Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 432/28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №372/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение от
03.07.2020г., постановено по АНД №36/2020г., Районен съд Берковица е потвърдил
Наказателно постановление № 32-0000393/27.12.2019г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на А.Д. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), за нарушение на чл.43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, издадена от МТИТС /Наредбата/.
В жалбата са изложени
доводи за неправилност на обжалваното решение и се моли да бъде отменено. В
съдебно заседание, касатора не се явява и не взема становище по жалбата си..
Ответника не взема становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна
във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими
към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция
са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови
решението, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
Районен съд – Берковица е приел от фактическа страна, че касатора е нарушил разпоредбата на
чл.43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
издадена от МТС. Изложени са мотиви, че случая не е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка, която
се подкрепя от доказателствата по делото, не е спорна между страните.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното
нарушение на посочените по-горе основания. Нарушението е безспорно установено
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил
на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че
изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са
въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и
вина.
Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Правилно в мотивите си районният съд е приел, че
заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед
на превозното средство и след отмяната на чл. 30, ал. 1, т. 4 това обстоятелство
се удостоверява единствено при проверка чрез автоматизиран обмен на информация
между информационната система за електронно регистриране на извършените
периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, и системата за обмен на
информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а от ЗМДТ, или съответната система за администриране на местни данъци и такси на
общината, в този см. е чл.60, ал.6,т.1 от ЗМДТ във вр. чл.11, ал.3, т.17, буква
„б“ от Наредбата.
В този случай, предвид императивните указания на
Методиката, след като е получил данни за наличие на данъчно задължение към
Община Перник -общината по регистрация към датата на извършване на прегледа,
председателят е следвало да отрази несъответствията в протокола - приложения №
9, 10, 11 или 15 и да не извърши периодичния преглед на автомобила. Противно на
изискванията, той е продължил извършването на прегледа и го довършил, въпреки
задължението да го преустанови, с което е осъществил състава на нарушението
по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
След отмяната на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, в приложимата редакция на разпоредбата, квитанция
за платен данък върху превозните средства не е сред изискуемите документи,
които се представят при извършване на преглед и председателят не е длъжен да го
съобрази като доказателство за плащане, ако за това обстоятелство не е получено
потвърждение при проверката в информационната система.
Безспорно от събраните по делото писмени
доказателства, които не се опровергават от касатора се установява извършено
административно нарушение по чл.43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, издадена от МТС, тъй като, съгласно тази правна
норма е предвидено, че председателят на комисията:….“въвежда в протокола
(приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното
средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на
превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на
разрешението на техническия пункт, и за члена на комисията и когато в
свидетелството за регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която
позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице,
монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово
одобряване и година на производство на бутилката, в този случай за позиция
"лице, монтирало бутилката" се вписва номерът на свидетелството за
регистрация….“, което е отразено от ответника в приложения по делото Протокол
приложение №9, като действително в т.5 Категория ППС изрично е изписано „АВ1“,
а не действителната такава „М1“, което се установява и от снимката приложена по
делото.
В решението на районния съд е застъпено и
становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е
прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал.
1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е
приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени
отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е обосновал
и извода си за липса на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН,
предвид водените и други административно наказателни производства срещу същото
лице за идентични деяния с други МПС-та в същия пункт за технически прегледи.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение от 03.07.2020г., постановено по АНД №36/2020г.
по описа на Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: