Р Е Ш Е Н И Е
№ 1700
гр.Русе, 18.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 59 по описа за
2013г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д.З.С. твърди, че бил осъден да изтърпи ефективно наказание
„лишаване от свобода” с влязла в сила присъда по НОХД № 1615/2012г. по описа на
РРС. Деянията, за които е осъден били извършени в болестно състояние, като
нямал възможност за се защити в хода на наказателното производство поради
неадекватното му състояние и с това са нарушени основните му човешки права –
правото на спешна медицинска помощ и всичко по ЕКЗПЧ. Причина за всичко това
били извършените действия и бездействия от наблюдаващия прокурор по делото при
извършената от него административна дейност по воденето на досъдебното и
съдебното производство и неосъществен контрол спрямо разследващия полицай.
Всичко това му причинило неимуществени вреди, които ответникът следва да му
репарира чрез заплащане на парично обезщетение. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, изразяващи се в невъзможност да се защити срещу предявеното му обвинение,
невъзможност да разбере в какво е обвинен, нарушение на основните му човешки
права и изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода, ведно със
законната лихва считано от датата на деликта до окончателното му изплащане.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на
Република България оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че предявеният иск не
попада в нито една от хипотезите предвидени в чл.2, ал.1, т.1-7 от ЗОДОВ,
поради което не е налице основание да се ангажира отговорността на
Прокуратурата на Р България. В хода на проведеното наказателно производство ищецът
първоначално бил упълномощил защитник, но след това се отказал от защитата му,
а като такъв встъпил неговия баща З.М. и бил след това назначен служебен
защитник по ЗПП. Наведените в исковата молба обстоятелства касаят провеждането
на наказателното производство, а не на производството по ЗОДОВ. Ищецът от
започването на наказателното производство до 03.07.2012г. се е намирал в ОЗ
„Следствени арести” – гр.Русе, а впоследствие приведен в затвора – гр.Белене,
където на всички задържани лица съгласно законодателството на Р България е
гарантирано медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. По тези
съображения счита иска изцяло за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът бил осъден да изтърпи наказание две
години „лишаване от свобода” с влязла в сила присъда по НОХД № 1615/2012г. по
описа на РРС, което към момента изтърпява в затвора – гр.Белене. Присъдата на
първоинстанционния съд била потвърдена от въззивната инстанция с решение №
160/2012г. по ВНОХД № 613/2012г. И двете съдебни инстанции не са консатирали
нарушение на правото на защита на ищеца както в хода на досъдебното
производство, тъка и при съдебното му разглеждане. В хода на досъдебното
производство ищеца е упълномощил редовно защитник, след това се е отказал от
него и му е бил назначен служебен такъв, който го е защитавал пред
първоинстанционния и въззивен съд, включително с неговия пълномощник и баща З.М..
От протоколите на проведените съдебни заседания е видно, че Д.С. е разбирал
обвинението, което му е било повдигнато, признал се е за виновен по същото и е
искал разглеждане на делото пред първана инстанция по реда на съкратеното
съдебно следствие.
По делото е разпитана като свидетелка Г Н М,
майка на ищеца, която обяснява какво е било състоянието му при първоначалното
задържане от органите на полицията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
ЗОДОВ
предвижда особен ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди,
причинени от държавни органи на граждани. По този закон отговорността на
държавата е обективна и не се изисква виновно поведение като елемент от
фактическия състав, пораждащ отговорност. В Закона са уредени два фактически
състава: първият предвижда обезщетяването на вредите, причинени на граждани от
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при
и по повод изпълнение на административна дейност /чл.1 от закона/; вторият
урежда отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи, при
изпълнение на която са причинени вреди на гражданите, като хипотезите,
пораждащи отговорността на държавата, са изчерпателно посочени/чл.2 от закона/.
В случая не са налице нито една от хипотезите предвидени в чл.2, ал.1, т.1-7 от ЗОДОВ,
поради което не е налице основание да се ангажира отговорността на
Прокуратурата на Р България. Липсват основания да се ангажира и отговорността
на ответника за нарушения на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
Абсолютно недоказано е твърдението на ищеца, че било нарушено в хода на
проведеното досъдебно и съдебно производство правото му на защита. От
материалите на приложеното наказателно дело, по което е бил осъден с влязла в
сила присъда е видно, че присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена от
въззивната инстанция с решение № 160/2012г. по ВНОХД № 613/2012г., като и двете
съдебни инстанции не са консатирали нарушение на правото на защита на ищеца в
хода на досъдебното производство и при съдебното му разглеждане. В хода на
досъдебното производство ищеца е упълномощил редовно защитник, след това се е
отказал от него и му е бил назначен служебен такъв, който го е защитавал пред
първоинстанционния и въззивен съд, включително с неговия пълномощник и баща З.М..
От протоколите на проведените съдебни заседания е видно, че Д.С. е разбирал
обвинението, което му е било повдигнато, признал се е за виновен по същото и е
искал разглеждане на делото пред първата инстанция по реда на съкратеното
съдебно следствие. В хода на досъдебното производство му е било извършено
психологично изследване от психиатър и психолог и изготвена експертиза от
заключението, на която е видно, че по време на извършване на деянието е бил
вменяем. Той е способен и да възприема факти от действителността и да ги
възпроизвежда достоверно, като дългогодишната му злоупотреба с опоиди и
медикаменти е довела единствено до упадък на личността и в твърде слаба степен
на памет и интелект.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявения иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪЛЯ предявения Д.З.С., с ЕГН: **********, против Прокуратурата на Република България, иск сумата
от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да се защити срещу
предявеното му обвинение, невъзможност да разбере в какво е обвинен, нарушение
на основните му човешки права и изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: