Р Е Ш Е Н И Е
Номер 151/25.1.2021г. 25.01.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм.
дело № 2773 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на ЕТ
„В. 96 - И.Д.“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: с. Рогош, обл. Пловдив, общ. Марица, ул. „Вела Благоева“ №27,представляван
от И.Д.Д.-К., чрез адв. С.С. *** против Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-472-0077389/24.08.2020 год., издадена от Ж.М.*****, потвърдена с Решение №
ГДФК - 124 от 24.09.2020 год. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,с която е наложена принудителна административна
мярка—„ запечатване на търговски обект- магазин за хранителни стоки,находящ се в с.Рогош,община „Марица“,ул.“Петко
Д.Петков“№5,стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от
2 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като
неправилна и незаконосъобразна,като се поддържа,че не се касае за системно
нарушение,а за единичен случай,още повече, че веднага след констатираното
нарушение са взети мерки за отстраняването му.Поддържа се още,че е налице
нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.Претендират се разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа,че следва да
се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес –
адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка,
в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представената административна преписка се
установява, че на 13.08.2020г. при извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС- магазин
за хранителни стоки,находящ се в с.Рогош,община
„Марица“,ул.“Петко Д.Петков“№5,стопанисван от ЕТ „В. 96 - И.Д.“,при извършена
контролна покупка на кекс „Боровец“ на стойност 0,40 лв.,платена в брой от орган по приходите преди легитимацията, е издаден
фискален касов бон № 0100091/13.08.2020г. на обща сума 0,40 лв. от
наличното,монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство
модел DATECS
DР-25 с ИН на ФУ DT474463 и ИН на ФП 02695046. Фискален касов бон № 0100091/13.08.2020г.не е съдържал
наименование на стоката,количеството и стойност по видове закупени
стоки-задължителен реквизит съгласно
изискванията на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер.АА,№ 0077389/13.08.2020г.на
търговски обект- магазин за хранителни стоки,находящ
се в с.Рогош,община „Марица“,ул.“Петко Д.Петков“№5,стопанисван от ЕТ „В. 96 -
И.Д.“
Въз основа на констатациите
от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № Заповед за налагане на ПАМ № ФК-472-0077389/24.08.2020 год., издадена
от Ж.М.*****,с която на ЕТ е наложена принудителна административна мярка-„
запечатване на търговски обект- магазин за хранителни стоки,находящ
се в с.Рогош,община „Марица“,ул.“Петко Д.Петков“№5,стопанисван от жалбоподателя
и забрана за достъп до него за срок от 2 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и
чл.187,ал.1 от ЗДДС.
В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие
на мярката, като е посочено, че при конкретното
му определяне от административния орган са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, големината на търговския обект,състоящ се от
търговско помещение -30 кв.м. и склад към него с площ от 10 кв.м.,вида на
обекта-магазин,предлагащ хранителни стоки,с богат асортимент от стоки от първа
необходимост,с широк диапазон на цените,работно време на обекта-без почивен
ден,обект с множество потенциални клиенти,реализиран не малък оборот в размер
на 507,29 лева в ранния следобед на деня,в който е извършена проверката и др., както и целите,
които се иска да бъдат
постигнати с налагането, а именно да се
осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Описано
е, че с констатираното нарушение се засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните
от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти.
Формиран е извод, че ако
не бъде приложена
ПАМ, съществува възможност за извършване на
ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат
пряко интересите на държавата, поради
неотразяване на реално извършените
продажби, водещи до неправилно определяне
на дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че
при определяне на срока на
ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът
на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат
е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Срещу оспорената заповед ЕТ „В. 96 - И.Д.“ е подал
жалба с вх №70-00-9147/16.09.2020г. и със свое
Решение № ГДФК-124/24.09.2020г.Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата,като е приел,че същата е
неоснователна.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва
да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед
нормата на чл. 186, ал.3
от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите и Заповед
№ ЗЦУ-1157/27.08.2020г.
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл. 186, ал.3
от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта
издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт,
следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите
основания,изложени и в Протокола за извършена проверка,така и правните
основания с посочване и описание на нарушението-ЕТ е издал фискален касов бон,
който не е съдържал наименование на стоката,количеството и стойност по видове закупени
стоки-задължителен реквизит съгласно
изискванията на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.Нарушен състава
на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.
с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС .
Относно материалната законосъобразност на оспорената
заповед.
В случая на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява
и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ е регламентирано, че фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително реквизитите, посочени в т. 1 -17, като сред императивно
изискуемите се реквизити са наименованието на стоката/услугата, код на данъчна
група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги /чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка, а именно че на 13.08.2020г. при извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за хранителни стоки,находящ се в с.Рогош,община „Марица“,ул.“Петко
Д.Петков“№5,стопанисван от ЕТ „В. 96 - И.Д.“,при извършена контролна покупка на
кекс „Боровец“ на стойност 0,40 лв.,платена в брой от орган по приходите преди
легитимацията, е издадена фискален касов бон № 0100091/13.08.2020г. на обща
сума 0,40 лв. от наличното,монтирано и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство модел DATECS DР-25 с ИН на ФУ DT474463 и ИН на ФП 02695046.
Фискален касов бон № 0100091/13.08.2020г.не е съдържал наименование на
стоката,количеството и стойност по видове закупени стоки-задължителен реквизит съгласно изискванията на
чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.Спор по фактите не е налице.
При установено нарушение на реда или начина за
издаване на документ за продажба, правоприлагащият
административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка
"запечатване на търговския обект", за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т. е органът действа в
условията на обвързана компетентност. Законът не регламентира възможност за
всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на
нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди и не е спорно между страните по делото, че
веднага след проверката,ЕТ е отстранил констатираното нарушение на изискванията
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Това обстоятелство обаче е ирелевантно
за законосъобразността на наложената с обжалваната Заповед №
ФК-472-0077389/24.08.2020 год.за налагане на принудителна административна мярка
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" от ЗДДС от гл. т наличието на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка за
нейното прилагане. Приложимият специален закон /ЗДДС/, не регламентира
възможност при отстраняване на установеното нарушение на Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, да не се издава заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ.
Преустановяването /отстраняването/ на нарушението, съставляващо предвидена в
закона материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ, не заличава нито факта на извършването на това нарушение, нито обуславя
извод за отпаднало материалноправно основание за
налагане на ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването
на правопораждащия фактически състав за упражняване
на административното правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Своевременното преустановяване /отстраняване/ на нарушението представлява
обстоятелство, което би могло да има значение при определяне продължителността
на срока на налаганата ПАМ, но е ирелевантно за
наличието на предпоставките за прилагането на законово предвидената по вид и
съдържание, следваща се за това нарушение принудителна административна мярка. В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като
констатираното нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ при издаването на фискални касови бонове в
търговския обект, е било отстранено /преустановено/, е липсвало основание за
прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
кумулативно с нея и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото законът не
обвързва налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на
вреди за фиска и съотв.
наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, нито представлява
законова регламентирана материалноправна предпоставка
за прилагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
сочената от жалбоподателя липса на вредни последици от установеното в
търговския обект нарушение, не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ.
липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното
настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на
налагането на ПАМ, но е ирелевантно за упражняването
на административното правомощие по прилагането на мярката.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в
проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед по чл.
186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от
ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-472-0077389/24.08.2020 год,
принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно
с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Относно доводите за срока на ПАМ и твърдяното
нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект-
кафе-аперитив и забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 2 дни. Съдът приема, че при определяне
на срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. При определянето продължителността на
срока на мярката решаващият административен орган е взел предвид от една страна
тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални
касови бонове за реализираните продажби, при съобразяване на местоположението
на обекта,вида на търговския обект,площта на същия,работното време-без почивен
ден,реализацията на немалък оборот и др. Определянето
продължителността на срока на принудителната административна мярка като такава
от 2 дни /т. е доста под предвидения среден размер/, сочи, че взето предвид
както обстоятелството, че при извършената от служители на ГД "Фискален
контрол" проверка не са констатирани други нарушения при регистрирането и
отчитането на извършваните в търговския обект продажби и/или други нарушения на
данъчното законодателство. В този смисъл съдът приема, че продължителността на
срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с
прилаганата принудителна административна мярка обществените отношения, свързани
с коректното отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти и респ. с
фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки -
съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето
защо правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл. 22 от ЗАНН и на
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е преценката на правоприлагащия
административен орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от гл.
т спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски
обект, прилагането на ограничението следва да бъде за срок от 2 дни. Оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон.
В заключение на изложеното , в хода на
служебната проверка по чл.
168 от АПК ,съдът
установи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл.
186, ал.3 от ЗДДС, в
производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила като самостоятелни основания за отмяна, материалният
закон е приложен правилно, а доколкото е постановена в условията на обвързана
компетентност (при установеното наличие на предвидените от закона предпоставки
за прилагане на ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което
липсват основания за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като
неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в
размер на 100 лева съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на жалба на ЕТ „В. 96 - И.Д.“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: с. Рогош, обл. Пловдив, общ. Марица, ул.
„Вела Благоева“ №27,представляван от И.Д.Д.-К., чрез адв. С.С. *** против Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-472-0077389/24.08.2020 год., издадена от Ж.М.*****, потвърдена с Решение №
ГДФК - 124 от 24.09.2020 год. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,с която е наложена принудителна административна
мярка—„ запечатване на търговски обект- магазин за хранителни стоки,находящ се в с.Рогош,община „Марица“,ул.“Петко
Д.Петков“№5,стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от
2 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „В. 96 - И.Д.“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: с. Рогош, обл. Пловдив, общ. Марица,
ул. „Вела Благоева“ №27,представляван от И.Д.Д.-К., чрез адв. С.С. *** да
заплати на Националната агенция по приходите-гр.София, сумата 100/сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: