№ 34745
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110100599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от „Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „В.“ № 70, ет. 2, ап. 8, срещу „В.“ ЕООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д“ № 52-54.
Ответникът – „В.“ ЕООД, е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Съдът намира, че за изясняване на делото от фактическата страна е необходимо
прилагане на специални знания, поради което на страните следва да бъде предоставена
възможност за формулиране на въпроси към съдебно-счетоводна експертиза, която да
бъде допусната.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да формулират
въпроси към съдебно-счетоводна експертиза, която следва да бъде допусната.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че „Т.“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност, чийто
основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане
и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“. Излага твърдения,
че между дружеството и В.К.В. е сключен договор за цесия от 30.05.2023 г., с който
последната е прехвърлила на „Т.“ ЕООД вземания в общ размер на 351,02 лева,
представляваща сбор от платени без основание суми от цедента на ответника, от които
216,62 лева са платени като такса за бързо разглеждане по Договор за кредит №
**********/22.11.2022 г., сключен между „В.“ ЕООД и цедента, и 134,40 лева по Анекс
за удължаване на срока от 08.01.2023 г. към Договор за кредит №
**********/22.11.2022 г. Ищецът твърди, че вземанията са прехвърлени в неговия
патримониум заедно с всички принадлежности, включително с изтеклите лихви, а с
уведомление, получено от ответника на 10.07.2023 г., след изрично упълномощаване от
цедента, е информирал ответното дружество за извършеното прехвърляне на
вземанията, но до момента няма плащане от ответника. Ищецът излага твърдения, че
между ответника и цедента е бил сключен Договор за кредит № **********/22.11.2022
и Анекс за удължаване на срока от 08.01.2023 г. по реда на Закона за потребителския
кредит (ЗПК) и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
чрез интернет платформа, управлявана от ответника. Съгласно договора за кредит,
кредитополучателят е следвало да заплати на ответника главница и възнаградителна
лихва. Освен това, кредитополучателят е бил задължен да заплати и такса за бързо
разглеждане, която подлежала на плащане общо с останалите задължения на падежа на
договора. Съгласно Общите условия, неразделна част от индивидуалния договор за
кредит, кредитополучателят имат право да поиска срокът за връщане на кредита да
бъде удължен. Срещу тази услуга, кредитополучателят дължи на ответника „Такса за
удължаване“, чийто размер е определен с Тарифата към Общите условия на ответника
в процентно изражение, съобразно главницата по договора. Таксата за удължаване се
заплаща предварително в деня и преди подписване па допълнителното споразумение
за удължаване. Ищецът твърди, че цедентът три пъти се е възползвал от възможността
за удължаване, като въз основа на това между него и ответника е бил сключен и
процесният анекс. Ищецът излага твърдения, че Договор за кредит №
**********/22.11.2022 г. е сключен при следните параметри: главница в размер на
1400 лева, възнаградителна лихва – 47,17 лева, такса за бързо разглеждане – 216,62
лева, падеж – 22.12.2022 г., ГЛП – 40,97 %, ГПР – 49,70 % и общо дължима сума по
кредита – 1663,79 лева. Анексът към договора за кредит бил със следните параметри:
такса за удължаване – 134,40 лева, срок на удължаване – 7 дни и падеж на договора
след удължаването – 12.01.2023 г. Твърди, че сумата от 216,62 лева, представляваща
такса за бързо разглеждане по процесния договор за кредит е платена без основание на
04.02.2023 г. през „Изи Пей“ АД. Сумата от 134,40 лева е платена на 08.01.2023 г. по
Анекс за удължаване на срок от 08.01.2023г. към Договор за кредит №
**********/22.11.2022 г. Ищецът поддържа, че независимо, че сумите за такса за
бързо разглеждане по договора за кредит и такса за удължаване по анекса към него, са
предадени без основание, тъй като всеки един от тях е изцяло нищожен
(недействителен), евентуално конкретните клаузи, на които се основават плащанията
са нищожни. Излага твърдения, че поотделно таксата за бързо разглеждане на
2
искането за кредит и таксата за удължаване на срока на кредита са в по-голям размер
от възнаградителната лихва по договора за кредит, което води до извод за
нееквивалентност на престациите, както и за необосновано висок размер на
възнаграждението за тези допълнителни услуги. Ищецът поддържа, че договорът за
кредит и анекса към него са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК, тъй като липсва съществен елемент от тяхното съдържание, а
именно – ГПР. Ищецът твърди, че таксата за бързо разглеждане на искането за кредит
и таксата за удължаване на срока по договора за кредит е следвало да бъдат включени
при изчисляване на ГПР, тъй като представляват разход за кредитополучателя и
приход за кредитора, свързани са с кредита и без сключения договор същите не биха
могли да бъдат направени. Поддържа, че тъй като тези такси не са включени в ГПР по
договора, същият е невярно посочен. Излага доводи, че неправилното посочване на
ГПР води до нарушение на Директива 2008/48/ЕО, която цели да създаде единен
съпоставим прозрачен пазар на кредитите, тъй като при грешното посочване на ГПР
потребителят не може да сравни кредитните продукти адекватно. Ищецът излага
твърдения, че грешното посочване на размера на ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В условията на
евентуалност поддържа, че посоченият в договора за кредит и анекса към него ГПР е
грешно изчислен и не отговаря на действителния такъв. Твърди, че в договора за
кредит и анекса към него ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са
описани основните данни, които са послужили за неговото изчисление, както и
допълнителните допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Ищецът поддържа,
че договорът за кредит е нищожен поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като ако в ГПР бяха включени таксите за допълнителни услуги,
неговата стойност е щяла да надвиши в пъти максимално допустимия размер. Ищецът
поддържа, че договорът и анексът към него са нищожни и на основание чл. 10, ал. 1
ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 147 ЗЗП, поради
това, че в тях ГПР и ГЛП не са посочени по ясен и разбираем начин, както и поради
това, че в договорите за кредит не се съдържа информация за наличието или правото
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и
размерът на лихвения процент на ден. Ищецът излага доводи, че договорът за кредит
и анексът към него са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Поддържа,
че е нарушена еквивалентността на насрещните престации, като срещу заплащане на
такса за услугата за бързо разглеждане на искането за кредит потребителят дължи цена
по-висока от възнаградителната лихва. Същевременно, за ответника не възниква ново
задължение, доколкото дори и при нейната липса, последният би следвало да извърши
същите действия по разглеждане на заявката за кредит. Срещу услугата за удължаване
на кредита, потребителят отново дължи сума, надвишаваща възнаграднтелпата лихва
по договора, а за ответника отново не възникват допълнителни задължения,
обосноваващи нейното начисляване. Поддържа, че договорът и анексът към него
противоречат на добрите нрави и излага твърдения, че поради това, че до ползването
на т.нар. „бързи кредити“, в което понятие попадат и процесиите договор за кредит и
анекс, прибягват финансово затруднени физически лица. с лоша кредитна история и
невъзможност да получат кредит при по-изгодни условия. Възползвайки се от тези
обстоятелства, както и от незнанието на потребителите, ответникът е възприел
търговската практика за предоставяне на необезпечени потребителски кредити
единствено в случай, че потребителят се съгласи да заплати такса за бързо
3
разглеждане, евентуално такса за удължаване, т.е. единствено при получаване на
допълнителни приходи от сключения кредит. Ищецът твърди, че в договора за кредит
и анекса към него са посочени единствено абсолютни стойност на ГЛП, който е
фиксиран, но не е ясно как тази стойност се съотнася към ГПР. Освен това, ГЛП по
договора за кредит превишава четири пъти размера на законната лихва, която към
момента на сключване на същия е 10 %, поради което размерът на лихвата
противоречи на добрите нрави, а съответната клауза от договорите, регламентираща
такава лихва е нищожна. Ищецът поддържа, че в случая не е налице нито една от
двете хипотези на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ищецът поддържа и, че клаузите, уреждащи
таксите за допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 във връзка
с чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 19 ЗЗП поради несъответствие на насрещните престации
на потребителя и кредитора. Поддържа, че клаузите за заплащане на такси за
допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП , тъй като
неправилно изчисленият ГПР по кредита не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора и анексите към него. Ищецът
твърди, че клаузите за заплащане на такси за допълнителни услуги са нищожни и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като те са били предварително едностранно
изготвени от кредитора и не са индивидуално договорени. Поддържа, че клаузите са
нищожни и поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като услугите бързо
разглеждане на искането за кредит и отлагане на падежа по договора за кредит са
свързани с усвояването и управлението на кредита, а на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Поддържа, че клаузите са
нищожни и поради нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗПК, тъй като таксите за
допълнителни услуги не са включени в ГПР и при тяхното включване в последния, би
се стигнало до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимум. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 351,02 лева, формирана от следните
суми:
216,62 лева, представляваща платена без основание сума за такса за бързо
разглеждане по Договор № **********/22.11.2022 г., сключен между „В.“ ЕООД и
цедента, и
134,40 лева, представляваща платена без основание сума като такса за
удължаване по Анекс за удължаване на срока от 08.01.2023 г. към Договор за кредит №
**********/22.11.2022 г., сключен между „В.“ ЕООД и цедента.
Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
това, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че
уведомлението за извършеното цедиране на вземания е опорочено. Прави възражение
за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации. Излага доводи, че договорът за цесия е
нищожен и поради липса на предмет, тъй като е прехвърлено бъдещо вземане на
цедента, както и поради това, че в договора вземанията не са индивидуализирани.
Поддържа, че договорът за цесия е нищожен и привиден, като е сключен при
относителна симулация и прикрива консултантски договор. Излага твърдения за
съмнение за злоупотреба с право от страна на ищеца с цел извличане на имотна облага
и ощетяване на трети лица. Поддържа, че при осъществяване на дейността си ,,В.“
ЕООД спазва всички разпоредби в областта на потребителското кредитиране - ЗЗП,
4
ЗПК и ЗПФУР, прилаганите от него Общи условия по договорите за кредит са предмет
на предварително одобрение и съгласуване от КЗП, който орган е правоприлагащ и
следящ за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП. В заключение посочва, че
вземанията му произтичат единствено и само от валидни договорни основания -
сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: извършено плащане по договора за
потребителски кредит и анекса към него от кредитополучателя В.К.В. на ответното
дружество на всяка една от твърдените в исковата молба суми; прехвърляне на
вземанията по договорите за кредит от кредитополучателя на ищцовото дружество и
уведомяването на ответника за извършената цесия;
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже:
наличието на валидно основание за задържането на процесните суми; наведените
правопогасяващи и правоизключващи възражения, включително че договорът за
прехвърляне на вземания е нищожен на посочените в отговора на исковата молба
основания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2024 г.
от 15.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от определението, като на
ответника – да се връчи препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
5
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните както следва:
на ищеца – на посочения по делото адрес: гр. София, бул. „В.“ № 70, ет. 2, ап.
8
на ответника – на посочения в отговора на исковата молба електронен
адрес за връчване.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за формулиране на въпроси от
страните към съдебно-счетоводна експертиза.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6