№ 392
гр. Благоевград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20211200100243 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „„Ю. Б.“ А.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О...“ № *,
представлявано то П. Д., чрез адв. Д.М., против С. А. Т., ЕГН ********** и К.
С. Д., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 21.10.2004 г. между „Б..." А. (сегашно „Ю.
Б." А., ЕИК *) - Кредитодател, и С.А. Д.А (Т.), ЕГН **********, и К. С. Д.,
ЕГН ********** - кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за ремонт
и подобрения на недвижим имот № 330 от 21.10,2004 г., съгласно който Б. е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 27 576 лева за
ремонт на следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ ОТ ТРИЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с 1/2 част от гараж, зимнични помещения и таван.
Навежда се, че за връщането на кредита, лицата, подписали договора като
кредитополучатели, отговарят солидарно. За усвоения кредит
кредитополучателите дължат на Б. през първите две години от срока за
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 9,5%, като за
всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита
кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на Базовия
1
лихвен процент (БЛП) на Б. за жилищни кредити в лева плюс договорна
лихвена надбавка от 5,75 пункта. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди се, че
кредитополучателите дължат следните такси: 1/Такса за първоначално
одобрение-7,50 лева, платима при подаване на искането за кредит; 2/ Такса за
окончателно одобрение - 12,50 лева, платима при представяне на документите
за недвижимия имот, предмет на обезпечение; 3/ Такса за управление и
обработка -1% върху размера на разрешения кредит, платима еднократно при
първо усвояване на кредита; 4/Такса в размер на 20 лева за всяко посещение
на банков служител с цел удостоверяване на етапите на завършеност на
видовете строителни работи. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви, е до 21.12.2022 г. Твърди се, че
кредитополучателите погасяват кредита на равни анюитетни месечни вноски
в размер както следва: през първите две години от срока за издължаване на
кредита - 265,98 лева; за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита - 299,29 лева. При частично или пълно предсрочно
погасяване на кредита до 5 години (включително) от сключването на
договора, кредитополучателите дължат такса в размер на 2,5% върху размер
на предсрочно погасената главница. При частично или пълно предсрочно
погасяване на кредита от 5 до 10 години (включително) от сключването на
договора, кредитополучателите дължат такса в размер на 2% върху размер на
предсрочно погасената главница. При частично или пълно предсрочно
погасяване на кредита над 10 години от сключването на договора,
кредитополучателите дължат такса в размер на 1,5% върху размер на
предсрочно погасената главница. Кредитополучателите не дължат такса при
частично предсрочно погасяване в размер до две месечни погасителни
вноски, когато то се извършва само веднъж годишно. Кредитополучателите
се задължават да направят застраховка на ипотекирания в полза на Б.
недвижим имот, която следва да бъде прехвърлена в полза на Б. и да бъде
подновявана всяка година до окончателното издължаване на кредита.
Навежда се, че в случай, че кредитополучателите откажат или забавят
плащането на застрахователната премия с повече от 30 дни, Б. задължава
служебно разплащателната сметка на кредитополучателя при превеждане на
2
средства за погасяването на последната погасителна вноска и превежда на
застрахователя дължимата сума, а при просрочие с повече от 90 дни - Б.
превежда необходимата сума и увеличава размера на задължението по
договора за кредит с нейния размер. С подписването на договора
кредитополучателите дават своето неотменимо и безусловно съгласие Б.
служебно да събира своите изискуеми вземания произтичащи от или във
връзка с договора за кредит, от всички техни сметки в Б.. На основание чл. 19
във връзка с чл. 18 от договора за кредит при непогасяване на която и да е
вноска по кредита за ремонт и подобрения, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, Б.
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем и да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
Твърди се, че с допълнително споразумение от 26.05.2009 г. страните
констатират, че задължението по договора за кредит е общо в размер на 25
740,74 лева и се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на Б.. Кредитополучателите се задължават да
внесат еднократно сумата от 300 лева, като внасянето й е условие за влизане в
сила на споразумението. С подписването на споразумението
кредитополучателите се съгласяват формираните просрочия да бъдат
преоформени чрез натрупването им към редовната главница, като
кредитополучателите упълномощават и оправомощават Б. да извърши
служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията.
Страните се споразумяват да бъде въведен дванадесетмесечен период на
облекчено погасяване на кредита. В случай, кредитополучателите не заплатят
две дължими месечни погасителни вноски по време на този период, същите
губят правото да ползват облекчението.
Твърди се, че с Допълнително споразумение от 25.08.2010 г. страните се
съгласяват да предоговорят съществуващите към същата дата задължения на
кредитополучателите и констатират, че задължението по договора за кредит е
общо в размер на 31346,64 лева. Кредитополучателите дължат и редовната
лихва, която е/ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
споразумението, но към датата на подписването му все още не е изискуема.
Страните се съгласяват, че всички плащания по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се
преоформят служебно от Б. към датата на споразумението чрез натрупване на
3
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Страните се споразумяват, че кредитополучателите ще
ползват дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, като
върху последния се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 8.55%.
През този период кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни
вноски от по 202 лева всяка. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, за което кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощават и възлагат на Б.. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на Б. за жилищни кредити в лева плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 6.15 пункта. След изтичане на периода на облекчено
погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички разноски,
свързани с него, погасяването се извършва чрез заплащане на равни месечни
вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено
погасяване е задължително условие за начисляването на намалената
фиксирана лихва. Последната не се прилага, ако кредитополучателите не
заплатят изцяло или частично две дължими последователни месечни вноски.
Кредитополучателите заплащат на Б. месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, в размер, съгласно действащата Тарифа на Б..
Твърди се, че с Допълнително споразумение от 01.11.2011г. страните се
съгласяват да предоговорят съществуващите към същата дата задължения на
кредитополучателите и констатират, че задължението по договора за кредит е
общо в размер на 28 900,57 лева. Кредитополучателите дължат и редовна
лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ сключването на споразумението, до този, следващ я, но която
лихва все още не е изискуема. Страните се съгласяват просрочените
задължения да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница
по кредита, за която операция кредитополучателите са дали своето съгласие,
упълномощават и оправомощават Б.. Страните се споразумяват, че
кредитополучателите ще ползват дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване на кредита, през който кредитополучателите заплащат намалени
4
равни месечни погасителни вноски в размер на 235 лева. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода лихва, за което кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощават и възлагат на Б.. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
след договореното уговореното натрупване на лихвите съгласно предходното
изречение, се начислява годишната лихва, съгласно договора и/или
допълнителни споразумения към него, като след периода на облекчено
погасяване дългът се погасява на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на
облекчено погасяване е задължително условие за заплащането на намелени
равни месечни вноски. В случай, че кредитополучателите не заплатят две
дължими месечни погасителни вноски по време на този период, същите губят
правото да погасяват дълга при условията на намалени дължими месечни
вноски съгласно уговореното в това споразумение. Кредитополучателите
заплащат на Б. месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, в размер, съгласно действащата Тарифа на Б..
Твърди се, че с Допълнително споразумение от 23,10.2012г. страните се
съгласяват да предоговорят съществуващите към същата дата задължения на
кредитополучателите и констатират, че задължението по договора за кредит е
общо в размер на 30 987,33 лева. Кредитополучателите дължат и редовна
лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождаш, сключването на споразумението, до този, следващ я, но която
лихва все още не е изискуема. Страните се съгласяват просрочените
задължения да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница
по кредита, за която операция кредитополучателите дават своето съгласие,
упълномощават и оправомощават Б.. Страните се споразумяват, че
кредитополучателите ще ползват дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване на кредита, през който кредитополучателите погасяват кредита на
равни месечни погасителни вноски в размер на 300 лева. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода лихва, за което кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощават и възлагат на Б.. След
5
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
след договореното уговореното натрупване на лихвите съгласно предходното
изречение, се начислява годишната лихва, съгласно договора и/или
допълнителни споразумения към него, като след периода на облекчено
погасяване дългът се погасява на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на
облекчено погасяване е задължително условие за заплащането на намелени
равни месечни вноски. В случай, че кредитополучателите не заплатят две
дължими месечни погасителни вноски по време на този период, същите губят
правото да погасяват дълга при условията на намалени дължими месечни
вноски съгласно уговореното в това споразумение. Кредитополучателите
заплащат на Б. месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, в размер, съгласно действащата Тарифа на Б..
Твърди се, че с покана, връчена по реда на чл. 45 от ГПК на С. А. Т. на
17.06.2019 г. от ЧСИ В. Т., рег.№ 795 в Камарата на ЧСИ, длъжникът е
уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по
кредита, Б. обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Твърди се, че с покана, връчена по реда на чл. 46 от ГПК на К. С. Д. на
17.06.2019 г. от ЧСИ В. Т., per. №795 в Камарата на ЧСИ, длъжникът е
уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по
кредита, Б. обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Навежда се, че с поканите „Ю. Б." А. поканва длъжниците в
седемдневен срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си
към Б. и ги уведомява, че в противен случай, Б. ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора.
Твърди се, че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не
са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна
на длъжника, поради което за „Ю. Б." А. възникна правен интерес от
образуване на заповедно производство срещу длъжниците на основание чл.
417, т. 2 от ГПК, за което бе образувано ч.гр.д. № 1124/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Петрич, ГО, III състав. Към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените вноски по договора са били,
6
както следва: 68 непогасени вноски за главница, считано от 10.11.2013г. и 74
непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2013г. Към датата на подаване
на заявлението общото задължение на длъжниците възлиза на 79 177,33 лева
(седемдесет и девет хиляди сто седемдесет и седем лева и тридесет и три
стотинки) съгласно извлечение от счетоводните книги на Б. към 21.10.2020г.,
от които: - 32 467,77 лева (тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и
седем лева и седемдесет и седем стотинки) - главница за периода от
10.11.2013г. до 21.10.2020г.; - 26 203,39 лева (двадесет и шест хиляди двеста и
три лева и тридесет и девет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от
10.06.2013г. до 17.06.2019г.; - 19 968,61 лева (деветнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 10.06.2013г. до 21.10.2020г.; - 201,10 лева (двеста и
един лева и десет стотинки) - такси за периода от 10.06.2013г. до 21,10.2020г.;
- 21,08 лева (двадесет и един лева и осем стотинки) - застраховки за периода
от 26.01.2016Г, до 21.10.2020Г,; - 315,38 лева (триста и петнадесет лева и
тридесет и осем стотинки) - нотариални разноски за периода от 23.10.2014г,
до 21.10.2020г., като издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
бе поискано за ЧАСТ от общото задължение по кредита в размер на 51208,27
лева (петдесет и една хиляди двеста и осем лева и двадесет и седем стотинки),
съгласно извлечение от счетоводните книги на Б. към 21.10.2020г., от които:
28 844,73 лева (двадесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки) - ЧАСТ от главницата за периода от
10.11.2015г. до 22.10.2020г.; - 5 874,35 лева (пет хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) - ЧАСТ от
възнаградителната лихва за периода от 10.11.2017г. до 17.06.2019Г.; - 16
489,19 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки) - ЧАСТ от наказателната лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 10.11.2017г.
до 21.10.2020г., за което бе образувано ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на
Районен съд - Петрич, ГО, III състав ни бяха издадени заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9339 от
27.10.2020г. и изпълнителен лист от 27.12.2020г. за исканите суми, заедно със
законната лихва от 26.10.2020г. до погасяването на задължението и
направените по делото разноски: 1 024,17 лева (хиляда двадесет и четири лева
7
и седемнадесет стотинки) - държавна такса и 1 557,75 лева (хиляда петстотин
петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) - адвокатско
възнаграждение. Навежда се, че заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителният лист са издадени законосъобразно. Основанието за издаване
на същите е извлечение от счетоводните книги на „Ю. Б." А., с което се
установява задължението към Б. по кредитна сделка № 75248, издадено на
21.10.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ извлечението
следва да съдържа най-малко следната информация: 1/ броят на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общият размер на просрочената сума; 2/ общият размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; 3/ размерът на
обезщетението за забава за просрочените плащания. В извлечението са
посочени, освен изискуемите от закона реквизити, изброени по-горе, още и
имената на длъжниците, договорът за кредит, размерът на задължението,
датата на падежа, датата на предсрочна изискуемост, количеството и размерът
на неплатените вноски по пера, срокът на просрочието, периодите на
неплащане, движение по сметката. Извлечението е надлежно издадено от
упълномощени лица, представители на Б.. Към заявлението, освен
извлечението, са представени договорът за банков кредит с допълнителните
споразумения към него, договорите за извършена цесия и нотариалните
покани.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 537/2020г. по описа на
ЧСИ Ш. Д. с per. № 796 в регистъра на Камарата на ЧСИ.
Твърди се, че със съобщение от 27.10.2020г., получено на 05.02.2021г.,
на Районен съд - Петрич по ч.гр.д. № 1124/2020г. били уведомени, че срещу
заповед за изпълнение на парично задължение № 9339 от 27.10.2020г. е
постъпило възражение от С. А. Т. и К. С. Д. по реда на чл. 414 от ГПК, с което
ищецът обосновава правния интерес от иска.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че
съществува вземането в размер - ЧАСТИЧНО за сума в общ размер на 51
208,27 лева (петдесет и една хиляди двеста и осем лева и двадесет и седем
8
стотинки), от които: - 28 844.73 лева (двадесет и осем хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) - ЧАСТ от
главницата за периода от 10.11.2015 г. до 22.10.2020 г; - 5 874.35 лева (пет
хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) -
ЧАСТ от възнаградителната лихва за периода от 10.11.2017 г. до 17.06.2019
г.; - 16 489.19 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева
и деветнадесет стотинки) - ЧАСТ от наказателната лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 10.11.2017 г.
до 21.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и претендира ищеца заплащане
на сторените по делото разноски.
Ответниците, в срока за подаване на отговор на исковата молба, са
подали такъв, в който оспорват исковете. Навежда се, че съгласно чл. 7 ГПК и
чл. 147 ЗЗД, съдът е следвало служебно да прецени и обстоятелството, дали
са налице основания за издаването на заповед за незабавно изпълнение и въз
основа на нея-изпълнителен лист, тъй като от изпадането в забава - 10.11.2013
г., до уведомлението за предсрочна изискуемост, отправено до всички
ответници, а именно: 17,06.2019 година, чрез ЧСИ В. Т., е изминал един дълъг
период от време от повече от 5 години и 7 месеца и до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 ГПК - 21.10.2020 г., е изминал един дълъг срок на бездействие
от страна на Б. КРЕДИТОР, а съгласно разрешенията, дадени в т. 18 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост съставлява форма
на изменение на договорната връзка. Поддържа се, че в заповедното
производство, а така също и в настоящото по чл. 422 ГПК ищецът навежда
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредитния дълг на
основание клаузите на договора за банков кредит, както и анекси към него.
Съобразно посочените договорни клаузи, задължителни и за съдлъжниците,
при неизпълнение на договорното задължение за заплащане на дължима
вноска по главницата и/или лихва, Б. има право да обяви за предсрочно
изискуемо цялото кредитно задължение. Поддържа се, че страните са
уговорили, че правото на Б. възниква автоматично със забавата в плащането
на вноската или вноските, без да бъде упражнено - чл. 7, ал. 2 от
допълнително споразумение към договор за кредит № 385/Н50/04 от
9
23.20.2012 г., с оглед на това и съгласно предоставени извлечения от
счетоводните книги на Б. КРЕДИТОР - датата на изпадане в забава е
10.11,2013 г. - за главница и съответно - 10.06.2013 г. за лихва. От този
момент насетне тече и срока, в който поради неплащане на задължението по
предоставения банков кредит на кредитополучателите, същият е станал
изискуем. Навежда се, че от 10.11.2013 година, до искане за издаване на
заповед по реда на чл. 417 ГПК е изминал един много дълъг срок, поради
което се навежда ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла давност, поради неупражнено от
страна на Б. КРЕДИТОР право да предяви вземането си, тъй като съгласно ТР
№ 3/ 2011 от 18.05.2012 г. на ОСГКТК, в което е дадено определение на
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б „в“ ЗЗД:
„изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопоравдащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви“, както и в други решения
, а именно: Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., IV г.
о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ill г. о.,
ГК, постановени по чл. 290 и следващите от ГПК е застъпено становището, че
договорът за банков кредит попада именно в хипотезата на чл. 111, б „в“ от
ЗЗД.
При евентуалност се навежда, че ако съдът приеме, че срокът за
подаване на искане за издаване на заповед за парично задължение, започва да
тече от достигане на волеизявлението на Б. до знанието на
кредитополучателите, а именно: уведомяването им за предсрочна
изискуемост - 17.06.2019 г., то на основание чл.147 ЗЗД и по аргумент на чл.
7, ал. 1 ГПК се поддържа, че съдът е следвало да прецени и следствие на това
да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, тъй като от 17.06.2019 г. до 21.10.2020 г. е изминал един срок в
порядъка на повече от 1 година, през който срок Б. е проявила едно дълго
бездействие по отношение вземането си към нас, като срокът по чл. 147 ал.1
ЗЗД е преклузивен. От настъпването на предсрочната изискуемост, т.е. от
изискуемостта на целия кредит започва да тече шестмесечният срок по чл.147
ал. 1 ЗЗД, а именно: от 17.06.2019 г. Към датата на подаване от ищеца на
10
заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 т.2 ГПК -21.10.2019 г. този срок е изтекъл и то в пъти
повече.
Прави се възражение и за настъпила погасителна давност по отношение
на претенцията за лихви. Претендират сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален
представител.
Ответникът не се явява лично, делегира процесуален представител,
оспорва иска.
Установява се от писмените доказателства, че на 21.10.2004 г. между
„Ю. Б. " А., ЕИК *) - Кредитодател, и С. Д.-Т., ЕГН **********, и К. С. Д.,
ЕГН ********** - кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за ремонт
и подобрения на недвижим имот № 330 от 21.10,2004 г., съгласно който Б. е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 27 576 лева за
ремонт на следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ ОТ ТРИЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с 1/2 част от гараж, зимнични помещения и таван.
Навежда се, че за връщането на кредита, лицата, подписали договора като
кредитополучатели, отговарят солидарно. За усвоения кредит
кредитополучателите дължат на Б. през първите две години от срока за
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 9,5%, като за
всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита
кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент (БЛП) на Б. за жилищни кредити в лева плюс договорна
лихвена надбавка от 5,75 пункта. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди се, че
кредитополучателите дължат следните такси: 1/Такса за първоначално
одобрение-7,50 лева, платима при подаване на искането за кредит; 2/ Такса за
окончателно одобрение - 12,50 лева, платима при представяне на документите
за недвижимия имот, предмет на обезпечение; 3/ Такса за управление и
обработка -1% върху размера на разрешения кредит, платима еднократно при
първо усвояване на кредита; 4/Такса в размер на 20 лева за всяко посещение
11
на банков служител с цел удостоверяване на етапите на завършеност на
видовете строителни работи. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви, е до 21.12.2022 г. Установява се от
писмените доказателства, че кредитополучателите погасяват кредита на равни
анюитетни месечни вноски в размер както следва: през първите две години от
срока за издължаване на кредита - 265,98 лева; за всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита - 299,29 лева. При частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита до 5 години (включително) от
сключването на договора, кредитополучателите дължат такса в размер на
2,5% върху размера на предсрочно погасената главница. При частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита от 5 до 10 години (включително) от
сключването на договора, кредитополучателите дължат такса в размер на 2%
върху размер на предсрочно погасената главница. При частично или пълно
предсрочно погасяване на кредита над 10 години от сключването на договора,
кредитополучателите дължат такса в размер на 1,5% върху размер на
предсрочно погасената главница. Кредитополучателите не дължат такса при
частично предсрочно погасяване в размер до две месечни погасителни
вноски, когато то се извършва само веднъж годишно. Кредитополучателите
се задължават да направят застраховка на ипотекирания в полза на Б.
недвижим имот, която следва да бъде прехвърлена в полза на Б. и да бъде
подновявана всяка година до окончателното издължаване на кредита. В
случай, че кредитополучателите откажат или забавят плащането на
застрахователната премия с повече от 30 дни, Б. задължава служебно
разплащателната сметка на кредитополучателя при превеждане на средства за
погасяването на последната погасителна вноска и превежда на застрахователя
дължимата сума, а при просрочие с повече от 90 дни - Б. превежда
необходимата сума и увеличава размера на задължението по договора за
кредит с нейния размер. С подписването на договора кредитополучателите
дават своето неотменимо и безусловно съгласие Б. служебно да събира своите
изискуеми вземания произтичащи от или във връзка с договора за кредит, от
всички техни сметки в Б.. На основание чл. 19 във връзка с чл. 18 от договора
за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита за ремонт и
подобрения, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на
което и да е задължение по договора, Б. може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на
12
вземанията си. В чл. 3, ал. 1 от Договора е уговорена дължимата годишна
лихва за първите две години от срока на кредита в размер на 9,5 %.
В ал. 2 на чл. 3 от договора е определена лихва за всяка следваща
година до крайния срок на договора годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент (БЛП) на БПБ в лева, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5.75 пункта. В ал. 6 на
чл. 3 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент (БЛП)
на Б. не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Б. уведомява кредитолучателя за новия размер на
БЛП на жилищни кредити в евро и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони.
В ал. 4 на чл. 3 от договора е предвидено, че при просрочие на
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредотополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл. 6, ал. 1 от Договора е прието, че кредитополучателят погасява
кредита на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница,
с размер на всяка вноска: 265.98 лева за първите две години от срока за
издължаване на кредита и 299.29 лв. за всяка следваща година до крайния
срок за издължаване на кредита.Ал. 2 на чл. 6 от договора урежда, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен. Ал.3 на чл. 6 от договорагласи: „В случай, че по време на
действието на настоящия договор Б. промени БЛП, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписането на
настоящия договор, дава своето неотменяемо безусловно съгласие.
В Чл. 12 от Договора е предвидено, че Б. запазва правото си по време на
действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионите, които Б... А. прилага при операциите си, като
измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия
договор.
13
Видно от допълнително споразумение от 26.05.2009 г., страните
констатират, че задължението по договора за кредит е общо в размер на 25
740,74 лева и се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на Б.. Кредитополучателите се задължават да
внесат еднократно сумата от 300 лева, като внасянето й е условие за влизане в
сила на споразумението. С подписването на споразумението
кредитополучателите се съгласяват формираните просрочия да бъдат
преоформени чрез натрупването им към редовната главница, като
кредитополучателите упълномощават и оправомощават Б. да извърши
служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията.
Страните се споразумяват да бъде въведен дванадесетмесечен период на
облекчено погасяване на кредита. В случай, кредитополучателите не заплатят
две дължими месечни погасителни вноски по време на този период, същите
губят правото да ползват облекчението.
С Допълнително споразумение от 25.08.2010 г. страните се съгласяват
да предоговорят съществуващите към същата дата задължения на
кредитополучателите и констатират, че задължението по договора за кредит е
общо в размер на 31346,64 лева. Кредитополучателите дължат и редовната
лихва, която е/ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
споразумението, но към датата на подписването му все още не е изискуема.
Страните се съгласяват, че всички плащания по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се
преоформят служебно от Б. към датата на споразумението чрез натрупване на
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Страните се споразумяват, че кредитополучателите ще
ползват дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, като
върху последния се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 8.55%.
През този период кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни
вноски от по 202 лева всяка. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, за което кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощават и възлагат на Б.. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на Б. за жилищни кредити в лева плюс договорна лихвена
14
надбавка в размер на 6.15 пункта. След изтичане на периода на облекчено
погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички разноски,
свързани с него, погасяването се извършва чрез заплащане на равни месечни
вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено
погасяване е задължително условие за начисляването на намалената
фиксирана лихва. Последната не се прилага, ако кредитополучателите не
заплатят изцяло или частично две дължими последователни месечни вноски.
Кредитополучателите заплащат на Б. месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, в размер, съгласно действащата Тарифа на Б..
С допълнително споразумение от 01.11.2011г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към същата дата задължения на
кредитополучателите и констатират, че задължението по договора за кредит е
общо в размер на 28 900,57 лева. Кредитополучателите дължат и редовна
лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ сключването на споразумението, до този, следващ я, но която
лихва все още не е изискуема. Страните се съгласяват просрочените
задължения да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница
по кредита, за която операция кредитополучателите са дали своето съгласие,
упълномощават и оправомощават Б.. Страните се споразумяват, че
кредитополучателите ще ползват дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване на кредита, през който кредитополучателите заплащат намалени
равни месечни погасителни вноски в размер на 235 лева. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода лихва, за което кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощават и възлагат на Б.. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
след договореното уговореното натрупване на лихвите съгласно предходното
изречение, се начислява годишната лихва, съгласно договора и/или
допълнителни споразумения към него, като след периода на облекчено
погасяване дългът се погасява на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на
облекчено погасяване е задължително условие за заплащането на намелени
равни месечни вноски. В случай, че кредитополучателите не заплатят две
15
дължими месечни погасителни вноски по време на този период, същите губят
правото да погасяват дълга при условията на намалени дължими месечни
вноски съгласно уговореното в това споразумение. Кредитополучателите
заплащат на Б. месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, в размер, съгласно действащата Тарифа на Б..
С Допълнително споразумение от 23.10.2012 г. страните се съгласяват
да предоговорят съществуващите към същата дата задължения на
кредитополучателите и констатират, че задължението по договора за кредит е
общо в размер на 30 987,33 лева. Кредитополучателите дължат и редовна
лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождаш, сключването на споразумението, до този, следващ я, но която
лихва все още не е изискуема. Страните се съгласяват просрочените
задължения да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница
по кредита, за която операция кредитополучателите дават своето съгласие,
упълномощават и оправомощават Б.. Страните се споразумяват, че
кредитополучателите ще ползват дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване на кредита, през който кредитополучателите погасяват кредита на
равни месечни погасителни вноски в размер на 300 лева. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода лихва, за което кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощават и възлагат на Б.. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
след договореното уговореното натрупване на лихвите съгласно предходното
изречение, се начислява годишната лихва, съгласно договора и/или
допълнителни споразумения към него, като след периода на облекчено
погасяване дългът се погасява на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на
облекчено погасяване е задължително условие за заплащането на намелени
равни месечни вноски. В случай, че кредитополучателите не заплатят две
дължими месечни погасителни вноски по време на този период, същите губят
правото да погасяват дълга при условията на намалени дължими месечни
вноски съгласно уговореното в това споразумение. Кредитополучателите
заплащат на Б. месечна такса за администриране на просрочен кредит,
16
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, в размер, съгласно действащата Тарифа на Б..
Видно от покана, връчена по реда на чл. 45 от ГПК на С. А. Т. на
17.06.2019 г. от ЧСИ В. Т., рег.№ 795 в Камарата на ЧСИ, длъжникът е
уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по
кредита, Б. обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Видно от покана, връчена по реда на чл. 46 от ГПК на К. С. Д. на
17.06.2019 г. от ЧСИ В. Т., per. №795 в Камарата на ЧСИ, длъжникът е
уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по
кредита, Б. обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Видно от писмените документи, съдържащи се в ч.гр.д. № 1124/ 2020г.
по описа на Районен съд - гр. Петрич, ГО, III състав, към момента на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените вноски по договора са били,
както следва: 68 непогасени вноски за главница, считано от 10.11.2013г. и 74
непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2013г. Към датата на подаване
на заявлението общото задължение на длъжниците възлиза на 79 177,33 лева
(седемдесет и девет хиляди сто седемдесет и седем лева и тридесет и три
стотинки) съгласно извлечение от счетоводните книги на Б. към 21.10.2020г.,
от които: - 32 467,77 лева (тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и
седем лева и седемдесет и седем стотинки) - главница за периода от
10.11.2013 г. до 21.10.2020 г.; - 26 203,39 лева (двадесет и шест хиляди двеста
и три лева и тридесет и девет стотинки) - възнаградителна лихва за периода
от 10.06.2013 г. до 17.06.2019г.; - 19 968,61 лева (деветнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 10.06.2013г. до 21.10.2020г.; - 201,10 лева (двеста и
един лева и десет стотинки) - такси за периода от 10.06.2013г. до 21,10.2020г.;
- 21,08 лева (двадесет и един лева и осем стотинки) - застраховки за периода
от 26.01.2016Г, до 21.10.2020Г,; - 315,38 лева (триста и петнадесет лева и
тридесет и осем стотинки) - нотариални разноски за периода от 23.10.2014г,
до 21.10.2020г., като издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
е поискано за ЧАСТ от общото задължение по кредита в размер на 51 208,27
лева (петдесет и една хиляди двеста и осем лева и двадесет и седем стотинки),
17
съгласно извлечение от счетоводните книги на Б. към 21.10.2020г., от които:
28 844,73 лева (двадесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки) - ЧАСТ от главницата за периода от
10.11.2015г. до 22.10.2020г.; - 5 874,35 лева (пет хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) - ЧАСТ от
възнаградителната лихва за периода от 10.11.2017г. до 17.06.2019Г.; - 16
489,19 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки) - ЧАСТ от наказателната лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 10.11.2017г.
до 21.10.2020г., видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9339 от 27.10.2020г. и изпълнителен
лист от 27.12.2020г. за исканите суми, заедно със законната лихва от
26.10.2020г. до погасяването на задължението и направените по делото
разноски: 1 024,17 лева (хиляда двадесет и четири лева и седемнадесет
стотинки) - държавна такса и 1 557,75 лева (хиляда петстотин петдесет и
седем лева и седемдесет и пет стотинки) - адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 537/2020г. по описа на
ЧСИ Ш. Д. с per. № 796 в регистъра на Камарата на ЧСИ.
Със съобщение от 27.10.2020г., получено на 05.02.2021 г. до Районен
съд - Петрич по ч.гр.д. № 1124/ 2020 г. били уведомени, че срещу заповед за
изпълнение на парично задължение № 9339 от 27.10.2020 г. е постъпило
възражение от С. А. Т. и К. С. Д. по реда на чл. 414 от ГПК, с което ищецът
обосновава правния интерес от иска.
С определение № 592/ 27.05.2021 г., пост. по в.ч.гр.д. № 447/ 2021 г. по
описа на ОС – Благоевград, съдът е приел, че клаузите за възнаградителна и
наказателна лихва в договор за кредит за ремонт и подобрения на недвижим
имот от 21.10.2004 г., допълнително споразумение от 26.05.2009 г.,
допълнително споразумение от 01.11.2011 г., допълнително споразумение от
23.10.2012 г. и допълнително споразумение от 23.10.2012 г., са
неравноправни, поради което е отменил разпореждане за допускане на
незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение № 9339/ 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС –
18
Петрич, в частта, с която е присъдена сумата в размер на 5 874.35 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
17.06.2019 г., както и сумата в размер на 16 489.19 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочие за периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2019 г.,
като вместо него е постановил, че оставя без уважение искането на „Ю. Б.“ А.,
ЕИК *, за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН
**********, в заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по
описа на РС – Петрич, в частта, в която е присъдена сумата в размер на
5 874.35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017
г. до 17.06.2019 г., както и сумата в размер на 16 489.19 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочие за периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2019 г.,
като е обезсилил издадения въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС – Петрич и в полза на „Ю. Б.“ А., ЕИК
*, изпълнителен лист по отношение длъжника длъжника С. А. Т., ЕГН
********** и К. С. Д., ЕГН **********, в частта, в която е присъдена сумата
в размер на 5 874.35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 17.06.2019 г., както и сумата в размер на 16 489.19 лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 10.11.2017 г.
до 21.10.2019 г. и е потвърдил разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №
9339/ 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС – Петрич, в
останалата част.
По делото е изслушана ССЕ, която съдът приема като компетентно и
обективно изготвена, неоспорено от страните, и чрез същата се установява
следното:
От датата на сключване на договора 21.10.2004 г. до 11.06.2013 г.
(датата на последно платена вноска), извършените плащания по процесния
кредит възлиза общо на 28 048.49 лв., в това число 3011.71 лева главница,
25 036.78 лева възнаградителна лихва.
С решение от 01.11.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г. е вписана промяна в
наименованието на кредитора от Б... А. в „Ю...“ А.. Видно от Търговския
регистър, считано от 11.1.2013 г. е вписана промяна в наименованието на Б. и
19
същото е изменено на „Ю. Б.“ А..
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване
на искове - по първия иск е спорното материално право да се иска
установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което
вземане е правото на вземане на Б. да получи връщане на главница по договор
за банков кредит, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка чл.
430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на
кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е
чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в
процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
Правната квалификация на възраженията на ответника са – средство за
процесуална и материална защита по иска; по възражението за погасителна
давност – чл. 111, ал. 1, б. В ЗЗД.
Уважаването на иска по чл. 422 ГПК предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните
през процесния период да е съществувало валидно договорно
правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил
своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна
престация, в твърдения размер; да е налице изпадане в забава – т.е. вземането
да е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Конкретното проявление на тази разпоредба в настоящия случай
означава, че ищецът, под страх, да не докаже основателността на исковата си
претенция, следва да осъществи едно главно, пълно и пряко доказване на
твърдението, че ответникът дължи претендираните суми, т.е. да ангажира
онези доказателствени средства, чрез които да създаде абсолютна
достоверност, сигурно убеждение на съда в истинността на това фактическо
твърдение. Или в хода на производството по иск по чл. 422 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите,
които го погасяват, изключват или унищожават. С оглед на гореизложените
20
данни от фактическа страна и съображения от страна на ищеца не е
проведено пълно и главно доказване на наличието на изискуемо задължение.
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, възникнали по силата на Договор за кредит за ремонт и
подобрения на недвижим имот № 330 от 21.10,2004 г., и анекси към него.
По делото не спорно и че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Спорно е дали са налице неравноправни клаузи в договора за кредит и
анексите към него.
По делото не се спори, че между Б.-ищец и ответниците е възникнало
правоотношение за представяне на кредит, по силата на което Б. е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез
превод по банкова сметка.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР от ЗЗП, а Б. е
търговец по смисъла на §13, т. 2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 14.03.2006 г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е
всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично
пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният
договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат
разпоредбите на чл. 143-146 ЗЗП. В този смисъл, с оглед и задължителните
тълкувания на закона, съдът освен по възражение на страните, е задължен и
служебно да се произнесе за нищожност поради неравноправност на клаузи
от Договор за кредит за ремонт и подобрения на недвижим имот № 330 от
21.10,2004 г., а именно – чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6, както и
допълнителните споразумения към него. С оглед естеството на спора съдът
следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това
досежно дължимостта на сумите по договора за кредит.
В чл. 3, ал. 1 от Договора е уговорена дължимата годишна лихва за
първите две години от срока на кредита в размер на 9,5 %. Така формулирана,
определената клауза не е неравноправна.
21
По дефиниция от чл. 430, ал. 1, във вр. С ал. 2 ТЗ договорът за банков
кредит е възмезден - срещу задължението на Б. да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се
задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в
договора, но и да заплати уговорената с Б. лихва по кредита. Лихвата (чл. 430,
ал. 2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на Б. като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични
средства. Предвид правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното
предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в
отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер не
нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на Б. и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков
кредит, като дължимата към момента на сключване на договора лихва,
определена в твърд размер, представлява дължимата от кредитополучателя
цена по договора за кредит - чл. 430, ал. 2 ТЗ, поради което същата клауза не е
нищожна.
Относно ал. 2 на чл. 3 от Договор за кредит за ремонт и подобрения на
недвижим имот № 330 от 21.10,2004 г., с която определена лихва за всяка
следваща година до крайния срок на договора годишна лихва в размер на
с0бора на базовия лихвен процент (БЛП) на БПБ в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от
5.75 пункта, съдът намира за неравноправна. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП се
съдържа примерен и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. За да
бъде една клауза определена като неравноправна, следва да притежава
следните белези: 1) уговорката да бъде във вреда на потребителя; 2) да не
отговаря на изискването за добросъвестност; 3) да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В ал. 2 на чл. 3 от Договор за кредит за ремонт и подобрения на
недвижим имот № 330 от 21.10,2004 г., е определена лихва за всяка за всяка
следваща година до крайния срок на договора годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на БПБ в лева, валиден за съответния
22
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5.75 пункта,
като липсват данни за размера на БЛП на БНБ, липсват предварително
обявени и ясни правила за начина как се извършва промяната. По този начин
кредиторът може едностранно да контролира изменението на БЛП, а оттам и
на възнаградителната лихва, която е съществен елемент от договора за банков
кредит, без да може кредитополучателят по никакъв начин да контролира
изменението на БЛП. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредиторът
може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга,
както и когато методологията, създадена от Б. – кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, Б. не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по
чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. /В този
смисъл са: Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; решение № 95/13.09.2016г. по
т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. ; решение № 165/02.12.2016г. по т.
дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.; В решение № 205/07.11.2016г. по т.
дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 308 от 29.01.2019 г. по т. д.
№ 2931 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
Въпреки това договорът за банков кредит като възмезден договор предполага
срещу задължението на Б. да отпусне определена парична сума да стои
насрещното задължение на кредитополучателя не само да върне сумата, но и
да заплати уговорената лихва. Уговарянето в договора за банков кредит на
лихва в предварително известен за кредитополучателя надбавка - както в
случая е уговорена такава в размер на 5,75 пункта/ нарушава изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на Б. и кредитополучателя. В тази връзка клаузата в договора за
банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя лихва по възмездния договор да се формира от два
компонента - БЛП в точно определен размер към датата на подписване на
договора и договорна надбавка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.10 и
т.12 от ЗЗП и в този смисъл е нищожна, защото към момента на сключване на
договора кредитополучателят не е бил достатъчно информиран за размера на
лихвения процент и за размера на погасителните вноски. От друга страна,
така както е формулирана лихвата, се обуславя минимум на размера на
23
лихвата, формиран от два компонента - БЛП в точно определен размер към
датата на подписване на договора и договорна надбавка, но не е предвиден
максимум на размера на лихвата – при липса на данни и за БЛП. Това
обуславя неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора, което обуславя неравноправност на клаузата.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че клаузата в договор за банков
кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена
по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента -
БЛП и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата),
обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за
промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.10 и т.12 и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл.
143, т. 12 ЗЗП, неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца
или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. В настоящия случай, цената на услугата, т.е. лихвата, която
ответниците ще заплатят за срока до края на договора се завишава
значително. За тях като потребители не е уговорена в договора нарочна
възможност при такава хипотеза да се откажа от договора за кредит.
Посочените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2
от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. При сключването на
договора се предоставят бланки от Б. – ответник, които не подлежат на
коментар и договаряне. Въпреки че става въпрос за договорни отношения,
всъщност договаряне няма. Същата разпоредба съдържа и легално
определение на клауза, която не е индивидуално определена, а именно:
„клауза от индивидуален договор, която е била изготвена предварително от
търговеца/ доставчика и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Не се установи от ищеца, че процесните клаузи
са индивидуално договорени. По този начин, въпреки че се касае за договор,
действително липсват насрещни равнопоставени страни, които да договарят и
да обсъждат клаузите по него. Цитираната разпоредба в частта, с която е
определен праг в полза на Б. относно размера на лихвения процент е в полза
на Б. и е във вреда на кредитополучателя. Ето защо липсата на възможност да
24
бъде изменена месечната вноска, когато БЛП се понижи, поставя
кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за
който е договорена обратната възможност за увеличаване на
възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс. Освен това в
отношенията му с Б., кредитополучателят е в положения на по-слаба страна и
от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които
му се предоставят да преговаря, поради което в случаите, в които търговецът
използва това и се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между
правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някоя от страните по договора. Тези изисквания в
случая са нарушени с включване на процесните клаузи в договора, доколкото
с тях се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, с което се
стига не просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси.
В ал. 6 на чл. 3 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен
процент (БЛП) на Б. не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Б. уведомява кредитолучателя за новия
размер на БЛП на жилищни кредити в евро и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването им на видно място в банковите салони. В ал. 4 на чл. 3 от
договора е предвидено, че при просрочие на погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредотополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Изложеното за клаузата в ал. 2 на чл. 3 от договора, е относимо и за
клаузите на чл. 3, ал. 4 и ал. 6 от договора. Въпросните клаузи са част от
съдържанието на типов договор. Клаузите при типов договор са
предварително изготвени от търговеца и потребителят не разполага с правна
възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на типово сключен
договор изключва индивидуално уговорения характер на клаузите. В
горепосочените клаузи е предвидено правото на Б. да променя едностранно
размера на дължимата цена на базата на промяна на БЛП. Не са посочени
25
дефинициите, методиката, алгоритъма и правилата за формирането на
„базовия лихвен процент“. Не е предвидена възможност за реципрочно
намаляване на цената на финансовата услуга при понижаване стойността на
БЛП. Б. не е предоставила възможност за прекратяване на договора в случай
на несъгласие от страна на кредитополучателя с изменението на цената на
финансовата услуга. В резултат на това са осъществени съставите на чл. 143,
т. 10 и т. 12 ЗЗП. Систематическото, логическото и граматическото тълкуване
на договорната клаузи ( чл. 3, ал. 4 и ал. 6 от Договора от договора за банков
кредит ) обуславя извода, че те се явяват неравноправни на основание чл. 143,
ал. 1 ЗЗП, респ. нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и не са породили
целените правни последици.
Процесните договорни клаузи – чл. 3, ал. 4 и ал. 6 от договора за кредит
от 21.10.2004 г., не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени
предварително от Б. - ищец и ответниците не са имали възможност да влияят
върху съдържанието им. Тежестта за установяване, че договорната клауза е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, е върху Б., която не е
ангажирала доказателства за осъществяването на този благоприятен за нея
факт. От доказателствата по делото се установява безспорно, че преговори за
съдържанието на отделните клаузи не са провеждани, договорът е
предварително изготвен и е предоставен на ответниците за подпис в деня на
сключването. Като неиндивидуално уговорени, клаузите биха могли да са
нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП и ако
договора не попада в изключенията. В клаузите е прието, че промените в
базовия лихвен процент не подлежат на договаряне и стават незабавно
задължителни за страните. Никъде в договора не е посочено как и по каква
причина е допустимо изменението на базови лихвен процент. В договора не е
направена препратка към някакви правила или методология за определяне на
базов лихвен процент, не е посочено и от какви вътрешно институционални
или външни признаци се влияе този базов лихвен процент. Доколкото в
договора не е посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от
фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови
услуги, то не може да се приеме, че е на лице изключението на чл.144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП.
Съдът приема, че клаузите на чл. 3, ал. 4 и ал. 6 от договора за банков
26
кредит между страните изпълняват хипотезата на нормата на чл. 143, т. 10 от
ЗЗП като дават право на Б. да променя едностранно условията на договора за
банков кредит на основания, които не са предвидени в договора. Прави
впечатление това, че никъде в договора между страните не се съдържат
основанията, при които Б. може да променя своя БЛП, оказващ влияние върху
лихвата дължима се от ответниците по договора за кредит. Уговорено е, че
БЛП се отразява автоматично на размера на лихвения процент по договорите
за кредит, посочено е, че той не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за кредитополучателя. Не са посочени
основания за промяната на величината на БЛП, влияеща на размера на
задължението на ответниците. Не са посочени никакви критерии,
съобразявани от Б. при определяне на размера на БЛП, а оттам и на размера
на лихвата по кредита. Дори да се приеме, че тези разяснения се съдържат на
интернет страницата на Б., или че са обявени на табло в салоните на банките,
оттук следва извода, че по отношение на тези предпоставки, влияещи на
размера на дължимата се лихва от ответниците, не е било постигано съгласие
между съконтрахентите и не са предмет на договора за кредит. Те стоят извън
съдържанието на облигационното отношение между страните. Така както е
договорено в представения по делото договор за банков кредит липсват
предпоставки за това как Б. ще променя своя БЛП, размера на лихвата по
кредита и най- накрая размера на месечната вноска на ответника. Дали това
ще се дължи на обективни фактори, на субективното желание на Б. и нейните
интереси или на нещо друго - за това липсват договорки в процесния договор
за банков кредит. Посоченото представлява според настоящия състав на съда
пълно съвпадение с предвиденото в чл. 143, т. 10 от ЗЗП, което прави
процесните клаузи, даващи възможност на Б. едностранно и без посочено
основание да променя условията на договора за кредит, неравноправни.
Съдът счита, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени. На
първо място е спорно доколко може да се говори за наличие на индивидуални
договорки по отношение на липсващо съдържание на договора. Настоящият
състав на съда счита,че към настоящия случай не се прилага разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не може липсата на договорени в договора за
банков кредит основания, позволяващи на Б. да променя условията на
договора, да е резултат на индивидуално договаряне. Липсата на основания
27
запазени за Б. да променя условията на договора предполага липса на
договаряне и постигане на съгласие между страните по въпроси, формиращи
съдържанието на договорното отношение и няма как тази липса да е
вследствие на договаряне между страните. Независимо от изложеното съдът
приема, че доколкото в договора между страните е посочено, че БЛП се
определя от Б., действа незабавно и автоматично и не подлежи на договаряне,
то тези договорни клаузи навеждат на извод за липса на индивидуално
договаряне между страните за това как ще се определя размера на лихвата и
месечната вноска дължима от ищеца. Процесните клаузи са били част от
съдържанието на договора, така както е изготвено от Б. и предложено на
потребителите и в тази част именно потребителите не са имали право да
търсят предоговаряне. Доводите на ищеца, че ответниците са имали
възможност да избират между множеството банки и ако не ги удовлетворяват
условията, предлагани от ищеца да не искат усвояване на отпуснатия им
кредит, както и че условията на договора били неколкократно потвърдени с
подписите на ответниците, подписали и последващите анекси, съдът счита за
неоснователни с оглед на това, че при липса на дадени договорки, няма как да
бъде налице съгласие, независимо от формулировката на наличните в
анексите клаузи. Предвид изложеното съдът приема,че процесните клаузи не
са индивидуално договорени между страните по делото.
Съдът приема още, че не са налице предпоставките на чл. 144, ал. 2 и ал.
3 за неприлагане на разпоредбите на чл. 143, т. 10 от ЗЗП по отношение на
някои договорни клаузи. Това е така защото посочените разпоредби дават
възможност на търговеца- Б. да променя договорните клаузи при наличието
на определени предпоставки - наличието на основателна причина за промяна
на лихвен процент, борсови колебания. По отношение на настоящия договор
не може да бъде проверено дали са налице предпоставките, визирани в тези
оправомощаващи Б. разпоредби. Липсата на основания, посочени в договора
между страните, за промяна на условията по него не позволява да се провери
дали именно такива основания каквито са посочени в чл. 144 от ЗЗП са
предвидени от Б. като даващи й възможност да променя едностранно
договорни клаузи, дали са налице обективни, основателни причини за
промяната на договорните условия или се дължат на колебания на борсов
курс или индекс.
28
Аргумент в тази посока съдът черпи, зачитайки, съгласно разпоредбата
на 297 ГПК, зачитайки силата на определение № 592/ 27.05.2021 г., пост. по ч.
възз. д. № 447/ 2021 г. по описа на ОС – Благоевград.
Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока - Решение на Съда ( първи състав ) от 14.06.2012 г. по дело С - 618/10,
а следва да прилага само действителните клаузи на договора за банков
кредит.
По отношение на допълнително споразумение от 26.05.2009 г.,
допълнително споразумение от 25.08.2010 г., допълнително споразумение от
01.11.2011 г. и допълнително споразумение от 23.10.2012 г., съдът намира
следното: Допълнителните споразумения, подписани между страните,
предвиждат капитализиране на част от договорната лихва след изтичане на
посочения в тях облекчен период на погасяване, през който се плаща вноска в
намален размер. Анатоцизъм (начисляване на лихва върху лихва) е допустим
само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.
Към момента на подписване на допълнителните споразумения действаща е
била Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.). В решение № 66/ 29.07.2019 г. по т. д.
№ 1504/ 2018 г. на ВКС, ТК, IІ т. о. е прието, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.
294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.); не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Следователно, договорените в
допълнителните споразумения клаузи, създаващи такава възможност, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД и чл. 145, ал. 5 ЗЗП.
При това положение тези допълнителни споразумения, съдържащи
неравноправни клаузи, не следва да се прилага в отношенията между
29
страните по кредитното правоотношение.
От друга страна, допълнително споразумение от 26.05.2009 г.,
допълнително споразумение от 25.08.2010 г., допълнително споразумение от
01.11.2011 г. и допълнително споразумение от 23.10.2012 г., са нищожни, тъй
като представляват спогодба и имат за предмет предоговаряне на кредит, в
което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор – в този смисъл и решение
№ 146 по т. д. № 2615/ 2016 г. на І т.о. на ВКС.
По размера на претенциите, то същият е установен от приетата и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза, на която е възложено да
изчисли размера на главницата, но без да взема предвид допълнителните
споразумения, както и да определи размера на дълга.
Съгласно приетата и неоспорена СИЕ, размерът на платената сума по
кредита е 28 048.49 лв.. При положение, че отпуснатия кредит е за сумата от
27 576 лв., то съдът намира, че е платена главницата по кредита, поради което
иска за претендираната главница е неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
По отношение на иска за възнаградителна лихва, искът се явява
основателен за сумата над 472.49 лв. до претендирания размер от 5 874.35 лв.
По отношение на иска за наказателна лихва, същият се явява
неоснователен, с оглед изложеното по-горе, че клаузата за наказателна лихва
в договора за кредит, е нищожна, поради това, че е неравноправна.
Относно отговорността за разноски - ответниците следва да бъдат
осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищеца сумата в
размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за адвокат, както и сумата
в размер на 100 лв., представляваща разноски за вещо лице, както и сумата в
размер на 109.00 лв., представляваща държавна такса съобразно уважената
част от иска.
На ответниците, чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати
възнаграждение за адвокат в размер на 900 лв., съобразно отхвърлената част
на исковете.
30
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „„Ю. Б.“ А., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С., район В., ул. „О...“ № *, представлявано то П. Д.,
чрез адв. Д.М., против С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********,
да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в размер на
28 844.73 лева (двадесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки), представляваща част от главницата за периода
от 10.11.2015 г. до 22.10.2020 г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „„Ю. Б.“ А., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С., район В., ул. „О...“ № *, представлявано то П. Д.,
чрез адв. Д.М., против С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********,
да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в размер на
16 489.19 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки), представляваща част от наказателната лихва за
просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от
10.11.2017 г. до 21.10.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „„Ю. Б.“ А., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О...“ № *,
представлявано то П. Д., чрез адв. Д.М., против С. А. Т., ЕГН ********** и К.
С. Д., ЕГН **********, в размер на 5 401,86 лв. (пет хиляди четиристотин и
един лева и 86 ст.), представляващо от възнаградителна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 26.10.2020 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер, до претендирания от 5 874,35 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********, да
заплатят на „Ю. Б.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., ул. „О...“ № *, представлявано то П. Д., чрез адв. Д.М., сумата в
общ размер на 509.00 лв. (петстотин и девет лева), от които - сумата в размер
на 300 лв., представляваща възнаграждение за адвокат, сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски за вещо лице и сумата в размер на 109.00 лв.,
31
представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разноски, над този размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район В., ул. „О...“ № *, представлявано то П. Д., чрез адв. Д.М., да
заплати на С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********, сумата в
размер на 900.00 лв. (деветстотин петстотин лева), представляваща разноски
за адвокат съобразно отхвърлената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разноски, над този размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
32