Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.В., 14.12.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХХІV състав, в публично заседание
на четиринадесети ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5889 по описа на ВРС за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.Н.С., срещу Прокуратурата
на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 7721.04 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за
оказано процесуално представителство в хода на досъдебното и съдебно
производство, транспортни разходи и такива за хотел на адвоката на С., както и
обезщетение в размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от повдигнато и поддържано обвинение, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 16.10.2015 год. до окончателното изплащане на горните суми.
В исковата молба ищецът С.Н.С. твърди, че е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр.
чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на
09.02.2011 год. му е било повдигнато обвинение за измама в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай. През м. март 2011 год. Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в съда, като с определение от
19.04.2012 год. ВОС е прекратил образуваното съдебно производство. На
14.05.2012 год. ДП 272/2009 год. е прекратено пред ОП-В. и матиралите са
изпратени РП-В.. На 15.07.2013 год. се излага на ищеца да е повдигнато и
предявено ново обвинение по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр.
чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като 29.08.2013
год. е внесен обвинителен акт в съда. Въз основа на същия е образувано НОХД №
4611/2011 год., по което с присъда от 13.05.2015 год. Стефанов е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Срещу оправдателната присъда
РП-В. е депозирала протест, по повод който е образувано ВНОХД № 913/2015 год.,
по описа на ВОС, който с решение № 291/16.10.2015 год. е потвърдил
оправдателната присъда. Така в продължение на четири години и осем месеца
Прокуратурата е поддържала неоснователно обвинение, в резултат на което е
разрушено доброто име и авторитет на С. сред приятели и колеги в строителния
бранш, злепоставили са доброто му име пред познати и семейството му, уронвайки
престижа му на уважаван, ценен и почтен човек, от което ищецът се чувствал
компрометирана личност. Наред с това се твърди, че в резултат на
неоснователното обвинение ищецът изживял стрес, безпокойство и притеснение,
какво ще стане с него и семейството му, с бизнеса му. Изпитвал е чувство на
обреченост, безпомощност и безизходица. Горните негативни емоции, държейки
сметка и за напредналата му възраст, го карали да се чувства несигурен и
професионално нестабилен. Наред с това се твърди в резултат на неоснователното
повдигнатото и поддържано обвинение ищецът де е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи по повод нощувките на адвоката му на
18.04.2012 год., 12.11.2013 год. и на 09.09.2015
год., възлизащи общо в размер на 83.94 лева; пътни разходи от адвоката му,
възлизащи общо в размер на 1637.10 лева, както и заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 6000 лева, както следва: по НОХД 210/2012 год.
по описа на ВОС сума в размер на 500 лева; по НОХД № 4611/2013 год. по описа на
ВРС сума в размер на 3500 лева и по ВНОХД № 913/2015 год. сума в размер на 2000
лева. С
оглед горното моли съда за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение
за претърпените от С. имуществени и неимуществени вреди в посочените по-горе
размери.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на Република България,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Счита исковите претенции за недоказани. В евентуалност
оспорва исковете по размер, като счита същите за изключително завишено по
отношение на неимуществените вреди, а по отношение на имуществените такива,
счита че последица от обвинението могат да бъдат само разходите за адвокатско
възнаграждение и то в минимално предвидения в Наредбата за адвокатските
възнаграждения размер.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените заверени копия на
актовете на прокуратурата и съда, касаещи водените против ищеца досъдебно и
съдебно наказателно производство, и приобщените към настоящото дело нохд № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ състав,
съдържащо и досъдебно производство № 272/2009 год. по описа на ОД на МВР - В.,
се установява, че: последното е образувано с постановление от 15.01.2009 год.
на прокурор при ВРП срещу виновно лице, за това, че през м. юли-август 2005
год., в гр. В., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
документ с невярно съдържание /акт за установяване завършването и заплащането
на натурални видови строително-монтажни работи – образец 19 от 06.07.2005 год.
и акт за установяване завършването и заплащането на натурални видови
строително-монтажни работи – образец 19 от 09.08.2005 год./, получило чуждо
движимо имущество, собственост на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, с намерение да ги присвои, престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С постановление от 09.02.2011 год.,
ищецът С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ
характер за това, че в периода 06.07.2005 год. – 09.08.2005 год., в гр. В., в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и
управител на „Савая“ ЕООД, гр. Добрич, чрез
използване на документи с невярно съдържание, както следва: акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането на
натурални видове строително-монтажни работи към 06.07.2005 год. с инвеститор НК
„ЖИ – ПЕЖИ“ – В. и „Савая“ ООД, гр. Добрич; фактура №
26/21.07.2005 год., издадена от НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – В. на „Савая“
ООД; акт обр. 19 за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строително-вонтажни
работи към 09.08.2005 год. с инвеститор НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – В. и „Савая“ ООД, гр. Добрич; фактура № 27/09.08.2005 год.,
издадена от НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – В. на „Савая“ ООД,
получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 67 162.30
лева, с намерение да ги присвои, като деянието е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет
години, като на тази дата С. е разпитан. С постановлението на С. е определена
мярка за неотклонение „подписка“.
На 10.02.2011 год. на С.С., представляван тогава от адв.
Минчо Минчев, са предявени материалите от разследването.
С постановление от 21.03.2011 год.,
ищецът С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ
характер – използване на горните документи с невярно съдържание и е получил
чужди движимо имущество – сумата от 62117.68 лева, с намерение да ги присвои,
като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай –
престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от десет до двадесет години, като на тази дата С. е
разпитан и са му предявени материалите от разследването. С постановлението на С.
е определена мярка за неотклонение „подписка“.
С обвинителен акт по ПД 29/2011 год.
ищецът и Николай Александров са предадени на съд, по който е образувано НОХД №
436/2011 год., по описа на ВОС, прекратено в частта водено срещу Александров.
След извършване на
процесуално-следствени действия, с нов обвинителен акт от 18.10.2011 год.
ищецът и посоченото лице са предадени на съда, по който обвинителен акт е
образувано НОХД № 1542/2011 год., отново прекратено в частта по отношение на
Александров. Разпореждането е отменено с решение от 13.02.2012 год. на
Апелативен съд – В. по внчд № 450/2012 год. и е
върнато за продължаване на съдебното производство. Образувано е НОХД № 210/2012
год., по описа на ВОС, като видно от материалите по същото, ищецът се е
представлявал от адв. Янко Алексиев. Видно от
приложения на л. 35 от цитираното дело договор за правна защита и съдействие,
страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на 500 лева за оказване
защита по НОХД № 210/2012 год., по описа на ВОС, което е отразено да е
заплатено. В същото е посочено, че възложителят дължи и направените от адвоката
при изпълнение предмета на договора разноски, доказани с надлежен документ. С
протоколно определение от 19.04.2012 год., съдебното производство е прекратено
и е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
С постановление на ВОП от 14.06.2012
год. наказателното производство е частично прекратено, в частта му по
повдигнатото на С.С. обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и материалите по делото са изпрани в РП-В. по компетентност.
С постановление от 15.07.2013 год.,
ищецът С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212,
ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, като на тази дата С. е разпитан и са му предявени материалите
от разследването. По отношение на С. не е вземана мярка за неотклонение, като
същият е задължен да не променя местоживеенето си.
От материалите по досъдебното
производство се установява, че в хода на същото ищецът е разпитван извън
посочените дати и на 16.10.2012 год.
С обвинителен акт № 556/2013год. ищецът
е предаден на съд, по който е образувано НОХД № 4611/2013 год., по описа на
ВРС, ХХХІІ състав, като с присъда № 198/13.05.2015 год., С.С.
е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и на основание чл. 304, пр. 1 НПК е оправдан по възведеното му
обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 291/16.10.2015 год. по ВНОХД №
913/2015 год., по описа на ВОС.
В рамките на съдебното производство
пред ВРС са проведени 11 съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се
е явявал лично и с процесуалния си представител адв.
Янко Алексиев /с изключение на съдебното заседание от 21.01.2015 год./.
Производството пред въззивната инстанция е приключило
в рамките на едно съдебно заседание, на което ищецът е присъствал лично и с адв. Янко Алексиев.
От материалите по наказателното
производство се установява, че в хода на същото са разпитвани като свидетели
лица, работещи в Национална компания „Железопътна инфраструктура“, дъщерята на
ищеца, а в съдебно заседание на 14.05.2014 год. по искане на С. и лицето Цветан
Атанасов Манолов - ангажиран от ищеца в изпълнението на ремонта на външен
водопровод на гара Повеляново.
Видно от приложената на л. 29-30 от
НОХД № 4611/2013 год. справка за съдимост и приложения към нея бюлетин, че с
влязло в сила решение № 1812/15.10.2008 год. по НАХД № 4622/2008 год., по описа
на ВРС, VІ състав, ищецът е признат за виновен в това, че на 03.08.2008 год., в
гр. Бяла, без надлежно разрешително от Дирекция „Инспекция по труда“ – В.,
приел на работа, ненавършили 16-годишна възраст лица – престъпление по чл.
192а, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
За доказване на търпените от ищеца
имуществени вреди, страната е ангажирала писмени доказателства – електронни
самолетни билети за полети от С. до В. и от В. до С., както следва:
- за полет на 26.03.2012 год. от С. до
В. и на 27.03.2012 год. от В. до С., на общо стойност на билетите 279.00 лева
/л. 78-79/. Видно от материалите по НОХД № 210/2012 год., по описа на ВОС, на
27.03.2012 год. адв. Алексиев е депозирал молба по
цитираното дело, към която е представил и коментирания по-горе договор за
правна защита и съдействие;
- за полет на 12.11.2013 год. от С. до
В. и на 13.11.2013 год. от В. до С., на общо стойност на билетите 292.43 лева
/л. 80-81/. Видно от материалите по НОХД № 4611/2013 год., по описа на ВРС,
ХХХІІ състав, на 13.11.2013 год. е проведено о.с.з., на което ищецът е
представляван от адв. Алексиев;
- за полет на 22.01.2014 год. от С. до
В. и на 22.01.2014 год. от В. до С., на общо стойност на билетите 227.78 лева
/л. 82-83/. Видно от материалите по НОХД № 4611/2013 год., по описа на ВРС,
ХХХІІ състав, на 22.01.2014 год. е проведено о.с.з., на което ищецът е
представляван от адв. Алексиев;
- за полет на 25.06.2013 год. от С. до
В. и на 25.06.2013 год. от В. до С., на общо стойност на билетите 251.26 лева
/л. 84/. Видно от материалите по НОХД № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ
състав, на 25.06.2013 год. е проведено о.с.з., на което ищецът е представляван
от адв. Алексиев;
- за полет на 15.10.2014 год. от С. до
В. и на 15.10.2014 год. от В. до С., на общо стойност на билетите 277.66 лева
/л. 85/. Видно от материалите по НОХД № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ
състав, на 15.10.2014 год. е проведено о.с.з., на което ищецът е представляван
от адв. Алексиев;
- за полет на 17.11.2014 год. от С. до
В. на стойност на билета 125.22 лева /л. 87/. Видно от материалите по НОХД №
4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ състав, на 17.11.2014 год. е проведено
о.с.з., на което ищецът е представляван от адв.
Алексиев;
- за полет на 09.09.2015
год. от С. до В. и на 10.09.2015 год. от В. до С., на общо стойност на билетите
183.75 лева /л. 89/. Видно от материалите по ВНОХД № 4611/2013 год., по описа
на ВОС, на 10.09.2015 год. е проведено о.с.з., на което ищецът е представляван
от адв. Алексиев.
Представени по делото са и фактури,
издадени на името на Янко Алексиев, за хотелски услуги на 18.04.2012 год. на
стойност 25.72 лева, на 12.11.2013 год. на стойност 25.63 лева и на 09.09.2015 год. на стойност 32.59 лева /л. 90-92/.
Видно от приложената на л. 100 от
делото разписка, че на 13.11.2013 год. ищецът С.С. е
заплатил на адв. Янко Алексиев сума в размер на 3500
лева, представляваща адвокатски хонорар по НОХД № 4611/2013 год. по описа на
ВРС.
Видно от приложената на л. 101 от
делото разписка, че на 09.09.2015 год. ищецът С.С. е заплатил на адв. Янко
Алексиев сума в размер на 2000 лева, представляваща адвокатски хонорар по ВНОХД
№ 913/2015 год. по описа на ВОС.
За доказване на претърпените
неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Милена Стефанова Станева-Александрова /дъщеря на ищеца/ и .
Свидетелката Станева-Александрова,
чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, излага, че
воденото срещу баща й наказателно производство е оказало влияние на цялото им
семейство, като конкретно сочи баща й да е бил доста объркан, стресиран. Имало
е периоди от време, когато е отказвал да се среща с колеги, тъй като е чувствал
срам, още повече при неизвестността. Излага, че фактът на водено срещу баща й
наказателно производство е станал известен сред бизнес средите в гр. Добрич и
сред колегите му, без обаче да може да посочи в резултат на чии действия той е
станал достояние на посочения кръг лица. В показанията си свидетелката излага,
че лично тя, с получени от своя баща средства, е закупувала самолетни билети за
адв. Алексиев и му ги е изпращала по електронна поща.
Свидетелят Камишев
излага, че се познава с ищеца повече от 10-12 години. Първоначално се запознали
като колеги, но след това си допаднали един на друг, станали семейни приятели.
Харесало му това у ищеца, че е спокоен и уравновесен. От колеги строители сочи
да е узнал през 2011 год., че ищецът има „проблеми“ с прокуратурата. Свидетелят
излага, че първоначално приятелят му нищо не споделил с него, макар и видимо да
се е променил – станал по-затворен, избухлив, по непредсказуем. След два-три
месеца споделил със свидетеля за притесненията си във връзка с наказателното
производство срещу него и че могат да го осъдят на десет години лишаване от
свобода, казал му „аз съм се побъркал“. Излага С. да се е променил като
характер, колега, като човек, с който първоначално си говорели за обекти, като
започнали да не го вълнуват офертите, нито дали ще спечели него или не.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, бъде оправдано.
За да бъде ангажирана отговорността на
държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат
от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от
образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства
по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване:
кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя
като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е
приключило с оправдателна присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди;
причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи.
Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да
доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство безспорно е
между страните, че по образуваното на 15.01.2009 год. наказателно преследване
ищецът на 09.02.2011 год. е привлечен като обвиняем в извършването на
престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, изменено с повдигнатото му ново
обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр.
чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по което
обвинение С. е оправдан с влязла в сила на 16.10.2015 год. присъда С оглед
изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
за ангажиране отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ,
надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е материалноправно легитимирана да отговаря
по иска, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под
ръководството на съответната прокуратура.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
Безспорно
воденото срещу ищеца наказателно производство в периода от 09.02.2011 год. до
влизане в сила на оправдателната присъда се е отразило на психиката му,
доколкото поддържаното обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до
изживяване на негативни емоции и както свидетеля Камишев
установява, че от спокоен и уравновесен човек, ищецът е станал по-затворен,
избухлив, непредсказуем, проявявал е незаинтересованост към отправени му
оферти, ще спечели ли нещо или не. Че е налице промяна в поведението на ищеца
преди и след обвинението сочи и свидетелката Станева-Александрова. Вярно, че свидетелката
е дъщеря на ищеца, но за съда не е налице основание да не даде вяра на
изнесеното от нея, доколкото именно най-близките хора имат най-преки и
ежедневни наблюдения за преживявания на близките им и настъпващата с тях
промяна във връзка с тези преживявания. Изложеното формира извода на съда за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в
причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република
България.
Ищецът
обаче не установи твърдените неимуществени вреди, съставляващи уронване на
доброто му име, авторитет след приятели и колеги в строителния бранш, да стоят
в причинна връзка с образуваното срещу него наказателно производство. Неминуемо
от повдигането на обвинение за извършено престъпление следват притеснения и
неудобства, но наред с това уронването на доброто име следва да е резултат от
незаконосъобразните действия на прокуратурата, станали достояние на членовете
на обществото, съставляващи социалния кръг на ищеца, каквото в случая не се
установи да е налице. В тази връзка, макар и в показанията си свидетелят Камишев да излага, че именно от колеги е разбрал, че ищецът
„има неприятности“ с прокуратурата, липсват каквито и да е доказателства фактът
на воденото срещу него наказателно производство да е станал достояние на
посочените лица от действия на служители на ответника.
Отчитайки доказаните по делото негативни изживявания и
техния интензитет, без те да са довели до негативи извън присъщите такива и те
да са рефлектирали негативно върху здравословното му състояние,
продължителността на наказателното – 4 година и 8 месеца, наложената за периода
от 09.02.2011 год. до 15.07.2013 год. мярка за неотклонение „подписка“, която
макар и най-лека е
въздействала в правната му сфера ограничавайки възможността му за свободно
предвижване с оглед необходимостта да се иска разрешение за упражняване на това
право, тежестта на неоснователно повдигнатото
обвинение – за период от около година за престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода за срок от 10 до 20 години, а за периода след 15.07.2013 год. до
приключване на съдебното производство – 16.10.2015 год., за престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода до 3 години до 15 години; броя на извършените
процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния, който вече е
бил поставян в ситуация на несигурност по отношение на съдбата му макар и за
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 6 месеца, както и определяното
обезщетение по аналогични казуси, макар и с различи по степен на тежестта им
вреди, съдът намира, че парично обезщетение в размер на 5 000 лева като способ
за преодоляване на вредните последици от незаконните действия на държавните
органи би било адекватно. В тази насока са: решение № 253/27.10.2016 год. на ВКС по гр.д.
№ 457/2016 год., ІV г.о., по което присъденото обезщетение е в размер на 3500
лева, за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление
по чл.
214, ал. 1, ал.
2, т. 1 вр. с ал.
1, вр. с чл.
213а, т. 2, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК., при което наказателното производство е продължило 4 години и
4 месеца и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ фактически търпяна за
период от 4 месеца и 11 дни, но по отношение на лице с предходни осъждания,
които са приведени в изпълнение в хода на наказателното производство, по което
уличеното лице е оправдано; решение по гр.д. № 161/03.06.2016 год. на ВКС по
гр.д. № 457/2016 год., ІV г.о., по което е присъдено обезщетение от 3000 лева,
за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер по чл.
202, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 201 НК, вр. с чл.
26, ал. 1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление в
периода 8.03.2006 г. - 12.11.2007 г., в качеството си на длъжностно лице е
присвоила чужди пари и вещи на стойност 90121 лева., по което обаче
наказателното производство е продължило по-малко от 1 година и 3 месеца, но за
търпени вреди от злепоставянето на уличеното лице в обществото и притеснения,
рефлектирали върху здравето; решение № 918/21.12.2009 год. на ВКС по гр.д. №
2063/08 год., ІІІ г.о., по което присъденото обезщетение е в размер на
5 000 лева, но за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. „а”, вр.
чл. 301, ал. 1 от НК по отношение на кадрови военно служещ, при което
наказателното производство е продължило 2 години и при мерки за неотклонение
„задържане под стража” и „домашен арест”.
Относно
претенцията за имуществени вреди: Тъй като в НПК не е предвидена процесуална
възможност оправданото лице да упражни в това производство претенцията за
разноски, направени във връзка с незаконното обвинение, то те представляват за
ищеца имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезвреда от ответника. В настоящия случай от коментираните
по-горе договор за правна защита и съдействие, разписки, неоспорени от
ответната страна, съдът намира за установено, че ищецът е реализирал разходи в
общ размер на 6000 лева за адвокатско възнаграждение за осъществената защита по
воденото срещу него наказателно производство пред първа и въззивна
инстанция. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. По въпроса за възможността адвокатското
възнаграждение да бъде редуцирано, съществува задължителна, но противоречива
практика. До разрешаване на противоречивото тълкуване, дадено от касационната
инстанция с постановяване на тълкувателно решение, съдът не се намира обвързан
по задължителен начин от нея. В конкретния случай съдът споделя мотивите,
залегнали в решение № 442/08.04.2016 год. по гр.д. № 1643/2015 год., ІV г.о. на
ВКС, с което е прието, че при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или при
прекратено наказателно производство, съдът не може на основание чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на разноските в
частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
поради прекомерност. Дори обаче горното да не бъде споделено и се приеме
практиката в обратния смисъл, то съдът намира, че заплатено възнаграждение е
съответно на положения от адвоката труд, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото, броя на съдебните заседания. Като пряка и
непосредствена последица следва да бъдат възмездени и вредите за разходи за
самолетни билети, като от показанията на свидетелката Станева-Александрова
съдът намира, че стойността на същите е заплатена именно от ищеца. За съда не е
налице основание да не даде вяра на изнесеното от свидетелката, че същата е
закупувала билети със средства на баща си и ги е изпращала на адвоката по
електронна поща, доколкото същите се подкрепят от коментираните по-горе писмени
доказателства, от които се установява, че електронните билети за закупувани от
гр. В.. Ето защо и разходите за самолетни билети, възлизащи общо в размер на
1637.10 лева. съставляват имуществена вреда за ищеца, свързана с воденото срещу
него наказателно производство и следва да бъдат репарирани от ответника. За
недоказани обаче съдът намира ищецът да е направил разходи за хотелски услуги,
ползвани от адвоката. Представените в тази връзка доказателства не са от
естество да обосноват извод, че именно С. е заплатил сумите по издадените
фактури. Липсват други доказателства – писмени или гласни, от които да може да
бъде направен извод, че ищецът е заплатил или пък възстановил на адвоката разходите за нощувки, ако и те да са
направени от последния. По изложените съображения претенцията следва да бъде
уважена са сумата от 7637.10 лева, като за разликата до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год.
на ОСГК на ВКС, т. 4, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. В настоящия случай оправдателната
присъда е влязла в законна сила на 16.10.2016 год. От този момент следва да
бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъдена да му заплати сторените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, но не и за
транспортни разходи при липса на доказателства от кого същите са реализирани и
ако те да са сторени от адвоката, възстановени ли са от С. в изпълнение на
уговореното в договора за правна защита и съдействие. От последния съдът намира
за установено, че уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е
в размер на 1500 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, броя
на съдебните заседание, както и че минималният размер на възнаграждението
според Наредба № 1/09.07.2004 год. е 1231.63 лева, съдът намира възражението на
насрещната страна за неоснователно. Съразмерно на уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1069.67 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш Е :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша”, № 2, да заплати на С.Н.С., ЕГН **********,***, сумата от 7637.10 лева /седем хиляди шестстотин тридесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода на досъдебното и съдебно производство и транспортни разходи, както и обезщетение в размер на 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което С. е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.10.2015 год. до окончателното изплащане на горните суми, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над присъдените 7637.10 лева до претендирания размер от 7721.04 лева и за неимуществени вреди за разликата над присъдените 5000.00 лева до претендираните 10000.00 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр. С., бул. „Витоша”, № 2, да заплати на С.Н.С., ЕГН **********,***, сумата от
1069.67 лева /хиляда шестдесет и девет лева и
шестдесет и седем стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: