Р Е Ш Е Н И
Е № 32
Гр. Сливен, 23.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова
КАНД № 6 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1258 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 513/27.11.2019
г. по АНД № 1258/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 2630214, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на К.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател К.К., който го
обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за материална и
процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди, че при издаване на санкционния акт не
била изяснена обективно, всестранно и пълно фактическата обстановка, а
събраните по делото доказателства не сочели едностранно за извършено нарушение.
Моли съда отмени атакувания съдебен акт и потвърдения със същия електронен фиш.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен адв. П. Н. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи по посочените в същата основания.
В с.з. ответникът по
касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като
остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Административният съд,
в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 25.03.2019 г. в 11:49
часа по път I-6 км. 363+500 в района на Община Твърдица с
посока от гр. София за гр. Бургас при движение с лек автомобил Фолксваген -
Пасат с рег. № *****било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с АТС „TFR1-M 584“, като водачът на
лекия автомобил управлявал същия със скорост от 90 км/ч при разрешена за посочения
участък от 60 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от
Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2630214
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система в размер на 100,00 (сто) лева на К.Х.К. (посочен във фиша
като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост на движение на
заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и час, Протокол №
5-44-18 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M № 4835, Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система рег. № 455р-3135/27.03.2019 г., както и Справка изх. № 11-00-76/16.09.2019
г. на Директора на ОПУ – Сливен, съгласно която пътен знак В26, поставен на път
I-6 София – Бургас км. 363+500 е монтиран през 2012 г. след
извършена рехабилитация на участъка и до момента не е повреждан или премахнат.
Към цитираната справка е приложена и Схема на хоризонталната маркировка и
вертикална сигнализация на процесния участък.
За да потвърди
Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на
своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при
издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по
делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е
направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като
е приел законосъобразност на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че на 25.03.2019 г. в 11:49 часа по път I-6 км. 363+500 в
района на Община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас при движение с
лек автомобил Фолксваген - Пасат с рег. № *****настоящият касационен
жалбоподател е извършил административно нарушение за скорост, установено и
заснето с АТС „TFR1-M 584“, като е управлявал автомобила си със скорост от 90
км/ч при разрешена за посочения участък от 60 км/ч. Скоростта на движение на
процесния автомобил е отчетена в рамките на участък с обозначено със знак В26 ограничение
от 60 км/ч., което налага извода за допуснато от водача административно
нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 2 от
Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите
на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго
фиксирани стойности на скоростта, които в процесния участък са лимитирани до 60
км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си
автомобил със скорост над допустимата за участъка е това е установено по
безспорен и категоричен начин от събраните доказателства.
В касационната жалба
са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, които не се
споделят от настоящата съдебна инстанция. Противно на твърдяното в жалбата, от
доказателствата (в т.ч. приобщения снимков материал) се установява, че знакът
В26 е с това си местоположение и към момента и е достатъчно видим за водачите.
Както правилно е приел Районният съд, разстоянието от знака до АТС е било 250
м., а скоростта на движение на К. – 93 км./ч., обуславящо извода, че водачът е
имал възможността да възприеме пътния знак и да предприеме действия за
намаляване скоростта на автомобила.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно като
изводи за всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното мотивира
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са
налице.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен
фиш сер. К № 2630214 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система в размер на 100,00 (сто) лева на
К.Х.К. (посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС) за
нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изхода на
делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
ответника ОД на МВР – Сливен за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00
лв., съобразно нормата на чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и се възложи в тежест на касационния жалбоподател.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 513/27.11.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1258/2019 г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА К.Х.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер на 100,00 (сто)
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.