№ 211 / 14.6.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 14.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...........…трети наказателен състав в публично
заседание на 14 май...................……..………………………………….
през две хиляди и осемнадесета година......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова.………………………....…..........АН дело 545 по описа
за 2017г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление 16-0996-003477 / 18.01.2017г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор „Пътна полиция” - Монтана на Н.Г.К. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.Г.К. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Постъпила е молба от пълномощника му, с която е взето становище, че НП е незаконосъобразно по мотиви посочени в жалбата, а като алтернативно искане моли съда да намали размера на наложеното наказание до предвидения в правната норма минимален размер.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА досежно алтернативното искане.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 08.12.2016г. около 03.00 часа в град Монтана, по бул.”Ал. Стамболийски” с посока от ул.”Н. Й. Вапцаров” към път Е-79 жалбоподателят е управлявал лек автомобил „М. 3.” с ДК xxxx , собственост на В. Г. Т., с ЕГН xxxxxxxxxx и при извършена проверка на кръстовището на път II-81 и направената справка с ОДЧ при ОД на МВР-Монтана се установило, че автомобилът е спрян от движение на дата 27.09.2016г, поради техническа неизправност. Предвид на това на жалбоподателя К. е съставен АУАН за нарушение.
За констатираното нарушение бил съставил на място акт за установяване на административно нарушение от същата дата, като деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят не е направил възражения по констатациите. В срока по чл.44 от ЗАНН не представил писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените, гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство, както и доводите на жалбоподателя изложени в жалбата.
Свидетелските показания на К.А. Р. и В.Б.В. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна досежно алтернативното искане за намаляване на наказанието, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил визираното нарушение, както и дали правилно е определено наказанието наложено на основание чл.177 т.4 от ЗДвП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя, като ползвател на МПС е управлявал същото, като МПС е било спряно от движение, поради техническа неизправност. В тази насока е и справка от ОД на МВр-Монтана-арг.л.15 от делото, от която се установява, че с ЗППАМ № 16-0996-000404/27.09.2016г. на Началника на Сектор ПП-Монтана управляваното от жалбоподателя МПС при проверката е било спряно от движение. В тази насока по делото е приложено копие от тази заповед, докладна записка и писмо – арг.л.16-18 от делото.
Жалбоподателят не е направил никакви възражения при съставянето на АУАН, както и в срокът по чл.44 от ЗАНН. От показанията на разпитаните свидетели Р. и В. се установява, че нарушението е извършено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че К. е извършил посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието по чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаната е извършила виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно младата възраст, недоказано имотно състояние. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на на 300.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП, като намалява същото на глоба в размер на 100.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление 16-0996-003477 / 18.01.2017г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор „Пътна полиция” – Монтана, с което на Н.Г.К. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: