РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Тутракан, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100352 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3127/03.08.2022 на С. Р. Т. с ЕГН ********** срещу Е. Р. С. с ЕГН
**********. Предметът му касае спор за собственост на недвижим имот в
***.
В хода на производството, поР. смърт, на мястото на Е. С. са
конституирани неговите наследници: съпругата Х. Ш. С. с ЕГН ********** и
дъщерята Х. Е. Ш. с ЕГН **********.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, съвпадаща с
данъчната му оценка, за която съдът приема, че е 10955,22 лева.
Исковете, за които се дължи държавна такса са два: единият,
положителен установителен, с платена държавна такса за него 55,05 лева;
вторият, отрицателен установителен, с платена държавна такса за него 54,50
лева.
Ищцата С. Т. твърди, че с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност и наследство № 135/22.11.1982 г., том I, дело №
297/82 г. на Тутраканския районен съд, тя, Е. Р. Т. (брат и) и Р. М. Т. (майка
̀
им) са признати за собственици при равни квоти на Дворно място от 2400
кв.м., находящо се в квартал 16, парцел XV, пл.№ 113 по плана на ***. С
Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя №
162/22.11.1982 г., том I, дело 298/82 на Тутраканския районен съд Р. Т. и Е. Т.,
1
като собственици на 2/3 ид.ч. от дворното място отстъпват на С. Т. да си
построи двуетажна масивна жилищна сграда в източната част на дворното
място към улицата. Ищцата твърди, че е построила къщата, за която и е
̀
дадена строителна линия с Протокол № 28/12.08.1982 г. Преди този момент,
още през 1976 година, след като е напуснала съпруга си, се е завърнала в
родната си къща при родителите си. Тогава баща и разделил двете части от
̀
собствения си недвижим имот между нея и брат и, като казал северната част
̀
от оградата да е за ищцата, а южната за ответника. По този начин твърди, че е
демонстрирала собственическите си претенции спрямо брат си за своята част
от парцела, разположен северно от материализираната вътрешнопарцелна за
УПИ XV-113 граница, представляваща телена мрежа на бетонни и дървен
колове, а по отношение на южната част навежда редица непоследователни, а в
известен смисъл и противоречиви твърдения. Едното, че с ответника
притежават по ½ ид.ч., съгласно наследствените си права, защото
наследственият имот не е бил предмет нито на доброволна делба, понеже
ответникът категорично отказвал, нито на съдебна. Второто, че той владее
само и единствено своята идеална част, разположено южно от
„материализираната граница на реално ползване със съсобственици“ на ПИ №
113. Третото, че нито реално, нито по документи някога ответникът е
притежавал такава собственост. Четвъртото, че тъкмо притежанието на такъв
документ, а именно НА, вписан в СВ-Тутракан под акт № 25, том 11, дело
1985/2010, в който е записано, че ответникът е придобил собствеността по
давност, е възбудил правният интерес на ищцата да води делото. Петото, че
през ясно очертаната имотна и регулационна граница между двата имота на
страните никой от тях не е навлизал и не е завладявал каквато и да е било
площ от имота на другия, никога във времето назад. Шестото, че ответникът е
собственик на 1194 кв.м., но не и на останалите 664 кв.м. до записаните в
констативния НА от 2010 г. – 1858 кв.м. Седмото, че ответникът не е
собственик на 1/2 ид.ч. от тези 1194 кв.м., тъй като не е извършвана нито
доброволна, нито съдебна делба на наследствения имот. Осмото, от 1976 г.,
когато баща им изгР.л окончателно оградата и разделил двата имота, като ги
разпределил между децата си: северното място от 1206 кв.м. за ищцата, а
южната – за брат и, тя демонстрирала на последния, че е индивидуален
̀
собственик и че всеки от тях занапред ще владее и стопанисва само и
единствено собствената си част от дворното място; така, от този момент
никой никога не е владял и стопанисвал друга част от имота, освен
собствената си.
В исковата и уточняващите я молби ищцата моли съда да постанови
решение, с което:
1. да я признае в отношенията и с ответника за собственица по давностно
̀
владение на УПИ XXXV-113 в кв. 16 в ***, с площ 1206 кв.м., ведно с
построените в него стопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., гараж
от 32 кв.м. и стопанска сграда от 2 кв.м., а по отношение на двуетажната
жилищна сграда с разгъната площ 120 кв.м., намираща се в него – за
суперфициарна собственица, евентуално – за собственица по давност;
2. да признае за установено, че ответникът не е собственик на недвижим
2
имот, представляващ дворно място с площ 1858 кв.м., съставляващо
УПИ пл.№ 113, за което е отреден парцел XV в кв. 16 на ***,
обективиран в Нотариален акт № 101, том III, рег. № 2591, н.д.№
415/2010 на нотариус Й. Д., вписан в СВ-Тутракан под акт № 25, том 11,
дело 1985/2010 и да ОТМЕНИ констативния нотариален акт.
Ищцата претендира разноски.
Ответникът Е. С., въпреки личното връчване на исковата молба, не
депозира писмен отговор.
В откритото съдебно заседание ищцовата страна конкретизира
положителния установителен така: съдът да признае в отношенията между
страните, че ищцата е собственица на УПИ XXXV-113 в кв. 16 в ***, с площ
1206 кв.м., ведно с построените в него сгР., на основание „извършеното
регулационно изменение с влязлата в сила административна Заповед № РД-
01-291/20.05.2022 г. на Кмета на Община Главиница“; в условията на
евентуалност – да бъде призната за собственица по давност на същото дворно
място и постройките в него, с изключение на двуетажната жилищна сграда с
разгъната площ 120 кв.м., тъй като тя вече е суперфициарна собственост на
ищцата; а при евентуалност, ако не установи, че жилищната града от 120
кв.м. е построена с учреденото право на строеж, да бъде призната за
собственица по давност и на нея. Уточнението е прието с доклада по делото.
По реда на чл. 145 от ГПК ищцата излага следните твърдения: В къщата
и двора, в които живее, се е настанила 1978 г. Съборила съществуващата
къща и на същото място построила нова. Брат и живял в бащината им къща.
̀
Тя също е живяла в нея, но към 1978 г. - 1979 г., когато починал баща им, се
преместила в съседната къща, където живее понастоящем. ГР.ната
първоначално била обща за двете къщи, но още приживе баща им опънал
мрежа между двата двора. Оттогава оградата е останала непроменена. Брат и
̀
не е имал претенции, когато тя се преместила от бащината къща и отишла в
съседната. Баща им и бил казал: „старата къща, където е, там ще живееш“, но
̀
не се е разпоредил каква е волята му по отношение на бащината къща, където
е останал брат и. Една седмица след 13.09.1982 г., окончателно се преместила
̀
в къщата, построена от нея на мястото на старата, където живее и
понастоящем. Твърди, че брат и и семейството му са я изгонили от бащината
̀
къща. Оставили първоначално само сина и и майка им да живеят при тях за
̀
още една година и след това се преместили и те при ищцата. Така, от 1983 г.
март месец само брат и живее с неговото семейство в бащината къща. От
̀
1983 г. досега ищцата не е влизала в неговата къща и двор да ги ползва, тъй
като не я допускат в нея. Научила е през 2010 г., че брат и се е сдобил с
̀
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Процесуалният представител на ответниците счита иска за недопустим,
поР. липсата на правен интерес у ищцата да води делото.
Тутраканският районен съд, след преценка на събраните
доказателства и твърденията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата и починалият Е. С. са брат и сестра – деца на Р. А. А., починал
3
на 25.07.1979 г., и Р. М. А., починала на 30.11.2016, видно от Удостоверение
за наследници на Р. А., изх.№ 15/22.02.2022, издадено от кмета на ***.
Р. А. е носила името Р. М. Т., Е. Р. С. – Е. Р. Т., а С. Р. Т. – С. Р. А.,
съгласно Удостоверенията за идентичност на лице с различни имена № 534,
535 и 536 от 11.08.2022 г., издадени от Община Главиница.
С нотариален акт от 22.11.1982 г. с № 135, том 1, дело № 297/82 на
Районен съд Тутракан, преживялата съпруга и двете деца на Р. Аптулов са
признати за собственици по давност и наследство при равни квоти на дворно
място от 2400 кв.м., находящо се в кв. 16, парцел XV, пл.№ 113 по плана на
***.
От всички скици по делото и заключението на вещото лице геодезист,
ведно с устно направените корекции и уточнения в съдебното заседание,
става ясно, че дворището с пл.№ 113 е с площ 3128 кв.м. От него 402 кв.м. са
извън регулация, като останалите 2726 кв.м. участват в УПИ XVI-113,50 със
780 кв.м., в УПИ XIV-114 с 263 кв.м., към улицата са придадени 17 кв.м., а
останалите 1666 кв.м. участват в УПИ XV-113, към който са придадени 63
кв.м. от имот с пл.№ 114 и още 88 кв.м. от улицата, за да формира площ от
1817 кв.м. Дворищната регулация по плана на селото от 1960 г. не е
приложена, който факт се извлича както от констатациите на вещото лице за
реално ползваните площи, отразени на скиците Приложения към
заключението му, но и от текста към скицата на л. 26, изх.№ 191/09.11.2016 г.,
издадена от Общ.Главиница, според който „Регулацията не е приложена за
придаваемите части към УПИ XIV и УПИ XVI“.
Според съда, посочената площ от 2400 кв.м. в Нотариалния акт от
22.11.1982 г. с № 135, том 1, дело № 297/82 на Районен съд Тутракан, се
отнася само за тази част от имота с пл.№ 113, която е останала в регулация
към УПИ XVI-113,50 и УПИ XV-113, защото 780 кв.м. плюс 1666 кв.м., прави
2446 кв.м., а тази стойност най се доближава до нотариалния акт и има логика
в нея, защото, независимо от това, че регулацията не е приложена за
придаваемите части към УПИ XIV и УПИ XVI, първият от тях все пак
съществува, докато другият не. Затова от площта на имота с пл.№ 133 – 3128
кв.м., като се извадят 402-та кв.м., останали извън регулация, 17-те кв.м.
придадени към улицата, и 263-те кв.м. придадени към УПИ XIV, остават 2446
кв.м. и именно върху тази площ наследниците на Р. Ахмедов Аптулов са
осъществявали фактическа власт. За нея са поискали съставянето на
нотариалния акт № 135/1982 г.
С друг нотариален акт от 22.11.1982 г. с № 162, том 1, дело 298/82 на
Районен съд Тутракан, съсобствениците учредяват право на строеж на
ищцата, за построяване на масивна жилищна сграда в източната част на
имота.
С Протокол № 28 от 12.08.1982 г. на С. Р. А. е дадена строителна линия
за застрояване на парцел XVI-113-50, в кв. 16 на ***, със сграда, чиято
жилищна площ е 60 кв.м.
През 1982 г. ищцата С. Т. построява къщата, за която и е дадена
̀
строителна линия. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля Е.
4
С., който е участвал в строителството. По негов спомен оградата, между
нейния имот и този на брат и е съществувала още тогава, докато свидетелят
̀
К. казва, че е поставена някъде 1984/85 г., малко след като е построена
къщата на ищцата. Нейното твърдение, че още приживе баща и е опънал
̀
мрежата, кореспондира с показанията на свид. С. и съдът приема този факт за
достоверен, както и твърдението, че бащата е разпоредил кое от децата му коя
част на двора да ползва, което, от своя страна, предполага да е поставил ясна
граница между тях още приживе. Фактът, че след смъртта му съпругата и
синът Е. С. учредяват правото на строеж в полза на ищцата, доказва, че те са
се съобразили с волята на наследодателя.
От показанията на всички разпитани свидетели, които потвърждават
неоспорените от ответниците твърдения на ищцата, съдът приема, че
материализираната граница между имотите, които ползват страните по
делото, не е била променяна никога и всички са се съобразявали с нея.
Съдът приема за достоверно твърдението на С. Т., че от 20.09.1982 г.
окончателно се е настанила в къщата с двора, в които живее досега, както и
признанието и, че оттогава не е ползвала бащината къща и нейния двор, поР.
̀
това че брат и и семейството му не са я допускали в тях.
̀
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност, вх.№ 2706/29.09.2010 г., вписан под № 25, том 11, дело 1985/2010 в
СВ-Тутракан, Е. С. е признат за собственик на дворно място, цялото с площ
1858 кв.м., съставляващо УПИ пл.№ 113, за което е отреден парцел № XV, в
кв. 16 по плана на с.Зебил, при съседи ПИ XVI-113, (пропуснато е „50“,
правилното обозначение е „XVI-113,50“), къшла, ПИ XIV-114 и улица. За
съставянето на акта е ползвана скица № 188/07.09.2010 г., издадена от
Община Главиница, в която УПИ- XV-113 е посочен с площ 1858 кв.м.
Според вещото лице геодезист площта на УПИ- XV-113 е 1817 кв.м., т.е. с
разлика от 41 кв.м. спрямо текстовата част на скицата. Тази разлика е
несъществена за категоричния извод, до който стига съдът, че нотариалният
акт се отнася за същия УПИ- XV-113, който в скицата Приложение № 3 към
заключението на вещото лице е запълнен с тъмносин цвят.
Със Заповед № РД-01-291/20.05.2022 г. на Кмета на Община Главиница
е одобрен подробен устройствен план Изменение на плана за регулация за
УПИ XV-113 и УПИ XVI-50,113 в кв. 16, и образуване на нов УПИ XXXV-
113 в кв. 16, като дворищната регулация от север минава по имотната граница
на ПИ 113, а от юг по заснетата (неправилно изписана в заповедта
„засегнатата“) материализирана граница на реално ползване със
съсобственици, от изток и запад е спазена одобрената и приложена улична
регулация. Новообразуваният имот е с площ 1206 кв.м. Регулационното
изменение е инициирано от ищцата и се отнася за площта, върху която тя
осъществява фактическа власт. Вещото лице също констатира от заснемането
на място, че площта на реално ползване е 1206 кв.м.
Заповедта, според съда, представлява валиден административен акт,
издаден от компетентния за това орган. Същата е връчена на Е. С., чрез
съпругата му Х. С., видно от Известие за доставка, на 13.06.2022 г. и няма
5
данни да е обжалвана, което на осн. чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК препятства
съда да се произнесе инцидентно по законосъобразността на индивидуалния
административен акт.
Вещото лице геодезист е заснело реалните граници на имотите, които
ползват страните по делото и от Приложение № 1 към заключението се
вижда, че оградата между тях съвпада с южната регулационна линия на
новообразувания УПИ XXXV-113. Тази ограда, която навремето Р. А. е
поставил, попада изцяло в УПИ XV-113, съгласно плана на селото отпреди
изменението му със Заповед № РД-01-291/20.05.2022 г. Причината, както
стана ясно, е, че дворищно-регулационният план на селото, одобрен със
Заповед № 302/29.06.1960 г., не е приложен за УПИ XVI-50,113, а
регулационната линия между него и УПИ XV-113 никога не е била
материализирана. Последната впрочем минава през съществуващите
постройки в УПИ XXXV-113, което е още един аргумент, че планът не е бил
приложен за УПИ XVI-50,113.
Площта, която се заключва: от север по линията на дворищната
регулационна линия между УПИ XVI-50,113 и УПИ XV-113, според плана от
1960 г. (която линия никога не е била материализирана в реална имотна
граница); от юг по линията на оградата (поставена навремето от Р. А.), която
се явява южната граница на новообразувания УПИ XXXV-113; от изток –
краят на строителния полигон на селото; и от запад – уличната регулация, е
442 кв.м. и същата е отразена в зелен цвят на Приложение № 5 към
заключението на вещото лице, с посочени координатни точки по периметъра:
№ 1 – 611233.674 У/изток/; 4853979.416 X /запад/; № 2 – 611292.916 У/изток/;
4853965.396 X /запад/; № 3 – 611292.898 У/изток/; 4853965.313 X /запад/; № 4
– 611286.963 У/изток/; 4853965.484 X /запад/; № 5 – 611273.867 У/изток/;
4853965.195 X /запад/; № 6 – 611251.264 У/изток/; 4853965.303 X /запад/; № 7
– 611240.225 У/изток/; 4853965.201 X /запад/; и № 8 – 611230.631 У/изток/;
4853965.686 X /запад/.
При така установената фактическа обстановка, Тутраканският
районен съд намира от правна страна следното:
Правната квалификация на първия иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК –
положителен установителен за собственост във връзка с чл. 77 вр. чл. 79 вр.
чл. 68 и чл. 63 от Закона за собствеността.
Правната квалификация по втория иск е отново чл. 124, ал. 1, но във вр.
чл. 537, ал. 2 от ГПК – отрицателен установителен за собственост с искане за
отмяна на констативния нотариален акт.
Съгласно тези законови текстове всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Интересът на ищцата се извежда от твърдението и, че е собственица на УПИ
̀
XXXV-113, същевременно ответниците се легитимират с нотариален акт на
името на тения наследодател като собственици на друг, съседен имот, за
който ищцата твърди, че не е изцяло тяхна собственост и отделно част от
площта му попада в границите на нейния. Самото твърдение, че правата по
нотариалния акт на наследодателя на ответниците конкурират нейните, е
6
достатъчно да обоснове правния и интерес от положителния установителен
̀
иск. Доказването на твърденето е въпрос на основателност на иска. Относно
отрицателния установителен иск, правният интерес на ищцата се извежда от
твърдението и, че наследодателят на ответниците не е бил едноличен
̀
собственик на имота, за който е признат като такъв, а е бил съсобственик с
нея, тъй като същият не е бил поделен. Въпреки това иска съдебна отмяна на
целя нотариален акт, а не само до 1/2 ид.ч. от констатираното с него право на
собственост.
За двата иска правнорелевантните факти са общи.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 от ЗС. За
разлика от владението, държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя – чл. 68, ал. 2 ЗС. По принцип
намерението е трудно доказуемо и затова е достатъчно да се докаже
фактическата власт, за да се предположи на основание чл. 69 от ЗС, че
владелецът държи вещта като своя. Тази презумпция обаче е оборима, което
прави възможно да се докаже, че въпреки осъществяваната от лицето
фактическа власт върху вещта, намерение му не е било да я свои. Тогава
придобиването на собствеността по давност е изключено, защото
осъществяваната фактическа власт не представлява владение.
С Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 на ВКС по тълк.дело №
1/2012 на ОСГК е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Тоест, при
наследяване презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за изначално оборена;
сънаследникът владее своята идеална част, но държи вещта като обща. Той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици (сънаследници).
Само ако е променил намерението си и е превърнал държането във владение,
в негова полза би започнала да тече придобивна давност. За да се приеме, че е
налице промяна в намерението му да упражнява фактическата власт, вместо
за другиго, изключително за себе си, тази промяна е следвало да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
останалите сънаследници – в този смисъл Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д.
№ 1840/2013 г., ВКС, І г.о.
След като ищцата твърди, че не е имало доброволна или съдебна делба
на имота с пл.№ 113, който факт към 22.11.1982 г. се потвърждава от
издадения нотариален акт № 135, том 1, дело № 297/82 на Районен съд
Тутракан, при наследяването на същия от нея, брат и и майка им е възникнала
̀
съсобственост между тях, вследствие на което всеки се е считал за държател
на идеалните части на другите и за владелец на своята идеална част. Тримата
обаче са се съобразили с волята на своя наследодател и са демонстрирали
това си поведение, като не са нарушили в нито един момент поставената от Р.
А. А. ограда. Ищцата е заела отреденото за нея дворно място, а брат и е
̀
останал в бащината къща. Той не е имал претенции към ползваната от нея
7
част от неподеления общ имот и не е направил възражение в отговор на
изложените твърдения в исковата молба, с което да оспори същите. От своя
страна, С. Т. признава, че не е била допускана до бащиния имот, след като
една седмица след 13.09.1982 окончателно се е преместила в нейния, при
което, въпреки настояването и, че баща им се е разпоредил тя да заеме
̀
отреденото за нея място (северно от оградата), без да е казал кой следва заеме
южното (което твърдение в съдебното заседание противоречи на написаното в
молбата с вх.№ 4072/11.10.2022), респективно южната от оградата площ била
обща, съдът приема, че братът и сестрата взаимно са си демонстрирали, че
считат ползваната от всеки от тях част от неподеления общ имот за
изключителна своя собственост, отричайки правото на собственост на
другите съсобственици върху нея. Така, на 20.09.1992 г. всеки от тях е
придобил по давност идеалните части на другите двама сънаследници.
По действащия ЗУТ и ЗС административното изменение на подробния
устройствен план не е способ за придобиване на права, затова съдът не следва
да се произнася в решението по така наведеното придобивно основание.
Въз основа на горното, съдът следва да уважи положителния
установителен иск на предявеното като евентуално придобивно основание –
давностно владение по отношение на целия УПИ XXXV-113 и намиращите се
в него сгР..
Когато правният интерес от завеждането на положителен установителен
иск за собственост на един имот е обусловен от констативен нотариален акт
за собственост, издаден в полза на ответника, с който се засяга правото на
ищеца, при уважаването му съдът е задължен да отмени на осн. чл. 537, ал. 2
от ГПК констативния нотариален акт. В случая правото на собственост на
ищцата върху УПИ XXXV-113 не се засяга изцяло от констативния
нотариален акт, вписан под № 25/2010 на СВ-Тутракан, защото площта от 442
кв.м., която се заключва: от север по линията на дворищната регулационна
граница между УПИ XVI-50,113 и УПИ XV-113, според плана от 1960 г.; и от
юг по линията на оградата, която се явява южната граница на
новообразувания УПИ XXXV-113, е едновременно част от последния и от
УПИ XV-113; съдът се произнася в полза на ищцата по положителния
установителен иск, признавайки я за собственик на УПИ XXXV-113, респ. Е.
С. и новоконституираните ответници не са собственици на тази площ от 442
кв.м., поР. което, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариалният акт,
вписан под № 25/2010 на СВ-Тутракан следва да се измени, като бъде
отменен за тази реално определена площ от 442 кв.м.
Отрицателният установителен иск, с който се иска признаване за
установено, че първоначалният ответник Е. С., а впоследствие неговите
наследници – новоконституирани ответници, не са собственици на целия
УПИ XV-113 с площ 1858 кв.м., съгласно Нотариалния акт, вписан под №
25/2010 на СВ-Тутракан, е недопустим в частта на визираните 442 кв.м., тъй
като тази площ на практика се явява предмет както на положителния
установителен иск, понеже попада в новообразувания УПИ XXXV-113, така и
на отрицателния установителен иск, понеже е част от УПИ XV-113, според
плана на селото от 1960 г. С произнасянето на съда по положителния
8
установителен иск, а оттам и по иска за съответната отмяна на констативния
нотариален акт, се изчерпва правният интерес на ищцата от отрицателния
установителен иск в съвпадащата част от неговия предмет и затова
производството по него в съответната част следва да се прекрати.
В останалата част, до пълната отмяна на нотариалния акт,
отрицателният установителен иск е допустим, защото касае различен
предмет, но следва да се отхвърли, тъй като останалите 1416 кв.м. от общо
1858 в УПИ XV-113 и прилежащите му сгР., според нотариалния акт,
действително са придобити по давност от Е. С..
По разноските
Ищцата е направила разноски за адвокатски хонорар 2800 лева, за
държавна такса 109,55 лева (55,05 лв за положителния и 54,50 лв за
отрицателния иск), депозит за експертизата 500 лева и внесен депозит за
свидетели 90 лева. Общо 3499,55 лева.
Всяка от ответничките е направила разноски за адвокатски хонорар по
1500 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1-4 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, както и при прекратяване на делото.
Тъй като в договорите за правна помощ и съдействие между страните и
техните процесуални представители не са разграничени каква част от
хонорарите са за защита по всеки от исковете, съдът приема, че са поравно
разпределени. Експертизата има значение и за двата иска и затова по 250 лева
от възнаграждението на вещото лице се отнася за всеки. Същото е и за
разноските за свидетелите – по 45 лева за всеки иск.
Така, понеже положителният установителен иск е изцяло основателен, и
макар само за 442 кв.м. от общо 1206 кв.м. ответникът (Е. С. преди да бъде
заменен от неговите наследници), да е дал повод за завеждането му, а за 764
кв.м. от УПИ XXXV-113 да не е, същият не е признал своевременно иска и
следва новоконституираните на негово място ответници да понесат изцяло
разноските по воденето на този иск – 1400 лв хонорар + 55,05 лева ДТ + 250
лева експертиза + 45 лева свидетели = 1750,05 лева. Ответниците са
необходими другари и затова следва да бъдат осъдени солидарно да платят
тази сума.
Отрицателният установителен иск е недопустим в едната част и следва
да се прекрати, а в останалата е неоснователен. Затова ищцата следва да
плати на всеки от ответниците по 750 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо Х. Ш. С. с ЕГН ********** и Х. Е.
Ш. с ЕГН **********, които са конституирани на мястото на първоначалния
ответник Е. Р. С. с ЕГН **********, че С. Р. Т. с ЕГН ********** е
собственица от 20.09.1992 г. на УПИ XXXV-113 в кв. 16 в ***, с площ 1206
кв.м., ведно с построената в него двуетажната жилищна сграда с разгъната
площ 120 кв.м., стопанска сграда от 16 кв.м., гараж от 32 кв.м. и стопанска
сграда от 2 кв.м., на основание придобивна давност, поР. което
ИЗМЕНЯ Констативния нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност, № 101, том III, рег.№ 2591, дело № 415/2010 на
нотариус Й. Д. № 413 на НК, вписан с вх.№ 2706/29.09.2010 г., под № 25, том
11, дело 1985/2010 в СВ-Тутракан, В ЧАСТТА, с която Е. Р. С. с ЕГН
********** е признат за собственик по давностно владение и наследство на
цялото Дворно място с площ от 1858 кв.м., съставляващо УПИ пл.№ 113, за
което е отреден парцел XV, в кв. 16 по плана на ***, ведно с построените в
него полумасивна жилищна сграда от 68 кв.м. и стопански сгР. с площ 61
кв.м., при граници за имота: ПИ XVI-113, къшла, ПИ XIV-114 и улица, като
го ОТМЕНЯ за площта от 442 кв.м., която се заключва: от север –
дворищната регулационна граница на УПИ XVI-50,113 с УПИ XV-113,
според плана на ***, одобрен със Заповед № 32/29.06.1960 г.; от юг – южната
регулационна линия на УПИ XXXV-113; от изток – краят на строителния
полигон на селото; и от запад – улична регулация, отразена на Приложение №
5 към заключението на вещото лице, което е неразделна част към решението,
в зелен цвят с посочени координатни точки по периметъра на тази площ: № 1
– 611233.674 У/изток/; 4853979.416 X /запад/; № 2 – 611292.916 У/изток/;
4853965.396 X /запад/; № 3 – 611292.898 У/изток/; 4853965.313 X /запад/; № 4
– 611286.963 У/изток/; 4853965.484 X /запад/; № 5 – 611273.867 У/изток/;
4853965.195 X /запад/; № 6 – 611251.264 У/изток/; 4853965.303 X /запад/; № 7
– 611240.225 У/изток/; 4853965.201 X /запад/; и № 8 – 611230.631 У/изток/;
4853965.686 X /запад/.
ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск на С. Р. Т. с ЕГН
********** за признаване, че Х. Ш. С. с ЕГН ********** и Х. Е. Ш. с ЕГН
**********, които са конституирани на мястото на първоначалния ответник
Е. Р. С. с ЕГН **********, не са собственици на 1416 кв.м. от общо 1858 кв.м.
от УПИ XV-113 по плана на ***от 1960 г., за които е издаден Констативния
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, №
101, том III, рег.№ 2591, дело № 415/2010 на нотариус Й. Д. № 413 на НК,
вписан с вх.№ 2706/29.09.2010 г., под № 25, том 11, дело 1985/2010 в СВ-
Тутракан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ отрицателния установителен иск за
останалите 442 кв.м., индивидуализирани и оцветени в зелен цвят в
Приложение № 5 от заключението на вещото лице, което е неразделна част
към решението, от УПИ XV-113 по плана на *** от 1960 г., за които е издаден
Констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
10
давност, № 101, том III, рег.№ 2591, дело № 415/2010 на нотариус Йордан
Даков № 413 на НК, вписан с вх.№ 2706/29.09.2010 г., под № 25, том 11, дело
1985/2010 в СВ-Тутракан, поР. това че същата площ от 442 кв.м. попада в
предмета на уважения положителен установителен иск, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Х. Ш. С. с ЕГН ********** и Х. Е. Ш. с ЕГН **********
солидарно да платят 1750,05 лева на С. Р. Т. с ЕГН ********** за разноски по
гр.д.№ 352/2022 на ТнРС.
ОСЪЖДА С. Р. Т. с ЕГН ********** да плати 750 лева на Х. Ш. С. с
ЕГН ********** за разноски по гр.д.№ 352/2022 на ТнРС.
ОСЪЖДА С. Р. Т. с ЕГН ********** да плати 750 лева на Х. Е. Ш. с
ЕГН ********** за разноски по гр.д.№ 352/2022 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра.
УКАЗВА на страните след влизане в сила на решението да го отбележат
към вписаната искова молба в СВ-Тутракан, вписана с дв.вх.рег. №
1765/11.08.2022, под акт № 103, том. 2.
След влизането в сила препис на решението да се изпрати на нотариус
Раева за прилагане към нотариално дело № 415/2010 от архива на нотариус
Даков, ведно с актовете по въззивен и касационен контрол, ако има такива.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
11