№ 213
гр.
Перник, 21.11.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 313 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на И.А.Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
електронен адрес: ****.com, в качеството й на собственик
на ЕТ „***“, ЕИК *** срещу Решение №
ПИ-292/28.07.2022г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без
уважение жалбата й срещу Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г.,
на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, в
частта, с която е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения
относими за периода от 2012г. до 2016г. вкл., по изпълнително дело №
14070000895/2007 по описа на ТД на НАП- София.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност
на решението, с твърдения, че същото е неправилно и издадено в нарушения на
материалния закон. Жалбоподателят сочи, че неправилно решаващият орган е стигнал до извода, че даваността по
изпълнително дело № 14070000895/2007 по описа на ТД на НАП-
София, е спряна на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Счита, че Постановление за налагане на обезпечителна мярка
(ПНОМ) с № C160014 – 022 - 0033666/11.11.2016г. и запорни съобщения с № C160014 – 119 - 0004851/11.11.2016г. и
№ C160014 – 003 - 0219789/11.11.2016г. на главен публичиен изпълниетел не са породили правно
действие, тъй като съответните действия са извършени в разрез с разпоредбите на
чл. 202, ал. 1-3, във вр. с чл. 206, ал. 1 от ДОПК. Сочи, за да се спре
давностния срок, следва да са налице ефективно действия, които да бъдат сведени
до знанието на заинтересованите лица. Излага твърдения, че запорното съобщение
до третото задължено лице – работодател „А. – И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, не е
връчено по съответния ред, в това число и на нея, в качесвтото й на длъжник. По
отношение на запорното съобщение изпратено до „****“ АД, твърди, че не клиент
на същата. По изложените съображения, моли оспорения административен акт на
бъде отменен.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът Директорът на ТД на НАП – София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П.. Процесуалният представител, счита жалбата за неоснователна,
твърди че оспореното решение е законосъобразен админиситартивен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствени правила, материалноправните
норми и целта на закона. Прави възражение за прекомерност, в условията на евентуалност, по отношение на претендираните от жалбоподателя съдебни разноски, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, моли съда да
потвърди оспореното решение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че срещу жалбоподателя И.А.Д. ЕГН **********, в
качеството й на собственик на ЕТ „***“, ЕИК *** е
образувано изпълнително дело № 14070000895/2007 по описа на ТД на
НАП- София, за събиране на държавни вземания.
Във връзка с това дело, с ПНОМ с № C160014 – 022 - 0033666/11.11.2016г. (лист 33) на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис – Перник, на основание
чл.
200, чл. 202, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.
195, ал. 1-3
от ДОПК, на И.А.Д. е наложен:
1. Запор върху вземане от
трето задължено лице – работодател „А. –
И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Перник, кв. ****,*****, за
сума от 7081.16 лв
2. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касите, както и
суми, предоставени за доверително управление до размера на задължението,
находящи се в „****“ АД, за сума от 7081.16 лв.
Във връзка с ПНОМ е издадено запорно
съобщения с № C160014 – 119 - 0004851/11.11.2016г. на главен публичиен изпълниетел (лист 40), до трето задължено лице –
работодател „А. – И.А.“ ЕООД, ЕИК ****,
като по делото липсват данни същото да е получено от третото задължено лице и
от длъжника.
Във връзка с ПНОМ е издадено и запорно съобщения с № C160014 – 003 - 0219789/11.11.2016г. на
главен публичиен изпълниетел (лист 42), до „****“ АД, получено от *** на дата
09.12.2016г.
Видно
от представената пред съда административна преписка, на (лист 43), като доказателсвто по делото е налична Обща
справка за задълженото лице – И.А.Д., от дата 22.08.2022г., от която е видно,
че към датата на изпращане на запорното съобщение, лицето няма банкова сметка ***,
а наличната такава е закрита на дата. 25.10.2011г.
От същата справка и от информация за банкови сметки на ЕТ „***“, ЕИК *** (лист 44), е
видно че И.А.Д., в качесвтото
си на едноличен търговец, разполага с банкова сметка *** „****“ АД. По делото
липсват доказателства да е изпращано запорно съобщение „ПИБ“ АД.
По повод молба с С220014-000-0322475/06.07.2022г.
на И.А.Д., с искане за погасяване на публични вземания,
поради изтекла погасителна давност, главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, издава Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г. (лист
28), с което отказва да прекрати, поради изтекла погасителна дваност следните
вземания по изпълнително дело № 14070000895/2007 по описа на ТД на
НАП- София, а именно:
1. Данъчна декларация ****г. за периода 01.01.2014г-31.12.2014г. за задължение към НЗОК на стойност 697.40 лв., задължение
към фонд ДЗПО на стойност
435.88 лв. и за задължение към фонд ДОО на стойност 1420.94 лв.;
2. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2012г-31.12.2012г. за задължение към НЗОК на
стойност 649.83
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 409.77 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 1324.01 лв.;
3. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2013г-31.12.2013г. за задължение към НЗОК на
стойност 738.37
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 461.48 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 1504.43 лв.;
4. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2015г-31.12.2015г. за задължение към НЗОК на
стойност 656.01
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 410.01 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 1336.62 лв.;
5. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2016г-31.12.2016г. за задължение към НЗОК на
стойност 615.23
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 384.52 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 1253.54 лв.;
6. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2017г-31.12.2017г. за задължение към НЗОК на
стойност 629.29
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 393.31 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 1360.85 лв.;
7. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2018г-31.12.2018г. за задължение към НЗОК на
стойност 648.05
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 405.03 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 1482.42 лв.;
8. Данъчна
декларация ****г. за периода 01.01.2019г-31.12.2019г. за задължение към НЗОК на
стойност 54.01 лв.,
задължение към фонд ДЗПО на стойност 86.03 лв. и за задължение
към фонд ДОО на стойност 125.06 лв.;
9. Фиш ****г., с който е наложена глоба в
размер на 20.00 лв.
Разпореждането е връчено на И.А.Д. по електронен път на 09.07.2022г., от удостоверение за извършено връчване ( лист
28) и е оспорено пред директора на ТД на НАП – София с жалба вх. № С220022-000-0338975/15.07.2022г. С жалбата,
Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г., е оспорено в частта, с
която е отказано да бъде признато наличието на погасителна давност по отношение
на публични задължения възникнали в периода от 2012г. до 2016г. вкл.
С оспореното Решение №
ПИ-292/28.07.2022г. директорът на ТД на НАП – София, оставя жалбата без
уважение и отказва да прекрати събирането, поради изтекла погасителна давност, на вземания фигуриращи в изпълнително дело №
14070000895/2007 по описа на ТД на НАП- София, за задължения с произход:
Декларация ****г.
за периода 01.01.2014г-31.12.2014г.
Декларация ****г.
за периода 01.01.2013г-31.12.2013г.
Декларация ****г.
за периода 01.01.2012г-31.12.2012г.
Декларация ****г.
за периода 01.01.2015г-31.12.2015г.
Декларация ****г.
за периода 01.01.2016г-31.12.2016г.
За да остави без уважение жалбата, относно
отказа за погасяване по давност на публични вземания по изпълнително дело №
14070000895/2007 по описа на ТД на НАП- София,
решаващият административен орган приема, че за задълженията фигуриращи в посочените 5 броя декларации
обр. 6, отнасящи се за периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2016г.,
петгодишният давностен срок предвиден в разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, не е изтекъл, тъй като
преди изтичането му е предприето първото надлежно
действие по отношение спиране на изтичането на давността по чл.
172, ал. 1 от ДОПК – издадено е ПНОМ
с № C160014 – 022 - 0033666/11.11.2016г. (лист 33), с което е наложена обезпечителна мярка - запор върху
банкови сметки в "***" АД и запор върху вземане от трето
задължено лице – работодател „А. –
И.А.“ ЕООД, ЕИК ****. Предприето от публичния
изпълнител действие според
решаващият орган е предизвикало правния ефект на
спиране на давността, по смисъла на чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като запорно съобщения с № C160014 – 119 - 0004851/11.11.2016г. е
изпратено до трето задължено лице – работодател „А. – И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, а запорно
съобщения с № C160014 – 003 - 0219789/11.11.2016г. е получено от *** на дата 09.12.2016г. Във връзка с
изложеното административният орган е достигнал до извода, че давността е спряна и 5-годишният давностен срок не е изтекъл, дори и към момента на издаване на
оспорения акт, като в случая не е изтекла и абсолютната
погасителна давност от 10 години. Решаващият орган отбелязва още, че
по силата на разпоредбата на §
29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.): До отмяната на извънредното положение: освен в
случаите по чл.
172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение.
Освен описаните доказателства, по делото са приети още: Съобщение
за доброволно изпълнение изх. № 0895-000001/23.04.2007 (лист 34), Разпореждане
за присъединяване изх. № 0895/2007/000021/28.03.2015г. (лист 35), Разпореждане
за присъединяване изх. № С160014-105-0136926/13.10.2016г. (лист 35),
Разпореждане за присъединяване изх. № С200022-105-0135223/24.04.2020г. (лист 37),
Разпореждане за присъединяване изх. № С200022-105-0175137/18.05.2020 (лист 38), Разпореждане за
присъединяване изх. №
С210022-105-0264895/05.08.2021г. и др.
Няма данни по делото, посочените разпореждания за присъединяване и ПНОМ с № C160014 – 022 - 0033666/11.11.2016г. (лист 33) да са връчвани
на жалбоподателя.
Видно от удостоверение за извършено връчване (лист 25), оспореното Решение №
ПИ-292/28.07.2022г. на директора на ТД на НАП – София, е връчено по електронен
път на жалбоподателя на дата 29.07.2022.
При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите
и възраженията на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл.
168, ал. 1 вр с чл.
146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок, от
надлежна стана, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е
допустима, разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.
266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на
действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а
в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от
узнаване на действието. Според чл.
267, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен
срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.
Предвид цитираните нормативни текстове, съдът приема, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП – София, част от
чиято структура е и главният публичен изпълнител от офис – Перник на ТД на НАП
- София, издал оспореното пред директора Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г.
Оспореното решение на директора на ТД на НАП - София е издадено в
писмена форма и съдържа изброените в чл.
59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително фактическите и правните основания за
постановяването му.
Не се установи в производството по издаването на оспорения пред
съда административен акт, да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
При издаване на процесното решение обаче, решаващият
административен орган е допуснал нарушение на материалния закон.
Според чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За да намери приложение
визираната норма следва за период от 5 години да не са били извършвани действия
по изпълнение по образуваното изпълнително дело, т. е. да не налице спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл.
172 от ДОПК.
Давността е институт на материалното право и представлява период
от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на
едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на
изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който
се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително.
Според мотивите на Тълкувателно
решение № 7/15.04.2021 г., постановено по т. д. № 8/2019 г., Върховният
административен съд, „Позоваването на
предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето
защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено
предварително до неговото знание. Лицето, срещу което се предприемат действията
по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на
взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното
задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за
това“.
Аналогични мотиви са застъпени и в т.
14 на Тълкувателно
Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., съобразно които "Както при действието на Закона за давността,
така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на
производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната,
без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са
съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне
без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да
престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по
друг начин. "
Такава е и константната съдебна
практика на ВАС и административните съдилища по приложеното на чл.
172, ал. 1, т. 5
от ДОПК, съобразно която, за да породи правните последици на
спиране на давността, ПНОМ
следва да е редовно връчено
на задълженото лице,
като без същото да е сторено, не може да се породи, ефектът на чл.
172, ал. 1, т. 5
от ДОПК. Няма
никаква правна логика
да бъдат различно третирани институтите на спиране на давността по чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, и прекъсване на давността по чл.
172, ал. 2 от ДОПК, относно
задължението на органа на уведоми задълженото лице за предприетите срещу него
действия.
По делото липсват
доказателства, а и не се твърди от ответника, че ПНОМ с № C160014 – 022 - 0033666/11.11.2016г.
е редовно връчено,
съответно да е доведено до знанието на длъжника, при което положение и противно на приетото от административния орган,
същото не е предизвикало правния ефект на спиране на давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по чл. 172 от ДОПК действията на публичния
изпълнител, обективирани в съответния акт, следва да са сведени до знанието на
длъжника.
Доводите на решаващият орган относно
релевантността на запорно съобщение с № C160014 – 119 - 0004851/11.11.2016г. и
запорно съобщения с № C160014 – 003 - 0219789/11.11.2016г., също са неоснователни
Съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от ДОПК, Запорът
върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се
налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото
задължено лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които
третото задължено лице има сметки. По
делото няма доказателства, а и такива не се твърдят, запорно
съобщение с № C160014 – 119 - 0004851/11.11.2016г., да е сведено до знанието на третото задължено лице и
до длъжника.
Видно от разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК
Запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на
запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на
връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от
длъжника. От анализа на
цитираната норма, може да се заключи, че с нея не се създава абстрактно
правомощие на публичния изпълнител за налагане на запор, а на против текста на
изречение първо говори за „вземания на длъжника от банки“, което е
предопределящо относно правния ефект на запорното съобщение. Видно от
доказателствата по делото жалбоподателят, не е разполагал със сметка в ***, към
дата на изпращане на запорно съобщения с № C160014 – 003 - 0219789/11.11.2016г., а
по делото не се сочат и доказателства за получен отговор от страна на банката,
от който да е видно, че същият е разполагал с вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление от длъжника, поради което
съдът счита, че длъжникът не е имал и вземане от банката. Ето
защо обсъжданият документ не може да породи целените правни последици, респ.
такива не са настъпили.
От изложеното следва, че в
периода от 01.01.2012г. – датата, на която започва да тече давността по най-старите
измежду описаните в
посочените 5 броя декларации обр. 6 публични вземания, до датата на връчване на
Разпореждане изх. рег. №
С220022-137-0007397/08.07.2022г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП София, не са били
извършени действия по изпълнителното дело на жалбоподателя, водещи до спиране
или прекъсване на давността, а извършените в периода от 11.11.2016г. до 08.07.2022г. такива, не са
стигнали до знанието на И.А.Д.. Издаваните през периода Разпореждания за присъединяване, не представляват действия по принудително изпълнение, а дори и да притежаваха характер на такива,
то по делото няма данни да са сведени до знаието на длъжника.
С оглед описаното следва още веднъж да се
отбележи, значението на Тълкувателно решение №
7/15.04.2021г., постановено по т. д. № 8/2019 г., Върховният административен
съд, с което настоящият съд е длъжен да се съобрази предвид разпоредбата на чл.
130, ал. 2 от ЗСВ. В Тълкувателното решение, наред с постановеното, че давността не се прекъсва с
образуването на изпълнителни дела по реда на чл.
220, ал. 1 от ДОПК, е прието и че всяко действие,
с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до знанието
на длъжника. Само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника могат
да послужат за прекъсване на давността, а както вече бе отбелязано, извън правната логика е да
се приеме, че институтите на спиране на давността, съответно прекъсването й следва да се тълкуват различно,
от гледна точка на законосъобразността на предприетите срещу длъжника действия.
Не всяко действие на надлежните органи в производството по
принудително изпълнение има за последица спиране или прекъсване на давността, а
само това по същинското принудително изпълнение и то само ако същото е сведено
до знанието на длъжника. Издаването на ПНОМ, не сведено до знанието на длъжника и изготвянето
на запорни съобщения, изпратени на ненадлежен адресат и не съобщени на
длъжника, не представляват такова
действие и не могат да доведат до
спиране на давността.
По изложените съображения оспореното решение на директора на ТД на НАП – София, с което
се оставя без уважение жалба на И.А. Димитров, в качеството й на собственик
на ЕТ „И.Д. срещу Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г., на
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София и отказва да прекрати събирането, поради изтекла погасителна давност, на вземания фигуриращи в изпълнително дело №
14070000895/2007 по описа на ТД на НАП- София, за задължения с произход:
Декларация ****г.
за периода 01.01.2014г-31.12.2014г.;
Декларация ****г.
за периода
01.01.2013г-31.12.2013г.;
Декларация ****г.
за периода 01.01.2012г-31.12.2012г.;
Декларация ****г.
за периода 01.01.2015г-31.12.2015г.;
Декларация ****г.
за периода 01.01.2016г-31.12.2016г., следва да се отмени, тъй като противоречи на относимите
материалноправните разпоредби.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски.
Такива не се претендират, поради което не се дължи произнасяне.
Така мотивиран и на
основание чл.
268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № ПИ-292/28.07.2022г. на директора на ТД на НАП – София, с което
е оставена без уважение жалбата на И.А.Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
електронен адрес: ****.com, в качеството й на собственик
на ЕТ „***“, ЕИК *** срещу Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г.,
на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, в
частта, с която е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения
относими за периода от 2012г. до 2016г. вкл., по изпълнително дело №
14070000895/2007 по описа на ТД на НАП- София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. рег. № С220022-137-0007397/08.07.2022г., на главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, в частта, с
която е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения относими за
периода от 2012г. до 2016г. вкл., по изпълнително дело №
14070000895/2007 по описа на ТД на НАП- София
ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис Перник, за ново
произнасяне по подадената от И.А.Д. молба с № С220014-000-0322475/06.07.2022г., с
искане за погасяване на публични вземания, поради изтекла погасителна давност, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението, съгласно чл.
268, ал. 2 от ДОПК, не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.
137 от АПК.
СЪДИЯ /п/