Определение по дело №759/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на Лудовикус А. М. Хаверманс, холандски гражданин и с постоянен адрес:Вернхаутсвег 152а, 4884 МD Вернхаут, Х. и адрес за призоваване: Б., ул.”Т.Александров”№47, ет.3, офис№3, против [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”Яне Сандански”№4, подадена чрез процесуални представители, с пр. осн.чл.74, вр. с чл.139, ал.1 ТЗ като главен и по чл.74, вр. с чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ при условията на евентуалност.

Сочат се от ищеца за незаконосъобразни решенията по т.1 от дневния ред на ОС на ответното дружество, проведено на 22.08.13г от 10,30ч в [населено място], ул.”Македония”№55, с което ищеца е изключен като съдружник на осн.чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, както и посоченото в протокола от въпросното ОС „процедурно решение”, с което пълномощника на мажоритарния съдружник препятства нормалното приключване на събранието, прекъснал заседанието и отложил гласуването по т.т.2,3,4 и 5 от дневния ред за 01.10.13г. Твърди се още от ищеца, че заедно с М.Т. са съдружници в [фирма] и притежава 250 дяла, а втория – 500 дяла от капитала на дружеството. Счита отношенията между съдружниците като трайно и непоправимо влошени, което прави обективно невъзможно нормалното функциониране и управление на дружеството.Твърденията в тази насока са обосновани с влязло в сила решение по т.д.№205/10г и висящото т.д.№543/12г по описана БОС, образувано по искова молба по чл.155, т.1 ТЗ; с действия на М.Т., считани за предприети срещу интересите на ищеца, подробно описани.Впредвид това ищец поддържа, че връчил на М.Т. няколко нотариални покани с цел иницииране процедура по изключването му като съдружник в ответното дружество – чрез свикване на ОС на посочената дата с описания дневен ред.Вместо да зачете последиците от законно свиканото според ищеца ОС, М.Т. на 22.08.13г от 10,30ч в [населено място], ул.”Македония”№55 свикал „алтернативно” ОС с т.1 от дневния ред – изключване на ищеца като съдружник, което било взето.То според ищеца обаче е незаконосъобразно и противоречи на дружественият договор.На първо място – въпросното ОС не е свикано по реда, предвиден в чл.139, ал.1 ТЗ и чл.12, ал.1 от дружественият договор.Поддържа се, че поканата до ищеца не е връчена в срока по чл.12, ал.1, изр.3 от дружественият договор, понеже същият е чуждестранно лице живеещ постоянно в чужбина.Освен това изключването му счита че не може да се определи като „екстремен случай”.На второ място – поканата не е връчена на ищеца нито лично, нито чрез лице с пасивна представителна власт.Връчването на адв.М.А. счита, че не санира този пропуск, тъй като никога не я упълномощавал да приема подобни изявления и документи от негово име.Същият узнал за процесното ОС случайно едва на 19.08.13г, когато и упълномощил представители.Държал обаче да присъства лично на събранието, за да се защити, но краткия срок до деня на провеждането му го поставили в обективна невъзможност да организира пътуването си. Изтъква се още от ищеца, че изпращането на поканата на език, който не владее, допълнително накърнява правата му.Освен това – свикването на оспорваното ОС за дата и час, съвпадащи с тези на по-рано свиканото от ищеца, също счита че препятствали упражняването на правата му както лично, така и чрез представители и представлява злоупотреба с право от страна другия съдружник.Не е получил по надлежния ред предупреждение за изключването му по см. на чл.126, ал.3 ТЗ, което е в разрез с цитираната норма.

Атакуваното решение се счита за незаконосъобразно и по същество, тъй като част от релевираните основания за изключването му не отговарят на действителността, а останалите не представляват такива по чл.126, ал.3 ТЗ. Упражняването на изрично регламентирани от закона членствени права според ищеца не запълва фактически състав на чл.126, ал.3,т.т.1 и 3 ТЗ, в каквато насока се произнесли съдебните инстанции в предходни аналогични спорове.Поради това и свързаните с последните съдебни и други разноски, не водят до вреди за дружеството. Незаконосъобразността на решението за изключване на ищеца се обосновава и с отсъствието на решение по въпроса относно дяловете му.

За неправомерно се счита и „процедурното” решение от атакуваното ОС, тъй като упражняването на субективното право на глас, породено със свикването на ОС, не може да бъде парирано по този начин.Още повече, че правната уредба досежно ОС на О. не предвижда кворум.Поради това липсват законови предпоставки за въпросното решение, което от своя страна също препятства разрешаването на въпроса с дяловете на ищеца.Впредвид горното ищеца настоява за отмяна на решението по т.1 от дневния ред на ОС на [фирма], проведено на 22.08.13г от 10,30ч в С., ул.”Македония”№55, с което съдружникът Лудовикус А. М. Хаверманс, неправомерно е изключен на осн.чл.126, ал.3, т.1т.1 и 3 ТЗ, както и за отмяна на т.н. в протокола от процесното ОС ”процедурно решение”, с което пълномощникът на мажоритарния съдружник препятства нормалното приключване на ОС, прекъсва заседанието и отлага гласуването по т.т.2,3,4 и 5 от дневния ред за 01.10.13г, като иска и присъждане на разноските по делото.

В първоначалния отговор ответното дружество счита иска за допустим, но го оспорва като неоснователен. Намира въпросното ОС за законосъобразно проведено, свикано с писмена покана в съответствие с изискванията на чл.12, ал.1, изр.1 от дружественият договор.Последната е получена от ищеца на 07.08.13г, което ответника счита за удостоверено с обратна разписка, като по този начин е спазен изискуемия двуседмичен срок. Поддържа, че ОС е проведено при условията на „екстремен случай” по см. на дружественият договор, като преценката за свикването му е въпрос на целесъобразност, изцяло от компетентността на управителя и не подлежи на съдебен контрол. Събранието е свикано по реда на чл.138, ал.2 ТЗ в изпълнение на постъпило искане от ищеца-съдружник и щом като го е направил, се касае за спешна необходимост от приемане на решения от компетентността на ОС.Поради това счита искането на ищеца за уведомяването му един месец по-рано, при положение че самият той е направил искане за свикването, за злоупотреба с право, особено като се има предвид, че е свикал паралелно ОС.Ответника оспорва ищцовото твърдение, че като чуждестранно лице и постоянно живеещ в чужбина, е следвало да получи поканата в едномесечен срок преди провеждането на ОС.Напротив, оценява това обстоятелство единствено във връзка с липсата на каквото и да е съдействие от негова страна и наличието на условията по чл.127, ал.3, т.1 ТЗ. Впредвид и свикването на ОС при условията на „екстремен случай”, пребиваването на ищеца в чужбина е без значение.Според ответника ищцовото твърдение за предназначението на срока досежно живеещите в чужбина не намира опора в закона и дружественият договор, което подробно обосновава.

Оспорва твърдения за ненадлежно връчване поканата на ищеца, основавайки се на чл.12 от дружественият договор и чл.139, ал.1 ТЗ, които не предвиждат лично връчване, нито кръга лица оправомощени да получат поканата.С връчването й на адв.М.А., дългогодишен представител на ищеца, вкл. и в съдебни производства, го счита за надлежно поканен за ОС, особено като е приела поканата без възражения.Последното не би се случило ако не е била упълномощена, а и нотариуса не би я връчил на нея, ако не е представила доказателства за представителната си власт.Поради това не приема тезата за липсата на пасивна представителна власт.Паралелното свикване на друго ОС, според ответника опровергава твърденията за нарушени членствени права и представлява злоупотреба с право.

Оспорва и тезата за изготвяне на поканата на разбираем за ищеца език, аргументирайки се с отсъствието на законови изисквания за това, а подписани от ищеца документи на български език, счита че опровергават ищеца.

Отхвърля ищцовите твърдения, че искал лично да присъства на ОС, но краткия срок го поставил в обективна невъзможност. Освен че последното не се доказва, свикването на паралелно ОС от ищеца същият ден, на който не се явил лично, а чрез представители, подкрепяло ответника теза, а не ищеца.

Поддържа се от ответното О., че на ищеца надлежно е връчено предупреждение за изключването му от дружеството. Липсва законово изискване то да е отправено в определен срок преди събранието, а единствено да достигне до знанието на съдружника.Даден му е достатъчен срок за да коригира поведението си, но безрезултатно Намира ищеца за дезинтересиран от дружествените работи, като единствените предприети активни действия се изразявали в предявяването на всевъзможни искове на различно основание, които ответника намира за упражнявани в очевидно противоречие с интересите на О. и целящи увреждана на другия съдружник.Особено като не е преустановил водените дела.Ето защо според него са налице основанията по чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ, тъй като ищеца системно не изпълнявал задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действа против неговите интереси. С това ищеца осуетявал възможността дружеството да упражнява нормална търговска дейност.

Оспорват се ищцовите твърдения за незаконосъобразност на процедурните решения за отлагане гласуването по т.т.2,3,4 и 5 от дневния ред, като счита че липсват каквито и да е пречки за прекъсване на събранието.Дори да се счете за незаконосъобразно, това не се отразява на валидността на решението по т.1, взето при наличието на кворум и необходимото мнозинство. Изложеното в т.т.3-6 от исковата молба, ответника намира за неотносимо към предмета на настоящия спор.В предвид горното ответника настоява за отхвърляне на предявените искове.

В допълнителната искова молба ищеца подържа исковете си, пояснявайки и допълвайки първоначалната си такава, като отговаря на доводите и възраженията от отговора на ответната страна.

Представен е допълнителен отговор на ответника, в който по същество се подържа изразената в първоначалният отговор позиция.Освен това ответника е отговорил на доводите от допълнителната искова молба,вкл. и досежно доказателствените искания.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на закона, доказателствата и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Според справката в ТР при АВ ищеца е съдружник в ответното дружество [фирма], заедно с Методи Ал.Т., което е с капитал от 7 500лв, разпределен в 750 дяла от по 10лв, от които 250 дяла за ищеца, а останалите 500 – за М.Т..По тези въпроси не се спори, както и че последният е управител на О..

Безспорно е също, че с нотариална покана с нотариално заверени подписи на 10.07.13г на ищцовия пълномощник адв.М.А., последния предупреждава съдружника М.Т., че ако не преустанови подробно описаните нарушения и не отстрани последиците от тях в указаният му срок, ще бъде изключен от дружеството. В тази връзка обявява, че свиква извънредно ОС на съдружниците на 05.08.13г от 10,30ч при посочения дневен ред, като кани М.Т. да присъства.Въпросната покана е връчена лично на адресата на 24.07.13г чрез нотариус Л.Ч..

В отговор на нотариална покана рег.№552/06.08.13г М.Т. оспорва извършването на нарушенията, описани от ищеца в горната нотариална покана. На осн.чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ от своя страна също отправя предупреждение към Л.Хаверманс за изключването му като съдружник от ответното дружество за подробно изтъкнатите нарушения, давайки му срок да ги отстрани.Същевременно на осн.чл.138, ал.2 ТЗ и в съответствие с дружествения договор М.Т. свиква извънредно ОС на съдружниците на „С.-МС”, което ще се проведе на 22.08.13г от 10,30ч в [населено място], ул.”Македония”№55, при следния дневен ред: т.1 - изключване на ищеца като съдружник на осн.чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ заради системно неизпълнение задълженията и действия против интересите на дружеството; т.2 Изключване на съдружника М.Т. на осн.чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ – заради действия против интересите на дружеството и неизпълнение задълженията си за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството;т.3 – вземане решение за поемане дяловете на изключения съдружник;т.4 – промяна на фирмата и корпоративната форма на дружеството от О. на Е.;т.5 – вземане на решение за приемане на учредителен акт на Е., в случай че бъдат взети решения по някоя от първите две точки.Всяка точка от дневния ред е придружена с проект за решение. Цитирания отговор на нотариална покана е адресиран до ищеца чрез адв.М.А., на която е връчена от нотариус Кр.М. на 07.08.13г.

Видно от представения протокол от ОС на съдружниците в [фирма] на 22.08.13г в [населено място], ул.”Македония”№55 от 10,30ч е проведено така свиканото от М.Тренчев ОС. На същото двамата съдружници са представлявани от пълномощници, редовно упълномощени с изрични пълномощни(вж.пълномощното на л.107 и 110), счетено е за редовно свикано и е проведено.След разисквания и дискусии са взети следните решения от обявения дневен ред:по т.1 „изключва се съдружника Лудовикус А. М. Хаверманс на осн.чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ, а именно – съдружникът системно не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действа против интересите на дружеството”. Имуществените последици от изключването на ищеца е прието да се уредят въз основа на счетоводния баланс към края на месец август 2013г, като му се изплати съответната стойност на имуществените дялове. Според протокола решението по т.1 е взето с гласовете на М.Т., след като на осн.чл.137, ал.3 ТЗ изключения съдружник не е гласувал.

След процедурно предложение на пълномощника на М.Т. и разисквания по него, е прието и следното решение: „ОС на дружеството прекъсва заседанието си и ще продължи разглеждането на останалите точки от дневния ред и вземането на решения по тях на 01.10.13г от 11ч в [населено място], ул.”Македония”№55”.

По делото са ангажирани доказателства за проведено друго ОС на 22.08.13г от 10,30ч в [населено място], ул.”Околовръстно шосе”№1, инициирано от ищеца, на което е решено изключването на съдружника М.Т.; освободените му дялове от капитала да се поемат от ищеца; за промяна на фирмата и корпоративната форма на дружеството от О. на Е.; за приемането на учредителен акт на Е.(вж. протокола от същото, пълномощното, с което ищеца оторизира с представителна власт адв.А. и адв.С. да участват в същото;спесимена от подписа на ищеца и съгласието му за приемане на управлението и др.).

Налице са данни за свикването на ОС от ищеца на 08.05.13г, за което отправил нотариална покана рег.№2118/22.04.13г със съответните изявления до съдружника М.Т., за която обаче съдебно-графологическата експертиза установи, че ръкописният текст и подписа за получател в обратната разписка са на трето лице – Ст.Т..

Представени са и доказателства за цедиране вземането на ответното дружество в полза на трето лице и предприети в тази връзка действия.

Акта за сключен граждански брак и удостоверението за родствени връзки установяват връзките между описаните в тях лица.

С решение №146-А/21.01.11г на БОС по т.д.№205/10г, потвърдено от САС и влязло в сила на 19.06.12г(вж.удостоверението върху цитирания акт), са отменени атакуваните от Л.Хаверманс решения на ОС от 12.05.10г на ответното дружество.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба налага извода, че в случая са предявени обективно съединени искове по чл.74, вр. с чл.139, ал.1 ТЗ и по чл.74, вр. с чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ, като първия е главен по отношение на останалите. Едно от въведените основания за отмяна на атакуваните решения – опороченото уведомяване на съдружника-ищец за проведеното ОС и дневния му ред(неизменно поддържано в хода на процеса), изключва безспорността на това обстоятелство и съсредоточава спора именно върху него. Оттук и съединяването на горните искове в посоченото съотношение на евентуалност(вж. Р1592/28.11.03г по гр.д.№612/03г, ТК; Опр.№635/16.07.10г по ч.т.д.№538/10г, І т.о. на ВКС и др.).

Главният иск се явява допустим и разгледан по същество е основателен.

От материалите по делото се установи по категоричен начин, че с отговор на нотариална покана рег.№552/06.08.13г управителя и съдружник в [фирма] М.Т. е отправил от името на дружеството до другия съдружник(ищец в настоящият процес) писмено предупреждение за изключването му по см. на чл.126, ал.3 ТЗ и писмена покана по см. на чл.139, ал.1 за свикване в тази връзка на ОС. Същата обаче, макар и адресирана до ищеца, е връчена на адв. А. чрез нотариус Кр.М. на 07.08.13г.Разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ действително не предвижда специален способ за връчване на поканата за провеждане на ОС и след като дружествени договор не урежда такъв, връчването може да се осъществи чрез всички възможни и допустими способи, вкл.и чрез нотариус, като избора е на преценката на оторизирания за това орган на дружеството. Независимо обаче кой връчва поканата от името на дружеството, то следва да се осъществи лично на съдружника – физическо лице.Интензитета на правните последици за изключването на съдружника, предполагат достигането на тези намерения на дружеството ясно и недвусмислено до знанието на засегнатия, за да организира защитата си.Ето защо съда счита връчването чрез адв.А. за недопустимо.Още повече, че по делото липсват данни за изричното й упълномощаване да представлява ищеца в правоотношенията му с другия съдружник и дружеството. Представените пълномощни не променят този извод, тъй като не обхващат отношенията, породени от предупреждението и свикването на процесното ОС. Ангажирането на адв.А. със защитата на ищеца в предходните години също не подкрепя ответната теза за редовността на връчването, тъй като за всеки случай я е упълномощавал изрични(вж.пълномощните). Поради това и приетата от нея поканата от нотариус Кр.М. без да е възразила, респ. отказала, не е санира констатирания пропуск, понеже пълномощника(а не упълномощения) определя обема на представителна власт.

Впредвид изложеното и изричното възражение на ищеца срещу връчването на предупреждението и поканата на адв.А., настоящият състав счита известяването му за неотговарящо на изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ. В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в константата му практика – Р5/13г по т.д.№785/11г, ІІ т.о.; Р195/09г по т.д.№20/09г, ІІ т.о.; Р104/11г по т.д.№876/10г, І т.о.; Р157:11г по т.д.№823/10г, ІІ т.о. и др.

Неявяването на ищеца на процесното ОС, а също и на иницираното от него на същата дата и час, както и на предишни такива, не елиминира необходимостта от спазване изискванията за свикване на ОС по предвидения за това ред.Освен че присъствието е въпрос на лична преценка, правилата за свикването и провеждането на ОС са императивни, поради което пряко рефлектират върху законосъобразността на взетите решения. Развитите в тази връзка доводи на ответника са неоснователни.

В контекста на изложеното невръчването на предупреждението за изключването и поканата за свикване на ОС, са достатъчни за обосноваване незаконосъобразността на атакуваните решения.

Дори в разрез с горното връчването да се счете за редовно, то същите са незаконосъобразни и поради следното:

Не се доказа наличието на „екстремен случай” по см. на чл.12, ал.1, изр.3 от дружествения договора, за да се приеме свикването на спорното ОС по цитираната клауза за редовно.Такъв би имало при крайна и извънмерна ситуация, данни за каквато по делото липсват. Искането на съдружник за свикване на ОС, както и заведените от ищеца две дела, не са в състояние да обосноват извънредният характер, а оттам и „екстремен случай”.

Несъстоятелна е тезата на ответника,че свикването на ОС при условията на „екстремен случай” е въпрос на целесъобразност от компетентността на управителя. Освен че за нея липсва нормативна опора, в дружествения договор също не е предвидена уговорка в горния смисъл.Отделно съпоставката(по арг. на чл.20 ЗЗД) на чл.12, ал.1, изр.3 с останалите клаузи от договора, изключва приложението й по целесъобразност.Ето защо, свикване на процесното ОС при условията на „екстремен случай” подлежи на съдебен контрол, както правилно се поддържа от ищеца. След като не се установи наличието на „екстремен случай” по см. на чл.12, ал.1, изр.3 от дружествения договор, то и приложението на двуседмичен срок е неправомерно. Пребиваването му в чужбина очевидно налага да получи писмената покана за ОС, което очевидно е редовно, най-малкото един месец преди насрочването му, щом е изрично уговорена в чл.12, ал.3 изр.3, пр.1 от дружествения договор(вж. и решение №619/17.04.12г на САС по в.т.д.№3810/11г, постановено по аналогичен спор между същите страни). Именно цитираната клауза изключва тезата на ответника, че поставяла двамата съдружници в неравностойно положение, след като фигурира в устройственият акт на дружеството, възприет и от двамата.

На следващо място, решенията са незаконосъобразни и поради факта, че визираните в предупреждението, а също и в протокола от ОС, действия на ищеца не попадат в приложното поле на чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ. И в двата акта(предупреждението и протокола от процесното ОС) липсва необходимата за защитата на съдружника-ищец конкретика. Управителя на ответното дружество се е ограничил лаконично и с общи фрази до посочи, че не изпълнява добросъвестно задълженията си да оказва необходимото съдействие за осъществяване дейността на дружеството, без да е посочено в какво точно се изразява, кога са извършени, намират ли се в причинно-следствена връзка с претърпени от дружеството вреди,респ.как са рефлектирали спрямо интересите на дружеството.Липсват и съпровождащи данни за кои задължения е отказано съдействие от съдружник, еднозначното дефиниране на незаинтересоваността му и пр.Само възпроизвеждането на текстовете на чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 КЗ,без фактическата му обосновка, не е достатъчно за правомерността на изключването.След като горното не е намерило отражение в предупреждението, а впоследствие и в атакуваните решения, последните се явяват незаконосъобразни. Заведените две дела от ищеца срещу ответното дружество – т.д.№543/12т и т.д.№210г по описа н а БОС – са израз на защита на неговите права и законни интереси, поради което не попадат в хипотезата на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и не са в състояние да обосноват ответната теза.

Не се установи подържаната и от двете страни злоупотреба с право, поради което изложените в тази връзка доводи не намират опора в закона.

По изложените съображения главния иск с пр. осн.чл.74, вр. с чл.139, ал.1 ТЗ се явява основателен, поради което и двете решения от процесното ОС следва да се отменят като незаконосъобразни. Възприетото разрешение изключва произнасянето по евентуалните искове по чл.74, вр. с чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ.

За пълнота следва да се отбележи, че ищцовите доводи за незаконосъобразност на „процедурното решение” не намират опора в закона и доказателствата по делото. Възприемане на обратното означава провеждането на ОС до край на всяка цена.

Липсата на решения за съдбата на дяловете на ищеца след изключването му, също не води до незаконосъобразност на решението по т.1, тъй като са налице достатъчно способи за уреждане на тези въпроси и впоследствие.Още повече, че законодателя и дружествения договор не предвиждат едновременното им решаване.

Изготвянето на покана до ищеца на български език също не обуславя незаконосъобразността на атакуваните решения. След като в дружествения договор липсват противни уговорки, то официалният език в случая се явява българския, както правилно поддържа ответника, аргументирайки се с решение №161/07г по т.д.№936/06г, ІІ т.о.Обстоятелството, че последното не е сред задължителната практика не променя горните изводи, впредвид актуалността на правните норми, вкл. и чл.3 от Конституцията, във връзка с които е постановено

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Останалите са неотносими, поради което обсъждането им е безпредметно.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които съобразно доказателствата и списъка по чл.80 ГПК възлизат общо на 209лв, платени за държавни такси(върху исковете и за съдебни удостоверения), както и за вещо лице.По делото липсват доказателства по см. на т.1 от ТР№6/13г на ОСГКВКС за платено адвокатско възнаграждение от ищеца, поради което не следва да се присъжда такова за един адвокат.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ, приетите на Общо събрание на съдружниците в [фирма],[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”Я.Сандански”№4, проведено на 22.08.13г в [населено място], ул.”Македония”№55 от 10,30ч, материализирани в протокола от същата дата, както следва: по т.1 от дневния ред: „Изключва се съдружника Лудовикус А. М. Хаверманс на осн.чл.126, ал.3, т.т.1 и 3 ТЗ, а именно – съдружникът системно не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действа против интересите на дружеството”; по т.2 от дневния ред:„ОС на дружеството прекъсва заседанието си и ще продължи разглеждането на останалите точки от дневния ред и вземането на решения по тях на 01.10.13г от 11ч в [населено място], ул.”Македония”№55”.

ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”Я.Сандански”№4, да заплати на Лудовикус А. М. Хаверманс, холандски гражданин и с постоянен адрес:Вернхаутсвег 152а, 4884 МD Вернхаут, Х. и адрес за призоваване: Б., ул.”Т.Александров”№47, ет.3, офис№3, сумата от 209лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: