№ 2193
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20************** по описа за 20**** година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****“
ООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 45 чрез адв.
А. Ц. от ВАК и адв.Д. И. от ВАК установителен иск, по силата на който съдът
да приеме за установено по отношение на ответника Н. М. Г., ЕГН
**********, че ищецът „****“ ООД, ЕИК **** е собственик на следния
недвижим имот: апартамент №43, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №****, находящ се в гр. Варна, кв. „****“, бл.201, вх.2, етаж
4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
****г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № 4, с
идентификатор ****.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1,
състоящ се по документ за собственост от две стаи, кухня, баня-тоалет и
входно антре, с площ по документ за собственост и по схема от: 57.30 кв.м,
ведно с прилежащата му изба№ 43 и 0.5546 % идеални части от общите части
на сградата, при граници и съседи по документ за собственост: изток - ап. 42,
запад - зелени площи и ап. 44, север - ап. 44, юг - зелени площи, а на избеното
помещение: изток - помещение за колички, запад - изба на ап. 42, север - изба
на ап. 41, юг – зелени площи, а по скица при граници и съседи: на същия етаж
- ****.4.14, ****.4,16, под обекта: ****.4.11, над обекта: ****.4.19, както и за
1
осъждане на Н. М. Г., ЕГН **********, да предаде на „****“ ООД, ЕИК ****
владението на описания недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане на
недвижим имот от 24.03.2017г. по изпълнително дело **** на **** с рег.****
вписано в СВ с вх. per. № **** от 10.05.2017 г., акт № ****, том ****, дело №
**** г., влязло на 11.04.2017г., е възложен на публична продан на ищеца
„****“ ООД, ЕИК **** недвижим имот: апартамент №43, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №****, находящ се в гр. Варна, кв.
„****“, бл.201, вх.2, етаж 4 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със **** на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда №
4, с идентификатор ****.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива: 1, състоящ се по документ за собственост от две стаи, кухня, баня-
тоалет и входно антре, с площ по документ за собственост и по схема от:
57.30 кв.м, ведно с прилежащата му изба № 43 и 0.5546 % идеални части от
общите части на сградата, при ганици и съседи по документ за собственост:
изток - ап. 42, запад - зелени площи и ап. 44, север - ап. 44, юг - зелени
площи, а на избеното помещение: изток - помещение за колички, запад - изба
на ап. 42, север - изба на ап. 41, юг - зелени площи, а по скица при граници и
съседи: на същия етаж -****.4.14,****.4,16, под обекта:****.4.11, над обекта:
****.4.19.
Твърди се, че собственик на описания недвижимия имот, придобит от
ищеца по силата на описаното постановление за възлагане от 24.03.2017г. по
изп.дело № **** по описа на **** към датата на налагане на възбраната по
това изпълнително дело е бил длъжникът ****, ЕГН ****. Твърди се, че
изпълнително дело № **** по описа на **** е образувано на 15.01.2008г. по
молба от кредитора "****"ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 10125/2007г. по описа на Варненски районен съд, по което
длъжниците **** са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 3132 лв.,
представляваща неизплатено задължение, произтичащо от издаден от
длъжника запис на заповед, ведно със законната лихва от 04.12.2007г. и
62,64лв. разноски. На 24.06.2008г. солидарния длъжник **** е погасил цялото
задължение, ведно с лихвата и разноските, като по негова молба от
27.06.2008г. е конституиран по изпълнителното дело като взискател за
половината от погасеното от него задължение. Твърди се, че за обезпечаване
2
и удовлетворяване на вземането на взискателя по изпълнителното дело е
наложена възбрана върху описания по-горе недвижим имот, вписана в **** на
**** г.,том I, № 93, вх. per. 2047. Към датата на вписване на възбраната
собственик на имота е длъжникът ****, съгласно нотариален ****, том L1,
дело **** от 29.10.1993г. на нотариус ****, по силата на който Н. М. Г. и
****, негови родители, са му прехвърлили описания по-горе недвижим имот,
срещу задължение да поеме гледането и издръжката им докато са живи, като
им осигури сносен и спокоен живот, какъвто са водили досега, грижи при
болест и немощ. Твърди се, че със същия нотариален акт прехвърлителите са
си запазили правото да ползват имота пожизнено и безвъзмездно.
Твърди се, че след вписването на **** г. в СВ - Варна на наложената
възбрана по изпълнителното дело, на ****г., длъжникът **** е дарил
възбранения имот на родителите си Н. Г. и ****, за което е съставен нот. акт
№ ****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г. на нотариус ****, който нот.акт е
вписан в **** с вх. per. **** от **** г. акт 43 том **** дело ****.След
смъртта на **** през 2011г., по силата на саморъчно завещание от
29.12.2010г., обявено на 17.08.2011г. от нотариус **** и вписано в **** с вх.
№ **** от 13.09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****, Н. Г. е придобила и частта
на починалия си съпруг от възбранения апартамент.
Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от
24.03.2017г. по изпълнително дело **** на **** с рег.**** вписано в СВ с вх.
per. № **** от 10.05.2017 г., акт № ****, том ****, дело № **** г., влязло на
11.04.2017г., процесният недвижим имот е възложен на ищеца „****“ООД,
ЕИК ****. Твърди се, че ответницата се легитимира като негов собственик по
силата на дарственото разпореждане от **** с нот. акт № ****, том V, рег.№
****, д.893 от 2010г., сключен след вписване на възбраната по
изпълнителното дело и по силата на обявеното саморъчно завещание на ****,
вписано с вх. № **** от 13.09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****. Твърди се,
че освен това ищцата се легитимира и като лице, което притежава вещно
право на ползване върху чужд имот, по силата на сключения преди това
договор за издръжка и гледане с нотариален акт № ****, том V, рег.№ ****,
д.893 от 2010г., с който тя и съпруга й са си запазили правото на ползване
върху имота. Приема се, че този факт е пречка, до отричане на това нейно
право по чл.56 от ЗС, дружеството да бъде във владение по изпълнителното
дело. Твърди се, че към датата на предявяване на настоящия иск ответницата
3
ползва целия имот, без да е налице основание за това. Твърди се, че по
заявление от „****“ООД за вписване на придобития на публична продан
недвижим имот в КК и КР на гр.Варна, е получен отговор изх №20-15295-
11.03.2021г., че е необходимо или да бъде поискано заличаване на вписаното
като собственик лице /Н. Г./ за което следва да бъде представено
доказателство за отмяна на нотариалния акт за дарение и на саморъчното
завещание или да поиска вписване в КРНИ на собственост с дублирано право
съгласно чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Съгласно приетото в ТР 8/2012г. от 28.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по
делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. В случая за
ищеца е налице правен интерес, като приобретател на същия имот на
публична продан, да установи правото си на собственост по отношение на
имота, както и факта, че ответницата не притежава ограничено вещно право -
право на ползване, запазено от нея с нот.акт ****, том L1, дело **** от
29.10.1993г. на нотариус **** и да получи владението върху имота.
Твърди се, че ищецът притежава права, противопоставими на
ответницата, които изключват правото й на собственост, съответно тя не е
негов носител, т.к.от доказателствата по изпълнителното дело безспорно се
установява, че към **** г. - дата на налагане на възбраната върху имота,
предмет на принудително изпълнение, същият е бил собственост на длъжника
****, а ответницата и нейният съпруг са придобили собствеността върху
апартамента на ****г.,т.е. след налагането на възбраната от **** Поради това
придобитите от тях права са непротивопоставими на ищеца като купувач на
публична продан. Също така му е непротивопоставимо и завещателното
разпореждане на **** от 29.12.2010г., обявено на 17.08.2011г. от нотариус
**** и вписано в **** с вх. № **** от 13.09.2011 г., акт 37, том VIII, дело
****, с което е завещал на Н. Г. притежаваната от него 1/2 идеална част от
имота. Тази идеална част от имота завещателят е придобил в собственост след
вписване на възбраната, поради което последващото разпореждане с нея също
не би могло да легитимира ответницата като собственик.
Изтъква се, че съгласно константната практика на ВКС, нормата начл.
496, ал. 2 ГПК постановява, че вещно-правните последици на възлагането се
4
проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението за възлагане на
имота на публична продан. Влязлото в сила постановление прехвърля върху
купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения
имот към момента на възбраната. След влизане в сила на постановлението за
възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков
ред и на ограничени основания, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.452 ГПК извършените от длъжника разпореждания с
имота след налагане на възбраната са недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. Вписаната възбрана води до относителна
недействителност по отношение на извършените след вписването сделки, на
която може да се позове взискателя. По отношение на трети за изпълнението
лица, разпореждането е действително. За лицето придобило възбранен имот
като правна последица възниква възможността да търпи принудителното
изпълнение, насочено към този имот. Това лице няма качество на длъжник по
изпълнението и съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, ако се установи,
че при налагане на възбраната или запора вещта е била собственост на
длъжника, жалбата подадена от третото лице не се уважава. Единственото
право, което възниква за него е да получи следващата се на длъжника сума,
останала след публичната продан на имота, след удовлетворяване на
взискателите. В мотивите на TP № 1 /10.07.2018 г. по т.д.№1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че: “Наложената обезпечителна възбрана не се
погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на
възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача
от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е
притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се
противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими
на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан
„встъпва“ едновременно в правното положение, както на длъжника, като
придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на
кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не
може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана
осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на
купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на
възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот
5
след този момент, до вписване на постановлението за възлагане“ Със същото
ТР е посочено, че съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника
разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за
недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът на тази
недействителност се изразява в предназначението на възбраната като
обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да
може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение
въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице. Приема се, че с
влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива
правото на собственост, като се погасява това на длъжника, в т.ч. правото на
ползване.
Твърди се, че към настоящия момент ответницата ползва имота, като се
легитимира, вкл. по изпълнителното дело, освен като негов собственик по
дарение и завещание, и като носител на ограничено вещно право на ползване
върху чужд имот по силата на вписания договор за издръжка и гледане с
нотариален ****, том L1, дело **** от 29.10.1993г. на нотариус ****. Твърди
се, че това право на ползване върху процесния имот, запазено като право на
ползване върху чужда вещ по чл.56 от ЗС, не съществува, тъй като е погасено.
Приема се, че ответницата няма право да ползва имота на основание
несъществуващото право на ползване, т.к. това е вещно право върху чужда
вещ (VI. от ЗС, чл.55 и сл. до чл.62 ЗС), съдържанието му е определено в
чл.56 от ЗС и е различно от правото на ползване като част от вещното право
на собственост също. Твърди се, че когато върху един недвижим имот има
учредено или запазено вещно право на ползване, съдържанието на двете
права е различно и носителите им са различни правни субекти - има
собственик (един или няколко съсобственици) и различен от него ползвател
(един или няколко), правомощията на собственика и ползвателя са различни,
вещното право на ползване следва имота и не се погасява с прехвърлянето на
собствеността върху него.
Твърди се, че с придобиването в случая от ответницата на правото на
собственост по дарение върху апартамента, върху който до този момент е
имала запазено право на ползване /по силата на нотариален акт № ****, том
V, рег.№ ****, д.893 от 2010г./, правото й на ползване върху чужда вещ се е
погасило. Като собственик на имота тя има право да го ползва, което
изключва в същото време да притежава право на ползване върху него по чл.56
6
от ЗС. Правото на ползване като ограничено вещно право, както беше
посочено по- горе е винаги право върху чужда вещ. В този смисъл е Решение
№ 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на Върховен касационен съд, с
което е прието, че: „Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на
правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 56 ЗС -правото на
ползване се погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с
прекратяването на ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока,
ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта
или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане
на качеството на ползвател и това на собственик. Твърди се, че по изложените
съображения ответницата не може да ползва имота на ищците на основание
запазено право на ползване, същата не е собственик на имота и го владее без
правно основание.
Ответникът е получила исковата молба и приложенията към нея. В
законоустановения по чл.131 ГПК едномесечен срок, чрез процесуален
представител депозира в съда отговор на исковата молба. Приема исковете за
допустими, но неоснователни. Оспорва твърденията, че ответницата е
загубила правото на ползване на имота. Изтъква се, че съобразно
разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК, купувачът от публична продан
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. при
публична продан на обременен с вещно право на ползване недвижим имот,
купувачът не придобива вещното право на ползване, което е учредено или
запазено в полза на друг субект, различен от длъжника, притежаващ т.нар.
„гола собственост“.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Постановление за възлагане по изпълнително дело **** на
**** с рег.**** вписано в СВ с вх. per. № **** от 10.05.2017 г., акт№ ****,
том ****, дело № **** г.; Възбрана вписана в СВ на **** г. том I, № 93, вх.
per. 2047; НА № 127, **** от 29.10.1993г., НА вписан в ****, с вх. per. ****
от 18.02.2010 г. акт 43 том **** дело ****, Завещание вписано в **** с вх. №
**** от 13 09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****, Писмо от СГКК Варна изх.
7
№20-15295-11.03.2021г., ******** г., Данъчна оценка изх.№
53050173****/30.08.20**** г., справка от Агенция вписвания от 26.02.2024 г.,
протокол за опис на недвижими имущества от 05.12.2013 г., протокол от
11.03.2014 г. по изпълнително дело № 9/2008 г., протокол от 15.04.2014 г. по
изпълнително дело № 9/2008 г., протокол от 11.06.2014 г. по изпълнително
дело № 9/2008 г., обявление по ИД № 9 от 2008 г., акт за поставено обявление
от 11.03.2014 г., протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения и на купувач от 24.03.2017 г., решение № **** г. по в.гр.д.
№1447/2015 г., решение № **** г. по в.гр.д. № 1449/2017 г., удостоверение по
**** изх.№ 31051/30.11.2022 г., възражение по ИД № 9/2008 г., писмо от ****
от 09.02.2014 г., декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2017 г.; обявление по ИД №
9 от 2008 г.; молба вх.****., Изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело ****; Молба **** от ****, молба вх.№
1771/22.01.2013 г., обявление по ИД № ****, протокол от 15.04.2014 г. по
ИД****, протокол от 11.04.2014 г. по ИД ****, обявление по ИД ****,
протокол от 18.07.2014 г. по ИД ****, протокол от 25.08.2014 г. по ИД ****,
обявление по ИД ****, протокол от 13.10.2014 г. по ИД ****, протокол от
15.12.2014 г. по ИД ****, обявление по ИД ****, Молба вх.№
645/19.01.2015г. от ****, протокол от 19.01.2015г. по ИД ****, протокол от
17.02.2017 г. по ИД ****, обявление по ИД № ****.
От приложените писмени доказателства се установява, че изпълнително
дело №**** по описа на **** е образувано на 15.01.2008г. по молба от
кредитора "****"ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
10125/2007г. по описа на Варненски районен съд, по което длъжниците ****
са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 3132 лв., представляваща
неизплатено задължение, произтичащо от издаден от длъжника запис на
заповед, ведно със законната лихва от 04.12.2007г. и 62,64лв. разноски.
Установява се, че на 24.06.2008г. солидарния длъжник **** е погасил
цялото задължение, ведно с лихвата и разноските, като по негова молба от
27.06.2008г. е конституиран по изпълнителното дело като взискател за
половината от погасеното от него задължение.
Установява се, че за обезпечаване и удовлетворяване на вземането на
взискателя по изпълнителното дело е наложена възбрана върху описания по-
горе недвижим имот, вписана в **** на **** г., том I, № 93, вх. peг. 2047.
8
Безспорно е, че към датата на вписване на възбраната собственик на имота е
длъжникът ****, съгласно нотариален ****, том L1, дело **** от 29.10.1993г.
на нотариус ****, по силата на който Н. М. Г. и ****, негови родители, са му
прехвърлили описания по-горе недвижим имот, срещу задължение да поеме
гледането и издръжката им докато са живи, като им осигури сносен и спокоен
живот, какъвто са водили досега, грижи при болест и немощ. Със същия
нотариален акт настоящата ответница и починалия й междувременно съпруг
са си запазили правото да ползват имота пожизнено и безвъзмездно.
Установява се, че след вписването на **** г. в СВ - Варна на
наложената възбрана по изпълнителното дело, на ****г., длъжникът **** е
дарил възбранения имот на родителите си Н. Г. и ****, за което е съставен
нот. акт № ****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г. на нотариус Огнян ****,
който е вписан в **** с вх. per. **** от **** г. акт 43 том **** дело ****.
Установява се, че бащата на длъжника по изпълнителното производство
**** е починал през 2011г., като въз основа на негово саморъчно завещание
от 29.12.2010г., обявено на 17.08.2011г. от нотариус О. **** и вписано в ****
с вх. № **** от 13.09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****, настоящата
ответница Н. Г. е придобила и частта на починалия си съпруг от възбранения
апартамент.
От приложеното постановление за възлагане на недвижим имот от
24.03.2017г. по изпълнително дело **** на **** с рег.**** вписано в СВ с вх.
peг. № **** от 10.05.2017 г., акт № ****, том ****, дело № **** г., влязло на
11.04.2017г. се установява, че самостоятелен обект с идентификатор №****,
находящ се в гр. Варна, кв. „****“, бл.201, вх.2, етаж 4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със **** на Изпълнителния
директор на АК, находящ се в сграда № 4, с идентификатор ****.4,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, състоящ се по
документ за собственост от две стаи, кухня, баня- тоалет и входно антре, с
площ по документ за собственост и по схема от: 57.30 кв.м, ведно с
прилежащата му изба № 43 и 0.5546 % идеални части от общите части на
сградата, при граници и съседи по документ за собственост: изток - ап. 42,
запад - зелени площи и ап. 44, север - ап. 44, юг - зелени площи, а на избеното
помещение: изток - помещение за колички, запад - изба на ап. 42, север - изба
9
на ап. 41, юг - зелени площи, а по скица при граници и съседи: на същия етаж
- ****.4.14, ****.4,16, под обекта: ****.4.11, над обекта: ****.4.19, е
възложен след проведена публична продан, на ищеца „****“ ООД, ЕИК ****.
Собственик на описания недвижимия имот, придобит от ищеца по силата на
описаното постановление за възлагане от 24.03.2017г. по изп.дело № **** по
описа на **** към датата на налагане на възбраната по това изпълнително
дело е бил длъжникът ****, ЕГН:****.
В хода на производството по искане на ответната страна бяха събрани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Галина Тодорова Петкова/без
родство и дела със страните, предупредена за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване/. Съдът кредитира показанията на св.Петкова, като в
същото време отчита, че на практика тя не е станала пряк очевидец на
проведен от страна на ответницата телефонен разговор през м.май 2017г., а
единствено преразказва думи на самата ответница.
Съгласно приетото в ТР 8/2012г. от 28.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по
делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. В случая за
ищеца е налице правен интерес, като приобретател на същия имот на
публична продан, да установи правото си на собственост по отношение на
имота, както и факта, че ответницата не притежава ограничено вещно право -
право на ползване, запазено от нея с нот.акт ****, том L1, дело **** от
29.10.1993г. на нотариус **** и да получи владението върху имота.
Съдът приема за безспорно, че ищцовото дружество притежава права,
противопоставими на ответницата, които изключват правото й на
собственост, съответно тя не е негов носител. От доказателствата по
изпълнителното дело безспорно се установява, че към **** г. - дата на
налагане на възбраната върху имота, предмет на принудително изпълнение,
същият е бил собственост на длъжника ****. Установено е, че ответницата и
нейният съпруг са придобили собствеността върху апартамента на ****г. -
след налагането на възбраната от **** по силата на дарственото
разпореждане от **** с нот. акт № ****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г.,
като ответницата е станала единствен собственик на имота по силата на
обявеното саморъчно завещание на ****, вписано с вх. № **** от
10
13.09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****.
Съгласно чл. 496, ал.2 ГПК, вещно-правните последици на възлагането
се проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението за възлагане на
имота на публична продан. Влязлото в сила постановление прехвърля върху
купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения
имот към момента на възбраната. След влизане в сила на постановлението за
възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков
ред и на ограничени основания, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.452 ГПК извършените от длъжника разпореждания с
имота след налагане на възбраната са недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. Вписаната възбрана води до относителна
недействителност по отношение на извършените след вписването сделки, на
която може да се позове взискателя. По отношение на трети за изпълнението
лица, разпореждането е действително. За лицето придобило възбранен имот
като правна последица възниква възможността да търпи принудителното
изпълнение, насочено към този имот. Това лице няма качество на длъжник по
изпълнението и съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, ако се установи,
че при налагане на възбраната или запора вещта е била собственост на
длъжника, жалбата подадена от третото лице не се уважава. Единственото
право, което възниква за него е да получи следващата се на длъжника сума,
останала след публичната продан на имота, след удовлетворяване на
взискателите. В мотивите на TP № 1 /10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че: “Наложената обезпечителна възбрана не се
погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на
възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача
от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е
притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се
противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими
на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан
„встъпва"’ едновременно в правното положение, както на длъжника, като
придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на
кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не
може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана
осигурява по - ранна противопоставимост на правото на собственост на
11
купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на
възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот
след този момент, до вписване на постановлението за възлагане“ Със същото
ТР е посочено, че съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника
разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за
недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът на тази
недействителност се изразява в предназначението на възбраната като
обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да
може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение
въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице. С влизане в сила
на постановлението за възлагане, купувачът придобива правото на
собственост, като се погасява това на длъжника, в т.ч. правото на ползване.
Ответницата се легитимира като лице, което притежава вещно право на
ползване върху чужд имот, по силата на сключения преди това договор за
издръжка и гледане с нотариален ****, том L1, дело **** от 29.10.1993г. на
нотариус ****, по силата на който ответницата Н. М. Г. и съпругът й ****, са
прехвърлили на сина си **** описания по-горе недвижим имот, срещу
задължение да поеме гледането и издръжката им докато са живи, т.е. те са си
запазили правото на ползване върху имота. Безспорно бе установено, че през
цялото време на водене на изп. дело **** на ****е зачитано правото на
ползване на Н. Г. върху процесния имот. Същото изрично е посочено от
съдебния изпълнител като вещна тежест върху имота. Освен това с
възражение вх.№****12.12.2013г. по изпълнителното дело Н. Г. е заявила
изрично, че е ползвател на имота, по силата на нотариален ****, **** от
29.10.1993г. и правото й на пожизнено ползване е противопоставимо на
взискателя и на бъдещия купувач на публична продан. Със същото
възражение е твърдяла, че като ползвател е следвало да бъде уведомена за
насрочения опис на имота, а също така се е позовала на настъпила перемпция
по изпълнителното дело. С решение № 1480 от 13.10.2017 г. по в.гр.д. №
1449/2017г. е отхвърлена жалба вх.№ ****08.03.2017г. от Н. Г. срещу
действия на ЧСИ по изпълнителното дело, представляващи насочване на
принудителното изпълнение към имот, върху който тя има учредено право на
ползване и насрочване на публична продан на имота.
Съдът приема за безспорно от представената Справка по данни за
физическо лице по персонална партида на Н. Г. от 26.02.2024г., че е налице
12
вписване на нотариален ****, **** от 29.10.1993г, с който Н. Г. и съпруга й са
си запазили правото на ползване при прехвърлянето му на **** срещу
задължение за гледане и издръжка, а също и че към от 26.02.2024г. не е
отразен неин отказ от запазеното вещно право на ползване, т.е. тя се
легитимира като лице, притежаващо пожизнено вещно право на ползване
върху имота.
В същото време ответницата се легитимира и като собственик на
процесния имот, въз основа на нотариален акт № ****, том V, рег.№ ****,
д.893 от 2010г., по силата на който тя и съпругът и са придобили/всеки по ½
ид.части/ въз основа на дарения от техния син, а впоследствие след смъртта
на съпруга й, въз основа на саморъчно завещание от 29.12.2010г., обявено на
17.08.2011г. от нотариус **** и вписано в **** с вх. № **** от 13.09.2011г.,
акт 37, том VIII, дело ****, Н. Г. е придобила и частта на починалия си съпруг
от възбранения апартамент.
Доколкото през 2011г. ответницата е станала собственик на целия имот,
а в правото на собственост са инкорпорирани правата на владение, ползване и
разпореждане, то е погасено правото й на ползване, учредено с нотариален
****, **** от 29.10.1993г. при прехвърлянето собствеността на сина й. Не е
допустимо собственика на един имот да притежава и ограничено вещно право
върху собствения си имот, доколкото ограничените вещни права предвиждат
собственика да търпи определени действия от трети лица. Главата от закона
за собствеността, в която са разпоредбите на чл.55-67 от ЗС, уреждащи и
правото на ползване, е озаглавена „Вещни права върху чужда вещ“. С
придобиването на право на собственост, ползвателя на този имот придобива
пълните права върху него, включително и ползването му, но не като
ограничено вещно право.
Възражението, че ответницата е придобила правото на собственост
върху имота по давност чрез упражняване на десетгодишно недобросъвестно
владение е неоснователно. Дарението, въз основа на което ответницата се
легитимира като собственик на имота, инкорпорирано в съставен нот. акт №
****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г. на нотариус Огнян ****, който
нот.акт е вписан в **** с вх. peг. **** от **** г. акт 43 том **** дело ****,
бидейки правно основание за придобиване на вещни права, е проявил вещно –
правния си ефект, като е довел до преминаване правото на собственост върху
13
посочените в него имоти в патримониума на купувача. Този договор е
недействителен единствено спрямо взискателя, в чиято полза върху имотите е
вписана възбрана, поради което той би могъл да поиска да удовлетвори
вземането си спрямо длъжника – дарител именно чрез провеждане на
принудително изпълнение върху тези имоти. Въпреки това ограничение,
дарението се явява основание за прехвърляне на правото на собственост
върху имота в полза на ответницата, която се легитимира като негов
собственик след момента на неговото сключване. Придобиването на вещното
право на договорно основание изключва упражняването на давностно
владение от страна на надарения върху собствения му имот, а още по–малко
последващото му придобиване от него на оригинерно основание (в този
смисъл например решение № 159 от 01.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1435/2014 г., I г. о.). За придобиване по давност правото на собственост върху
дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг
начин; недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на
друго основание след като го е придобил; (решение № 80/25.06.1965 г. по гр.
д. 58/65 г. на ОСГК на ВС).
Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от
лице, което не притежава това право на друго правно основание.
Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от
това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно
основание (решение № 1220/02.12.2008 г. по гр. д. 4730/2007 г. на ВКС, I г.
о.). От изложеното дотук следва извод, че упражняваната от ответницата
фактическа власт върху процесния апартамент до момента възлагане на имота
в полза на ищцовото дружество с постановление за възлагане на недвижим
имот от 24.03.2017г. по изпълнително дело **** на **** с рег.**** вписано в
СВ с вх. per. № **** от 10.05.2017 г., акт № ****, том ****, дело № **** г.,
влязло на 11.04.2017г. не представлява владение по смисъла на чл. 68 ЗС и
няма за последица придобиването на собствеността върху апартамента по
давност чрез владение по чл. 79, ал. 1 ЗС. В същото време самата ответница
многократно е демонстрирала, че не упражнява владение върху имота с цел да
го придобие за себе си. С възражение вх.№****12.12.2013г. по
изпълнителното дело отв.Н. Г. е заявила изрично, че е ползвател на имота, по
силата на нотариален ****, **** от 29.10.1993г. От приложено решение №
1480 от 13.10.2017 г. по в.гр.д. № 1449/2017г. се установява, че е отхвърлена
14
жалба вх.№ ****08.03.2017г. от Н. Г. срещу действия на ЧСИ по
изпълнителното дело, представляващи насочване на принудителното
изпълнение към имота, върху който тя твърди, че има учредено право на
ползване. Владение е могло да възникне след изгубването на правото на
собственост, но доколкото ответницата е недобросъвестен владелец, то за
придобиване право на собственост върху процесния имот по давност е
следвало да изтече 10-годишен срок, т.е.- до 11.04.2027г., който все още не е
настъпил.
Поради тези причини не би могло да се приеме, че ответницата
разполага с още едно вещно право върху имота, различно от
непротивопоставимото на взискателя право, възникнало от договора за
дарения, което да изключи по някакъв начин собственическите права на
ищеца, произтичащи от публичната продан.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в
размер на 175 лв. за държавна такса, 3800 лв. за адвокатски хонорар и 54,50
лв. за вписване на исковата молба, 5лв. за СУ и 64лв. такси за преписи към
ЧСИ, които следва да се възложат на ответницата. Възражението на
ответницата за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
поради прекомерност е основателно, като съдът намира, че следва тя да
репарира на ищцовото дружество сумата от 2500лв., на колкото е оценила
собственото си процесуално представителство.
Поради изложените причини и на основание чл. 235 ГПК Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Г., ЕГН
**********, че ищецът „****“ ООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.
Варна, ул. „****“ № 45 Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот:
апартамент №43, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№****, находящ се в гр. Варна, кв. „****“, бл.201, вх.2, етаж 4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ****г.
на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № 4, с
идентификатор ****.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
15
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1,
състоящ се по документ за собственост от две стаи, кухня, баня-тоалет и
входно антре, с площ по документ за собственост и по схема от: 57.30 кв.м,
ведно с прилежащата му изба№ 43 и 0.5546 % идеални части от общите части
на сградата, при граници и съседи по документ за собственост: изток - ап. 42,
запад - зелени площи и ап. 44, север - ап. 44, юг - зелени площи, а на избеното
помещение: изток - помещение за колички, запад - изба на ап. 42, север - изба
на ап. 41, юг – зелени площи, а по скица при граници и съседи: на същия етаж
- ****.4.14, ****.4,16, под обекта: ****.4.11, над обекта: ****.4.19, КАТО
ОСЪЖДА Н. М. Г., ЕГН ********** ДА МУ ПРЕДАДЕ владението на така
описания имот, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Н. М. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ООД,
ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 45 сумата от
2798,50 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и 50
стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16