Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./…………...2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл. с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Атанаска Иванова,
като разгледа докладваното
от младши съдия Милена Николова
въззивно гражданско дело № 1159 по описа
за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.
С Решение № 105 от
15.05.2018 г. по т.д. № 448/2018 г. на ВКС, II ТО е отменено на основание чл.
303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1982 от 04.06.2015 г. по
в.гр.д. № 1453 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Въззивното производство е
образувано по повод въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД срещу решение
№ 1043 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 11327/2014 г. по описа на ВРС, ХVІ състав,
с коeто по предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Енерго-про Продажби“ АД е
осъдено да върне на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 2828,34 лв., платена от ЕТ
„Здравец – П.А.Г.“ без основание, представляваща корекция на сметка за периода
от 04.11.2010 г. до 02.05.2011 г., начислена служебно по „констативен протокол“
за обект на потребление с абонатен № 1619018, кл. номер **********, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда –
04.09.2014 г., до окончателното изплащане.
Въззивната жалба съдържа
оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК,
като в мотивите си се е ограничил в
позоваване на съдебна практика без да анализира установената по делото
фактическа обстановка. От една страна е приел, че цедентът се явява потребител
на електрическа енергия, както и наличието на описаното в констативния протокол
„шунтиране на цялата фаза на главния прекъсвач към изходящия кабел към абоната
със мост от меден проводник със сечение 50 кв. мм и монтирани две медни щипки“,
довело до неотчитане на консумираната електрическа енергия. От друга страна в
противоречие с тези изводи съдът е приел, че в полза на доставчика на
електрическа енергия не е налице договорно основание за претендиране на
заплащането на доставената на потребителя на електрическа енергия. В случая
договорната отговорност на потребителя на електрическа енергия е ангажирана
поради нарушаване на чл. 16 от Общите условия на ОУ на ДПЕЕЕМ, която разпоредба
не е нито нищожна поради противоречие с чл. 82 ЗЗД, нито неравноправна по
смисъла на чл. 146 ЗЗП, нито е прогласена за такива. Доколкото по делото е
установено основанието на предявения иск (продажба на ел. енергия по смисъла на
чл. 183 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ), съдът е следвало на основание чл. 162 ГПК да
определи размера на дължимата сума. Твърди се, че в полза на цедента (потребител
на ел. енергия) не съществува вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради това,
че заплащането на процесната сума е на основание сключено между страните
споразумение по чл. 365 ЗЗД, което не е нищожно на нито едно от основанията в
чл. 26 ЗЗД. Съдът неправилно е приел, че договорът за цесия е действителен,
доколкото същият е сключен при липса на предмет и липса на представителна власт.
Неправилен е и изводът на съда, че длъжникът е уведомен в съответствие с
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „КНМ
Груп“ ЕООД, чрез юрисконсулт Цветан Диловски. Същото оспорва изложените в
жалбата доводи и излага такива за правилността на решението. Посочва, че
ответното дружество не е ангажирало доказателства, че извършената корекционна
процедура е законосъобразна. Посочва, че едностранно изготвените от ответното
дружество частни документи не удостоверяват обстоятелството, че служебно
начисленото количество ел. енергия е действително доставено и потребено от
абоната, поради което същият да дължи заплащането й. Твърди се, че клаузите от
общите условия, които регламентират възможността дружеството да извършва
корекции на сметки за минал период от време са нищожни по силата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП (като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18) и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД (поради противоречието с регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност). Твърди се, че споразумителният протокол е
нищожен поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), а с
отсрочването/разсрочването на едно задължение не се променя основанието за
плащане. Посочва, че предмет на договора за цесия е едно индивидуализирано и
изискуемо вземане, поради което същият е действителен. Освен това кредиторът е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, като дори и да се приеме, че това
не е така, то това не се отразява на действителността
на договора. Излага доводи за надлежно учредена представителна власт на
пълномощника на цедента за сключване на процесния договор за цесия. Заявява, че
длъжникът може да възрази по отношение на уведомяването за извършена цесия само
във връзка с твърдението, че е платил на стария кредитор. От друга страна с
уведомяването длъжникът е длъжен да изпълни единствено в полза на цесионера и
последващо оттегляне на съобщаването от страна на цедента е ирелевантно за
породените правоотношения. По същество отправя искане за потвърждаване на
решението.
В производството пред
въззивната инстанция, преди провеждането на производство по чл. 303, ал. 1, т.
1 ГПК, е депозиран отказ от иск от ищцовото дружество „КНМ Груп“ ООД,
представлявано от Катерина Диденко, като с определение № 1982/04.06.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 1453/2015 г. по описа на ВОС производството е
прекратено.
С влязло в сила на
28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г., постановено по т. д. № 762/2015 г.
по описа на ВОС е признато за несъществуващо обстоятелството по вписването на К.Д.като
управител на дружеството.
В открито съдебно заседание
въззиваемото дружество „КНМ Груп“ ЕООД не поддържа направеното изявление по чл.
233 ГПК, а въззивното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД отправя искане за
прекратяване на производството поради надлежно депозиран от насрещната страна
отказ от иск.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По твърдения в исковата
молба ищецът, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 09.05.2014 г.,
сключен с цедента ЕТ „Здравец- П.А.Г.“, е придобил процесното вземане в размер
на 2828,34 лв., като на 08.08.2014 г. ответникът (длъжник) е уведомен за
извършената цесия. Посочва, че цедентът е потребител на ел. енергия за описания
в исковата молба обект на потребление (с. Здравец, общ. Аврен) с абонатен № 1619018 и кл.
№ **********. Поддържа, че на 02.05.2011 г. е извършена проверка на средството
за търговско измерване (СТИ) в обекта. В резултат на извършената проверка от
ответното дружество направили корекция на сметката на потребителя за минал
период, за което била издадена фактура № **********/26.04.2011 г. на стойност
2828,34 лв. Цедентът изцяло платил сумата по фактурата с единствения мотив да
не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия в обекта. Ищецът оспорва
дължимостта на същата, считайки плащането за извършено без основание – тъй като
едностранната корекция на сметката за електроенергия за минал период е
незаконосъобразна и доколкото липсват доказателства за реално доставяне на
допълнително начислената ел. енергия, което да обуслови задължението на
потребителя да заплати цената на продадената движима вещ. Моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Релевира възражение за нищожност на договора за цесия
поради липса на предмет и липса на представителна власт на пълномощника на
цедента. Твърди, че на 02.05.2011 г. е извършена проверка на СТИ в обекта на
потребление, при която е установено, че е шунтирана цялата фаза от главния
прекъсвач към изходящия кабел към абоната с мост от меден проводник и са монтирани
две медни щипки. Посочва, че по този начин консумираната ел. енергия не се
отчита, съответно не се заплаща от абоната. За извършената проверка бил
съставен констативен протокол. На основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите
условия „Енерго-Про Мрежи“ АД е изготвена справка от 11.05.2011 г., съгласно
която общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението
на електрическа енергия на абоната поради неизмерването му е 4593,6 кВтч за
периода от 04.11.2010 г. – 31.12.2010 г. и 9662,4 кВтч за периода от 01.01.2011
г. – 02.05.2011 г. Въз основа на констативния протокол ответното дружество
съставило дебитно известие № **********/16.05.2011 г. за сума в размер на 2828,34 лв. с
включен ДДС. Поддържа, че основанието за заплащането на допълнително начислената
сума е съществуващото между ответното дружество и цедента продажбено
правоотношение. По тези аргументи претендира отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
По
делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел.
енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата към процесния
период. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер е
бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да
заплаща използваната ел. енергия. Не се спори, че праводателят на ищеца е
заплатил на ответното дружество сумата от 2828,34 лв, по дебитното известие № **********/16.05.2011 г. От съдържанието на приетия
по делото
констативен протокол № 0034750 от 02.05.2011 г. се установява, че на посочената
дата служители на „Е.ОН България мрежи“
АД (със сегашно наименование „Електроразпределение Север“ АД) са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението в процесния обект. При
проверката служителите установили, че
електромерът е под напрежение с изключен главен захранващ предпазител.
Установено е още, че е шунтирана едната фаза от главния прекъсвач към изходящия
кабел към абоната с мост от меден проводник със сечение 50 кв. мм и монтирани
две медни щипки. В протокола е посочено, че схемата е възстановена, а мостът с
двете щипки за иззети.
Въз основа на установените от техническата проверка обстоятелства е
изготвена справка № 16475 от 11.05.2011 г. за корекция при неточно измерване на
електрическа енергия в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ (доставяната ел.
енергия се отклонява преди средството за търговско измерване) на сметката на
цедента за периода от 04.11.2010 г. до 31.12.2010 г. (общо 58 дни) и за периода
от 01.01.2011 г. до 02.05.2011 г. (общо 122 дни), на база на която за този
период „Е.ОН България Продажби” АД (с настоящо наименование “Енерго-Про
Продажби” АД) е издало дебитно известие № **********/16.05.2011 г. за сумата от
2828,34 лв., както и приложение към същото, в което са посочени компонентните
на формираната цена.
Видно от
приложената и приета по делото справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към дата 12.09.2014 г., за периода 04.11.2010 г. – 02.05.2011
г. по партидата на цедента са начислени 14256 кВтч ел. енергия на същата
стойност от 2828,34 лв.
На 02.11.2011
г. между ЕТ „Здравец Пл. Георгиев“ и „Е.ОН България“ ЕАД е подписан
споразумителен протокол № ДР 07914, по силата на който страните са се
постигнали съгласие остатъкът от 1213,80 лв. от задължението за заплащане на
консумирана ел. енергия да бъде разсрочено на две вноски, както следва: първа
вноска в размер на 606,90 лв. - до 02.12.2011 г.; втора вноска в размер на
606,90 лв. – до 02.01.2012 г.
От заключението
на вещото лице доц. д-р инж. Росен Василев по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че с процесното СТИ не е възможно да бъде измерена
цялата потребена от абоната електроенергия в периода, посочен в корекционната
сметка. Налице е неправомерно вмешателство върху схемата на свързване на
абоната към електроразпределителната мрежа, което се изразява в шунтиране на
едната фаза от главния прекъсвач към изходящия кабел към абоната с мост от
меден проводник със сечение 50 кв. мм. и монтирани две медни щипки. Налице е
неотчитане от измервателната схема на СТИ
на количество електрическа енергия, преминала от захранващия кабел към
абоната по шунтираната фаза. Общата енергия за корекция е вярно изчислена в
съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
От представения
договор за прехвърляне на вземане от дата 09.05.2014 г. се установява, че ЕТ
„Здравец – П.А.Г.“ е прехвърил на „КНМ Груп” ЕООД вземането си към „Енерго-Про
Продажби“ АД в размер на 2828,34 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 04.11.2010 г. до
02.05.2011 г. за обект с абонатен № 1619018 и клиентски № **********, за което
е издадена фактура № **********/16.05.2011 г. Цедентът е сключил договора чрез пълномощник
- адв. Красимир Димов Тодоров.
Видно от приложеното
по делото уведомление с вх. № 3208022/08.08.2014 г. „Енегро-Про Продажби“ АД е
уведомено за извършената цесия от пълномощника на цедента - адв. Красимир
Тодоров.
По делото са
представени два броя пълномощни от П.А.Г., като едноличен търговец, с които
учредява представителна власт в полза на адв. Красимир Тодоров за
представителство пред „Енерго – Про Продажби“ АД, като с това намиращо се на л.
59 от първоинстанционното дело изрично е учредена представителна власт за
разпореждане с всички вземания на упълномощителя към ответното дружество.
Представено е и пълномощно, намиращо се на л. 60 от първоинстанционното дело, с
нотариално удостоверен подпис на упълномощителя П.А.Г., като едноличен търговец,
като удостоверяването е извършено на 13.01.2015 г. от кметския наместник на с.
Здравец, общ. Аврен, на 13.01.2015 г. С последното пълномощно също е учредена
представителна власт в полза на адв. Красимир Тодоров за разпореждане с
вземанията на упълномощителя към „Енерго-Про Продажби“ АД, като е вписано
изявление на П.А.Г., че гореописаният договор от 09.05.2014 г. за прехвърляне
на вземане е сключен с негово знание и съгласие. На основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД
потвърждава извършените от негово име действия.
От правна страна:
Относно направеното от въззивника искане за
прекратяване на производство поради това, че направеният от ищеца отказ от иск
е породил правни последици, тъй като заличаването на управителя на ищцовото
дружество няма обратно действие по арг. от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК и не
може да бъде противопоставено нито на въззивника, нито на съда като трети
добросъвестни лица, съдът намира, че посочените разпоредби са неприложими към
конкретния случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на
ищеца към съда, а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на
ответника. Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на вписването
по отношение на възникналите материалноправни отношения между
гражданскоправните субекти, но са неприложими към тези от публичноправен
характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда. Неприложими
в случая са и разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8
ЗТРЮЛНЦ регламентира оповестителното действие на заличаването на вписването, а
чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите добросъвестни
лица за съществуването на вписано, но несъществуващо обстоятелство, респективно
несъществуването на невписаното обстоятелство. За да се позове на
оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на фикциите по
чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е доверило на
вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или извърши
процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на последиците на
чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а правоотношението
между съда и страната е от публичноправен характер. Следователно обявяването на
вписването на К.Д.като управител на „КНМ Груп“ ЕООД за несъществуващо
обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на представителна власт
на лицето, което е направило отказ от иск в производството. Предвид това, че
отказът от иск е направен от лице без представителна власт, съдът намира, че
производството не може да бъде прекратено, а въззивната жалба следва да бъде
разгледана по същество.
С оглед въведените във
въззивната жалба оплаквания, правният спор се съсредоточава върху
действителността на договора за цесия, по силата на който потребителят е
прехвърлил на ищцовото дружество вземането си спрямо ответника и върху
наличието на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за
електроенергия за минал период от време.
Съдът намира договора за
цесия от 09.05.2014 г. за валиден, а доводите на въззивника за нищожност поради
липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - за неоснователни. Законът не
въвежда ограничения относно предмета на цесията, поради което, в съответствие с
принципа на свободата на договаряне, прокламиран в чл. 9 ЗЗД, предмет на този
договор може да бъде всяко прехвърлимо вземане, произтичащо както от договорен,
така и от извъндоговорен източник, включително бъдещи и неизискуеми вземания,
както и спорни такива. В настоящия случай предмет на сделката е вземане,
възникнало от заплатена при начална липса на основание от цедента ЕТ „Здравец –
П.А.Г.“ сума, съставляваща стойност на служебно начислено (след корекция)
количество електроенергия за минал период. Вземането е прехвърлимо, поради
което представлява годен предмет на договора за цесия. Ответното дружество -
длъжник е надлежно уведомено от предишния кредитор (с уведомление, описано
по-горе) за прехвърлянето и цесията има действие спрямо него на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
Възражението за
недействителност на договора за цесия поради липса на представителна власт на
пълномощника на цедента също е неоснователно. Според указанията, дадени в т. 2
от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС,
действията, извършени без представителна власт, са в състояние на висяща
недействителност, като при липса на потвърждение по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
на недействителността може да се позове само лицето, от името на което са
извършени действията, или неговите универсални правоприемници. Ответното
дружество е трето за упълномощителната сделка лице, поради което няма правен
интерес да се позовава на недействителността на договора.
Корекцията на сметката на
абоната за минал период е извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго-про Мрежи" АД (ОУ на ДПЕЕПЕМ), одобрени с решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, действащи в този период и обвързващи абонатите
на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, според който публикуваните общи условия влизат
в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане.
Настоящият съдебен състав
намира, че клаузите от общите условия, позволяващи едностранна корекция от
страна на предприятието - доставчик на електрическа енергия, са нищожни, тъй
като коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите
на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение
на потребителя нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност (в тозисмисъл и решение №
177 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1008/2010 г., II т. о.)
В действащото през периода
на корекцията законодателство (Закон за енергетиката (в редакцията му към
момента на извършване на корекцията), Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г., действали до 15.11.2013 г. и приложими в случая) не е
предвидено право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен
резултат за доставена и потребена електрическа енергия.
Следователно ответното
дружество е извършило корекция на сметката на абоната за минал период без да
има право на това, поради което начислената в резултат на тази корекция сума е
недължима.
Освен това от страна на
въззивника не са представени доказателства, че именно абонатът е извършил
констатираното вмешателство в схемата на електромера (чрез поставяне на мост от
меден проводник със сечение 50 кв. мм. и монтирани две медни щипки), в резултат
на което СТИ не е отчитало потребената в обекта електроенергия. Фактът, че
потребителят е поел договорно задължение за бездействие съгласно чл. 16 от ОУ
на ДПЕЕПЕМ, не означава, че той следва да носи отговорност за всяко активно
поведение върху измервателния уред, в това число и за такова с неустановен
автор. По делото не е доказано виновно неправомерно поведение на потребителя,
което да е в пряка причинна връзка с констатираната външна намеса в
електромера, поради което не може да се направи обоснован извод за неговата
договорна отговорност като основание за дължимост на процесната сума.
Възражението на ответника,
че процесната сума е платена на основание извънсъдебна спогодба по см. на
чл.365 ЗЗД е неоснователно. Споразумителният протокол е подписан с оглед
уреждане на отношенията между страните във връзка с извършената от ответника
корекция на дължимата цена на потребена електрическа енергия. От текста на
споразумението се установява, че същото е сключено във връзка със забавяне на
плащанията и тяхното разсрочване. В текста на протокола не се съдържа признание
на дължимостта на сумата, чието разсрочено плащане е уговорено в него, поради
което и същото няма характер на извънсъдебна спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. При
преценка на това споразумение съдът приема, че волята на страните е била да
договорят разсрочване на плащането на поисканата от ответника сума, без да е
налице признание от страна на ищеца на задължението му по основание и размер.
Макар да е налице
правоотношение между цедента и ответното дружество по договор за продажба на
електрическа енергия (безспорно по делото обстоятелство), същото не изключва
приложимостта на чл. 55 ЗЗД, защото липсва задължение за заплащане на служебно
начислената стойност на електроенергията, което да е предмет на това именно
договорно правоотношение.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че сумата от 2828,34 лв. по издадено дебитно известие №
**********/16.05.2011 г. е заплатена от цедента в полза на ответното дружество
при първоначална липса на основание и подлежи на връщане на цесионера "КНМ
Груп" ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Поради съвпадение между
крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски, включително тези в
производството по отмяна пред ВКС
съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК.
Процесуалният представител
на въззивното дружество е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер
на 430 лв., като същото се явява основателно, доколкото делото
не се отличава с правна и фактическа сложност (проведено е само едно открито
съдебно заседание, не са събирани доказателства, спорът е съсредоточен само
върху правилното приложение на материалния закон). Претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в
минималния размер от 427,98 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 584,55 лв., от които сумата от 427,98 лева
за платен адвокатски хонорар във въззивното производство и сумата 156,57 лв. –
разноски в производството пред ВКС, от които 56,57 лв. платена държавна такса и
100 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1043 от
04.03.2015 г. по гр. д. № 11327/2014 г. по описа на ВРС;
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5, ап. 10, сумата от 584,55 лв. (петстотин
осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) – разноски в настоящото
въззивно производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.