М О Т И В И по НЧХД №1831/2014
г. по описа на СтРС
Обвинението е против подсъдимия Т.Н.К. за това, че на 26.05.2014г. в
гр. Стара Загора, е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, на
М.С.К. *** - престъпление по чл.130 ал.2 от
НК.
На основание чл.84 и сл НПК бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от М.С.К.
против подсъдимия за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/,
ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждане – 26.05.2014 година, до окончателното
й изплащане. Тъжителката бе конституирана в
качеството на граждански ищец.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание. Дава обяснения. Оспорва фактическата обстановка.
Защитата моли за оправдателна присъда.
Счита, че обвинението не е доказано.
От събраните в хода на наказателното производство писмени и
гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното :
Тъжителката и подсъдимият са съпрузи.
Към датата на извършване на деянието помежду им е налице висящо бракоразводно
дело. Страните са с трайно влошени отношения. През годините неколкократно
са влизали във физическа саморазправа помежду си. Към настоящия момент обитават
едно жилище, но поддържат отделни домакинства.
На 26.05.2014 г. между тъжителката и
подсъдимия възникнал спор. Постепенно същият прераснал в сбиване. Подсъдимият съборил
тъжителката на земята, взел един стол и започнал да и нанася удари с него в
областта на ръцете, тялото и краката.
Видно от съдебномедицинско
удостоверение № 236/2014г., изготвено от Началник отделение Съдебна медицина
при МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”
АД гр. Стара Загора, в резултат на нанесения побой, на тъжителката била
причинена болка в лявата тилна област, кръвонасядане
в областта на горната половина на лявата мишница, на предната и вътрешната
повърхност на лявата предмишница, както и кръвонасядане по гръбната
повърхност на дясната предмишница в горната трета.
Освен това, подобно кръвонасядане е констатирано в
областта на горно вътрешния квадрант на лявата гърда и по предновъншната
повърхност на лявото бедро в горната трета.
Описаните увреждания са от действията
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, съобщени
от пострадалата, а именно чрез дърпане, блъскане, събаряне на земята и удари
със стол. Същите са причинили страдание.
В обясненията си, подсъдимият макар да
не оспорва факта, че на процесната дата –
26.05.2014г. между него и съпругата му е
имало физическо съприкосновение, определя същото като взаимно „бутане” и „дърпане”.
Отрича да е нанасял удари с помощта на стол в областта на тялото и крайниците
на пострадалата.
В показанията си свидетелите Г. и Д. са
единни и непротиворечиви по съществените факти, свързани с предмета на
доказване. И двете са категорични, макар да не са очевидци на самия инцидент,
че именно подсъдимият е нанесъл побой на
пострадалата. Последното им било съобщено от пострадалата К. незабавно след
побоя. Както Г., така и Д. са възприели психическото и физическото състояние на
тъжителката почти непосредствено след причиняване на уврежданията. Първата от тях
забелязала синини по лявата страна на ръката в областта на мишницата на
пострадалата, както и такива в областта на лявото бедро и едната гърда. Пред
нея тъжителката споделила и за силна болка в областта на тила. Подобни
наблюдения е имала и св. Д.. И двете свидетелки /първата от тях- близка
приятелка, а втората- сестра на пострадалата/ сочат сведения досежно това, че процесният
инцидент не е единствения между страните, както и че К. неколкократно
е споделяла за упражняване на физически тормоз от страна на съпруга и.
При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът кредитира с доверия показанията на свидетелите, а възприема
тезата на подсъдимия като защитна. Последната не се потвърждава от останалите
събрани по делото доказателства, поради което се явява изолирана. Напротив, от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и от цитираното
по- горе съдебно медицинско удостоверение се установи, по безспорен и категоричен начин, че
на тъжителката са нанесени множество увреждания, които са причинили страдание и
че техен автор е подсъдимият. В тази връзка съдът съобрази, че посоченото от свидетелите относно авторството на деянието представлява
косвено доказателство за този факт, доколкото
Г. и Д. не са преки очевидци на инцидента. Показанията им обаче са
последователни, логични и непротиворечиви. Освен това в случая се касае за
споделяне за нанесен побой от съпруг, след близо 40-годишен брак – факт, който
предвид възрастта и и спецификата на времето, през
което е отраснала и възпитавана, пострадалата по-скоро би спотаила, отколкото
изопачила.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена от показанията на разпитаните свидетели Г. и Д.,
отчасти от обясненията на подсъдимия, както и от съдебно медицинското
удостоверение № 236/2014г., изготвено от Началник отделение Съдебна медицина
при МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”
АД гр. Стара Загора.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, съдът счита за
безспорно, че подсъдимият Т.Н.К.
е виновен в това, че на
26.05.2014г. в гр. Стара Загора, е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето на М.С.К.
***, ЕГН ********** - престъпление по чл.130 ал.2от .
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимия под формата на пряк умисъл. Последният е
съзнавал, че нанася побой над съпругата си, че в резултат на това и причинява
болки и страдания и е целял настъпването на този резултат.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В специалния текст на НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Т. Каондъков
е неосъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, по
реда на чл.78А от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията
на чл.78 А от НК, поради което К. следва да бъдат освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание –ГЛОБА, която да се
определи в границите, установени в чл. 78 А от НК, към датата на извършване на
деянието- 26.05.2014г., а именно от 1000 лв. до 5000 лв.
При
определяне размера на административното наказание съдът се съобрази с принципа
на индивидуализация на наказанието. Съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, по смисъла на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия са чистото му
съдебно минало и направените частични самопризнания.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се установиха.
Ето защо, съдът наложи на Т.К. административно
наказание глоба при значителен превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно 1200 лева. При определяне на наказанието, съдът отчете материалното
положение на подсъдимия.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На основание чл.84 и сл НПК бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от М.К.
против подсъдимия за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
2 000 лв. /две хиляди лева/, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждане
– 26.05.2014 година, до окончателното й изплащане.
Правното основание на предявения иск е
чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД. Налице са всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане - деяние, деец, вреда, вина и причинна
връзка. По безспорен и категоричен начин се установи, че причинената лека
телесна повреда на пострадалата К. е в пряка причинна връзка с извършеното от
подсъдимия К. деяние. Причинено е страдание без разстройство на здравето. При
това положение, съдът намира предявения граждански иск за основателен.
По отношение размера на причинените
неимуществени вреди, съдът се съобрази с принципа на справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид характера и степента на увреждането,
продължителността на страданието, както и последващото състояние на здравето.
За изясняване на тези обстоятелства, бяха
разпитани свидетелите Г. и Д. и бе съобразено заключението в съдебномедицинско
удостоверение № 236/2014г. , изготвено от Началник отделение Съдебна медицина
при МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”
АД гр. Стара Загора.
Видно от последното, в резултат на
нараняването, на пострадалата са причинени множество кръвонасядания
по крайниците и лявата гърда, както и болезненост в тилната област на главата.
От показанията на св. Д. се установява,
че вследствие на нанесения и побой пострадалата е изпитвала болки. Последната
била силно разстроена, чувствала се унизена, потисната, без самочувствие. И
свидетелката Д., и свидетелката Г. сочат, че инцидентът допълнително е влошил и
без това разклатеното здраве на тъжителката - макар да приемала редовно
медикаменти, нивото на кръвната и захар се повишило, започнала да изпитва
затруднение при намиране на думите при разговор. Въпреки отминалото време и
отшумяването на болките, чувството на обида и унижение и към настоящия момент е останало. Основание за този извод дава и непосредственото
впечатление на съда от състоянието на пострадалата в хода на съдебното
производство - видимо разстроена и отказваща всякакъв вербален и невербален
контакт с присъстващите в залата.
Предвид изложеното и след като съобрази
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и
критериите за справедливост, съдът намира, че причинените физически и морални страдания
на пострадалата К. следва справедливо да бъдат възмездени със сумата от 800 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 26.05.2014 година. В
останалата част до претендираните 2 000 лева,
предявеният иск е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 189 от НПК съдът възложи
в тежест на подсъдимия К. направените съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното
деяние са ниското правно съзнание, незачитане, неприкосновеността на личността
и човешкото достойнство.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :