Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1179/2020г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на Българска
академия на науките гр.София, ул.“15-ти ноември“ № 1, чрез ю.к.Л.И. против
отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в
писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен,
по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че при постановяване на
оспорения отказ административният орган не се е съобразил с указанията на съда
в решение № 1503/18.07.2019г. по адм.дело № 1331/2019г.; твърди, че данъчната
администрация към общините е длъжна да приеме и обработи подадените пред нея
декларации, като само в изрично предвидените в закона изключения, приемането
може да бъде отказано; администрацията няма право на преценка чия е
собствеността и е длъжна да обработи подадената пред нея декларация; данъчната
декларация по чл.14 от ЗМДТ не е предвиден в закона способ нито за придобиване,
нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Поради изложените
съображения моли съда прогласи нищожността на отказа, а в условията на
евентуалност да го отмени и задължи административният орган да продължи
процедурата по обработване на декларацията с откриване на партида за имота. В
съдебно заседание и по съществото, жалбоподателят не се явява, не се
представлява. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
Предмет на обжалване е отказ за приемане и обработване на
декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна.
Съдът
приема, че отказът е постановен от компетентен орган. Изрично нормата на чл. 18
от ЗМДТ посочва компетентният орган, който следва да проверява подадените декларации
и който може да може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява
данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз
основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез
измерване на имота от техническите органи. Това е служителят на общинската
администрация. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси (вкл. и свързаните с тях актове какъвто е
и настоящият случай), се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред,
а според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал. 4 на същата
разпоредба е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината, като ал. 5 посочва, че кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
НАП. Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на ревизионните актове е
приложим и по отношение на другите актове, издавани по реда на ДОПК от органите
по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред. В конкретният случай
обжалваният отказ е постановен в хода на обжалването по административен ред на
писмо рег.№ МД-Т19001564ВН_004ВН от 26.08.2019г. на орган по
приходите, съгласно Определение № 2810/06.11.2019г. по адм.дело № 2719/2019г.
на Административен съд – Варна.
От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подал
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх.
№ **********/12.02.2019г., с която е декларирано придобиването на ПИ с
идентификатор 10135.536.205. В декларацията е посочено, че начина на
придобиване е Решение на 43-то заседание на общото събрание на БАН т.4 от
17.12.2018г. и АДС № 3242/30.11.2000г. Декларацията е входирана, но е отказана
нейната обработка, поради това, че за посочения в нея имот е била подадена
Декларация по чл.14 от ЗМДТ от Национален институт по метеорология и
хидрология. Инспекторът по приходите обработвал декларацията преценил, че
приложените към декларацията доказателства не са основание да се обработи
декларацията и да се извърши облагане с данъци и такси по ЗМДТ, защото с тях не
се доказва правото на собственост на декларатора.
Производството по чл. 14 от ЗМДТ е
безспорно производство. Съгласно разпоредбата данъчно-задължено лице за
подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите
имоти е собственикът или носителят на ограничено вещно право, който е задължен
да уведоми общината по местонахождението на имота в 2-седмичен срок от
придобиването му. Това е необходима предпоставка за определяне на дължимия
данък върху недвижимите имоти и определяне на такса битови отпадъци, а задължен
за заплащането им е собственикът или ползвателят на имота.
В хода на производството приходната администрация следва да установи, въз
основа на приложените доказателства за собственост от декларатора и служебна
проверка на данните в информационната система, че това обстоятелство е налице,
а именно, че деклараторът е собственик на имота.
В случая обаче при проверката е установено, че посочения в декларацията
имот вече е деклариран от друго лице – Национален институт по метеорология и
хидрология още през 2010г. Това обстоятелство е пречка за обработване на
декларацията от органа по приходите и за определяне на данъчни задължения за
декларатора като собственик на имота. Поради това приходната администрация
правилно е постановила отказ по подадената от жалбоподателя декларация.
Подадената декларация е била приета, но административното производство е
приключило с отказ същата да бъде обработена и да се определят задължения за
декларатора, тъй като той не е собственик на имота, а трето лице.
Неоснователно е твърдението, че при постановяване на оспорения отказ
административният орган не се е съобразил с указанията на съда в решение №
1503/18.07.2019г. по адм.дело № 1331/2019г. С цитираното решение съдът е обявил
нищожността на на отказ за приемане, обработване на декларация по
чл.14 ЗМДТ и откриване на партида на недвижим имот, обективиран в писмо рег. №
МД-Т19001564ВН/15.03.19г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна и е върнал преписката на административният орган за ново
произнасяне, съобразно дадените указания. Именно в изпълнение на това решение е
постановен отказа обективиран в писмо рег.№ МД-Т19001564ВН_004ВН от
26.08.2019г. на орган по приходите. В резултат на неговото обжалване по
административен ред е постановен и обжалвания в настоящото производство отказ
писмо обективиран в писмо рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания отказ да бъде
обработена подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ за правилен
и законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора искането на ответната
страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът
на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в
този размер.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Българска академия на науките, Булстат ********* гр.София, ул.“15-ти
ноември“ № 1, представлявано от Председателя акад.Ю. Р. против отказ за
приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо
рег.№ МД Т19001564ВН_007ВН_001ВН/ 23.04.2020г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна.
ОСЪЖДА Българска академия на науките, Булстат ********* гр.София, ул.“15-ти
ноември“ № 1, представлявано от Председателя акад. Ю. Р. да заплати
на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв./сто/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: