№ 420
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано
по въззивна жалба на Н. АТ. К. и М. К. К. против решение №
906004/06.01.2022г., постановено по гр.д. № 2545/2020 г. по описа на Районен
съд Благоевград.
С атакуваното решение първоинстанционният съд отхвърлил предявения
иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците правото на собственост ищците, придобито по
силата на давностно владение върху процесния недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор № 20540.25.13, в землището
на с. Д., общ. Благоевград, обл. Благоевград, в местността „****“, с площ
3.091 кв.м, начин на трайно ползване:нива, вид територия:земеделска, вид
собственост: частна; категория: девета. С решението е отхвърлено и искането
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени Нотариален акт № 182, том I,
рег. № 2052, дело № 168 от 27.02.2020г. на нотариус И.К., в частта пункт Б по
отношение на процесния имот.
Недоволни от така постановения акт, жалбоподателите твърдят, че
същият е неправилен, незаконосъобразен и необоснован поради нарушение на
1
материалния закон и процесуалните правила, като излагат подробни
съображения в тази насока. Според въззивниците ответниците не са доказали
придобиването по давност на реституирани чужди идеални части на
останалите наследници, тъй като липсват данни в посочения период да са
извършвали действия по своене на имота, които действия да са доведени до
знанието на съсобствениците по наследство и на сем.К.и. Твърди се още, че
единствено жалбоподателите са манифестирани публично намерение за
своене на имота, считано от 04.09.2007г. Посочва се, че липсва анализ на съда
на ангажираните от страна на ответниците доказателства в съвкупност с
останалия доказателствен материал, както и правни изводи по насрещно
въведеното давностно владение, която представлява процесуално нарушение.
Оспорва се изводът на съда, че единствено свид. А. К. е осъществявал
фактическа власт, като е направен неправилен анализ на свидетелските
показания по делото и са изключени от обсъждане показанията на св. Н., св.
С., св. К. и М.. Липсва и анализ на събраните данни от проведения оглед на
място. Моли съда за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с
който исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззиваемите
страни, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърдят,
че не са налице допуснати процесуални нарушения, тъй като
доказателствената тежест е разпределена правилно. Посочват, че
възраженията в жалбата са опит на ищците да доразвият тезата си за
основателност на иска, което не е направено пред първа инстанция. Считат,
че съдът е направил пълен и правилен анализ на доказателствения материал
по делото, като развиват подробни съображения. Оспорват твърдението на
жалбоподателите за допуснати нарушения на материалния закон. Навеждат
твърдения относно недоказаност на предения иск. Молят съда за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
2
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства, намира следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка,
кореспондираща с доказателствения материал. Поради това и при отсъствие
на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора
първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между трети
лица за спора, а именно С.А.П., Д.А.Г., З.А.П. и Б.А.К и свидетеля и баща на
ищеца Н.К. – А. К. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот - следния недвижим имот: Нива, с площ от 2.000 дка / два
декара /, IX категория, находяща се в землището на село Д., община
Благоевград, област Благоевград, в местността „****”, при граници и съседи:
имот на В.С., имот на М.К. и имот на И.М.А.. В чл. 8 от договора е
договорено, че владението на недвижимия имот ще бъде предадено от
продавачите на купувача при сключване на настоящия договор. С решение №
К-1 от 26.05.1995 год. на ПК-Благоевград се възстановява правото на
собственост, в съществуващи стари реални граници, в земл. на с.Д., на
наследници на М.М.К., на 7 бр. имоти, като под № 4 е и имот: Нива от 3.091
дка, м.”****”, имот № 025013 по картата на землището, при граници и
съседи: имот № 025024 - пасище, мера на Общината; имот №025025 - нива на
наследниците на С. Н. П.; имот № 000063 - пасище, мера на Общината; имот
№ 025015- нива на наследниците на В.В.Ц.; имот № 025014- полски път на
Общината; имот № 025012 - нива на наследниците на М.М.К.. От
удостоверение за наследници изх. № 1230/11.05.2020г. на М.М.К., починал на
18.01.1975г. се установява, че сред наследниците на лицето е и С.Б. Д., която
видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
326/04.05.1962г., е майка на ответника Б. ЛЮБ. ДЖ.. По делото е прието
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
3
съгласно което е налице частична идентичност за площ от 1534 кв.м. между
имота от 2,000 дка, описан в предварителния договор за покупко-продажба, и
процесния поземлен имот ПИ с идентификатор 20540.25.13 по КККР за
неурбанизираната територия на с. Д. от 2019г., посочен от ищците в исковата
молба.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези
права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на пет
години. Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно
съдебната практика, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание, според презумпцията на чл. 69
ЗС, се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе
си, т.е. има качеството на владелец /Решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК,/.
В тази връзка настоящата инстанция намира за правилен изводът на РС,
че в случая ищците не са доказали в условията на главно и пълно доказване,
че са установили фактическата власт върху процесния имот, считано от
04.09.2007г.
Такъв извод не може да бъде направен, както от представения
предварителен договор за покупко-продажба от 04.09.2007г., така и въз
основа на събраните по делото свидетелски показания. Действително
съгласно съдебната практика в случаите, когато владението на имота е
предадено въз основа на предварителен договор, купувачът по този договор е
недобросъвестен владелец и може да придобие собствеността върху имота,
ако упражнява фактическа власт непрекъснато и необезпокоявано в
продължение на десетгодишен срок / решение № 520 от 05.08.2010 г. по гр. д.
№ 1070/2009 г., I ГО на ВКС/. В настоящия случай представеният от страните
предварителен договор не е подписан от ищците, а е сключен между бащата
4
на единия от тях и трети лица за спора лица, като изрично е уговорено, че
владението върху имота се предава на купувача в деня на подписването му.
Освен това по делото не се доказва последните да са били собственици на
имота. Поради горното предварителният договор не удостоверява предаване
на владението върху имота от страна на собственика в полза на ищците.
Ирелевантно е обстоятелството кой е осигурил паричната сума, доколкото
този въпрос засяга единствено отношенията между ищеца Н.К. и баща му А.
К. по повод предоставената парична сума.
Не променят горния извод и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите. Видно от същите свидетелят А. К. е започнал да
полза имота през 2007г., като го е облагородил, засял с различни овощни
култури и построил две бараки. Същото се потвърждава и от показанията на
свидетелите – Г. Н. и В. С.. В последствие съгласно приетата по делото
съдебно-техническа експертиза имотът е ограден през 2011г. Няма данни в
периода 2007г. до 2012/2013г. ищците да са ползвали по какъвто и да било
начин имота, доколкото видно от свидетелските показания същите са живеели
в чужбина. Събраните доказателства сочат единствено, че ищците са
посещавали периодично имота, за който се грижел изцяло свидетеля А. К..
Действително фактическата власт може да се упражнява не само лично от
владелеца, но и "чрез другиго", т. е. от друго лице, но владелецът трябва да
има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има
намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Доколкото съдът
прие, че ищците не са доказали установяването на фактическата власт върху
имота, то неоснователно е и възражението, че същите са я упражнявали чрез
свидетеля А. К..
Съдът не споделя доводите, изведени във въззивната жалба, че липса
задълбочен анализ на свидетелските показания в обжалваното решение.
Напротив, РС е направил подробен анализ на същите, като е посочил кои
кредитира, в кои части и защо. Съдът не намира основание да преповтаря
същите, като намира за правилен крайния извод на съда, а именно, че
показанията са еднопосочни в смисъл, че за процесния период единствено
свид. К. е ползвал непрекъснато имота, като действията на ищците са
периодични и представляват по своята същност помощ във връзка с
обработваните от А. К. земи.
5
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателите, че
районен съд не е изследвал представените от ответниците доказателства във
връзка с придобиването по давност на реституирани чужди идеални части на
останалите наследници. Според жалбоподателите липсват данни в посочения
период ответниците да са извършвали действия по своене на имота, които
действия да са доведени до знанието на съсобствениците по наследство и на
сем.К.и. В настоящото производство е предявен положителен установителен
иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. Доколкото ищците не са доказали придобиването
в тяхна полза на процесния недвижим имот, то без значение в случая е дали
ответниците са собственици или не на същия.
Предвид горното решението на районен съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят поисканите и сторени пред настоящата инстанция разноски в размер
на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906004/06.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 2545/2020 г. по описа на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Н. АТ. К., с ЕГН **********, и М. К. К., с ЕГН **********,
и двамата с адрес гр. Благоевград, ул. „****“ № 4, ет. 3, ап. 12 да заплатят на
Б. ЛЮБ. ДЖ., с ЕГН **********, и СЛ. ВЛ. ДЖ., с ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. Благоевград, ул. „Бачо Киро“ № 10 сумата от 800, 00 лв.
/осемстотин лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от
настоящото.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7