РЕШЕНИЕ
№ 2254
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20205330110165 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че ответникът е негов
абонат за посочения в исковата молба апартамент, като в периода от 06.11. 2013г. –
09.09.2019 г. е ползвал водоснабдителни услуги на обща стойност 623,82 лева. Сумата
не била заплатена в указания срок, поради което била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за дължимата цена, както и за лихва за забава в размер на 81,73лева.
Искането е да се установи съществуването на вземането.
Ответникът Ш. Р. Ш., чрез ******, излага становище, че исковете са
неоснователни, тъй като не е установено, че той има качеството на ползвател. Прави и
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Съдът намери за установено следното:
На ******* дружеството ищец „ВиК“ ЕООД подало против Ш. заявление за
издаване заповед за изпълнение за следните суми: 623,82 лв., цена на потребена за
периода 06.11. 2013г. – 09.09.2019 г. вода и 81,73лв. законна лихва за периода
31.01.2014г. – 30.11.2019г. В заявлението се твърди, че потреблението е осъществено в
жилище на ответника, намиращо се в гр. ************** за който е определен
абонатен № *******. По заявлението било образувано приложеното дело №******* и
издадена заповед за изпълнение относно горните суми, както и за разноски в
1
заповедното производство.
Установява се от приложените писмени доказателства, че ответникът има
открита партида в ответното дружество за жилище, намиращо се на адрес гр.
***************** / лист 25/.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за процесния
период по партидата на ответника са начислени задължения за доставена вода по
фактури в общ размер 623,82 лева. Върху задълженията по фактурите се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 30.01.2014г. до
30.11.2019г., което възлиза на 81,73 лева. В счетоводството на дружеството ищец няма
отразени плащания на посочените по-горе задължения. Размерът на вземането
преизчислен за времето от три години преди датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – ********** е общо 525,75 лв., от които: 493,08 лв. главница и 32,67 лв.
лихва /лист 100/.
Установява се, че на ******* на лице от домашните на абоната – С. Ш. е била
връчена покана за доброволно плащане на дължимата цена за предоставените
водоснабдителни услуги / лист 24/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че ищецът е „ВиК“оператор, а ответникът е негов абонат
за посочения жилищен обект. Това означава, че той има качеството на ползувател на
„ВиК“ услуги по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството и чл.3, ал.1
т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. От това обстоятелство произтича задължението му
да заплаща в установените срокове ползваната в имота питейна и отведена канална
вода. В негово задължение е и да монтира и поддържа изправен индивидуални водомер
за имота. При констатирана липса на водомер „ВиК“ операторът има право да
определя количеството изразходвана вода по правилата на чл.25, ал.8 и 10 от Общите
условия на дружеството.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеното със заповедта вземане за
главница и лихва за забава съществува.
Основателно е възражението на представителя на ответника за погасяване на
част от вземанията по давност. Това е така, защото вземането на ищеца е за
периодични плащания и се погасява с тригодишен срок, съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД. От
това следва, че искът се явява основателен до размера установен с т.5 от заключението
на икономическата експертиза - 493,08 лв. главница и 32,67 лв. мораторна лихва. В
останалата част до претендираните с исковата молба суми искът следва да се отхвърли
като погасен по давност.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни
2
разноски както следва: по настоящото исково дело – 351,50 лв., а за производството по
ч.гр.дело №350/2020 г. на ПРС – 55,50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, съществуването на вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести
септември” № 250 против Ш. Р. Ш. ЕГН:**********, с адрес:
*********************** за сумите: 493,08 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и
8ст./ – главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот
находящ се на адрес **************** за времето 10.01.2016г. –10.01.2019г.; сумата
32,67 лв./тридесет и два лева и 67ст./, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за времето 10.01.2016г. –10.01.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от ********** до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед № ********* по ч.гр.дело № ****** на Пловдивски районен съд,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до претендираните 623,82 лв. главница и
81,73 лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Ш. Р. Ш. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 351,50лв./ триста петдесет и един лева и 50ст./ деловодни
разноски по настоящото исково производство, както и сумата 55,50 лв./петдесет и пет
лева/, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № *********
по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3