№ 871
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100508430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20086650/05.04.2021 г. по гр. д. № 49455/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 74 състав, е признато за незаконно и е отменено
наложеното на Д. Р. Т., ЕГН ********** със Заповед № РД – 10—386/17.09.2020г. на
Генералния директор на БНТ – гр. София, ЕИК **** и същата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „Редактор“ в Дирекция „Новини и актуални
предавания“ при БНТ.
Ответникът БНТ е осъден да заплати на Д.Т. сумата от 962,30 лв. – разноски,
съответни на уважената част от иска по сметка на СРС и 185,54 лв. държавна такса за
предявените искове и 78,66 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба (в последствие уточнена) вх. №
25071750/22.04.2021 г. от ответника БНТ – гр. София, с която се обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са били уважени.
Твърди се, че първоинстанционнното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че дисциплинарното уволнение всъщност е законно, както и че
вследствие поведението на ищцата е била обявена фалшива новина, която е довела до
скандал в национален мащаб и уронване доброто име и авторитета на БНТ. Оспорва се
изводът на районния съд, че ищцата е използвала по – ранна информация, налична на
интернет страницата на телевизията, твърдейки, че между нея и допусната до
излъчване в ефир информация липсва идентичност. Оспорва се още изводът на СРС за
несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание, като заявява, че
дисциплинарното уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина
независимо дали тежкото нарушение е системно поведение или единична проява. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца
Д.Т., чрез упълномощен представител адв. Е.Л., с доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че въззивникът не е навел доводи, нито е ангажирал
1
доказателства, които да сочат на системност или поне повтаряемост на поведението, а
тя същевременно е ангажирала такива в обратен смисъл. Акцент е поставен върху
обстоятелството, че процесната новина е факт от обективната действителност, а не
„фалшива“. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
За да се уважи така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност,
както и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ с процесната
заповед, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно – т.е., че ищецът е провел поведение, за което му е наложено
дисциплинарно наказание, че това поведение е нарушение на трудовата дисциплина и
попада в хипотезата на чл. 188 КТ вр. чл. 187 КТ, че ответникът е спазил процедурата
и сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
Фактическият състав на налагане на дисциплинарно наказание изисква
реализиране на следните материални предпоставки:1/наказанието да е наложено в
рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ; 2/за деянията, за които е наложено
наказанието да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ;
2/наказанието да е наложено при спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно
формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание;
4/деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание „забележка“ да е
осъществено от ищеца и да представлява нарушение на трудовата дисциплина/ на
трудовите задължения на ищеца; 5/ наложеното наказание да е определено при
спазване на критериите по чл. 189 КТ – да са съобразени тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя.
Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество, ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено
след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ или без да е дадена възможност на работника
да даде обяснения по случая.
В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
между Д.Т. и БНТ е бил сключен трудов договор, в последствие изменен с две
допълнителни споразумения по силата на които Т. последователно е заемала
длъжностите „Редактор – прогноза за времето“ в Дирекция „Информация“, „Редактор“
в Дирекция „Информация“, „Редактор“ в Дирекция „Новини и актуални предавания“,
Направление „Новини“, отдел „Новинарско съдържание“, редакция „Новини“.
Не се спори и за това, че със заповед № РД-10-386 от 17.09.2020г. на Главния
директор на БНТ, връчена на същата дата, на Т. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за това, че на 08.09.2020г. чрез национален ефир по програма „БНТ1“
разпространила фалшива новина, че организаторите на протестите организират
Народен съд, като не е проверила достоверността на информацията, с което не е
изпълнила възложената й работа и е уронила доброто име на предприятието, което
деяние представлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3 и т. 8 КТ.
Въз основа на изводимата от събраните по делото доказателства може да се
формира обоснован извод за това, че конкретното дисциплинарно наказание е
извършено при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Преди да пристъпи към
определяне и налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е предоставил
възможност на служителката Т. да даде писмени обяснения по случая. В исковата
молба ищцата твърди, че около 13:30 ч. на 08.09.2020г. секретарката на прекия й
ръководител я е информирал, че ръководителите й искат писмени обяснения. По
2
делото е приложена разпечатка от електронния сайт на БНТ с позиция, публикувана на
08.09.2020г. в 14:27ч., а самите обясненията са изпратени по електронен път в 14,31ч, и
14,42ч., видно от писма, с прикачен файл озаглавени „Обяснения от Д.Т.“. Независимо
от на пръв поглед разликата между момента на изпращане на обясненията и този на
публикуване на извинителната позиция на БНТ, процедурата по чл. 193 от КТ не е
нарушена. Очевидно е, че ищцата е била информирана за даване на обяснения преди
позицията на БНТ, с която е поднесено извинение на обществото за публикуване на
т.нар. фалшива новина от ищцата. Видно от съдържанието на позицията на медията не
се индивидуализира нито конкретно лице, чиято отговорност ще бъде ангажирана,
нито за каква неточна информация става на въпрос, нито е посочен вида на
наказанието, а единствено е спомената датата на публикуването й и че виновният
редактор ще бъде дисциплинарно наказан. Ето защо не може да се приеме за вярно
твърдението на въззивницата, че преди да депозира писмени обяснения, вече е била
дисциплинарно уволнена.
Съдебната практика е категорична, че при искането на обяснения работодателят
не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното
деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или
писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но
е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след
като се е ориентирал в обстоятелствата. Изискванията на посочената правна норма са
изпълнени, когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е
установено, че работникът/служителят е разбрал за какво нарушаване на трудовата
дисциплина се искат обясненията. В този смисъл са и решения № 722/2011 г. по гр. д.
№ 518/2009 г. ІV г. о. ВКС, решение № 68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС и
решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІV г. о. ВКС и др., решение № 60159 от
11.06.2021г. на ВКС по гр.д. № 3927/2020г., IV г.о., ГК. В случая на 08.09.2020г.
служителката Т. е дала писмени обяснения, от буквалното съдържание на които е
видно, че същата е разбрала във връзка с кое нейно поведение се искат конкретните
обяснения. Не без значение е и фактът, че обвинението е за нарушения на трудовата
дисциплина, които са се случили в деня на исканите обяснения и дадените такива.
Спорен въпрос във въззивното производство е дали посоченото поведение на
ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 8 от
КТ.
По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновно
неизпълнение на трудовите задължения. В чл. 187 КТ примерно са изброени видовете
нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид
правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически
осъществено поведение.
При изследване на този въпрос, съдът съобрази принципните положения, че
свободата на изразяване на мнение и неговото разпространение чрез слово – писмено
или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, гарантирана като
конституционно защитима ценност, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от
Конституцията, е изключена само в случаите, когато се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие на личността. Затова съдът е длъжен да извърши тази
проверка, имайки предвид, че оценъчните съждения /доколкото те не са факти, а
представляват коментар на факти/ не могат да се проверяват за тяхната вярност.
Съгласно чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
всеки има право свободно да изразява мнения и да разпространява информация, което
обаче не е неограничено, а се съпровожда със задължения и отговорности и може да
3
бъде обусловено от определени условия и санкции, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество, например за защита на репутация и правата на другите.
Следователно, когато журналист разпространява определена информация, преди да я
публикува, следва да се убеди в тяхната истинност.
От писмените доказателства /приобщените разпечатани статии от интернет
страницата на БНТ/, а и от обясненията на ищцата по чл. 193 от ГПК се установява
също, че в сутрешния блок на телевизията на 08.09.2020г. е излъчен покрит бланк с
текст, написан от ищцата със следното съдържание: „Без ескалация на напрежението
протече 61-та вечер на антиправителствените протести в столицата. Традиционно
недоволните от управлението се събраха на площад „Независимост“. На фасадата на
новата сграда на Народното събрание бяха прожектирани кадри с арестите на 2 август.
Протестиращите ги изгледаха с освирквания. По традиция след 21 часа започнаха
шествието до Орлов мост, който беше блокиран за движение. За днес организаторите н
антиправителствените протести са обявили свикване на Народен съд на площад
„Народно събрание“ пред паметника на Цар Освободител. „
Пак от приложените писмени доказателства по делото се установява, че три дена
по - рано на 05.09.2020г. в сайта на националната телевизия е публикувана статия,
озаглавена „Протест при районния съд“, с автор И.Н. и съдържание: „Протестиращите
се събраха пред сградата на Районния съд на бул. „Скобелев“ в столицата. Те обявиха,
че свикват Народен съд на 8 септември на площад „Народно съдбрания“ пред
паметника Цар Освободител.“ Тази публикация е отразила протестите пред сградата на
СРС от лица от ПП „Възраждане“, където са се разглеждали мерките за неотклонение
„задържане под стража“ на протестиращите от 02.08.2020г. Именно тази информация е
използвала ищцата при отразяване на протестните действия в емисията новини в
сутрешния блок на 08.09.2020г. Независимо, че информацията за свикване на Народен
съд от 05.09.2020г. е била публикувана в сайта на БТН, което предполага нейната
вярност и точност, ищцата е следвало преди да я използва да провери достоверността
й, в т.ч. от кого изхождат изявленията за свикване на Народен съд, а имено дали от
лица от антиправителствените протести или от лица от ПП „Възраждане“. Именно това
поведение на ищцата е довело до некоректното представяне на една новина.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на първата инстанция, че в случая се касае
за отразяване на действия на протестиращи в национален мащаб, тема изключително
чувствителна и с изключително значение за цялото българско общество. Няма
съмнение, че една подобна подвеждаща новина води до подриване на реномето и
доверието на обществената медия, по която е отразена. Именно заради множеството
коментари, които е предизвикала тази публикация, се е стигнало до своевременната
реакция на БНТ с поднасяне на извинително писмо до обществеността, публикувано
още на същата дата, на която е извършено и процесното нарушение/я.
Ето защо въззивният съд намира, че с бездействието си да провери за
достоверността и адекватността на отразената от ищцата информация за свикване на
Народен съд, същата едновременно е допуснала два самостоятелни и независимо едно
от друго нарушения на трудова дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на
възложената работа и уронване на доброто име на предприятието.
По втория спорен по делото въпрос, касаещ критериите за определяне вида на
дисциплинарното наказание съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази
наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при което е извършено и
цялостното поведение на работника или служителя. Преценката за тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
поправими ли са те или не, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението,
4
както и субективното отношение на работника/ служителя към конкретното
неизпълнение, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и др.
В разглеждания случай несъмнено се установява, че ищцата работи при
ответника, считано от 10.05.2018г., като по делото не са събрани доказателства същата
да е била наказвана за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина преди
процесния случай. Следователно настоящият съдебен състав намира, че извършените
от Т. нарушения на трудовата дисциплина са еднократни и че същата за сравнително
дълъг период от време, през което е служител при ответника е с чисто дисциплинарно
минало, което обстоятелство е от значение и следва да бъде съобразено за тежестта на
нарушението. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че два месеца преди
процесните нарушения ищецът е получил благодарствена грамота по повод 60 –
годишнината на „По света и у нас“. Настоящият съдебен състав намира още, че
нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 2, т. 3 КТ е извършено не
умишлено, а по небрежност, което няма как да не бъде взето предвид при съвкупната
преценка на критериите за определяне на вида на дисциплинарното наказания, в т.ч. за
налагане на най- тежкото от посочените в чл. 188 КТ. Не на последно място съдът
намира, че тежестта на извършените нарушения не е значителна, предвид че не са
настъпили никакви вреди.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя
и основателността на претенцията по т. 2 на същата правна норма.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съдът намира, че липсват каквито
и да било конкретни оплаквания по отношение на основанието и размера на
присъденото обезщетение и доколкото съдът констатира, че решението в тази част е
правилно, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото ищецът в първоинстанционното производство и
въззиваем в настоящето има право на разноски за адвокатско възнаграждение. Искане в
този смисъл е своевременно заявено, като от представените доказателства се
установява извършването на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 1140 лв. съгласно договор за
правна защита и съдействие, представен по делото. От страна на въззивника е заявено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и събраните
доказателства, разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира,
че претендираното от ищцата възнаграждение за един адвокат в размер на 1140 лв. (с
включено ДДС) не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086650 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д. №
49455/2020 г. по описа на СРС, 74 състав, в частта, с която исковете са уважени.
ОСЪЖДА Българска национална телевизия – гр. София, ЕИК **** да заплати
на Д. Р. Т., ЕГН ********** сумата от 1140 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6