Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д възивен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска въззивно гражданско дело № 5599 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 41314 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 37427
по описа за 2019 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 33 състав, са уважени
предявените от ищеца в първоинстанционното производство етажната собственост от
адрес: гр. София, ул. „******, установителни искове, предявени по реда на чл.
422 ГПК, като е признато за установено, че ответницата Р.И.К. дължи на ищеца
сумата от общо 2 132,33 лв., представляваща неизплатени суми за поддръжка и
управление на етажната собственост за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/08.05.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. №
24950/2019 г. по описа на СРС, 33 състав.
Недоволна от постановеното
решение, с което исковете срещу нея са уважени, останала ответницата в
първоинстанционното производство К., предвид което в срока чл. 259, ал. 1 ГПК
е подала въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се поддържа, че решението
е необосновано и неправилно, тъй като било постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. От страна на ответницата в хода на
първоинстанционното производство предявените претенции били изцяло оспорени с
доводи за незаконосъобразност на проведеното на 11.06.2018 г. общо събрание на
етажните собственици и нищожност на взетите на същото решения. Не били спазени
императивните изисквания на закона, с оглед което взетите решения, като
нищожни, не пораждали никакви последици. На следващо място счита, че ищецът не
е доказал основателността на претенциите си – по делото не били представени
документи, удостоверяващи начина на формиране на задължението - липсвали приемо-предавателни
протоколи за извършените дейности, оферти, количествено-стойностни сметки за
труда и вложените материали, за извършените ремонти, липсвали договори с
газопреносните дружества. Искането до въззивния съд е да отмени решението и да
отхвърли предявените срещу жалбоподателя искове и да присъди разноски за двете
инстанции.
Ответникът по
жалбата оспорва същата с отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК, с който
заявява, че в настоящото производство е недопустимо изследването на въпроса за
законосъобразността на решения, взети от общото събрание на етажната
собственост. Въззиваемият поддържа, че в хода на производството пред СРС е
доказал основателността на претенциите си, в която връзка се позовава на взети
от етажната собственост на проведени събрания решения, както и на
обстоятелството, че именно етажната собственост е заплащала задълженията на
ответницата за природен газ към дружеството доставчик. В проведеното пред
въззивния съд на 23.02.2021 г. общо събрание, съдът по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК е допуснал уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, като
ищецът е пояснил, че фактурите за ползван за битови нужди природен газ се
издавали на етажната собственост, а ответницата била задължена за част от
общата сума, съобразно разпределение, представено към всяка фактура. От страна
на етажната собственост била заплатена частта, дължима от ответницата,
като в настоящото производство ищецът
претендира и така заплатените от него за сметка на ответницата суми. Искането
до въззивния съд е да потвърди обжалваното решение, както и да присъди разноски
за настоящата съдебна инстанция.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от етажната собственост от адрес в гр. София, ул.
„******, с която са предявени установителни искове за сумата от общо 2132,33
лева, претендирани като дължими суми за управление, поддръжка, обновяване и
ремонт на общите части, както и изплатени от етажната собственост задължения за
газ на собствения на ответницата апартамент № 1 в етажната собственост,
начислени за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г. Претендирано е и присъждане
на законната лихва, считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането. От
изложените в хода на производството пред СРС фактически твърдения става ясно,
че ищецът претендира сумата от 1805,29 лева, представляващи заплатени задължения
на ответницата за газ за периода м.11.2017 г. – м.01.2019 г., сумата от 100
лева, дължими за поддръжка на етажната собственост за същия период, сумата от
10 лева – такси за управление на етажната собственост за периода м.01.2019 г. –
м.02.2019 г., суми за ремонт и обновление в размер на 217,04 лева.
По делото от
страна на ответницата не е оспорено обстоятелството, че е собственик на
самостоятелен обект в сградата, намираща се в режим на етажна собственост
/апартамент № 1/.
По силата на взето
на общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се
на посочения адрес, на което са били представени 83,33 % от етажната
собственост, проведено на 14.03.2013 г., решение считано
от м.03.2013 г. е определен нов размер на месечната вноска към етажната
собственост за покриване на разходи в размер на 20 лева на апратамент на месец.
Видно е от представения и приет като писмено доказателство по делото протокол
от това общо събрание, същият е подписан от ответницата К. в качеството й на
собственик на апартамент № 1.
Видно от съдържанието на протокол № 2/2018 г. за
проведено на 11.06.2018 г. общо събрание на етажната собственост, е взето
решение бюджетът на ЕС да се формира от вноски на етажните собственици в размер
на 25 лева на апартамент месечно, считано от 01.07.2018 г.
На 13.12.2018 г. е проведено общо събрание на етажната
собственост, на което по т. 3 от дневния ред е взето решение на етажните
собственици да бъдат начислени вноски за ремонт на водостоци /улуци/ за
месеците януари и февруари 2019 г. в размер на 100 лева месечно за всеки
апартамент.
Установява се, че на 11.03.2019 г. е проведено общо
събрание на етажните собственици, на което е взето решение по т. 4 от дневния
ред да бъдат начислени допълнителни вноски за ремонт на водостоци и улуци в
размер на 50 лева за всеки апартамент. На същото събрание по т. 8 от дневния ред е
взето решение за предприемане на действия по събиране на вземанията на етажната
собственост от етажни собственици, в това число и собствениците на апартамент №
1. Взето е решение представляващият етажната собственост „О.в.“ ООД да
предприеме действия в тази насока в това число и чрез предявяване на искове по
съдебен ред. Съгласно приложение № 2 към протокола от това събрание ответницата
К. дължи на етажната собственост за периода от 01.11.2017 г. до 28.02.2019 г.
сумата от 2132,33 лева.
Във връзка с
претенцията на ищеца за заплатена стойност на газ за битови нужди като
задължения, които ответницата имала към доставчика на топлинни услуги, по
делото са приети следните документи:
-
фактура № **********/30.11.2017 г., издадена от „О.М.“
АД, с получател Етажната собственост с адрес гр. София, ул. „****** на стойност
1450 лева с включен ДДС. Видно от съдържанието на фактурата срокът за плащане
на същата е 11.12.2017 г., като при просрочие се дължи неустойка в размер на
1/360 от законната лихва върху дължимата сума за всеки ден от забавата до
окончателното плащане. Фактурата съдържа позоваване на общите условия /чл.
55.3/ за разпределение и снабдяване с природен газ на потребители за битови
нужди при неплащане на сумата по фактурата в срок от 10 дни след падежа на
задължението, газоподаването ще бъде прекратено. Към фактурата е издадена
детайлна справка, от съдържанието на която се установява, че дължимата от К. за
апартамент № 1 сума за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. е в размер на
227,40 лева;
-
разписка за извършено на 18.12.2017 г. плащане на
сумата по тази фактура на стойност 1453.26 лева, от които 2,82 лева –
неустойки;
-
разписка за извършено на 16.03.2018 г. плащане на
сумата по тази фактура на стойност 1945 лева, от които 2,16 лева – неустойки;
-
детайлна справка по фактура за отчететн период
01.03.2018 г. – 31.03.2018 г., съгласно която индивидуалното потребление на газ
за апартамент № 1 от потребител Р.К. е на стойност 315,30 лева.;
-
разписка за извършено на 15.01.2019 г.
плащане на сума в размер на 2636,26 лева, заплатени в полза на „О.М.“ АД по
фактура № 2397904/31.12.2018 г. за отчетен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018
г., видно от която сумата по издадената фактура е 2611,85 лева, като е
начислена и неустойка в размер на 3,63 лева.;
-
извлечение от електронна система за задълженията на
собственика на апартамент № 1 за месец януари 2019 г., видно от което
припадащата се част от сумата по фактурата за газ за м.декември 2018 г. е в
размер на 371,65 лева.
-
фактура № **********/31.01.2019 г., издадена от „О.М.“
АД, с получател Етажната собственост с адрес гр. София, ул. „****** на стойност
3163,68 лева с включен ДДС с падеж на плащане 11.02.2019 г., като при просрочие
се дължи неустойка в размер на 1/360 от законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден от забавата до окончателното плащане. Към фактурата е издадена
детайлна справка, от съдържанието на която се установява, че дължимата от К. за
апартамент № 1 сума за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. по тази фактура е
в размер на 510,68 лева;
-
разписка за извършено на 13.02.2019 г. плащане на
сумата по тази фактура на стойност 3165,44 лева, от които 1,76 лева – неустойки.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове
са допустими, доколкото по делото са представени доказателства, установяващи
наличето на представителна власт на професионалния домоуправител да
представлява страната в настоящото производство. Неоснователни в тази връзка се
явяват възраженията на въззивника – ответник, с оглед което и въззивният съд
следва да разгледа по същество претенциите, пренесени за разглеждане пред
настоящия съд с депозираната срещу съдебното решение въззивна жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Противно
на приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове,
а именно такава по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 51 ЗУЕС, въззивният състав на съда
намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 48, ал.
3, вр. ал. 8, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС – по отношение на вноските, дължими към
етажната собственост въз основа на взети на проведени общи събрания решения,
както и по чл. 61, ал. 2 ЗЗД – по отношение на заплатените от етажната
собственост задължения на ответницата за стойност на предоставени на адреса на
собствения й имот услуги от енергийното предприятие „О.М.“ АД.
Погрешната правна
квалификация обаче не води до недопустимост на решението, тъй като основанието
на иска не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава. Ето
защо въззивният съд следва да даде отговор на спорния между страните въпрос
основателни ли са предявените от ищеца искове, съответно правилно ли е
обжалваното съдебно решение.
По иска с правно
основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 50, ал. 2
въззивният съд приема следното:
Съобразно чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
Ответникът не
оспорва обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се на посочения адрес.
Ищецът основава
претенцията си на взетите на проведени на 14.03.2013 г., на 11.06.2018 г., на
13.12.2018 г. и на 11.03.2019 г. решения на общи събрания на етажната
собственост, протоколите за които, заедно със съответните приложения, са
представени по делото. Ето защо съдът приема, че този иск е доказан по своето
основание, а също и по размер. На проведеното на 14.03.2013 г. общо събрание е
взето решение месечната вноска към етажната собственост да е в размер на 20
лева, като същият е бил приложим до увеличаването му на сумата от 25 лева
съгласно решението, взето на 11.06.2018 г., считано от 01.07.2018 г. Установява
се също така, че общото събрание е взело решения за вноски към етажната
собственост във връзка с необходимостта от ремонт на водостоците /улуците/ на
сградата, с оглед което за всеки апартамент е дължима сума в размер на 250 лева
общо. Ето защо съдът намира иска за основателен за сумата от 327,04 лева, като
сбор от претендираните от ищеца за периода м.11.2017 г. – м.02.2019 г. вноски
за управление и поддръжка на етажната собственост в общ размер на 110 лева,
както и за вноските към фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 217,04 лева /за
м.03.2018 г. – м.02.2019 г./, както е приел с решението си и районният съд.
По иска с правно
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно правилата
на гестията, разписани в нормите на чл. 60 – чл. 61 ЗЗД, който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е
да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Ако работата е
била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да
обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Според въззивния
състав на съда в случая е налице именно хипотезата, уредена в разпоредбата на
чл. 61, ал. 1 ЗЗД – от страна на етажната собственост са заплатени задълженията
за газ за битови нужди, дължими от ответницата според индивидуалното й
потребление. Плащането, освен в интерес на последната, е извършено и в полза на
всички етажни собственици с оглед дължимата неустйка за забава за всеки ден
просрочие, както и предвидената в общите условия, приложими към договора за
доставка на природен газ за битови нужди, неблагоприятна последица от неплащане
на задължението по издадена фактура в 10-дневен срок след настъпване на падежа
– преустановяване на газоподаването към етажната собственост.
От представените
по делото доказателства се установява, че задълженията на ответницата за цена
на доставен до имота й природен газ за месеците ноември 2017 г., февруари 2018
г., март 2018 г., декември 2018 г. и януари 2019 г. възлизат на сумата от
1805,29 лева, като същите са заплатени от етажната собственост видно от
представените разписки, удостоверяващи заплащането на фактурите. Доколкото от
страна на ответницата не са ангажирани доказателства сама да е погасила тези си
задължения, то следва да се приеме, че последната отговаря до размера на
обогатяването си, в случая – заплатените от ищеца за нейна сметка суми по
описаните и по-горе фактури.
Ето защо правилно
СРС е уважил този иск за пълния предявен размер от 1805,29 лева.
Във връзка с
възраженията на въззивника за нищожност и незаконосъобразност на взетите
решения, въз основа на които от ответника се претендират процесните суми, следва
да се отбележи, че от представените по делото протоколи се установява вземането
на решения от общото събрание на етажните собственици със съдържанието,
посочено и по-напред в настоящото решение.
Дали ответникът е
присъствал или не на проведените общи събрания, не прави същите нелегитимни. Възраженията
за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на общите събрания на ЕС
не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда на инцидентния
съдебен контрол. Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал.1 ЗУЕС - с
иск за отмяна на решението на общото събрание. Производството по отмяна на
решението на общото събрание има конститутивен характер, като за да не се
приложи едно решение, е нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство
и е недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в други
производства. До отмяната на решението на общото събрание то следва да се
прилага и същото обвързва етажните собственици. За разлика от нищожността на
сделките, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен и ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който срок тече
от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието –
чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да
се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед
изложеното, съдът приема, че само в срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и то по този ред
/чрез предявяване на конститутивен иск/ може да се иска отмяна на решенията на общо
събрание на етажна собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или
незаконосъобразност, като в тази насока е и константната съдебна практика. След
влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за всички
собственици, независимо как и дали са гласували и дали са присъствали на
събранието /в този смисъл решение №39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на
ВКС, I ГО, Определение № 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г.,
II г. о., ГК и др./.
Предвид горното и
доколкото от страна на ответника не се сочи и не се ангажират доказателства
тези решения на общото събрание да са били атакувани в предвидения за това
едномесечен срок, то ищецът е доказал основателността на предявените искове и техния
размер за сумата от общо 2132,33 лв., дължими за процесния период, тъй като по
делото са представени достатъчно писмени доказателства, установяващи
задълженията на етажните собственици, както и начина на тяхното изчисляване. Както
е приел и първоинстанционният съд, касае се за парично задължение, върху което
е дължима и следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 08.05.2019 г., тъй като това е поискано от ищеца с
исковата молба.
Предвид всичко
изложено по-горе, въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, с оглед съвпадението на
изводите за основателност на предявените искове на решаващите състави на първия
и на въззивния съд.
По разноските във
въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се
следват на въззивника. Претенцията за разноски на въззиваемия по аргумент от
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК е основателна, тъй като по делото страната е
представлявана пред въззивния съд от юрисконсулт. С оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото и обстоятелството, че въззивното производство е
протекло в едно открито съдебно заседание без да са релевирани доказателствни
искания, съдът определя възнаграждението в минимален размер от 50 лева, които
следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
41314 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 37427 по описа за 2019 г. на
СРС, Първо гражданско отделение, 33 състав, с което са уважени предявените от
ищеца в първоинстанционното производство етажната собственост от адрес: гр.
София, ул. „******, обективно кумулативно съединени установителни искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал.
8, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като е признато за установено, че ответницата Р.И.К. дължи на ищеца сумата от общо 2 132,33 лв.,
представляваща неизплатени суми към етажната собственост за поддръжка,
управление, фонд „Ремонт и обновяване“ и задължения за цена на газ за битови
нужди за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г. за собствения на ответницата
апартамент № 1, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /08.05.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 24950/2019 г. по описа на СРС, 33 състав, включително и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на представляващия етажната
собственост от адрес в гр. София, ул. „******, „О.в.“ ООД, ЕИК ******, сумата
от 50 лв. /педесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалвано по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.