Р Е Ш
Е Н И Е
1082/15.6.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 23.05.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 718 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Фискални системи” ООД против наказателно постановление № В-
0044125/18.01.2018г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1000 лева, на основание
чл.210а
от Закона за защита
на потребителите.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание, редовно призован
не се явява, но се представлява, като проц.представител
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна,редовно
призована, представител се явява, като оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от текста на съставения
акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия
орган на 13.09.2017г., в гр. Варна,
ул. „* № 1 в книжарница стопанисвана от „* ООД, проверяващите установили, че се продават комплекти от ученическа книжка с лична карта
и два броя подвързии на цена от 1.10 лв. за комплект. Всичките 22 бр. комплекти
се намирали в книжарницата. За цената проверяващите научили от продавачката в
книжарницата.
Бил съставен
АУАН срещу „*” ООД, за извършено нарушение по чл.68в, вр. чл.68з, пр.2, вр. чл.68и, т.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП. АУАН бил
връчен на въззивника, след което в 3-дневния срок не постъпило
възражение. След което било издадено атакуваното НП.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свидетеля С., чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства по административно наказателната
преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- от Директора на регионална
дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП, съгласно заповед на
Председателя на КЗП.
В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по
чл.68в, вр.
чл.68з, пр.2, вр. чл.68и, т.1, вр.
чл.68г, ал.4, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Основният
фактически състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличие
на три елемента – да е налице търговска практика, която да противоречи на
изискванията за добросъвестност и да променя или да е в състояние да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител. В конкретния случай
осъществените от страна на търговеца – жалбоподател действия, поведение и
търговска инициатива към потребителя, които са пряко свързани с продажба на
конкретни стоки, следва да се приемат за търговска практика по смисъла на пар.13, т.23 от ЗЗП, според който „търговска практика” е
всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката
на стока или предоставянето на услуга на потребител.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован
извод, че търговецът действително е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.68в, вр.
чл.68з, пр.2, вр. чл.68и, т.1, вр.
чл.68г, ал.4, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно
използва търговска практика, при която се налагат несъответстващи на целта
пречки, когато потребителят пожелае да упражни правото си на избор, като му
предоставя за закупуване стоки в комплект, които са с определени отделни
продажни цени, като отказва да продава стоките в комплекта поотделно, а именно
комплект от ученическа книжка (бележник), ученическа лична карта и две облекла
за тях на обща стойност 1.10 лева. В конкретния случай търговецът принуждава
потребителя да промени или му предоставя възможност да промени съществено
свободата си на избор или поведението си като потребител по отношение на
стоката, което води или може да доведе до вземане на търговско решение, което
не би взел без използването на тази търговска практика.
Съставът на нарушението
включва деяние, с което е нарушена забраната по чл. 68в ЗЗП, а именно за
използване на нелоялна търговска практика. Установяването обаче, дали една
търговска практика е нелоялна или не е по смисъла на ЗЗП и точно в каква от
предвидените в закона форми е, се извършва по специален ред и от орган,
различен от актосъставителя, поради което това не
може да стане в едно административно – наказателно производство. Без значение е
обстоятелството, че актосъставителят е част от
администрацията на органа, компетентен да установи използването на нелоялна
търговска практика. Съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП нелоялната търговска практика
се установява от КЗП като колективен орган. Установяването на нелоялна
търговска практика има преюдициален ефект по
отношение административно – наказателната отговорност на лицата по чл. 210а от
ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от
ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на
забраната за това. При това положение едва след установяването по съответния
надлежен ред от съответния компетентен орган, а именно с решение на КЗП, на
наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на
административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика в
разрез със законовата забрана. В този е спазено изискването на закона и със
Заповед № 1062/21.11.2017г. на Председателят на КЗП е забранено на въззивното дружество да прилага нелоялна агресивна
търговска практика по смисъла на чл.68в вр. чл 68з, вр. чл. 69и вр. чл. 68г от ЗЗП, с което търговската практика е обявена
за нелоялна.
Съдът приема, че е налице
търговска практика по смисъла §13, т.23 ДР ЗЗП, изразяваща се в търговска
инициатива за продажба в комплект на ученическа книжка (бележник) и ученическа
карта, заедно с подвързии. Тази практика може да се определи като „агресивна“, съгласно определението на
чл.68з. Съгласно нормата на чл. 68в от
ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23
от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща
дефиниция на нелоялната търговска практика разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
изрично определя две категории нелоялни търговски практики -
"заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски
практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д -
68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат
обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият
законодател ги е определил като нелоялни, т.е. те ex lege са нелоялни.
Търговската практика е
агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид
всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз,
принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние,
следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор
или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата,
което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика – чл. 68з от
ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО.
Със специалната разпоредба
на чл. 68и, т. 1 от ЗЗП се определят елементите от фактическия състав на
агресивна търговска практика. При извършването на преценка дали при
използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда,
включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид
периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният
характер и настойчивост.
В случая при извършената
проверка е установено, че в търговският обект - книжарница се предлагат за
продажба учебници, наръчници, ученически бележници и др.. Извършена е била
контролна покупка на комплект ученически бележник с найлонова подвързия и
ученическа карта с найлонова подвързия на стойност 1.10 лв. На задната корица
на ученическия бележник е отразена цена 0.30 лева, а на картата 0.05 лева. Няма
обявена цена на найлоновите подвързии на двата продукта. При поискване на
длъжностните лица да закупят само ученически бележник им е било отказано с
мотив, че двата продукта се продават само в комплект и подвързани.
Не се спори между страните,
а и това се установява от представените по делото доказателства, че изброените
артикули от комплекта не могат да бъдат закупени отделно от потребителите. Без
значение за правния спор е обстоятелството, че въззивникът
е закупил от доставчика процесните артикули като
комплект, тъй като закупуването им в комплект или като отделни артикули е
предмет на търговски взаимоотношения и договорки между търговските дружества и
няма пречка артикулите от закупения комплект да се продават отделно от
търговеца на потребителите.
Съласно чл. 4, т. 61 и т. 62 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за
документите за системата на народната просвета (отм.), във вр.
с чл. 17, т. 3 и чл. 16, т. 10 Закона за народната просвета (отм.), както и чл.
31, приложение № 4, т. 33 и т. 34 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за
информацията и документите за системата на предучилищното и училищното
образование във вр. с чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 10 от Закона за училищното и предучилищното
образование, част от видовете документи, които учениците следва да притежват са: ученическа книжка и ученическа лична карта.
Тъй като ученическата книжка и ученическата лична карта са нормативно
установени документи за ученика, то всеки ученик следва да ги притежава в
началото на учебната година. Следователно потребителят е длъжен да закупи
посочените документи, а използвайки описаната по - горе търговска практика,
търговецът принуждава потребителя да закупи всички продукти от ученическия
комплект, без да има възможност да се възползва от свободата на избор,
закупувайки само нужния продукт. По този начин се променя или е възможно да се
промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по
отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Задължението за закупуване
на посочените документи, периодът от време (първите дни от новата учебна
година), характерът и настойчивостта на търговската практика принуждават
потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност за отлагане
на покупката и краткия срок в който е необходимо да вземе решение и да извърши
тази покупка.
В случаят е без значение
дали в съседни търговски обекти се продават тези артикули и по какъв начин.
В този смисъл съдът не споделя
становището на проц.представител на въззивника, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, касаеща маловажен случай. Това нарушение е от кръга на тези
нарушения, които нарушават правото на потребителите да се информират за цената
на стоката. Това е нарушение, което обхваща голям брой потребители и не следва
да се приема за маловажен случай. В този смисъл съдът споделя становището на проц.представител на въззиваемата
страна, че се касае за период на начало на учебната година, когато именно
стока, като ученическа книжка с лична карта е
особено търсена и е нарушено правото на информация на голям кръг потребители.
Съдът
намира, че правилно административно наказващият орган е посочил и санкционната
норма на чл.210а от ЗЗП, тъй като именно там
е предвидена санкция за неизпълнение на разпоредбите на чл. 15 от ЗЗП. .
Разпоредбата на чл.210а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г,
чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се
налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв. Правилно и законосъобразно е определено
и административното наказание – „Имуществена санкция” и неговия размер от 1000лв.,
който е минималния предвиден в разпоредбата, като административно-наказващият
орган е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път. АНО е обсъдил
отговорността при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Това е най-благоприятния за жалбоподателя вариант.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В- 0044125/18.01.2018г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на «Фискални
системи” ООД е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1000 лева, на основание
чл. 210а
от Закона за защита
на потребителите.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
СЪДИЯ
при ВРС: