ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград, 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20251200900007 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
144/07.01.2025 г., подадена от С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р, ул. „Д“ №4,
чрез адв. И. Ю., с адрес: гр. С, ул. „П“ №, вх., ет., офис срещу ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. “Д Б“ № , представлявано от
С П и К К, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Г А. К.,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020 г. по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Е 2863 МТ, за който
автомобил има валидно сключена със ЗД „Бул Инс“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно полица №**** от 21.09.2020 г. с валидност от 21.09.2020 г.
до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от изтичане на три месеца от
получаване на заявлението по чл. 380, ал. 1 КЗ – 22.11.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от
заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство.
След като се запозна с постъпилата молба, съдът намира следното:
*************
В т. 12 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само
с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни
разноски, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари
с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. За да бъде
освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в
невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83, ал.
2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст,
тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни
обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било
начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се
1
оказали лишени от правосъдие.
Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се прави
към момента на искането за освобождаване (определение № 573 от 12.07.2011 г. по
ч. т. д. № 230/2011 г. на второ т. о., определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. №
1842/2015 г. на трето г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. №
4453/2016 г.). Съдът не може да основава своите изводи на предположения и
доводи за хипотетични финансови възможности на молителя (определение № 87 от
19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г. о., определение №
366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., определение №
44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете
на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост,
възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за
преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и
разноските по делото (определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 797 от
2012 г. на ВКС).
Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно,
а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието
установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и
необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай
би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.
В настоящия казус, предявеният иск е оценяем и за него се дължи държавна
такса, определена в размер на 4 % от стойността на спорната сума, съобразно
спорния интерес - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Събраните по делото писмени доказателства установяват, че ищецът е в
напреднала възраст - на 78 г., в добро здравословно състояние, получава месечни
доходи от пенсия в размер на 870,00 лв., женен, съпругата му получава пенсия в
размер на 582,00 лв., няма непълнолетни деца, които да издържа. При това
положение размерът на месечния доход на семейството на ищеца е 1452,00 лв.,
което е около линията на бедност за 2025 г. и по-малко от месечната издръжка на
живот на човек за 2024 г. – 1453 лв. на човек.
Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса – 2000,00 лв.,
с материалното състояние на ищеца, описано по-горе, намира че ищецът не
разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на дължимата държавна
такса от 2000,00 лв. без затруднения. Поради това ищецът следва да бъде
освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца С. А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р, ул. „Д“ № от заплащане на държавна такса в
производството по т.д. № 7/2025 г. по описа на ОС-Благоевград в размер на 2000,00
лв. и от разноски по делото.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3