Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/09.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА Ж.
при секретаря Анелия Груева като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1310
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от С.Г.П.срещу „Е.Д.Е.“ ООД.
Ищецът С.Г.П.счита, че
налице вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно вписването на адрес
на управление на ответното дружество -
гр. София, ул. *******тъй като видно от постъпилите сигнали до СГП от 2011 г.
собственици на посочения апартамент са Ж.С.Ж. и Е.К.-Ж., а този адрес на
управление е вписан по партидата на дружеството през 2014 г., след като е
вписан и в дружествения договор и в протокола за учредяване от 16.12.2013
година. Сочи се, че след закупуване на апартамента след 2011 г., същият не е
бил отдаван под наем на трети лица от собствениците, в същия не е осъществявана
търговска дейност. Твърди се, че това е несъществуващо обстоятелства, тъй като
вписванията в ТР в конкретния случай противоречат на обективната
действителност. Седалището и адреса на управление следва да отразяват мястото,
където се извършва търговската дейност на едно дружество и при вземане на
решение да посочат като седалище и адрес на управление посоченият адрес, съдружниците в дружеството
са приели едно противоречащо на действителността решение. Твърди се, че на СГП
е възложено да предявява искове за установяване на несъществуващо обстоятелство
по силата на закона.
В съдебно заседание
поддържа иска.
Ответникът - „Е.Д.Е.“
ООД, представляван от управителя Х.Х., оспорва иска.
Сочи, че същият е недопустим, тъй като
не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, защото е взето
валидно решение от ОСС на съдружниците при сключване на дружествения
договор и на учредителното събрание за
определяне на посочения адрес като адрес на управление на дружеството.
В съдебно заседание
поддържа възраженията.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника,
намира за установено следното от фактическа страна:
При справка по партидата
на ответното дружество „ЕМ Д.Е.“ ЕООД в ТР, се установява, че същото вписано в
ТР с вписване номер 20140103173925 въз основа на заявление 20131221125350, като
същото е учредено като ООД със съдружници М.К., Дата
на раждане: 750422, Размер на дяловото участие: 700
лв., Държава: САУДИТСКА АРАБИЯ; В.Д.Е., Дата на раждане: *****, Размер
на дяловото участие: 700 лв., Държава: Л.и Х.Х., ЕГН: **********, Размер
на дяловото участие: 700 лв., Държава: БЪЛГАРИЯ.
Вписано е седалище и
адрес на управление *** (столица), Община: Столична,***, р-н*****бул./ул. В. *****
Към заявлението за
вписване на дружеството е приложен и протокол от учредителното събрание,
проведено на 16.12.2013 г., с който тримата съдружници са взели решение за
учредяване на дружеството, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
****купел, п.к. 1618, бул./ул. ********
Адресът и седалището са
вписани в дружествения договор от 16.12.2013 година.
По делото е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 85, том II, рег. Номер****, дело 121 от 2011
г., видно от който Ж.С. Ж. и Е.К.-Ж. закупуват от Ю. М ООД, представлявано от
управителя Д.К.К.апартамент 4, находящ
се в гр. София, район ****купел, ул. *********Видно от адресна карта за настоящ
адрес Ж. Ж. е регистрирал като настоящ адрес *** на 29.09.2011 година.
По делото като свидетел е
разпитан Ж.Ж.. Същият заявява, че е закупил
апартамент 4, заедно със съпругата му през месец септември 2011 година.
Апартаментът е бил закупен на шпакловка и замазка, и след необходимия ремонт,
започнал още преди сключване на окончателния договор за покупко-продажба, за да
бъде направен обитаем, са се нанесли със съпругата му на 29.09.2011 година. Не
знае преди това апартаментът да е бил обитаван. От този момент живее в
апартамента, не е бил отдаван под наем, не е давано съгласие някой да се
регистрира на адрес. След 2015 г. започнали да се получават съобщения за фирма „ЕМ
Д.Е.“ ЕООД, призовки от ЧСИ от съда и пр. След направена проверка в Община ****купел,
се установило, че управителят на фирмата Х.Х. се е
регистрирал на адрес, и било установено нарушение на чл. 92 от Закона за
гражданската регистрация, като било издадено предписание да се заличи адресната
регистрация на Х.Х., направена през месец октомври
2012 година. Това било направено през 2017 година.
От представената справка
от НБДН за лицето Х. И.С.Х. се установява, че същият е с постоянен и настоящ
адрес, считано от 01.03.2017 г. в гр. София, ЖК *******
Установява се, че периода
17.10.2012 г. – 01.03.2017 г. същият е имал адресна регистрация в гр. София,
ул. *******При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск по чл. 29,
ал. 2 вр. ал. 1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Искът с правно основание
чл. 29 от ЗТР е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на
самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. Предвидените три
самостоятелни иска по чл. 29 ЗТР са допустими тогава, когато съставляват единствен
способ за правна защита срещу допуснато от регистриращия орган вписване по
партида на търговец.
Ищец по исковете може да
бъде всяко заинтересувано лице и прокурорът.
Под „вписване“ следва да
се разбира не само техническа дейност по отразяване на охранителното решение в
търговския регистър, а и регистърна дейност на
Агенцията по вписванията по допускане на това вписване, представляваща сложен
фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра
(аргументи от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по т. д.
№ 1/2002 г.).
Както следва от
посоченото ТР, понятието "несъществуващо обстоятелство" по чл. 29 ЗТР
е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства. Вписване
на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което
не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на
обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези: 1) несъществуващо
обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за
което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай е налице неистинско
удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то
към датата на регистърното решение; 2) Неистинско е и
отразяването в регистъра на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от
съдържанието му.
Последица от това
установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма
обратно действие.
В конкретния случай се
атакува вписване на адреса на управление на ответното дружество – обстоятелство,
което заедно със седалището подлежи на вписване съгласно чл. 119, ал.2 във
връзка с чл. 115,т.1 от ТЗ. Тези два елемента са част от императивното съдържание
на дружествения договор.
Тъй като са част от
задължителното съдържание на дружествения договор, седалището и адресът на
управление следва да бъдат достоверни и еднозначно определени, така че да не
въвеждат в заблуждение третите лица, относно действителното местоположение на
търговеца. Това отговаря и на изискването за спазване на принципа за доверие в
ТР (чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ), целящо да се допусне вписване само на обстоятелства,
които отговарят на обективната действителност.
Невярно описание на вписаните
в търговския регистър седалище и адрес на управление, води до разминаване между
правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство, съгласно
установения в чл. 10 от ЗТР принцип на доверие в търговския регистър, от една
страна и действителното положение - от друга, както и до нарушаване изискването
за истинност на вписаното обстоятелство (така и решение 157/23.01.2015 г. по т.
дело 343/2013 г. на САС, ТО, 3 състав).
Това несъответствие
следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване, въз
основа на решението по който същото да бъде заличено по партидата на търговеца, тогава когато обстоятелството е било
несъществуващо към момента на вписването.
По тези съображения, като
взе предвид, че ищецът е прокурор от СГП, притежаващ изрична законова
легитимация да предявява исковете по чл. 29 от ЗТР с оглед защита на значимия
обществен интерес, както и че се твърди, че вписаното обстоятелство – адрес на
управление на дружеството не е съществувалото като такова от момента на
регистрация на дружеството (не е идентично с хипотезата, когато в рамките на
дейността на дружеството, фактически бъде сменен неговият адрес и/или седалище,
без обаче да бъде заявено за вписване посоченото обстоятелство в ТР по
надлежния ред - аргумент - определение № 1152 от 01.04.2019 г. по в.
гр. д. № 1452/2019 г. на АС-София), Съдът намира предявеният иск за ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество,
искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Понятието за седалище и
адрес на управление на търговец е дадено в чл. 12 от ТЗ. Съгласно ал. 1 седалището
на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му,
а според ал. 2 адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му.
В Търговския закон няма
дадена дефиниция на понятието “адрес“, поради което и същото следва да се
извлече от Закона за гражданска регистрация – чл. 89, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от ЗГрР.
По делото се установи от
представените писмени доказателства, и свидетелските показания, които Съдът
кредитира изцяло като последователни, и отговарящи изцяло на останалия събран
по делото доказателствен материал, че ответното дружество не е осъществявало
никаква дейност на посочени адрес, вписан като адрес на управление още при
регистрирането му. Още преди 12.2013 г., когато е взето решението от учредителите
този адрес да е адресът на управление на „Е.Д.Е.“ ООД, в посочения апартамент
4, улица *******в гр. София, са живели трети лица, като по делото не се няма
никакви данни по делото, че дружеството чрез своите учредители, е имало връзка
с адреса.
Недоказани останаха
твърдения на ответника, че управителят Х.Х. е бил
регистриран на адреса със съгласието на собственика, както и че е живял на този
адрес в периода 2011-2014 г, когато е взето решението за учредяване на
дружеството и посочване на този адрес като адрес на управление, което може да е
индиция за връзката на дейността на управляваното от това физическо лице
дружество и посоченият физически адрес. Напротив, направеното насрещно
доказване от страна на ищеца е успешно – от показанията на разпитания свидетел
и писмените доказателства се установява, че процесният
апартамент се обитава от Ж. Ж. и семейството му от 09.2011 година.
Не се установи от
ответника, дружеството да е осъществявало управлението на своята дейност на
вписания в търговския регистър адрес.
Следователно, още в момента на регистрацията
си (12.2013 г.) и заявяване за вписване на посоченото обстоятелство – седалище и адрес за управление на ответното
дружество, същото е несъществуващо обстоятелство.
Предявеният иск следва да се уважи, като се
постанови заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство –адреса на
управление, по партидата на „Е.Д.Е.“ ООД, в Търговския регистър.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI- 10 състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание, чл. 29,
ал. 1, предл. трето от ЗТР, предявен от прокурор при
СГП против „Е.Д.Е.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, адв.,
М.Е., че с вписване***** по партидата
на „Е.Д.Е.“ ООД, ЕИК ******* е вписано
несъществуващо обстоятелство въз основа на заявление 20131221125350, а именно: адрес
на управление: р-н ****купел, п.к. 1618, бул./ул. ******** в гр. София.
Постановява
заличаване на това обстоятелство по партидата на „Е.Д.Е.“ ООД, ЕИК ******* в
Търговския регистър.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от влязлото в сила решение да се изпрати на Агенцията по вписванията -
Търговски регистър за вписване на заличаването по партидата на „Е.Д.Е.“ ООД,
ЕИК *******.
СЪДИЯ: