№ 1
гр. П., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100003 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, предл. 2 ГПК.
Ищецът – „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“
№ 19, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответницата (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021 г. Поддържа, че въз основа на
тази сделка е предоставил на кредитополучателя паричен кредит, усвояван чрез
кредитна карта, с лимит от 1 000 лв., като е било предвидено и заплащането на
възнаградителна (договорна) лихва. Изтъква, че кредитополучателят е извършил
многократни усвоявания на лимита по кредита, но не го е обслужван редовно, поради
което е била обявена предсрочната му изискуемост, а в условията на евентуалност –
обявява предсрочната изискуемост с нарочно изявление в исковата молба. Сочи, че
понастоящем кредитният дълг възлиза на: 947,47 лв. – непогасена главница; 163,21 лв.
– възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 11.08.2021 г. до
29.06.2022 г.; 3,95 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от
30.06.2022 г. до 15.07.2022 г., и 75 лв. – кредитни такси. Пояснява, че за тези вземания
е било отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
поради което иска те да му бъдат присъдени. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – В. И. Г., с настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 16, ЕГН
**********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Е. Г. С.
1
от Адвокатска колегия – гр. Б.. Последната намира ищцовите претенции за
неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне. Излага доводи, че: при сключването
на визирания договор ищецът е бил представляван от лице, което не е било
упълномощено от него; отсъстват доказателства за усвояването на кредитния лимит от
страна на ответницата; липсва надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
дълга; самият договор е изписан на шрифт, който не отговоря на изискванията на ЗПК.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
18.07.2022 г., до погасяването;
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната
(договорната) лихва;
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната
лихва;
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за таксите по кредитната
сделка.
За вземанията по тези претенции е било подадено заявление по чл. 417, т. 2
ГПК, но то е било отхвърлено с влязлото в сила Разпореждане № 572/25.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 988/22 г. на Районен съд – гр. П., което дело е приложено към настоящото
такова.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) и ответницата (като
кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в
полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното
връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в
тази насока.
- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за
дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/
непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
2
задължение.
- За разноските по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която
кредитополучателят дължи заплащането на търсените разноски; 2/ настъпването на
условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване
на вземането, отнасящо се до тях.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всяка от исковите си претенции, а на ответницата – погасяването на
задълженията.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с
кредитополучател – ответницата, се доказва от обективиращия го документ, както и от
погасителния план, общите условия и условията за издаване и обслужване на плащания
с кредитни карти „Maxi Go“ на „Б. ДСК“ АД към този договор, които документи са
представени по делото. Те са подписани за ответницата, а подписите й върху тях не са
оспорени, поради което трябва да се приеме, че същите материализират нейни
изявления (чл. 180 ГПК).
Възраженията на особения представител на ответната страна, че при
сключването на кредитната сделка лицето (кредитен инспектор Й. А. Х.),
представлявало ищцовото дружество, не е разполагало с представителна власт за това
са неоснователни. Те явно не държат сметка за един от основните институти на
представителството в търговското право, уреден в чл. 301 ТЗ, където е предвидено, че:
„Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването“. В случая ищецът, който е търговска Б. и съответно е типичен търговец
(чл. 7, ал. 1 ЗКИ), не само не се противопоставя на действията по сключването на
договора, а напротив – изрично се позовава на него. Ето защо е повече от очевидно, че
той желае да се ползва от този договор, поради което същият валидно го обвързва и е
без значение, че не е приложено пълномощно за субекта, действащ от името на
ищцовата страна при сключването му с ответницата.
От съдържанието на самия договор, на погасителния план и на общите условия
стават ясни и базовите параметри на кредитното правоотношение, относими към
разглеждания спор, а именно:
- главница – 1 000 лв., предоставени под формата на кредитен лимит и
усвоявани чрез специално издадена кредитна карта „DSK Maxi Go“;
- променлив лихвен процент, който към момента на подписването на
сделката е 21,95 % на годишна основа и 0,06 % на дневна база;
- годишен процент на разходите – 24,30 %;
- обща дължима сума – 1 122,84 лв.;
- изчисляване на годишния процент на разходите и на общата дължима
3
сума при допусканията, че „общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават
неизменни до края на срока, както и кредитът ще се издължава съгласно условията и
срока на Договора за кредит“;
- редовен срок на кредита (краен падеж) – 1 година;
- погасяване – чрез минимална погасителна вноска, разписана по размер и
падеж в погасителния план;
- предсрочна изискуемост – при определени хипотези на неизпълнение на
договорните задължения на кредитополучателя, сред които е и забавата в погасяването.
От документа, материализиращ кредитния договор, е видно, че параметрите му,
свързани с размера на кредитния лимит, на лихвения процент, на годишния процент на
разходите и на общата дължима сума, са изписани ръкописно, докато другите уговорки
са с печатен шрифт.
С ангажираните с исковата молба покана и разписка за връчването й се изяснява,
че:
- ищецът е отправил писмено волеизявление до ответницата, че е допуснала
забава в издължаването на кредита;
- по тази причина счита кредитните задължения за предсрочно изискуеми;
- поканата е била връчена на ответницата на 30.06.2022 г.;
- връчването е било извършено от частен съдебен изпълнител, на основание
чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК – чрез дъщерята на
ответницата, за която връчителят е удостоверил, че живее в едно домакинство с нея.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма
причини да не бъде изцяло кредитирано, става ясно, че:
- общата кредитна сума по договора, която е била усвоена от ответницата, е
947,47 лв.;
- няма счетоводни данни за погасявания спрямо кредитния дълг от страна
на кредитополучателя;
- с оглед забавата, допусната от кредитополучателя, и предсрочната
изискуемост, приета от кредитодателя, от счетоводна гледна точка кредитните
задължения кореспондират със сумите по предявените искове.
От гореизведените предпоставки за уважаване на ищцовите претенции е
показателно, че в основата на подобен процесуален резултат най-напред стои
валидното облигационно отношение, част от чието съдържание са търсените вземания.
Затова и централният проблем, от който е детерминиран изходът от съдебния спор, е
дали сделката, на която се позова ищцовото дружество, наистина е валидна.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК
на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
4
правния спор, независимо дали е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на такъв за
потребителски кредит, по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила
от 12.05.2010 г.). Ответницата е физическо лице, за което няма данни при встъпването
в кредитното правоотношение да е действало при упражняването на професионална
или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество, част от чиято базова дейност
е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора, ищецът е действал в качеството на „кредитор“, според
легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответницата е имала качеството на
„потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.) въвежда изискването, че:
„Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора“. Касае се за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява специална форма за
действителност на договорите за потребителски кредит (вж. Определение №
50706/04.10.2022 г. по гр. д. № 851/22 г., IV г. о. на ВКС), чието приложение е
допустимо от чл. 10, § 2 и от чл. 22, § 1 на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. (вж. Решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. №
550/22 г., II т. о. на ВКС, както и направения там анализ на Определение от 14.04.2021
г. по дело С-535/20 на СЕС).
В този контекст се налага изводът, че договорът, от който произтичат ищцовите
претенции, не съответства на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото и без специални знания се
констатира, че не всичките му елементи са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, щом като едни от най-важните от тях (за кредитния лимит, за лихвения
процент, за годишния процент на разходите и за общата дължима сума) са изписани
ръкописно, а останалата му част е представена печатно.
Както беше казано, отклоненията от императива на чл. 10, ал. 1 ЗПК водят до
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК), а тогава
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на
лихва или на други разходи по него (чл. 23 ЗПК).
Обсъжданата недействителност, както и механизмът за уреждане на последиците
й, са специални спрямо общата уредба на същите материалноправни институти в ЗЗД.
По тази причина, при установяване на такава недействителност в исковото
производство, съдът следва да признае с решението си дължимата главница по приетия
за недействителен договор за потребителски кредит, като не е нужно нейното връщане
5
да се извършва в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 60186/28.11.2022
г. по т. д. № 1023/20 г., I т. о. на ВКС и Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. №
2024/22 г., I т. о. на ВКС).
С оглед приетата недействителност на договора, ищцовите претенции подлежат
на отхвърляне, с изключение на онази за главницата, която трябва да бъде уважена
само за невърнатата чиста стойност на кредита, доказана чрез заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза.
2. По съдебните разноски и възнаграждението на особения представител на
ответницата:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Деловодните разноски, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената
част от исковете, са 731,90 лв. и те са изчислени на базата на заплатената държавна
такса за главния иск (50 лв.), платеното възнаграждение за вещо лице (450 лв.) и
направените разходи за особен представител (418,96 лв.).
Ответницата не е направила съдебни разноски.
Необходимо е да се разпореди изплащане на възнаграждението, дължимо на
особения представител на ответната страна, което е внесено от ищеца по
набирателната сметка на съда, съгласно вносна бележка от 03.05.2023 г.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. Г., с настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 16, ЕГН **********, да
заплати на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 19,
ЕИК ***, следните суми:
- 947,47 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ,
представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021 г.,
сключен между „Б. ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредитополучател),
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано
от 18.07.2022 г. до погасяването, и
- 731,90 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни
разноски по делото.
6
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „М.“ № 19, ЕИК ***, предявени срещу В. И. Г., с настоящ адрес в гр. П., ул.
„С.“ № 16, ЕГН **********, с които се претендира последната да бъде осъдена да
заплати на първото и следните суми:
- 163,21 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 11.08.2021
г. до 29.06.2022 г., по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021 г., сключен между „Б. ДСК“ АД
(като кредитодател) и В. И. Г. (като кредитополучател);
- 3,95 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 947,47 лв. по
този кредитен договор, за периода от 30.06.2022 г. до 15.07.2022 г., и
- 75 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД,
представляваща такси по кредита.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Е. Г. С. от Адвокатска колегия – гр. Б., назначена
за особен представител на ответницата по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение от 418,96
лв., дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по набирателната
сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7