Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4202 30.11.2017
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6529 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* против К.Х.А., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7,
т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 22.06.2015 г., между ответника и трето лице – кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД бил
сключен договор за паричен заем № 2331503, при общи условия и спазване на ЗПК,
въз основа на който дружеството предоставило заем в размер на 300 лева.
Ответникът се задължил да върне същия ведно с добавка, представляваща печалба
за кредитора в размер на 15,24 лева, на 12 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на по 26,27 лева, с падеж 15.09.2015 г. Заемателят не извършил
плащания. Поради липса на изпълнение в срок, била начислена и лихва за забава в
размер на 46,91 лева за периода 01.07.2015 г. – 01.03.2017 г.
Предвид
изложеното, ответникът дължал следните суми по договора: 300 лева – непогасена главница, 15,24 лева – договорна лихва за периода 30.06.2015 г. –15.09.2015
г. и 46,91 лева – обезщетение за
забава за периода 01.07.2015 г. – 01.03.2017 г.
Твърди
се, че на 01.01.2016 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ”
ООД /чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер
придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви.
Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне. Алтернативно следвало да се счита за с получаване на уведомлението
към исковата молба. Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1967/08.03.2017 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 2805/2017 г. по описа на ПРС, I бр.с. за всички упоменати
по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал
възражение за недължимост, в резултат на което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. С оглед
изложеното, се моли предявените претенции да бъдат уважени в цялост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
01.03.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство. Релевира се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, чрез
назначения му процесуален представител. Навеждат се подробни доводи за
неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват и по размер.
Признава се сключването на договора и получаването на паричната сума. Възразява
се, че твърдяната цесия не е надлежно съобщена от първоначалния кредитор, съотв. – не може да произведе действие и не легитимира
ищеца като титуляр на вземания. Цитира се съд. практика. Евентуални уговорки,
които изключвали изискването на закона за писмено уведомяване на
кредитополучателя за прехвърляне на вземанията, били недействителни – като
противоречащи на чл. 26 ЗЗД, вр. със ЗПК, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 11.05.2005 г., т.к. се явявали в ущърб на потребителя.
Претенциите
били неоснователни и поради незачитане от страна на небанковата институция на
задължения, произтичащи пряко от правото на ЕС. Не била извършена проверка на
кредитоспособността на заемателя. Същият бил по – слаба страна в
правоотношението и бил принуден да върне сума, която значително надхвърляла
месечния му доход /пенсия за инвалидност, която към момента покривала разходите
за престой в Д. за с.х. в с. Г., общ. П./. Договорът за заем бил сключен изцяло
в противоречие с националните норми на ЗПК и ЗЗП, в т.ч. на правото на ЕС,
което било пряко приложимо. Не били спазени стандартите относно изискването за
липса на неравноправни клаузи в потребителските договори и нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители, заложените в посочените
Директиви и Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. В последната били изведени задължения за -
достатъчна информираност на кредитополучателя, предоставяне на преддоговорна информация за стойността на контракта, която
да спомогне вземането на решение дали да се сключи такъв или не, и др. Позовава
се на практика на съда на ЕС. В случая тези задължения не били изпълнени –
липсвало подробно и достатъчно разбираемо за конкретния потребител обяснение на
параметрите на заемното отношение. Клаузите на договора и самият той
накърнявали интересите на ответника, като създали неравноправност между правата
и задълженията на страните, натоварвайки го с прекомерна и невъзможна за изпълнение
имуществена тежест. Ответникът бил лице с трайни увреждания на зрението и
слуха, при което възможността му за подробно и достатъчно адекватно възприемане
текста и значението на документите, била значително ограничена и затруднена.
Тези особености не били съобразени от страна на кредитора.
Било
налице и недобросъвестно поведение от страна на небанковата институция, водещо
до злоупотреба с положението на потребителя, като икономически по-слабата
страна в правоотношението. Клаузите на договора за заем били напълно неясно
формулирани, при което коректното им разбиране от лице без специални знания в
сферата на финансирането, било невъзможно. Ответникът бил лишен от възможността
да прецени реалната имуществена тежест, която поел. Изисквало се връщане на сума,
която значително надхвърляла финансовите му възможности и равняваща се
приблизително на двойния размер на месечните му доходи към 2015 г. Налице била
нелоялна търговска практика. Поради изложеното се моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2805/2017 г. по описа на
ПРС, I бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост
е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С влязло в законна сила Определение № 5725/13.06.2017 г.
производството по делото е прекратено в частта по предявените установителни искове
по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за дължимост
на суми от 45 лева – такса разходи и 89,16 лева – неустойка, при което такива
претенции не са предмет на разглеждане в процеса.
По същество:
От приетия по делото договор за паричен заем № ….. /л. 4/,
сключен на 22.06.2015 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, се установява наличието на съглашение
за предоставяне на парична сума в размер на 300 лева. Договорът за заем е
реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на предаването й. В случая - получаването
на сумата се установява по несъмнен начин от отразеното в чл.3, ал. 2 от
договора /имащ характер на разписка/.
По делото се доказва наличието на облигационно правоотношение
между ответника и първоначалния кредитор. Последният е изправна страна в правоотношението,
предвид предоставяне на уговорената парична сума. Съобразно становищата на
страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК, обстоятелствата относно сключването на договора, предаването на заема
и липсата на погасяване, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8513/13.09.2017 г. – л.77-78/.
В договора за заем е уговорено връщане на обща сума в
размер на 315,24 лева в срок от 12 седмици. Фиксираният годишен лихвен процент
е 40,00 %, годишният процент на разходите - 47,93 %. Липсва уговорка относно
размер на месечни вноски и падеж за погасяването им, като според чл. 2, т.2 от
договора, същите са упоменати в погасителен план, какъвто по делото не е
представен.
Заемателят е заявил, че е получил общите условия,
които са приложени като доказателство по делото. В чл. 34 от тях е прието, че
всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат
за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция,
изпратени по факс или email адрес, посочени от заемателя
в предложение за сключване на договор за паричен заем, а за заемодателя в
договора за паричен заем. В ал. 3 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за уведомяване при промяна на адрес, изпратените на последния
известен адрес за кореспонденция съобщения ще се считат за валидно връчени след
изтичането на три дни от тяхното изпращане.
На 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД /чийто правоприемник е
ищецът/ е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
В договора е уговорено , че продавачът ще прехвърли на купувача вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще
се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част, считано от
датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на
електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да
прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база.
Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със
съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно
правилата на т. 4.3. и следващите, то става неразделна част от договора/.
Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има
силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го
съответно. В т.2.2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на
характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3. е предвидено, че
електронните документи по смисъла на договора са електронни изявления на лице
за контакт, които са записани върху магнитен, оптичен или друг носител на
информация, трансформирани в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от
тяхното последващо манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством
система за обмен на електронни съобщения.
В т.4.5. е посочено, че страната адресат на електронния документ потвърждава
получаването на документа чрез лицето си за контакт. Потвърждаването се
извършва в разумен срок – 3 работни дни след постъпването в електронната
съобщителна система на адресата. Потвърждаването на получаването има освен
значението по чл. 8, ал.1 ЗЕДЕП и значение на постигнато съгласие, което
поражда прехвърлителния ефект досежно собствеността
върху вземанията, респективно потвърждава получаването на документите за дълга,
съобразно посоченото в Приложение № 2. Според т.4.7, след датата на прехвърляне
на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а купувачът има
право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след
датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето
принудително изпълнение. Съгласно т.4.9, продавачът се е задължил да изпрати
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1
от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на
основание чл. 4.8. от рамковия договор, прието като доказателство по делото,
продавачът – цедент е потвърдил, че кредит, описан
под № …. в Приложение № 1 от 01.01.2016 към договора за цесия от 16.11.2010 г.
с длъжник – ответникът в качеството му на кредитополучател по договор за паричен
заем, е цедиран от продавача на ищцовото
дружество.
На 05.01.2016 г. е изготвено и изпратено от цесионера
по силата на изрично упълномощаване за това от цедента,
уведомление до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението
към известието за доставяне, уведомлението е изпратено на един от адресите,
посочени в договора, като е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена
от получателя.
Препис от уведомлението и пълномощното от цедента са приложени към исковата молба и редовно връчени
на ответника.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се
установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за цесия. Възраженията на
ответника против пораждане на правните последици на договора за цесия спрямо
задълженията по заема, са неоснователни.
Видно от приетото по делото пълномощно, ищецът е бил
надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е
връчено на ответника с връчването на препис от
нея /вж. Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез
пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Обстоятелството дали уведомяването е станало преди или в хода на процеса, на
практика би имало значение единствено, ако се твърди и установи плащане от
ответника в полза на стария кредитор, с което да са погасени именно процесните вземания, в каквато връзка по делото не са
ангажирани доказателства. Тоест това защитно възражение не се отразява на
правата на ищеца, които той е придобил със сключването на договора за цесия, а
с възможността – до уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се освободи от отговорност
спрямо новия кредитор. Ответникът не твърди и не сочи доказателства за плащане
на цедента или цесионера. С оглед извършеното
прехвърляне и надлежното уведомяване на заемополучателя, следва да се приеме,
че цесията му е противопоставима и легитимира ищеца
като надлежен титуляр на дълговете по кредита.
Предвид изложеното, съдът счита,
че е налице надлежно съобщаване на цесията, поради което следва да се пристъпи
към разглеждане на твърденията на ищеца, касаещи действителността на сключения
договор за паричен заем.
Между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД са
възникнали правоотношения по договор за
паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Ответникът е изразил съгласието си
за встъпване в правоотношението във формата, предвидена в чл. 16, ал. 1 ЗЗД, видно от изложеното по
отношение на сключения договор за заем. Отразено е, че заемодателят е получил,
запознат е с общите условия и ги приема. След приемането им тези условия са
станали неразделна част от договора и обвързват страните със силата на закон /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД /.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК,
който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски /т.11/.
В настоящия случай съдът счита,
че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени
изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и
другите разходи.
С оглед изложеното, като
съобрази съдържанието на сключения договор между ответника и първоначалния
кредитор, съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК,
поради което договорът за потребителски кредит е недействителен, а за
недействителността съдът следи и служебно. Нещо повече, за разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник
по настоящото дело дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихви или други разходи.
Съдът счита, че не би могло да
се приеме, че заемополучателят би могъл да разбере какъв е лихвеният процент
след извършване на съответните математически изчисления. Посочен е годишен
лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в
размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22,
във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора, водят до неговата
недействителност, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да
бъдат определяеми.
Съобразно изложеното, ответникът
дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 300
лв., която се дължи в цялост, тъй като плащане нито се твърди, нито
установява.
В тази насока следва да се посочи, че възраженията в
отговора за пълна недължимост на суми по договора, не
се споделят. От една страна, съобразно договорната свобода, регламентирана в
чл. 9 ЗЗД, ответникът е взел собствено решение да встъпи в облигационно
правоотношение с първоначалния кредитор. Видно от съдържанието на договора, не
може да се приеме, че както сумата, така и срокът за погасяване, размерът на
лихвения процент, ГПР и договорната лихва, са изцяло предварително създадени
клаузи, на чието съдържание потребителят не е могъл да влияе. Напротив, именно
в резултат от допълнително договаряне между страните, е видно, че в документа
са попълнени съответните елементи на правоотношението, което води до извод за
индивидуалното им уговаряне. В ОИМ не се сочи кои точно условия се твърди да са
приети от ответника, без да е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
поради което обсъждане по същество на всяка клауза не е необходимо, т.к.
релевантните относно спорните суми, съдът не счита за неравноправни на соченото
основание. Отделно, не се споделя и възражението, че ответникът не дължал
връщане на суми, т.к. кредиторът не изпълнил задълженията си – да предостави
ясна и пълна преддоговорна информация и да извърши
предварителна оценка на кредитоспособността му. Ответникът е изразил доброволно
воля да встъпи в заемно правоотношение, като съобразно чл. 1 от договора,
страните са удостоверили с подписите си, че правоотношението възниква на
основание стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия
паричен заем. Именно в съответствие с изискването на чл.5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК –
кредиторът е предоставил своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания
необходимата информация за сравняване на различните предложения, която е била обективирана във формата на стандартен европейски формуляр
/ал.2/, който е получен от ответника, според отразеното в договора. Поради
това, не може да се приеме, че на последния не е била предоставена преддоговорна информация, а следва да се приеме, че той е
взел информирано решение за сключване на договора. Освен това, дори и да е
налице неизпълнение на кредитора по чл. 5
и чл. 6 ЗПК,
неспазването на горните изисквания не влече нищожност на договора, респ. недължимост на суми на това основание, а
административнонаказателна отговорност по чл. 45 ЗПК
и отговорност по чл. 12 ЗЗД,
които няма пречка да бъдат реализирани.
Относно оценката на кредитоспособността - дори такава да не е извършена, това също не
е основание за недължимост на получената в заем сума.
Липсата на подобна оценка, съобразно чл. 16 и сл. ЗПК, отново не води до
недействителност на договора. Тя е приоритет на кредитора с оглед обезпечаване
на необходимостта от възвръщаемост на предадените заемни средства. Задължението за проверка на кредитоспособността
на потребителя е съпътстващо сключването на договора за кредит, но не
представлява елемент от фактическия състав или изискване, отнасящо се до
формата или съдържанието на сделката. Неизпълнението на задължението по чл. 16 ЗПК,
ако приемем, че такова е налице в конкретния случай, обуславя единствено
затруднение или дори невъзможност на кредитора да събере вземанията си, поради
което води до административна отговорност за съответните отговорни лица, но не
би могло да причини най-тежкия порок на сключената сделка, а именно нищожност.
Освен това, в случая не се установява ответникът да е бил поставен в
състояние, при което връщането на заема, да е било абсолютно невъзможно или
непосилно, нито - дължимата сума да надвишава близо два пъти месечни му доход.
Видно от представената информация от НОИ, за периода, в който заемът е следвало
да бъде върнат – м. 06 – м. 09.2015 г., ответникът е получавал лична пенсия в
размер на около 132 лева. Дори да се приеме, че това е бил единственият му
месечен доход, плащането на заема не е невъзможно. Към този момент няма данни
да е пребивавал в Дом за стари хора /както по настоящем/
и да е имал разходи в тази връзка. При уговорения размер на общо дължимата сума
от 315,24 лева за периода от 12 седмици, потребителят дължи по 26,27 лев
седмично като погасителна вноска или 105,08 лева месечно, което с категоричност
не надвишава двойно месечния му доход, а е по – нисък от него. Вярно е, че
остатъкът е сума в много нисък размер, с която покриването на ежедневни разходи
би било значително затруднено, но това не прави връщането невъзможно. В тази
връзка следва да се има предвид, че относно връщането на получената в заем
сума, следва да се отчита обстоятелството, че при получаването й патримониумът на лицето бързо и без усилие е бил увеличен,
което е подобрило материалното му състояние и е могло да способства за бъдещо покачване
на доходите. Поради това, съдът не споделя възраженията в отговора.
С оглед всичко изложено, основателен
е единствено искът за установяване на дължимост на
сумата за главница. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на осн. чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се
отнася и за обезщетението за забава, т.к. предвид недействителността на договора,
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на
чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но
не и обезщетение за забава в размер на 46,91 лева за исковия период.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на двете страни на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил съответно искане /няма
списък по чл. 80 ГПК/ и е представил доказателства за сторени такива в размер
на платена ДТ, като се претендира и юрк.
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство
/25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т.
12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и
настоящото дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл.
78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на
решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея, присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/.
Според чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която
препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, за защита по
заповедни производства от 50 до 150 лева.
Съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено на минималните размери за двете производства, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото.
По
съразмерност, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо
95,34 лева за исковия процес и 45,33 лева за заповедното производство.
Искането
на ответника за присъждане на разноски в полза на НБПП не може да бъде уважено,
предвид чл. 37 и сл. ЗПрП, регламентиращи процедурата
по заплащане на възнаграждение за назначения служебен защитник.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Х.А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300
лева – представляваща неплатена главница, съгласно договор за паричен заем
№ ……от 22.06.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
приложение № 1 от 01.01.2016 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.03.2017 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимост на сумите от 15,24 лева – договорна лихва за
периода 30.06.2015 г. –15.09.2015 г. и 46,91 лева – обезщетение за забава за
периода 01.07.2015 г. – 01.03.2017 г., като неоснователни, за които суми, ведно
с други вземания, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1967/08.03.2017 г. по ч.гр.д. № 2805/2017 г. по описа на ПРС, I
бр.с.,
ОСЪЖДА К.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следните суми: общо 95,34
лева /деветдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство и общо 45,33 лева
/четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност
за заповедното производство по ч.гр.д. № 2805/2017 г. по описа на ПРС, I бр.с.,
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП