Р Е Ш Е Н И Е
21.05.2019 г.
Номер 124 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на тридесети април 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И С
Прокурора: Йордан Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 513 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът Г.Т., чрез адв. А.И., в искова молба въз основа на която е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Областна дирекция на МВР – гр. Кюстендил, представлявана от директора си Е С, да му заплати сумата, както следва:
- 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, по 1 000 лева на месец, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирано право на ползване на личния си автомобил и
- 3 000 /три хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди – преживян стрес, неудобство да търси транспорт за себе си и семейството си, а съпругата му е получила сърдечна недостатъчност от преживения стрес и се е наложило да потърси медицинска помощ, причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт – нищожна Заповед № 17-1139-000037/01.02.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, с която е наложена на Т. ПАМ – прекратяване на регистрацията на личния му автомобил за срок от една година, чрез отнемане на свидетелство за регистрация и регистрационните табели на автомобила, обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение на ВАС, ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от датата на влизане в сила на решението на ВАС до окончателното им изплащане.
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Представена е и писмена защита. Претендират се и деловодни разноски
Ответникът се представлява по делото от А С – началник на отдел „Административен“ при ОД на МВР Кюстендил. Същата оспорва исковете изцяло като неоснователни и недоказани, алтернативно счита че са налице условията на чл. 5 от ЗОДОВ и претендира намялаване на размера на исковата претенция, вкл. и на адвокатското възнаграждение. Представя и писмена защита.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище, че ако исковата молба бъде уважена, то същата следва да бъде в минимален размер, доколкото е налице виновно поведение на ищеца – управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила.
По делото са приети като доказателства писмени такива с вх. № 5116/28.11.2018 г.; вх. № 5362/11.12.2018 г.; вх. № 5450/13.12.2018 г. и НАХД № 37/2017 г. по описа на КнАС – Кюстендил, ведно с АНД № 9030/2017 г. по описа на ВАС.
Допусната и приета е съдебно – оценителна експертиза изготвена от в.л. инж. Л. Ушатова, оспорена от процесуалния представител на ответника.
Разпитани са и св. М Т. – брат на ищеца и М С А.
Кюстенди.лският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
По делото е установено от приложените доказателства, че по отношение на ищeца е била издадена Заповед за налагане на ПАМ № 17-1139-000037/01.02.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение от 06.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9030/2017 г., с което е отменено Решение № 81/19.05.2017 г. по АХД № 37/2017 г. по описа на АС – Кюстендил.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразният акт е на ОД МВР гр. Кюстендил и ОД МВР гр. Кюстендил е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието и на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу ОД МВР гр. Кюстендил ще се отхвърли изцяло, като съдът намира, че са налице обстоятелствата по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ .
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен административен акт на ответника.
Административният характер на дейността по издаване на наказателни постановления, електронни фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод, на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, Заповед № 17-1139-000037/01.02.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил. Приложено е Решение № 1606/06.02.2018 г. по адм. дело № 9030/2017 г. на ВАС, с което е отменено Решение № 81/19.05.2017 г. по адм. дело № 378/2017 г. описа на АС – Кюстендил.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
Съгласно пък чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а ал. 2 сочи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
По отношение на иска за имуществени вреди:
От доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен административен акт и неговата отмяна с влязло в сила решение на ВАС. В същото време обаче, пропуснатата полза винаги представлява реална, а не хипотетична вреда, настъпването на която се установява след доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а не за допускане на такова. Пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Такива безспорни доказателства не бяха представени в производството по делото. Изготвената оценителна експертиза установява пазарна наемна цена с параметри за процесния лек автомобил „А А6“ на територията на Р. България, при наемането на такъв автомобил. В този смисъл, ако искът е предявен за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, в случая би следвало да се установят евентуално търпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби /намаляване на имуществото му/, ако същият би ползвал такъв автомобил в периода на увреждането, което също се доказва, но не и пропуснати ползи /увеличаване на имуществото/. Не се представиха нито договори за наем, договор за продажба на процесния лек автомобил, нито някакви други доказателства, от които да се установи, че ищецът реално е намалил имуществото си. Правото на ползване не се приравнява с пропусната полза, каквато е исковата претенция на ищеца. При ползване на собствен автомобил също е налице намаляване на имуществото, изразяващо се в плащане на разходи за гориво, ремонт и др. В случая за Т. е било обективно невъзможно да упражни правото си на ползване на МПС, управлявайки същото, предвид на обстоятелството, че СУМПС на ищеца е било иззето и му е наложено от КнРС наказание на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал. 1, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от седем месеца. СУМПС и контролният талон на ищеца са били отнети при установяване на извършеното от него нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол, с концентрация от 1.48 промила алкохол в кръвта, отразено в съставения АУАН. В този смисъл, ищецът не доказа конкретни обективни факти, от които да се направи извод, че за същият са настъпили пропуснати ползи за посочения от него едногодишен период на увреждането. Ищецът не доказа да е съществувала реална възможност за увеличаване на имуществото му при ползване на вещта, под каквато и да е форма /отдаване под наем, получаване на доходи чрез изпълзването й за осъществяване на търговска дейност или изгодно разпореждане или други пропуснати оценими имуществени права, за които е имало всички основания да станат част от оценимото имущество на ищеца при липсата на прилагането на обявената за нищожна ПАМ. Не бяха представени доказателства и за настъпили конкретни имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от прилагането на ПАМ – заплатена наемна цена за ползване под наем на друг автомобил, размер на извършени разходи за ползване на таксиметрови услуги или други подобни, нито за територията на Р. България, нито за Р. Македония.
По отношение на иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, но и всичко, което е свързано с него.
В конкретният случай съдът счита, че показанията на св. М Т. не следва да се кредитират, първо защото същият е брат на ищеца и е заинтересован от изхода на делото и второ, защото заявява, че брат му не е употребил алкохол по време на „инцидента“, което обстоятелство се опровергава от приетия и приложен по делото препис от споразумение по НОХД № 278/2017 г. на РС – Кюстендил. Употребата на алкохол от ищеца при управление на автомобила му се потвърждава и от показанията на св. Андонов. И двамата свидетели не сочат в показанията си, ищецът да е бил силно притеснен. В този смисъл, не са налице безспорни доказателства, че ищецът е преживял негативни емоции, произтичащи от наложената му ПАМ, а не примерно от установеното управление на МПС след употреба на алкохол и неминуемите последици от това деяние при извършената проверка. Приемането на преживени такива емоции, в резултат на издадената ЗППАМ почиват единствено на предположения, а не на доказателства – съответна психологическа експертиза, която да доказва и да разграничи в конкретният случай кои обстоятелства и в каква степен и интензитет, за какъв период, са повлияли на психическото състояние на Т.. Твърдените пък като търпени от съпругата на ищеца неимуществени вреди, са неотносими към предмета на спора, още повече, че също не са подкрепени с никакви доказателства.
При анализът на доказателствата по делото, следва да се посочи, че за времето, за което се претендира исканото обезщетение, спрямо Т. е водено наказателно дело от общ характер пред Районен съд – Кюстендил, завършило с одобрено от съда споразумение, с което на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от седем месеца. В тази връзка, ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, че твърдените от него неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с отменения нищожен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а не от именно посоченият по – горе факт за управление на МПС след употреба на алкохол и образуваното срещу него наказателно производство, приключило с осъждането му. Тези обстоятелства, в чисто житейски и логически план, водят до притеснения и стрес много по – големи от тези претендирани в настоящето производство.
За настоящият състав на съда е безспорно, че е налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ – изключителна вина на ищеца – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 промила на хиляда, факт за който Т. е бил осъден. Управлението на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда представлява противоправно поведение на територията на Р. България. Концентрацията на алкохол на Т. при извършената проверка /1.48 промила/, е довел до издаването на ЗППАМ, т.е. неговото противоправно поведение има пряко и непосредствено отношение за действията на органите на МВР. Същите са предприели законосъобразни действия по изпълнение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Правилно в о.с.з. участващият по делото прокурор от ОП – Кюстендил посочи, че в правото е налице принципът “не може да черпиш ползи от виновното си поведение“. Не на последно място, важно е да се отбележи, че издаденият административен акт е обявен за нищожен, единствено поради липса на компетентност на издалия го орган – изрично оправомощаване на началника на сектор „Пътна полиция“ за налагане на мярката по чл. 171 т.2а от ЗДвП, но в производството по издаването му се потвърждават всички фактически и правни основания, които потвърждавата извода за наличието на обстоятелствата по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ ос страна наищеца.
По изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че ищецът не доказа с относими доказателствени средства, кумулативното наличие на материалниоправните предпоставки за ангажиране на отгворността на ОДМВР Кюстендил по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Не е налице пряко причинната връзка между обявената за нищожна заповед на ОД на МВР Кюстендил и причинените вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена имуществена и неимуществена вреда и причинната връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът не е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, имуществена и неимуществена вреда, доколкото са налице предпоставките по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неснователен в претендирания размер.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ на иска изцяло. Разноските по производството, по аргумент на чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. В този смисъл, не следва да се присъждат разноски на ответника.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, предявени от Г.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв. А.И., за сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, от които 12 000 – обезщетение за претърпени имуществени вреди и 3 000 – обезщетени за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, от датата на влизане в сила на решението на ВАС до окончателното им изплащане, по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОДМВР Кюстендил за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: