Решение по дело №16645/2018 на Софийски градски съд

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 29.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16645 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „П.И.“ срещу решение от 16.09.2018 г. по гр.д. №37883/2014 г. на Софийския районен съд, 59 състав, с което е осъден да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл.213 КЗ отм. вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 242,40 лв., представляваща регресна претенция, ведно със законната лихва от 11.07.2014 г., като ответникът е осъден да заплати и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Сочи, че по делото не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, както и че не е налице покрит риск. Поддържа, че не е установен и размера на сочените от ищеца вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Е.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е сезиран от ЗД „Е.” АД с искова молба, с която срещу Агенция „П.И.“ е предявен иск по чл.213 КЗ отм. вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 242,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за застрахователно събитие, настъпило на 09.09.2010 г. на път ІІ-84 – кръстовището на с. Смолево, като вина за настъпване на застрахователното събитие има ответникът, тъй като водачът на увредения автомобил е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно.

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, изразяващо се  в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Със Застрахователна полица №*********/00 от 29.01.2010 г. „И.Б.“ ЗЕАД е бил застраховател по застраховка „Каско” за автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******, собственост на ЕТ „Е.-Е.Н.”, като срокът на застраховката е от 12.02.2010 г. до 11.02.2011 г. Наличието на валидно застрахователно правоотношение се потвърждава от представените по делото уведомление за застрахователно събитие по застраховка на МПС от 14.09.2010 г., изходящо от застрахования и доклад по щета от 14.10.2010 г., изходящ от застрахователя, от който се установява също и плащането на първата, втората и третата застрахователни премии от по 127,50 лв., поради което съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника-ответник за липсата на валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.

Към датата на ПТП „И.Б.“ ЗЕАД е имал качеството на застраховател по застраховка „Мега Каско“ с предмет увредения автомобил. Възражението на въззивника, че реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно. Съгласно т.13 вр. т. 9.3 от Общите условия към застрахователни договор, покрит риск при застраховка „Мега Каско“ е всяко ПТП, което по принцип е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и е предизвикало повреда на ППС.

Установява се от протокол за ПТП №190781, съставен от длъжностното лице след посещение на местопроизшествието, и уведомление за застрахователно събитие по застраховка на МПС от 14.09.2010 г., че на 09.09.2010 г. на път ІІ-84, на кръстовището до с. Смолево, се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участник – В.Н.Д., управляващ автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******. Причината за ПТП е необезопасена дупка на пътното платно.  На автомобила „Тойота Авенсис” са нанесени щети – в  предната лява част.

От показанията на свид. В.Д.се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, поради голяма дупка на пътното платно.

Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването и. Настъпването на застрахователно събитие може да бъде установявано с всички допустими по ГПК доказателствени средства. От събраните по делото доказателства е установено безспорно настъпването на соченото от ищеца застрахователно събитие.

Съгласно приетото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, средствата, необходими за отремонтиране на увредения автомобил, възлизат на сумата от 227,20 лв., а ликвидационните разноски – на 15,00 лв. Вещото лице сочи още, че от техническа гледна точка щетите, нанесени на процесния автомобил, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Видно от същото заключение, процесното ПТП е реализирано по начина, посочен в описания по-горе протокол за ПТП.

По повод процесното ПТП при ищеца е образувана щета №35409, видно от представения по делото доклад по щета.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищецът е заплатил по банков път по сметка на собственика на увредения автомобил сумата от 227,20 лв. по процесната щета.

Установи се, че процесното ПТП е станало на път ІІ-84, преди с. Смолево. Страните не спорят, че пътят е републикански по смисъла на чл.3 ал.2 от Закона за пътищата. Съгласно чл.19 ал.1 т.1 и чл.30 ал.1 ЗП, в качеството си на задължено лице по управлението на пътя, Агенция „П.И.” е задължена да осъществява поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни-превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Агенция „П.И.” следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗАдминистрацията, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Застрахователят е репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил договорното си задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу лицето, виновно за настъпилата вреда.

По делото не е спорно, а и се установява от представените договор за цесия от 13.02.2014 г., че „И.Б.“ ЗЕАД е прехвърлил на ищцовото дружество регресното си вземане по процесната щета. Видно от представените уведомление за прехвърляне на вземания и регресна покана, рег. №3152/04.04.2014 г. и известие за доставяне, ответникът е уведомен за сключения договор за цесия.

Ответникът не доказа положителния факт на плащане на дължимото обезщетение.

Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №4888902/16.09.2018 г., постановено по гр.д. №37883/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,  на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.