Р Е Ш Е Н И Е
№
35/ 08.01.2016 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На седми декември две хиляди и петнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Е., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4678 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на З.И.Г., за осъждане на „Хелпинг хендс” ЕООД да й заплати сумата от 7026.47 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 04.02.2015 год., от които пропуснати ползи в размер на 6815.47 лв., изразяващи се в разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност, за периода от 05.02.2015 год. до 18.07.2015 год., както и 211 лв. – разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.02.2015 год. до окончателното плащане; сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания при оперативно лечение и в следоперативния период, ведно със законната лихва, начиная от 04.02.2015 год. до окончателното плащане; сумата от 586.83 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015 год. до 31.01.2015 год. и сумата от 855.56 лв. – дневни пари, дължими за командировка в гр.П, Г, за периода от 23.12.2014 год. до 03.02.2015 год., ведно със законната лихва върху посочените две главници, начиная от 01.02.2015 год. до окончателното им изплащане.
Обективно, кумулативно съединените искове са с правно основание чл. чл.128, т.2, чл.200 и чл.215 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, същите са допустими. В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата и по негово искане е допуснато изменение на периода, за който е предявена претенцията за имуществени вреди – от 05.02.2015 год. до 02.08.2015 год. Ангажира доказателства и моли за уважаването им. Ответното дружество не се представлява. Процесуалният предствител на същото е оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК. Не се явява и представител на подпомагащата страна – ЗАД „Виктория”.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извод за установеност на следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
Страните не спорят, че ищцата е била в трудовоправно отношение с ответното „Хелпинг хендс” ЕООД в периода от 22.12.2014 год. до 03.08.2015 год., че ищцата е била командирована за изпълнение на служебните си задължения в гр.П, Г, за времето от 29.12.2014 год. до 28.02.2015 год., както и че по повод изпълнение на същите, на 04.02.2015 год. е претърпяла трудова злополука.
В тази насока са и приетите по делото трудов договор, допълнително споразумение към същия, заповеди на управителя на „Хелпинг хендс” ЕООД за командироване за периода от 29.12.2014 год. до 28.02.2015 год. и за прекратяване на трудовото правоотношение, декларация за трудова злополука, както и разпореждане на НОИ, с което процесната злополука е приета за трудова.
На 04.02.2015 год. Г. е приета по спешност в клиника по травматология при болница „Санкт Катаринен” във Ф, Г, с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост” на двете китки, наложило извършване на операция на 11.02.2015 год. До 17.02.2015 год. същата е лекувана стационарно.
Временната неработоспособност на ищцата, дължаща се на трудовата злополука, първоначално е определена до 19.03.2015 год., съгласно удостоверение от 04.02.2015 год., издадено от лекуващия лекар, а след това, с пет последователни болнични листа, отпускът за временна неработоспособност е продължен до 02.08.2015 год. На 03.08.2015 год. трудовото й правоотношение с „Хелпинг хендс” ЕООД е прекратено по взаимно съгласие.
За периода от 02.12.2014 год. до 01.12.2015 год., с полица № 01110151400002, ответното дружество е сключило договор за групова застраховка „Трудова злополука” за 5 лица, сред които не е З.Г.. Същата, съгласно отговор от ЗАД „Виктория”, е включена към груповата застраховка с допълнително споразумение, съгласно което застрахователната отговорност е с начало от 10.02.2015 год., т.е. процесната злополука не е била сред покритите рискове при настъпването й.
В периода, заключен след злополуката и преди
депозирането на исковата молба, З.Г. е заплатила общо 211 лв. за преглед,
физиотерапия и кинезитерапия, съгласо 3 бр. фактури с №№ **********/09.03.2015
год. и **********/09.03.2015 год., съставени от ДКЦ „Токуда” АД – гр.София и
341/23.06.2015 год., съставена от „ИПСМП
по ФР д-р И.” ЕООД. Същите са придружени с касови бонове за извършените
разплащания в брой.
Работодателят е изплатил на 09.02.2015 год., по банков път, сумата от 1530 лв., с основание за плащането – заплата за м.януари 2015 год., на 23.03.2015 год. – сумата от 296.59 лв. – заплата за м.феруари 2015 год. и на 05.05.2015 год. – сумата от 315 лв. – командировъчни пари за периода от 04.02.2015 год. до 18.02.2015 год. (след периода, за който се отнася претенцията).
Вещото лице по първоначалното и допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза е определило разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила ищцата за процесния период и реално получените заплата и обезщетение за временна неработоспособност, възлизаща на 5994.96 лв.; дължимото за м.януари 2015 год. брутно трудово възнаграждение е в размер на 2104.20 лв.; командировъчните пари за периода от 23.12.2014 год. до 03.02.2015 год. са в размер на 883.22 лв.
Разпитани са и свидетелите К. и И.Г, от
показанията на които се установява, че след злополуката ищцата е била силно
разстроена, опасявала се е, че няма да може да се възстанови. Претърпените
травми са наложили оперативно лечение и болничен престой за около седмица, с
продължително медикаментозно лечение, а болките при използване на ръцете
продължават и понастоящем, дори при извършване на обикновени домакински
дейности. Психически З. Г, била в стресово състояние, поради предстояща нова
операция. За около месец след злополуката се налагало да има постоянно човек до
нея, както и физиотерапевт. Свидетелят И.Г, собствено е видял мястото на
злополуката, представляващо пътечка от павета с голяма фуга.
Въз
основа на така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира, че
предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ са
налице.
Установено е, в
т.ч. и по надлежния ред, с нарочен акт, че на 04.02.2015 год. в гр.П, Г, е
настъпила трудова злополука, в резултат на която З.Г. е претърпяла счупване на
китките на двете ръце, т.е. здравето на работника е било увредено.
Поради
увреждането работоспособността на ищцата е била временно намалена. Увреждането и
оперативните лечения са й причинили болки и страдания, които са продължили и
през оздравителния период, а продължават и понастоящем. Тъкмо тези болки и
страдания по правилата на гражданското и трудовото право следва да бъдат
репарирани. Размерът на обезщетението за тях се определя от съда по
справедливост. Като изходи от интензитета на негативните преживявания,
продължителността им, възрастта на ищцата и липсата на усложнения от
настъпилите увреди, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществените вреди в размер на 5000 лв., което
налага този иск да се уважи за пълния предявен размер.
Досежно
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът намира
същата за доказана по основание. Налице е имуществена вреда по смисъла на чл.
200, ал. 3 от КТ, по същността си представляваща пропусната полза, изразяваща
се в разликата между обезщетението за временна нетрудоспособност и брутното трудовото
възнаграждение. Съдът намира обаче, че тази претенция не следва да бъде уважена
за пълния предявен размер. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, разликата е в размер на 5994.96 лв., а заплатените разходи за следоперативно
лечение (физиотерапия, кинезитерапия) са в размер на 211 лв. Определени общо,
имуществените вреди възлизат на 6205.96 лв. до който размер искът следва да се
уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 7026.47 лв. – да се отхвърли,
като неоснователен.
Според
настоящия състав, направеното от ответния работодател възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, е неоснователно. В случая той
следваше да установи твърдяната груба небрежност в поведението на работника,
довела до настъпване на трудовата злополука, но по делото липсват доказателства
в тази насока. Недоказани останаха и твърденията, че неизпълнението на вменени
й трудови задължения, е довело до подхлъзването на З. Г.
По
отношение на иска за присъждане на дължимо трудово обезщетение:
Както
се установи по делото, ищцата е била в трудовоправно отношение с работодателя
през м.януари 2015 год., поради което й се следва трудово възнаграждение в
брутен размер на 2104.20 лв. Следователно искът е доказан в своето основание,
но при определяне на основателния му размер следва да се има предвид, че на
работника е изплатено (преведено по банкова сметка) ***.януари 2015 год., в
размер на 1530 лв., т.е. нетно, след удръжки. Нетният размер на
възнаграждението за този месец, при посочения по – горе брутен размер, изчислен
от съда, на основание чл.162 от ГПК (с
помощта на интернет платформата www.kik-info.com),
възлиза на 1649.48 лв. Следователно, претенцията на З.Г. за заплащане на
трудово възнаграждение за м.януари 2015 год., е основателна за разликата между
действително платеното и реално дължимото нетно трудово възнаграждение – до
размера от 119.48 лв.
Изцяло
основателен се явява искът за заплащане на командировъчни пари. При положение,
че се установи ищцата да е била в трудово правоотношение с ответното дружество
за периода от 23.12.2014 год. до 03.02.2015 год., както и че за този период е
била командирована за изпълнение на трудовите си задължения, то на същата се
следват командировъчни пари, чийто размер е определен от вещото лице по съдебно
– икономическата експертиза и възлиза на 883.22 лв. Следователно този иск
следва да се уважи за пълния си предявен размер от 855.56 лв.
Основателността на главните претенции обуславя и основателност на акцесорните такива, по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва в размер на законната, за периода от датата на увреждането до окончателното плащане на дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, респ. за периода от предявяване на исковете – 20.07.2015 год., до окончателното плащане на дължимите трудово възнаграждение и командировъчни пари. Дължима е и законната лихва за забава, за периода от 01.02.2015 год. до 19.07.2015 год., начислена върху дължимия остатък от трудовото възнаграждение за м.януари 2015 год., която възлиза на 5.65 лв., доколкото трудовото възнаграждение е изискуемо от месеца, следващ месеца на полагане на труда, който се заплаща. Неоснователна обаче е претенцията за законна лихва върху неплатените командировъчни пари за периода от 01.02.2015 год. до 19.07.2015 год., тъй като обезщетението по чл. 215 КТ е безсрочно парично задължение и е изискуемо от деня на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради липса на други данни, за покана за изпълнение се приема датата на предявяване на иска за вземането.
Съобразно основателната част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски в размер на 1040 лв., съгласно приложен списък, вкл. и сторените по обезпечаване на настоящите искове.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК във връзка с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК, в тежест на ответната страна се възлагат дължимите разноски за настоящото дело, платими по сметка на съда и възлизащи на 244.20 лв. – депозити за вещо лице и 548.23 лв. – държавна такса, определена на основание чл.1 от Тарифата, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хелпинг хендс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.К, общ.П, ул.”” № , представлявано от З. Р, да заплати на З.И.Г. ***, ЕГН – **********, сумата от 6205.96 лв. (шест хиляди двеста и пет лева и деветдесет и шест стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 04.02.2015 год. в гр.П, Г, от която пропуснати ползи в размер на 5994.96 лв., изразяващи се в разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност, за периода от 05.02.2015 год. до 02.08.2015 год., както и 211 лв. – разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва върху сумата, начислена за периода от датата на настъпване на увреждането – 04.02.2015 год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за имуществени вреди, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 7026.47 лв., както и за законната лихва за забава върху неоснователната част на обезщетението за имуществени вреди.
ОСЪЖДА „Хелпинг хендс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.К, общ.П, ул.”” № , представлявано от З. Р, да заплати на З.И.Г. ***, ЕГН – **********, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 04.02.2015 год. в гр.П, Г, изразяващи се в болки и страдания при оперативно лечение и в следоперативния период, ведно със законната лихва върху сумата, начислена за периода от датата на настъпване на увреждането – 04.02.2015 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Хелпинг хендс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.К, общ.П, ул.”” № , представлявано от З. Р, да заплати на З.И.Г. ***, ЕГН – **********, сумата от 119.48 лв. (сто и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) – неплатен остатък от нетно трудово възнаграждение, дължимо за м.януари 2015 год., ведно с мораторна лихва в размер на 5.65 лв. (пет лева и шестдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.02.2015 год. до 19.07.2015 год., както и законната лихва, начиная от 20.07.2015 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 586.83 лв., както и за законната лихва за забава върху неоснователната част на трудовото възнаграждение.
ОСЪЖДА „Хелпинг хендс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.К, общ.П, ул.”” № , представлявано от З. Р, да заплати на З.И.Г. ***, ЕГН – **********, сумата от 855.56 лв. (осемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) – дневни пари, дължими за командировка в гр.П, Г, за периода от 23.12.2014 год. до 03.02.2015 год., ведно със законната лихва, начиная от 20.07.2015 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание в чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на законна лихва върху главницата от 855.56 лв., за периода от 01.02.2015 год. до 19.07.2015 год.
ОСЪЖДА „Хелпинг хендс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.К, общ.П, ул.”” № , представлявано от З. Р, да заплати на З.И.Г. ***, ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 1040 лв. (хиляда и четиридесет лева).
ОСЪЖДА „Хелпинг хендс” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Каблешково, общ.Поморие, ул.”Биберна” № 9,
представлявано от Златко Рабаджиевски, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 548.23 лв. (петстотин четиридесет и осем
лева и двадесет и три стотинки) и възнаграждение за вещо лице в размер на
244.20 лв. (двеста четиридесет и четири лева и двадесет стотинки).
Решението е постановено при участието на ЗАД „Виктория”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, район „”, ул.”” № , представлявано от Д. Д. и Ж. Д, като трето лице – помагач на ответното „Хелпинг хендс” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:./п/ не се чете
Вярно с оригинала: З.М.