 354, ал. 1 КСО да съставя актове за установяване на
административни нарушения по чл. 121в, ал. 6 КСО. НП е издадено от
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 2 КСО – заместник-
председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени
лично на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието
им.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че е налице противоречиво описание на процесното
административно нарушение, доколкото ПОД „Т.“ АД не е допуснало
собствените му средства да спаднат под размера, посочен в нормата на чл.
121в, ал. 6 КСО. Никъде в атакуваното НП не се твърди, че ПОД „Т.“ АД е
извършило действие или бездействие, с което е допуснало размерът на
собствените му средства да спадне под предвидения в нормата на чл. 121в, ал.
6 КСО минимум. Напротив, напълно ясно и недвусмислено
административнонаказващият орган е посочил в НП, че в случая
дружеството-жалбоподател не е привело собствените си средства в
съответствие с изискването на чл. 121в, ал. 6 КСО, като съгласно
разпоредбите на § 109 и § 112, т. 3 ПЗР на КСО е следвал ода изпълни това
свое задължение до 31.08.2021 г. В този смисъл възражението на
жалбоподателя се явява неоснователно.
При преценка правилното приложение на материалния закон, настоящият
съдебен състав счита, че ПОД „Т.“ АД е осъществило състава на вмененото
му административно нарушение по 121в, ал. 6 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 121в, ал. 6 КСО „ Границата на
платежоспособност е минималният размер на собствените средства на
пенсионноосигурителното дружество, който е необходим като
допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за изплащане
на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети гаранции. Границата
5
на платежоспособност възлиза на 4 на сто от капитализираната стойност
на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-малко от 7,5 млн. лв.“.
Същевременно, съгласно нормата на чл. 121в, ал. 5 КСО собствените средства
на пенсионноосигурителното дружество се състоят от неговите активи,
намалени с нематериалните активи и предвидимите му задължения. В
собствените средства се включва резервът по чл. 192, ал. 2 КСО, но не се
включват резервите по чл. 193, ал. 8 и чл. 193а КСО. Съгласно разпоредбите
на § 109 и § 112, т. 3 ПЗР на КСО ПОД следва да приведат дейността и
капитала си в съответствие с изискванията на чл. 121в, ал. 2-7 КСО до
31.08.2021 г.
В настоящия случай по безспорен начин се установи, че към 31.08.2021 г.
изчислените съобразно разпоредбата на чл. 121в, ал. 5 КСО и чл. 2, ал. 4 от
Наредба № 10 от 29.06.2021 г. за изискванията към границата на
платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното
дружество, към неговата оздравителна програма и към минималните
ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове,
приета от КФН, собствени средства на ПОД „Т.“ АД са се равнявали на
5 009 000 лева при регламентиран минимум по чл. 121в, ал. 6 КСО от
7 500 000 лева, явяващ се граница на платежоспособност. В този смисъл са
както показанията на св. А., така и представената от ПОД „Т.“ АД справка,
приложена на л. 35 от делото. От последната е видно, че собствените средства
по смисъла на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 10/29.06.2021 г. в размер на 5 009 000
лева са формирани след приспадане от елементите на собствени средства по
чл. 2, ал. 1 Наредба № 10/29.06.2021 г. в размер на 8 225 000 лева на
елементите по чл. 2, ал. 3 от същата Наредба в размер на 3 216 000 лева.
Спорният момент между страните по делото е дали внесените по
набирателната сметка на дружеството средства в процедурата по увеличаване
на капитала му, в случая в размер на 2 603 000 лева, следва да се отчитат като
компонент от собствените средства по смисъла на чл. 121в, ал. 5 КСО и чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 10/29.06.2021 г. Според настоящия съдебен състав
набраните парични средства от акционерите на дружеството в процедура по
увеличаване на капитала не могат да се отчитат като собствени средства на
дружеството, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от Търговския
закон увеличаването на капитала има действие от впиването му в ТРРЮЛНЦ.
Тоест, посоченото вписване има конститутивно действие. Преди вписването в
6
ТРРЮЛНЦ, решението на ОСА не поражда правно действие, поради което и
набраните от акционерите парични средства не следва да се отчитат като
актив и собствени средства на ПОД „Т.“ АД. В този смисъл е и нормата на чл.
2, ал. 2 от Наредба № 10/29.06.2021 г., съгласно която внесеният акционерен
капитал се отчита като собствени средства по смисъла на чл. 121в, ал. 5 КСО,
само ако средствата са изцяло на разположение на пенсионноосигурителното
дружество и то може да ги ползва без ограничения за покриване на загуби от
дейността си. Очевидно преди приключване на процедурата по увеличаване
капитала на дружеството, завършваща с вписване на това обстоятелство в
ТРРЮЛНЦ, набраните от акционерите средства не са на разположение на
ПОД „Т.“ АД, вкл. да ги ползва без ограничения за покриване на загубите от
дейността си. В този смисъл възраженията на жалбоподателя в тази насока се
явяват неоснователни.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че ПОД „Т.“ АД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
121в, ал. 6 КСО, доколкото към 31.08.2021 г., крайния срок по § 112, т. 3 ПЗР
на КСО, е разполагало с 5 009 000 лева собствени средства, явяващи се
граница на платежоспособността, което е под предвидения в разпоредбата на
чл. 121в, ал. 6 КСО минимален размер от 7 500 000 лева.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
За така извършеното нарушение от юридическо лице в санкционната
разпоредба на чл. 351, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 КСО е предвидено налагането
на имуществена санкция от 40 000 до 200 000 лева за първо нарушение. В
настоящия случай наказващият орган е наложил на ПОД „Т.“ АД
предвидената минимална имуществена санкция от 40 000 лева. С оглед на
обстоятелството, че имуществената санкция е наложена в минимален размер,
е безпредметно да се обсъждат смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, тъй като съгласно
принципа „reformatio in pejus” положението на жалбоподателя не може да се
влоши само по подадена от него жалба. В този смисъл НП се явява
законосъобразно и в санкционната си част.
7
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение, поради което
наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН, за да се определи
един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността
на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, съдът
счита, че извършеното от ПОД „Т.“ АД административно нарушение не
разкрива характеристиките на маловажен случай на административно
нарушение по чл. 121в, ал. 6 КСО, тъй като не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. В случая привеждането на
собствените средства от капитала на дружеството в съответствие с
изискването на чл. 121в, ал. 6 КСО е станало на 23.09.2021 г., когато в
ТРРЮЛНЦ е вписано увеличаването на капитала на 10 500 000 лева.
Закъснението в изпълнение на задължението по чл. 121в, ал. 6 КСО е три
седмици, което забавяне на може да се отчете за незначително.
Същевременно, нарушението по чл. 121в, ал. 6 КСО е на просто извършване,
поради което за съставомерността му не е необходимо да са настъпили
вредни последици, в каквато насока са изложените съображения от страна на
дружеството-жалбоподател. Фактът, че към момента на извършване на
нарушението – 01.09.2021 г., ПОД „Т.“ АД вече е предприело действия във
връзка с привеждане на дейността си в съответствие с изискването на чл.
121в, ал. 6 КСО посредством открита процедура по увеличаване на капитала,
безспорно представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което
законосъобразно е отчетено от наказващия орган при индивидуализация на
наказанието и определянето му в неговия минимален размер. Посоченото
смекчаващо обстоятелство обаче не е изключително по своя характер, като,
доколкото не са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства, не
може да се приеме, че извършеното административно нарушение
8
представлява маловажен случай. С оглед на това, като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и е издал обжалваното наказателно
постановление, наказващият орган е приложил правилно материалния закон.
Съдът намира за неоснователно и релевираното възражение от
жалбоподателя, че предвид разписаната в Устава на ПОД „Т.“ АД процедура
по увеличаване на капитала, дружеството е било в обективна невъзможност
да впише до 31.08.2021 г. в ТРРЮЛНЦ това обстоятелство. Следва да се
посочи, че изменението на чл. 121в, ал. 6 КСО, както и създаването на § 109 и
§ 112 от ПЗР на КСО е осъществено посредством ЗИД на КСО, обн. ДВ, бр.
19 от 05.03.2021 г. Тоест, ПОД „Т.“ АД е разполагало с половин година (от
05.03.2021 г. до 31.08.2021 г.) за привеждане на дейността и собствените си
средства в съответствие с изискванията на чл. 121в, ал. 6 КСО. Този срок е
бил достатъчен за започване и приключване на процедура по увеличаване на
капитала на дружеството. В случая се установи, че едва на 30.07.2021 г., или
един месец преди изтичане на законоустановения срок по чл. 121в, ал. 6 КСО,
вр. § 112, т. 3 от ПЗР на КСО, е проведено ОСА на ПОД „Т.“ АД, на което е
взето решение за привеждане на собствените средства в съответствие с чл.
121в, ал. 6 КСО чрез увеличаване капитала на дружеството. В този смисъл в
случая се касае за несвоевременно предприети действия от страна на ПОД
„Т.“ АД за привеждане на дейността си в съответствие с изискванията на
закона, а не за обективна невъзможност за изпълнение на процесното
задължение в законоустановения срок.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание по същество, както и липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
9
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-87/20.04.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), с
което на Пенсионноосигурително дружество „Т.“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 40 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 121в, ал. 6 КСО.
ОСЪЖДА ПОД „Т.“ АД с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление гр. София, район, ж.к., ул. №, ет., да заплати на Комисия за
финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10