№ 126
гр. Сливен, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело №
20222200200125 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.5 и следващите от НПК т.е. за проверка на
постановление за прекратяване на наказателно производство.
Образувано е по жалба от адв. Щ.Щ. от АК – Хасково, в качеството му на
пълномощник на Т.Г.В. - действаща лично и в качеството си на законен представител на
малолетните С. Т. АТ., И.Т.А., Б.Т.А. Ц.Т.А.., М.Т.А.. и З.Т.А.., срещу постановление от
07.10.2021 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 524/2018 г. по описа на РУ на МВР – Сливен,
вх.№ 1238/2018 г., пор.№ 122/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен.
С атакуваното постановление Окръжна прокуратура – Сливен на основание чл.243
ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК т.е. поради липса на престъпление е прекратила
наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.4 вр. чл.342, ал.1 от НК,
за това, че на 26.04.2018 г. в землището на гр. Сливен, при управление на МПС – лек
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *******, са нарушени правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на Д.С.Е. и Т.М.А.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, приложена по
чнд № 376/2021г. на Окръжен съд – Сливен, се заявява, че постановлението на Окръжна
прокуратура - Сливен е постановено в нарушение на процесуалния закон и противоречи на
основни принципи на наказателното производство, а именно принципът на разкриване на
обективната истина и принципът на вземане на решения по вътрешно убеждение, като се
оспорва извода, че в случая се касае за случайно деяние и не следва да се ангажира
наказателната отговорност на водача на автомобила Б.И. По повод на последното се заявява,
че по делото са събрани достатъчно доказателства за нарушаване на правилата за движение
по пътищата от страна на И., които се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
и противоправния резултат от него. Навеждат се подробни съображения по основния въпрос
предмет и на атакуваното постановление - възникнала ли е въобще за свидетеля И.
необходимост да реагира на създалата се ситуация и бил ли е длъжен да реагира чрез
спиране на автомобила или намаляване на скоростта. Изразява се несъгласие с отговора на
1
прокуратурата на този въпрос, че И. не е следвало да реагира с намаляване на скоростта или
спиране, тъй като всички събития се случват в опасната му зона за спиране и той нито е бил
длъжен, нито е могъл да ги предвиди. Като неправилен се определя извода, че опасността за
водача е възникнала не от началния момент на възприемане на каруците, а от момента на
разкъсване на връзката между оковете на едната каруца и хамута на коня, довело до
разпрягането на коня от каруцата, при което настъпването на ПТП е било непредотвратимо
за водача на лекия автомобил, тъй като именно в този момент телата на пострадалиите
изпаднали от каруцата и тогава те попадали в опасната зона за спиране на лекия автомобил.
Заявява се, че така приетото от прокурора не отчита фактическата пътна обстановка
непосредствено преди настъпването на ПТП и поведението на участниците в него, защото
се идентифицира момента на възникване на опасността с момента на настъпване на нейната
реализация, което противоречало на практиката на Върховния съд в няколко цитирани
решения. Сочи се, че според тези решения моментът на възникване на опасност за движение
е в зависимост от компонентите на конкретната пътна ситуация и пътни условия и
началният момент на възникване на една опасност се покрива с началния момент за
предприемане мерки за безопасност от водача. В жалбата се описва фактическа обстановка,
водачът на автомобила е възприел каруците в зоната на прехода през левия завой,
предхождащ мястото на удара т.е. в момента на възприемане на каруците автомобилът се е
намирал на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране спрямо нивото на мястото на
удара с телата. Коментира се заключението на вещите лица по втората автотехническа
експертиза, според което опасността е правно понятие и моментът на нейното възникване
следва да се определи от правоприлагащия орган, но се заявява, че въпреки това те са дали
отговор само на един от вариантите за възникване на опасността, като в експертизата
приемат, че тя е възникнала на разстояние от около 43 метра от мястото на удара, когато
водачът на лекия автомобил е възприел опасността и всъщност е реагирал със спиране -
моментът, когато се разкъсва кинематичната връзка между коня и каруцата. В тази връзка се
заявява, че според заключението моментът на реагиране чрез спиране от страна на водача на
лекия автомобил се приравнява с момента на възникване на опасността за него, което се
определя като крайно неправилно и неиздържано в случая, тъй като по тази логика водачът
винаги ще е реагирал на опасността своевременно. Сочи се, че този извод е възприет от
прокурора в постановлението му като част от обосновката за липса на противоправно
поведение, а именно, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП спрямо началния момент на разкъсване на връзката между коня и
каруцата. Това заключение принципно не се оспорва, но се заявява, че в случая не
разкъсването на връзката между коня и каруцата е моментът, когато възниква опасността за
водача на автомобила, както и че опасността в случая е възникнала много по-рано. В
подкрепа на тази теза е цитирана и практика на ВКС, съгласно която: „Избирането на
скоростта на движение и преценката на водача за опасност трябва да бъдат съобразени от
него предварително /Решение № 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС/; „При
преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да
2
очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна страна той да
е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила
за движение /Решение № 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС/. Коментира се
и обстоятелството, че в конкретния случай се касае за каруци теглени от коне и цитира
следната практика: „Наличието на животни на пътното платно и в близост до него
задължава водачите на пътнотранспортни средства да увеличат вниманието си и да
преминат през този участък на пътя бавно, за да гарантират безопасността както на
животните, така и на придружаващите ги лица. Обстоятелството, че пострадалият,
придружител на животните, е попаднал в опасната зона за спиране при неспазване на
посочените изисквания на закона не оневинява водача на превозното средство. /Решение №
658 от 25.Х.1991 г., по н.д. № 541/91 г., III н.о., докладчик председател на отделение Н.Х./,
както и „При преминаване покрай животни водачите следва да намаляват скоростта,
независимо дали същите се движат свободно, или са впрегнати, водени или яздени
/Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК/. В този смисъл се
обосновава извод, че самата поява на животни в обсега на пътя, представлява препятствие
/опасност/, с която водачът на автомобила би следвало да съобрази скоростта и поведението
си, то от момента, в който ги забележи, независимо е и в какво положение са животните на
пътя, тъй като те могат да се подплашат от приближаващо се МПС и да се отклонят в една
или друга посока. Сочи се и практика на ВКС, касаеща съблюдаване от водача на
конкретната пътна обстановка, съгласно която „По време на движение водачът е длъжен да
наблюдава цялото платно за движение, а не само лентата, в която е разположено моторното
превозно средство и да възприема опасностите, от която и страна на пътя да възникнат"
/Решение № 21 от 4.II.1987 г. по н. д. № 574 / 86 г., III н. о. /, както и че „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с
поведението на останалите участници в движението, като предприемат задължителните за
тях действия за предотвратяване на произшествие /Решение № 134 от 9.IV.1985 г. по и. д. №
106 / 85 г., III н. о./. Въз основа на това се обосновава извод, че в случая водачът на лекия
автомобил е бил длъжен съобразно пътната обстановка, включително и поведението на
другите участници в движението, да предвиди възникването на опасност, като той е имал и
обективната възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпване на
призшествието, ако е реагирал от момента, в който е възприел двете каруци, тъй като тогава
те са отстояли на разстояние много по-голямо от опасната му зона за спиране при избраната
от него скорост на движение от около 72 км/ч. Според жалбата по тези причини действията
на водача на лекия автомобил за намаляване на скоростта и ефективно спиране на
автомобила са несвоевременни и закъснели спрямо момента на възприемане на двете
каруци, които с оглед движението си по пътното платно са представлявали опасност за
останалите участници в движението, поради което поведението на Б.И.се явява
противоправно и обосновава неговата виновност за настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Жалбоподателят аргументира необходимостта да се изследва от техническа
гледна точка и другата хипотеза - когато опасността е възникнала в момента, в който Б.И.е
3
могъл и е следвало да възприеме изпреварващите се каруци, движещи се една до друга с
висока скорост в близост до средата на пътното платно и лентата за насрещно движение,
като в тази насока се сочи, че такова искане е била направено в досъдебното производство
но не е било уважено, което мотивира извод, че липсва пълно и всестранно изследване на
обстоятелствата по делото, поради което и обжалваното постановление не разкрива
обективната истина, не е постановено по изискваното от закона вътрешно убеждение и
следва да бъде отменено. Настоява се за отмяна на атакуваното постановление и за връщане
на делото за продължаване действията по разследването, като бъдат дадени задължителни
указания за извършване на повторна автотехническа експертиза, при която вещото лице да
даде отговор на поставените задачи, като приеме, че опасността за водача Б.И.е възникнала
от момента, в който той е могъл да възприеме движещите се срещу него каруци.
Впоследствие е депозирано и допълнение към жалбата, приложено в чнд №
14/2022г. на Окръжен съд – Сливен, в което се сочи, че водачът Б.И.е бил разпитван по
съдебна поръчка пред СлРС като свидетел по гр.дело № 10173/2018г. по описа на СГС и е
депозирал показания различаващи се от показанията му депозирани в досъдебното
производство по съществени обстоятелства вкл. относно механизма на възникване и
протичане на произшествието и неговите възприятия за това. Настоява се за извършване на
повторен разпит на този свидетел в наказателното производство.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата съдържащи се в
материалите по представеното досъдебно производство, като провери правилността на
атакувания прокурорски акт и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в
жалбата, намира същата за допустима, тъй като подадена в срок и от лице имащо качеството
на пострадал в наказателното производство. Разгледана по същество жалбата се явява
основателна по отношение на оплакването за неизясненост на фактическата обстановка
респ. за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, както и по отношение на искането за неговата отмяна.
Досъдебното производство е започнато на 26.04.2018г. по реда на чл.212 ал.2 от
НПК т.е. със съставяне на първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествие, за престъпление по чл.343 ал.4 от НК, затова че на 26.04.2018г. на път
SLV № 3089 км.2 в землището на общ.Сливен, при управление на МПС – лек автомобил
марка „Рено Лагуна“ с рег.№ ******* е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.С.Е. и средни телесни повреди на Т.М.А.и Н.Й.И.
Въз основа на събраните доказателства от така проведеното разследване,
прокурорът е приел за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият Д.С.Е., починал на 37 години, е бивш жител на с. Бинкос, общ.
Сливен. Живеел на съпружески начала със свидетелката З.Я.Ч., като от съвместното им
съжителство имат три непълнолетни деца.
Пострадалият Т.М.А. починал на 31 години, е бивш жител на с. Злати войвода, общ.
Сливен, където живеел на съпружески начала с Т.Г.. От съвместното им съжителство имат
4
шест деца.
Свидетелят Б.Д.И.. е правоспособен водач на моторни превозни средства, категория
А, В и притежава валидно свидетелство за управление № ******* валидно до 18.11.2024 г.
В деня на настъпване на пътно-транспортното произшествие е управлявал лек автомобил
„Рено Лагуна“, регистриран в КАТ – Сливен с ДК № *******, собственост на сина му
Р.Б.И...
Около обяд на 26.04.2018г. свидетелите Н.К.И. и С.И., заедно с пострадалите Д.Е. и
Т.А. отишли по работа в гр. Шивачево, където по-късно изпили няколко бири.
След като се прибрали в с. Злати войвода, двамата пострадали останали в дома на
свид. Н.К.И., където продължили да пият бира. Към тях се присъединил и свид. Н.Й.И. В
разговора помежду им свид. Н.К.И. споделил, че няма трева за храна на коня си и тогава
спонтанно възникнала идеята да отидат до съседното с. Ковачите да накосят трева. Тръгнали
с каруцата на свид. Н.К.И., в която били още двамата пострадали и един от синовете на
Н.Й.И. За около половин час окосили трева, с която напълнили каруцата и преди да потеглят
обратно към с. Злати Войвода, там пристигнали свидетелите И.И. и С.И.. Те също
напълнили каруцата си с окосена трева и двете каруци потеглили обратно за с. Злати
войвода.
В първата от каруците се качили свидетелите Н.И., синът му и Н.Й., както и двамата
пострадали – Д.Е. и Т.М.. Е. и М. се возили на поставена в предната част на каруцата дъска,
като каруцата управлявал постр. Т.А.. Свид. Н.К.И. със сина си и свид. Н.Й.И.били в задната
част на каруцата. Каруцата се движела много бързо в дясна лента за движение, а на известно
разстояние зад тях, също с висока скорост, се движела каруцата със свидетелите И.И. и С.И..
По същото време, в обратна посока по междуселския път с. Злати войвода – с.
Ковачите, в посока към последното, се движел свид. Б.И. с управлявания от него лек
автомобил„Рено Лагуна“. Времето било слънчево, с отлична видимост и водачът забелязал
срещу него да се движат две каруци успоредно една на друга, като едната от каруците
навлизала в неговата лента за движение. На И. направило впечатлени, че и двамата, които
управлявали каруците, били прави в тях, а самите каруци се движели в галоп с много висока
скорост. Свид. И. веднага намалил скоростта на движение на автомобила, преминавайки на
по-ниска предавка и същевременно се отклонил възможно най-вдясно на пътното платно, за
да се размине на безопасно разстояние с каруците.
В един момент, на съвсем близко раз0стояние от автомобила, едната от каруците
свърнала леко в дясно, при което конят се отделил от каруцата и побягнал в нивата. Оките
на каруцата паднали на пътното платно и задрали по асфалта. Останала без управление,
каруцата рязко завила наляво пред автомобила на И. и в резултат от инерционните сили
трима от возещите се в каруцата – пострадалите Д.Е. и Т.А., Както и свид. Н.Й.И. излетели
от нея.
Свид. И. рязко натиснал спирачките и в този момент усетил удар в предната част на
автомобила. Незабавно спрял и излязъл от автомобила и чул други от возещите се в
5
каруцата да му викат „давай да вдигаме колата“. Тогава забелязал, че двама от изпадналите
от каруцата са попаднали под предния мост на автомобила, а трети от тях е седнал на
пътното платно, опрян до автомобила му.
С помощта и на други лица, пристигнали по-късно, автомобилът бил повдигнат и
двамата пострадали – Е. и А., били издърпани на пътното платно. Двамата били в тежко
състояние.
За кратко време на местопроизшествието пристигнал полицейски екип, а малко след
това и екип на медици от Центъра за спешна помощ на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр.
Сливен.
Пристигналите на местопроизшествието медици констатирали смъртта на постр.
Д.Е., а останалите двама пострадали – Т.А. и сви. Н.Й.И. били откарани в болницата.
Пострадалият Т.А. бил приет по спешност на лечение в ОАИЛ при същата болница
в състояние на травматичен шок и коматозно състояние. Крайниците били без видими
травматични увреждания, но са били установени данни за счупване на дясната скулна кост,
счупване на теменните и слепоочните кости. Атанасов е опериран по спешност в
неврохирургичното отделение на болницата, но въпреки проведените оперативно и
терапевтично – възстановителни процедури, починал рано сутринта на 27.04.2018г.
С атакуваното постановление на Окръжна прокуратура – Сливен от 17.10.2021г. е
прекратено досъдебното производство започнато и водено за престъпление по чл.343 ал.4 от
НК, като е посочено правното основание по чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от
НПК т.е. поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Прокурорът е мотивирал решението си с констатацията, че произшествието е
възникнало в резултат на скъсването на връзките между кон и каруца, като каруцата е
осъществила сложна траектория на движение преминавайки през лентата за движение на
автомобила, при което под въздействието на инерционните сили тримата пострадали
изпадат от нея и всички тези събития се случват в опасната зона за спиране на автомобила и
свид. Б.И.нито е бил длъжен, нито е могъл да ги предвиди.
В атакуваното постановление са възприети и възпроизведени заключенията на
няколкото назначени по делото автотехнически експертизи, според които техническата
причина, довела до настъпването на пътно-транспортното произшествие възникналата
внезапна техническа неизправност в каруцата, доколкото е налице разкъсване на връзката
между коня и оките на каруцата, като при това движение каруцата рязко е променила
посоката си на движени, навлизайки в коридора на движение на автомобила. При тази рязка
промяна в движението, в резултат на инерционните сили, трима от пътуващите в каруцата
са изпаднали на пътното платно и е последвал удар в автомобила. Според вещите лица при
така избраната скорост на движение и състоянието на връзките между кон и каруца, постр.
Т.А. сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати настъпването на пътно-
транспортното произшествие, доколкото скоростта не е била съобразена с техническото
състояние на каруцата. Пътно-транспортното произшествие не би настъпило ако
6
пострадалият е управлявал автомобила /има се предвид каруцата/ със съобразена с
техническото състояние на каруцата скорост и ако не е възникнало внезапно разкъсване на
връзките между кон и каруцата, при което последната е станала неуправляема.
По отношение на водача на автомобила е прието, че същият е възприел опасността
от удар с телата на пострадалите на разстояние от около 43 метра от мястото на първия удар.
Прието е, че за него опасността е възникнала непосредствено след отклоняване на
неуправляемата каруца в неговата лента за движение и че той е реагирал технически
правилно задействайки спирачната система на автомобила.
Налице е изрично позоваване на гласните доказателства и в частност показанията на
свидетелите, които са присъствали при произшествието, като за тези показания се сочи, че са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се; че макар в преобладаващата си част тези
показания да са депозирани от лица, заинтересовани от крайния изход на делото, те в пълен
обем потвърждават заключенията по назначените авто-технически експертизи; че всеки един
от разпитаните свидетели сочи, че каруцата на пострадалите се е движила с висока скорост,
като конят е препускал в галоп, както и че според свидетелите, пътно-транспортното
произшествие е възникнало в светлата част на денонощието, при отлична видимост, сух
асфалт, на прав участък от пътя и без каквото и да е участие на друг участник в движението
или пешеходец, предизвикало инцидента.
Въз основа на горните констатации и съображения в атакуваното постановление е
направен извод, че при установените факти по същество относно механизма на възникване
на пътно-транспортното произшествие и безспорно установения момент на възникване на
опасността за водача на лекия автомобил /в частност - отклоняване на неуправляемата
каруца в неговата лента за движение /, несъмнено се касае за „случайно деяние“ по смисъла
на чл. 15 от НК.
Съдът намира този извод на прокурора за необоснован и следователно
незаконосъобразен, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното
производство е съставено при не напълно изяснена фактическа обстановка, доколкото не е
проведено в достатъчно степен обективно, пълно и всестранно разследване за изясняване на
всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото.
Основателни са оплакванията в жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство, че при проведеното разследване не са били положени всички необходими и
възможни усилия за пълно изясняване на фактическата обстановка, като съществени
обстоятелства отнасящи се до механизма на произшествието са останали неизяснени в
достатъчна степен.
Вярно е, че в хода на продължителното разследване са били извършени множество
процесуални следствени действия с оглед събирането и проверката на доказателства с цел
изясняването на релевантните по случая факти.
По преценка на разследващия орган, както и по искане на пълномощниците на
пострадалите лица са били назначени няколко автотехнически експертизи, възложени на и
7
изготвени от компетентни вещи лица, които са дали подробни и обосновани заключения
относно механизма на възникване и протичане на произшествието, техническите причини
довели до него, както и поведението на лицата, участвали в него.
Основателно е оплакването в жалбата, обаче, че макар вещите лица по тези
експертизи да заявяват изрично, че опасността е правно понятие и моментът на нейното
възникване следва да се определи от правоприлагащия орган, в заключенията си те дават
отговор само на един от вариантите за възникване на опасността, като приемат, че тя е
възникнала към момента на началото на маневрата „завиване наляво“ от страна на каруцата.
При предявяването на разследването на 27.09.2021г. повереникът на пострадалите е
обосновал и направил искане за назначаване на допълнителна експертиза, която да изследва
и друг вариант за евентуално възникване на опасността – когато водачът на автомобила е
възприел бързо движещите се срещу него каруци, но това искане е било отхвърлено.
Изясняването на въпроса за настъпването на опасността за водача на автомобила е
от съществено значение за преценката дали се касае за случайно деяние или са налице
условия за ангажиране на отговорността му. Ако се приеме, че опасността за него е
възникнала в по-ранен момент от коментираното от вещите лица /самите те заявяват, че са
изследвали само един от вариантите/, установяването на обстоятелствата касаещи опасната
зона за спиране, скоростта на движение на автомобила и технически правилното поведение
на водача несъмнено би допринесло за извършването на тази преценка. В тази връзка следва
да се отчете и заключението на вещите лица от комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, според което при ниска скорост на движение на автомобила е
възможно да няма прегазване на телата на пострадалите, а само оттласкване напред, при
което травмите не биха били толкова интензивни.
При едно от предявяванията на разследването са били направени и искания за
допълнителен или повторен разпит на свидетелите-очевидци на произшествието поради
непълноти и противоречия в показанията им, но тези искания също са били отхвърлени.
Както вече беше посочено по-горе, в депозираното до съда допълнение към
жалбата /приложено по чнд № 14/2022г. на СлОС/ се твърди, че водачът Б.И. е бил
разпитван по съдебна поръчка пред СлРС като свидетел по гр.дело № 10173/2018г. по описа
на СГС и е депозирал показания различаващи се от показанията му депозирани в
досъдебното производство по отношение на съществени обстоятелства. Действително от
приложения към допълнителната жалба протокол от проведеното съдебно заседание се
установява, че са налице съществени различия в твърденията му относно механизма на
възникване и протичане на произшествието, относно разположението на каруците на
пътното платно и момента и разстоянието на възприемането им, както и относно начина, по
който той е реагирал.
Доколкото тези показания са депозирани в друго производство /при това
гражданско такова/ същите без съмнение не са част от доказателствения материали по
настоящото дело и въз основа на тях не могат да се правят изводи относно фактите по
8
наказателното производство. Същевременно, обаче, тези показания съществуват и
подкрепят възражението в допълнението към жалбата, че е настъпила промяна в
твърденията на водача на автомобила по отношение на съществени обстоятелства касаещи
пътно-транспортното произшествие, още повече, че тези показания са депозирани пред съд,
макар и граждански.
При това положение единствената възможност да се провери дали действително е
налице промяна в твърденията на основния свидетел – очевидец на произшествието, е като
бъде извършен повторен разпит на свид. Б.И. което може да бъде само в хода на
досъдебното производство, тъй като в съдебното производство по чл.243 от НПК съдът не
може да събира доказателства.
Несъмнено е, че показанията на този свидетел са от изключително важно значение
за установяването на всички обстоятелство относно произшествието, тъй като той е
очевидец на същото и събитията са се случили буквално пред очите му.
В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съд не споделя констатацията
на прокурора в атакуваното постановление, че всички гласни доказателства са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, тъй като съпоставянето им установява
наличието на съществени противоречия в тях. Впрочем, това е констатирано и от вещите
лица по назначените автотехнически експертизи, които подробно са коментирали
показанията на свидетелите очевидци и с оглед на установените съществени противоречия в
тях изрично са посочили, че не могат да дадат отговор на някои от поставените им въпроси
вкл. дали е имало изпреварване на едната каруца по отношение на другата.
Провеждането на повторен разпит на свид. И. е наложително с оглед на наведените
и подкрепени със съответното писмено доказателство /протокол № 94 от 21.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 1279/2021 г. по описа на PC – Сливен/ възражения за промяна на твърденията му
относно произшествието.
В случай, че действително е налице промяна в показанията му, това би могло да
обоснове необходимост и от извършването на други процесуално-следствени действия –
повторен разпит на свидетели, назначаване на допълнителни експертизи и др.
На базата на извършената преценка на събраните и коментирани в атакуваното
постановление доказателства, въз основа на извода за възможността и необходимостта от
извършване на определени следствени действия и предвид изложените по-горе констатации,
настоящият съд намира, че независимо от проведеното разследване, важни обстоятелства
касаещи фактическата обстановка досежно конкретния механизъм на възникване и
протичане на произшествието, причините за същия и ролята на участниците в него са
останали неизяснени по начин, който да позволи да бъде взето аргументирано, обосновано и
законосъобразно решение.
Във връзка с направените по-горе констатации и за изясняването на коментираните
обстоятелства е необходимо извършването на допълнителни процесуално следствени
действия, обезпечаващи разкриването на обективната истина по делото всестранно и в
9
пълнота.
Едва след изясняване на всички обстоятелства и при липса елементите на чл.343
ал.4 от НК взети заедно, може да бъде направен извод за липса на престъпен състав по
смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от НК.
Само при пълното, обективно и всестранно установяване на всички фактически
положения и при съобразяването с относимите към случая правни норми, може да се
обсъжда въпроса за липса на престъпление.
Постановлението следва да бъде отменено, а делото върнато с указания за
правилното приложение на закона и изясняване на всички относими към предмета на
доказване факти.
Ръководен от изложеното и на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 07.10.2021 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 524/2018 г. по
описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 1238/2018 г., пор.№ 122/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл.343, ал.4 вр. чл.342, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Сливен за продължаване на
разследването съобразно указаното в обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура - Сливен, както
и на жалбоподателя.
Настоящото определение може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен
съд - Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10