Решение по дело №814/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84 ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Г. А. М., ЛНЧ ***, роден на [дата]., в [населено място], Ливан, гражданин на Ливан, срещу Решение № 4664 от 20.03.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което на основание чл.75 ал.1 т.2 във връзка с чл.8 и чл.75 ал.1 т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут М..

В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че административният орган не е разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от заявителя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец Счита, че изводите относно настоящата ситуация в Ливан, са базирани на подход, който противоречи на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, изискваща цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което е свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им количествено и качествено отношение, а в решението са посочени единствено справки, изготвени от ДАБ, като не са посочени източниците, въз основа на които са изготвени. Счита, че като не е взел предвид всички тези данни от общодостъпни и авторитетни международни източници, административният орган е постановил незаконосъобразно решение, в нарушение на чл.75 ал.21 от ЗУБ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез назначения от съда преводач, моли съда да уважи жалбата му.

Ответникът - председател на ДАБ, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. е депозирал писмени бележки, в които излага подробни доводи по неоснователността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, І състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Между страните не се спори, че с молба рег. № УП 21685/19.08.2022 г. (л.82) по описа на ДАБ, Г. А. М. е поискал предоставяне на международна закрила. Производството е образувано с регистрирането на кандидата с регистрационен лист рег. № УП-21685 от 19.08.2022 г. (л.79). Личните данни са установени с декларация по чл.30 ал.1 т.3 от ЗУБ (л.78). Изготвени са Евродак дактилоскопна карта рег. № УП-21685 от 19.08.2022 г. (л.77).

На проведеното на 25.08.2022 г. интервю (л.74) кандидатът заявил, че е мюсюлманин шиит и в страната си на произход – Ливан има проблеми с Х., защото бил против тях. Проблемите му започнали през 2006 г., когато хора от Х. пишели заплахи на стената на дома му и на колата му, че е предател. През същата година участвал в основаването на движение „Левите демократи“, което било срещу Х.. Посочва, че всички по-активни членове на движението и ръководството били заплашени със смърт. Сочи, че той самият не е бил заплашван. Имал страница във фейсбук, където пишел срещу Х. и имал 2 000 души последователи. В Либия участвал в основаването на революционни комитети през 1989 г. и Х. смятали, че всеки, който работи за либийците е против тях. Твърди също така, че никога не е бил задържан или арестуван, нито срещу него е възбуждано съдебно дело. Иска международна закрила, тъй като живее в страх в Ливан, особено след убийството на един журналист в края на 2020 г., с когото е работел.

Протоколът от интервюто е подписан от интервюиращия, от заявителя и от преводач.

На 18.10.2022 г. Г. А. М. подава до ДАБ молба рег. № УП 21685 (л.70), с която моли да бъде прекратено производството по искане за международна закрила в България и да му бъде върнат паспорта, за да напусне страната поради наложително лечение на съпругата му в Турция.

С Решение на заместник председателя на ДАБ № 15457/24.10.2022 г. (л.69) производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Г. А. М. е прекратено, като решението е връчено на заявителя на 03.11.2022 г. чрез преводач. Решението е влязло в сила на 28.11.2022 г., което се установява от приложеното по делото Решение № 2237/28.11.2022 г. (л.66), постановено по адм. д. № 2949/2022 г. на Административен съд – Пловдив.

На 11.01.2023 г. Г. А. М. подава ново заявление за предоставяне на международна закрила рег. № УП 21685 (л.61). С Решение № 2-ОК/20.01.2023 г. (л.59) на интервюиращ орган, последващата молба за международна закрила е допусната до производство за предоставяне на такава.

При новото производството кандидатът е регистриран с регистрационен лист рег. № УП-21685 от 25.01.2023 г. (л.56). Личните данни са установени с декларация по чл.30 ал.1 т.3 от ЗУБ (л.54). Изготвени са Евродак дактилоскопна карта рег. № УП-21685 от 25.01.2023 г. (л.55) и лицето е поканено на интервю с покана рег. № УП 21685/25.01.2023 г. (л.44), като междувременно му е предоставена подробна информация относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която следва и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ (л.45). М. е подписал декларация за съгласие за събиране на информация за него от други органи рег. № УП 21685/25.01.2023 г. (л.51), както и подробно е информиран за обработването на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила (л.52).

На проведеното на 23.02.2023 г. интервю (л.39), кандидатът потвърждава всичко, което е изложил в предходното интервю от 25.08.2022 г. Заявява още, че е женен; съпругата му се казва Д. А. Х., ливанска гражданка; имат четири деца. Голямата му дъщеря е във Франция, втората – в ОЖАЕ, третата му дъщеря, синът му и съпругата му са в Бейрут, но по време на интервюто, съпругата му е на гости при него в България. Посочва, че е поискал закрила в България, тъй като в Ливан му е оказван натиск от Х., тъй като е опозиционер, сериозен противник на Х. и имал сериозна роля в революцията, наречена „17 октомври 2019“. Посочва, че съпругата му била подложена на жесток натиск от Х., изпаднала в тежко психическо състояние; нуждаела се от лечение и имали два избора – Сирия или Истанбул. Поискал си паспорта, за да пътува до Турция, но му било казано, че трябва да се откаже от молбата за закрила. Разбрал, че може да пътува навсякъде без Ливан, но трябвало да чака 17 дни да му върнат паспорта, през което време, отпаднала нуждата жена му да пътува до Турция, тъй като се излекувала в Ливан и поради това се отказал от желанието да му бъде прекратено производството. Твърди, че предходния път не е можел да представи доказателства защо е избягал от Ливан и по време на интервюто представя такива – фотокопие на документ, че е член на революционен комитет, фотокопие на документ, че е член на Асоциация за справедливост и че е активен участник в движението „Революция 19 октомври 2019“, както и извадка от вестник, в който пишело, кои членове на партии да заплашвали семейството на политика д-р Г. М. А., което заплашване е станало заради политическата му позиция. Твърди, че синът му и дъщеря му са под натиск в Ливан, а той не може да се върне , не може и да ги остави там, и затова търси закрила. Посочва, че проблемите му са започнали през 2005 г. и понеже бил срещу Х., получавал заплашителни писма, веднъж го били били, както и синът му бил бит. Имали забрана да работят обществени работи. После отговаря на интервюиращия, че няма доказателства за тези писма, защото заплахите били устни, даже веднъж го били предупредили от Х. да не спи в дома си и да напусне страната веднага. Твърди, че това е ставало през 2019 г.Твърди още, че за Х. било по-лесно да ликвидира хората в опозиция, но до този момент не са го направили по отношение на него, тъй като имало по-важни хора и после щял да дойде неговия ред. Потвърждава, че не е задържан или арестуван, че срещу него не е водело съдебно дело. Протоколът е подписан от заявителя, от интервюиращия и от преводач.

На 20.03.2024 г. е постановено оспореното Решение № 4664 на председателя на ДАБ (л.8), с което на основание чл.75 ал.1 т.2 във връзка с чл.8 и чл.75 ал.1 т.4 във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Г. А. М.. След като е обсъдил фактите от бежанската история на кандидата, свързани с неговото лично положение и данните за страната на произход, административният орган е приел, че липсват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8 ал.1 от ЗУБ. Приел е, че в представената бежанска история липсват достатъчно правдоподобни и аргументирани твърдения в полза на търсената закрила. В решението е посочено, че анализът на твърденията на кандидата показва, че те са непоследователни, нелогични и са констатиран редица съществени противоречия, както и е формиран извод, че ливанският гражданин съзнателно е давал неверни данни с цел бежанската му история за придобие легитимност. В тази насока е посочено, че от една страна, след напускането му на Ливан неговото семейство, включително и съпругата му, са били подложени на натиск от страна на Х., поради неговата политическа дейност, като е заявил дори, че се наложило да прекрати процедурата си за предоставяне на международна закрила, за да замине за Турция, където съпругата му трябвало да пристигне от Ливан за лечение, а от друга страна, по време на проведените две интервюта в различните производство, М. изрично посочва, че съпругата му и дъщеря му са дошли тук с него и пребивават легално по покана на брат му. Това е наложил административният орган да приема, че думите за оказван върху него и семейството му натиск са недостоверни и не следва да се приемат с доверие. За недостоверно е прието и твърдението по отношение на отправяните към него заплахи от Х., с оглед обстоятелството, че изрично е посочил, че е получавал кодирани заплашителни писма от Х., но впоследствие при поискване да представи някое от тях, М. е заявил, че заплахите са били устни и представлявали надпис върху колата му, че е предател. Прието е, че са недостоверни и твърденията му относно липсата на логичен отговор на въпроса защо от 2005 г. към него няма посегателство върху живота му, както и са приети като непоследователни и твърденията за политическата му ориентация. Констатирано е противоречие с отговорите в предходното интервю, в което М. никъде не споменава като мотив за напускането на Ливан участието си в политическия живот на страната. Отделно от това, последният е бил категоричен, че не е бил арестуван, задържан или съден по каквато и да е причина, както и да са предприемани действия, които да застрашават физическата му безопасност.

В решението се посочва, че не се приемат за достоверни и представените от него доказателства, в контекста на изложеното по-горе , като дори някои от тях са неотносими към бежанската му история като са изложени подробни доводи в тази насока. Крайният извод на административния орган е, че не се установява заявените твърдения и притеснения за живота и сигурността на чуждия гражданин в страната му на произход, да са относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставяне на закрила като такъв по смисъла на чл.8 от ЗУБ

В решението е прието също така, че за ливанския гражданин не са налице и предпоставките за предоставен на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗУБ, тъй като изложената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че молителят е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от която и да е конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Напуснал е страната си легално – с валиден паспорт, въз основа на който е пребивавал в РБ. В решението е направена преценка на актуалната обстановка в Ливан въз основа на приложената по преписка справка вх. № ЦУ-755/06.03.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, при което е формиран извод, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, поради което и е прието, че не следва да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си на произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, което е формирало и крайният извод на административния орган, че за молителя не са налице предпоставките по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, тъй като за него не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9 ал.1 от с. з. Изложени са мотиви и защо не са налице предпоставките за предоставяне на статут и по чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето на 27.03.2024 г., видно от положения саморъчен подпис на последния, както и този на преводач.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на 27.03.2024 г. Жалбата е подадена на 09.04.2024, т. е. в срока по чл.84 ал.3 от ЗУБ, от надлежна страна по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При служебната проверка по чл.168 АПК съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл.75 ал.1 във връзка чл.48 ал.1 т.1 от ЗУБ, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Производство по чл.68 ал.1 т.1 от ЗУБ е образувано във връзка с подадена от чужденеца първа молба за закрила рег. № УП-21685 от 19.08.2022 г. На проведеното интервю на кандидата е предоставена възможност за посочване на причините, поради които е напуснал и не желае да се завърне в страната си на произход. Това производство е прекратено при условията на чл.77 ал.1 във връзка с чл.15 ал.1 т.1 от ЗУБ, след което е последвало подаване на нова молба за международна закрила – УП 21682/11.01.2023 г. На проведеното на 23.02.2023 г. второ интервю отново е предоставена възможност на заявителя да представи доказателство, което той е сторил. Противно на твърденията му, всички изтъкнати от него факти от бежанската история подробно са обсъдени в обжалваното решение, както и са обсъдени представените доказателства, поради което съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл.35 от АПК и чл.75 ал.2 от ЗУБ.

Административният орган е изследвал всички основания за преследване по причините, посочени в чл.8 ал.1 от ЗУБ – основателни опасения от преследване по причини на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, във връзка с легалното определение за преследване по чл.8 ал.4 от с. з. - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, както и липсата на конкретни действия на преследване по примерното изброяване на чл.8 ал.5 от ЗУБ. Въз основа на посоченото от кандидата в интервюто, правилно и обосновано решаващият орган е приел, че по отношение на него не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8 ал.1 от ЗУБ, не са извършени конкретни, лични действия на преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от закона и на неизчерпателното изброяване по чл.8 ал.5 отЗУБ.

Според информация в справка рег. № ЦУ-755/06.03.2023 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, Ливан продължава да се бори с остра икономическа и финансова криза, която е довела до обедняване на по-голямата част от населението от 2019 г. насам. От 2023 г. условията на човешките права в страната са влошени със забележителен скок в съдебните репресии за критични изказвания, нарастващи ограничения срещу бежанци и лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ) хора и продължава безнаказаност за предишни злоупотреби. Увеличило се е напрежението по границата между Ливан и Израел, където от 08.10. продължават въоръжени сблъсъци между израелската армия и различни ливански и палестински въоръжени групировки. Въз основа на анализ на събраните по преписката доказателства и изложеното по-горе, административният орган е формирал извода, че цялостната оценка на ситуацията в страната, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, вкл. и, не може да бъде определена като масов вътрешен конфликт, предвид факта, че напрежението по границата с Израел има епизодичен и локален характер, а в останалите части на Ливан няма данни за сблъсъци, а единствено е налице влошаване на икономическата ситуация в страната.

В регистрационните листове и декларации по чл.30 ал.1 т.3 от ЗУБ чуждият гражданин е посочил, че е роден в [населено място], Ливан; посочил е и за свой постоянен адрес [населено място], Ливан. На проведеното интервю заявя, че е женен от 1966 г. и има четири деца – голямата му дъщеря живее във Франция, другата – в ОАЕ, а третата му дъщеря, синът му и съпругата му живеят в [населено място]. Целият му живот е преминал в Бейрут и е дошъл в България с туристическа виза по покана на брат си на 27.-092.2022 г., заедно със съпругата си и дъщеря си. Заявява също така, че през периода 1977 – 1985 г. е следвал в България стоматология.

В представено в хода на административното производство копие от национален паспорт, издаден на 25.08.2021 г., като място на раждане е посочено - Бейрут.

Пред съда жалбоподателят заяви, че в Ливан е заплашван със смърт от Х., тъй като има противоположни позиции, както и получил информация, че името му фигурира в списък, в който е посочен като лице, което следва да се ликвидира.- Това била причината да дойде в България, където имал двама братя, женени за българки. Твърди, че не може да се върне в Ливан, защото ще бъде ликвидиран.

За съда липсва логично обяснение относно твърденията, че чужденецът е напуснал легално Ливан със съпругата си на 26.05.2022 г. със самолет за България с транзитно кацане в Турция, т. .е легално пристигнал на територията на България на същия ден, а в същото време твърди, че след напускането на Ливан, жена му и семейството му били подложени на сериозен натиск от Х., като представя неотносими към твърденията си доказателства, освен, че за да обоснове бежанската си история, същият използва общоизвестна информация относно страната си на произход, например, че Х. е активна и контролира част от страната. Противоречиви са и твърденията му относно получените от организацията заплахи – веднъж са кодирани съобщения, втори път – са устни заплахи или надписи по колите на въпросната личност, още повече, че крайно нелогични са твърденията му и в насока, че проблемите му датират от 2005 г., т.е.е отпреди 17 години, а в същото време, той и семейството му продължават да живеят в Ливан през този целия период.

Що се отнася до представените в хода на административното производство доказателства, съдът също преценява, че същите са неотносими към случая, предвид факта, че писмото с референтен номер 06.04.29 касае само и единствено уреждане на обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, а писмо с референтен номер 29.4.61 касае командировка за достатъчно отдалечен период от време – 1986 – 1993 г. в Триполи. По отношение останалите две доказателства – публикация в пресата и писмо на Асоциация за право и справедливост, съдът намира, че същите само доказват че лицето е сътрудничило с групи от революцията от 17 октомври 2019 г., но данни за конкретни заплахи не се установяват. Отделно от това, самият чужденец заявява в интервю, че не е арестуван, задържан или съден в страната си на произход.

При визираните непоследователни факти в бежанската история на Г. А. М., правилно и обосновано административният орган е намерил същата за неправдоподобна, изградена на база общоизвестни факти относно страната на произход. В оспореното решение е цитирана представената пред съда справка рег. № МД-79/06.02.2023 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съдържаща информация относно партия Х. и при преценката си, органът е съобразил и цитирал официална информация относно страната на произход и тази организация. Информация не се различава от общодостъпната такава, открита от съда при постановяване на съдебния акт за периода от 2019 и понастоящем.

Според Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2023 г. относно положението в Ливан (2023/2742(RSP) настоящото положение в страната е изключително тревожно и дълбоко обезпокоително поради политическата, икономическа, социална, финансова и здравна криза и състоянието на институционален срив; инфлацията на цените на електроенергията, газта и водата достигна почти 600 % през юни 2022 г.; по-голямата част от ливанското население живее в бедност и държавата не успява да гарантира правото на всеки човек на адекватен жизнен стандарт, включително правото на прехрана; влошаващото се икономическо положение и нарастването на бедността, довело до трудности при достъпа до основни права, като здравеопазване и жилищно настаняване, и до увеличаване на емиграцията; Ливан има динамично гражданско общество и политически партии, като многобройни активисти, общностни лидери, представители на академичните среди, хора на изкуството и младежки групи се мобилизират и призовават за спешни реформи; икономическите затруднения, политиките на строги икономии и широко разпространената корупция предизвикаха няколко вълни на протести през последните години, най-голямата от които се е състояла около отбелязването на революцията от 17 октомври, започнала през 2019 г.; протестите и социалните размирици все още са чести поради тези причини и продължават да възникват в цялата страна; Human Rights Watch, Amnesty International, Legal Action Worldwide, Legal Agenda и Международната комисия на юристите са документирали редица процедурни и системни недостатъци във вътрешното разследване, включително груба политическа намеса, имунитет за високопоставени политически служители и незачитане на стандартите за справедлив съдебен процес и безпристрастно разглеждане на делото, които го правят непригодно да осигури правосъдие по надежден начин; според доклади на Human Rights Watch редица бежанци са били задържани и депортирани на сирийско-ливанската граница и предадени на сирийските органи; на 11 октомври 2022 г. Израел и Ливан са постигнали исторически напредък в отношенията си, като са сключили споразумение за установяване на постоянна морска граница помежду им, което има потенциала да допринесе за стабилността и просперитета на двете съседни държави, както и на региона в по-широк план.

Цитираната общодостъпна информация потвърждава данните от справка рег. № ЦУ-755/06.03.2023 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно Х.. Организацията контролира отделни райони в Ливан, в които действително действа извън контрола на държавата, т. е. може да се определи като субект, извършващ преследване, по смисъла на чл.8 ал.3 т.2 от ЗУБ. Въпреки това, кандидатът за закрила не доказва действия на преследване.

Както в цитираната справка Д „МД“ на ДАБ, така и в общодостъпната информация относно страната на произход, не се откриват данни за действия на преследване от страна на мюсюлмани шиити спрямо други мюсюлмани. Още по-малко, жалбоподателят доказва осъществени лично спрямо него такива действия на преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ. Действително, са налице данни, че Х. предоставят в контролираните от тях райони услуги, вкл. вътрешна сигурност, но бежанската история на кандидата не съдържа достоверни факти в тази връзка – както относно града, в който живее и работи Г. М., така и относно осъществените спрямо него действия, които не могат да се квалифицират като такива по чл.8 ал.4 или ал.5 от ЗУБ.

Кандидатът поддържа, че е изразявал критична позиция спрямо Х., но съдът намира тези твърдения за твърде общи и неконкретизирани по време, място и конкретни твърдения. Напр. в интервюто от 25.08.2022 г. заявява „Имам проблеми с Х. , защото съм против тях…. Директно не съм заплашван, но аз живея в постоянен страх. Особено като отивам в селото си в Южен Ливан, там целият район контрола е на Х.. От една година отказах да ходя в селото. Винаги, когато членове на Х. са срещали баща ми, са му казвали, че съм предател. Имам страница във фейсбук, където пиша против Х..“, т. е. в Бейрут чужденецът не е имал такива проблеми, а и казаното на бащата от членове на Х., не би могло по никакъв начин да се приеме като закана срещу живота на М.. В същото време не конкретизира какви точно заплахи е получавал; напротив: предоставя противоречива информация – веднъж заплахите са кодирани съобщениа, впоследствие – устни или написани върху колата му. От друга страна, не конкретизира в какво точно се изразява критичното му мнение срещу организацията, както и не представя доказателства в тази насока, вкл. и публикации от фейсбук.

Съдът приема, че според Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2023 г. Ливан има динамично гражданско общество и политически партии, като многобройни активисти, общностни лидери, представители на академичните среди, хора на изкуството и младежки групи се мобилизират и призовават за спешни реформи. Или иначе казано, според цитираната общодостъпната информация, жалбоподателят не представлява специфична цел на преследване от страна на Х., тъй като такива в нея са посочени представители на доста различни среди и общности. По изложените съображения съдът намира за недоказани твърденията за преследване, които да застрашават живота на кандидата.

При така установените факти относно личното положение и страната на произход на кандидата, правилно административният орган е намерил, че изложеното от него по време на интервюто не попада в предметния обхват на ЗУБ. Той не членува в политически партии и организации, няма проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не излага конкретни достоверни данни за отправени лично към него заплахи или оказано насилие, а изложените такива, правилно и обосновано са приети от административния орган като несвързани с основанията за закрила по ЗУБ, вкл. по причините в чл.8 ал.1 от ЗУБ.

Данните от бежанската история на Г. А. М. не навеждат на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, нито представляват преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ - нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8 ал.5 от ЗУБ.

Правилни са изводите на решаващия орган, че спрямо кандидата не се установяват и основанията по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 ЗУБ, поради липса на достоверни твърдения, че същият е бил или ще бъде изложен в страната на произход на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или друго унизително отнасяне или наказание, както от официалните власти, така и от някоя от групировките, които държавата не е в състояние да контролира. Наред с това, кандидатът е напуснал страната си легално – с валиден паспорт, с който пребивава в България. Липсват доказателства в тази насока.

От друга страна, следва да се подчертае, че към настоящия момент не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Ливан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, т. е. не са налице и предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ и чл.15 б."в" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година.

Съгласно пълзящата скала, посочена в т.39 от Решение на СЕС по дело С-465/07, в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за предоставяне на хуманитарен статут. В случая, не се установяват никакви индивидуални тежки заплахи срещу живота или личността на Г. А. М., поради което и, за да се предостави статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ безогледното насилие в страната на произход следва да е изключително, което не се установява от изложената по-горе официална информация.

На следващо място, за кандидата е налице възможност за вътрешно разселване по смисъла на чл.8 ал.8 от ЗУБ - статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца или не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там, както и по смвисъла на чл.9 ал.5 от с. з. - хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. От официалните данни относно страната на произход сочат, че Х. осъществява влияние в отделни райони на Ливан, поради което за кандидата съществува реална възможност да се засели в друга част на страната, до която може сигурно и спокойно да пътува, да получи достъп до нея и да се установи там – в случая, очевидно, че не няма пречка М. да пътува до селото на баща си. Недостоверни са твърденията му за преследване от членове на Х. лично спрямо него, което би го възпрепятствало да се установи и живее в друг район на страната си произход.

На следващо място, правилно административният орган е отбелязал, че молителят не е посочил член от семейството, на който да е предоставена закрила в Р България, поради което за него не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на Г. А. М., следва да бъде отхвърлена. Молбата за закрила е разгледана и решена от компетентен административен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, І състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. М., ЛНЧ ***, роден на [дата]., в [населено място], Ливан, гражданин на Ливан, срещу Решение № 4664 от 20.03.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.75 ал.1 т.2 във връзка с чл.8 и чл.75 ал.1 т.4 от ЗУБ е отказано предоставянето му на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на обжалване в пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.