Решение по дело №1179/2020 на Административен съд - Варна

                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№……………………        2020г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:                      

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                         

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1179/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

    

     Производството по делото е образувано по жалба на Българска академия на науките гр.София, ул.“15-ти ноември“ № 1, чрез ю.к.Л.И. против отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че при постановяване на оспорения отказ административният орган не се е съобразил с указанията на съда в решение № 1503/18.07.2019г. по адм.дело № 1331/2019г.; твърди, че данъчната администрация към общините е длъжна да приеме и обработи подадените пред нея декларации, като само в изрично предвидените в закона изключения, приемането може да бъде отказано; администрацията няма право на преценка чия е собствеността и е длъжна да обработи подадената пред нея декларация; данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Поради изложените съображения моли съда прогласи нищожността на отказа, а в условията на евентуалност да го отмени и задължи административният орган да продължи процедурата по обработване на декларацията с откриване на партида за имота. В съдебно заседание и по съществото, жалбоподателят не се явява, не се представлява. Претендира присъждане на разноски по делото. 

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

     Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

     Предмет на обжалване е отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. 

Съдът приема, че отказът е постановен от компетентен орган. Изрично нормата на чл. 18 от ЗМДТ посочва компетентният орган, който следва да проверява подадените декларации и който може да може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Това е служителят на общинската администрация. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси (вкл. и свързаните с тях актове какъвто е и настоящият случай), се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, като ал. 5 посочва, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на ревизионните актове е приложим и по отношение на другите актове, издавани по реда на ДОПК от органите по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред. В конкретният случай обжалваният отказ е постановен в хода на обжалването по административен ред на писмо рег.№ МД-Т19001564ВН_004ВН от 26.08.2019г. на орган по приходите, съгласно Определение № 2810/06.11.2019г. по адм.дело № 2719/2019г. на Административен съд – Варна.

     От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. № **********/12.02.2019г., с която е декларирано придобиването на ПИ с идентификатор 10135.536.205. В декларацията е посочено, че начина на придобиване е Решение на 43-то заседание на общото събрание на БАН т.4 от 17.12.2018г. и АДС № 3242/30.11.2000г. Декларацията е входирана, но е отказана нейната обработка, поради това, че за посочения в нея имот е била подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ от Национален институт по метеорология и хидрология. Инспекторът по приходите обработвал декларацията преценил, че приложените към декларацията доказателства не са основание да се обработи декларацията и да се извърши облагане с данъци и такси по ЗМДТ, защото с тях не се доказва правото на собственост на декларатора.

     Производството по чл. 14 от ЗМДТ е безспорно производство. Съгласно разпоредбата данъчно-задължено лице за подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти е собственикът или носителят на ограничено вещно право, който е задължен да уведоми общината по местонахождението на имота в 2-седмичен срок от придобиването му. Това е необходима предпоставка за определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти и определяне на такса битови отпадъци, а задължен за заплащането им е собственикът или ползвателят на имота.

В хода на производството приходната администрация следва да установи, въз основа на приложените доказателства за собственост от декларатора и служебна проверка на данните в информационната система, че това обстоятелство е налице, а именно, че деклараторът е собственик на имота.

В случая обаче при проверката е установено, че посочения в декларацията имот вече е деклариран от друго лице – Национален институт по метеорология и хидрология още през 2010г. Това обстоятелство е пречка за обработване на декларацията от органа по приходите и за определяне на данъчни задължения за декларатора като собственик на имота. Поради това приходната администрация правилно е постановила отказ по подадената от жалбоподателя декларация. Подадената декларация е била приета, но административното производство е приключило с отказ същата да бъде обработена и да се определят задължения за декларатора, тъй като той не е собственик на имота, а трето лице.

Неоснователно е твърдението, че при постановяване на оспорения отказ административният орган не се е съобразил с указанията на съда в решение № 1503/18.07.2019г. по адм.дело № 1331/2019г. С цитираното решение съдът е обявил нищожността на на отказ за приемане, обработване на декларация по чл.14 ЗМДТ и откриване на партида на недвижим имот, обективиран в писмо рег. № МД-Т19001564ВН/15.03.19г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна и е върнал преписката на административният орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания.  Именно в изпълнение на това решение е постановен отказа обективиран в писмо рег.№ МД-Т19001564ВН_004ВН от 26.08.2019г. на орган по приходите. В резултат на неговото обжалване по административен ред е постановен и обжалвания в настоящото производство отказ писмо обективиран в писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания отказ да бъде обработена подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ за правилен и законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

    С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.  

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

    

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Българска академия на науките, Булстат ********* гр.София, ул.“15-ти ноември“ № 1, представлявано от Председателя акад.Ю. Р. против отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Българска академия на науките, Булстат ********* гр.София, ул.“15-ти ноември“ № 1, представлявано от Председателя акад. Ю. Р. да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв./сто/.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.    

 

 

                    Административен съдия: